Стадният имунитет е либерална глупост - тогава кой финансира тази лоша наука?
Преди един месец в облицована с дървена ламперия стая в провинциално имение в Масачузетс трима предизвикателно маскирани професори се събраха към огромна дъбова маса, с цел да подпишат декларация за световния отговор на пандемията, написа
Един учен беше прелетял Атлантическия океан от Оксфорд, а различен беше дошъл от Калифорния. Церемонията по подписването беше деликатно проведена с цел да провокира вниманието на медиите, с изтънчен уебсайт и видеоклип, основан, с цел да съпътства събитието, и следващ демонстративен тост с шампанско.
Става дума за Триш Грийнхал, който е професор по първоначални здравни науки в Оксфордския университет, Мартин Маккий - професор по европейско публично здраве в Лондонското учебно заведение по хигиена и тропическа медицина и Мишел Кели-Ървинг, който е обществен епидемиолог, работещ във френския институт за здравни проучвания Inserm, със седалище в университета Тулуза III, Франция.
Може и да не сте чували за „ Голямата декларация от Барингтън “, само че евентуално сте видели заглавията, които я последваха. Журналистите пишат разгорещено за зараждащия раздор в научната общественост, защото консенсусът за най-ефективния отговор на Коронавирус се разпада.
Декларацията, която приканва за неотложно обновяване на „ живота като естествен “ за всички, подхранва тези хрумвания, като слага под подозрение полезността на рестриктивните мерки при карантина. „ Знаем, че в последна сметка всички популации ще доближат своя стаден имунитет “, се споделя в нея.
Учените бяха бързи в своя отговор. Основното съмнение на декларацията, че стадният имунитет ще бъде реализиран, като се разреши животът да протича обикновено и ще пазят единствено най-уязвимите от вируса, е напълно спекулативно. Истината на този мотив се основава на подправена съпротива сред тези, които се аргументират за карантина, и тези, които са срещу, а в действителност карантината е една от многочислените ограничения, за които учените приканват и се преглеждат като краткосрочна последна инстанция за връщането на контрола.
И изключването на най-уязвимите, с цел да продължава животът обикновено, е освен нечовешко, само че и невероятно: по тази мярка грижещите се за тях, членове на семейството и техните чести близки контакти с уязвимите хора също ще би трябвало да бъдат изолирани. Нещо повече, младежите със скрити авансово съществуващи положения, за които те към момента не знаят, могат да бъдат еднообразно податливи, а К-19, с изтощителния си набор от признаци, визира хора от разнообразни възрасти.
Истината е, че тактиката за реализиране на „ стадния имунитет “ не е нищо повече от едно извънредно мнение. Няма същинско научно разделяне за този метод, защото няма просвета, която да оправдае потреблението му в тази ситуация на К-19. Знаем, че когато става въпрос за други коронавируси, имунитетът е единствено краткотраен. Президентът на Британската академия за медицински науки в детайли опроверга предложенията на декларацията като „ неетични и просто невъзможни “.
Време е да спрем да си задаваме въпроса „ това здрава просвета ли е? “ Знаем, че не е по този начин, и по-скоро би трябвало да сме по-любопитни към политическите ползи към декларацията. В рамките на часове след нейното обявяване тя поражда политическо и идеологическо влияние, несъразмерно с научното си значение.
Хаштагът #signupstartliving стартира да я постанова в обществените медии. По-късно подписаната от тримата декларация беше получена от Алекс Азар, американският министър на опазването на здравето и човешките услуги, и от Скот Атлас, неотдавна назначен за здравен консултант на Доналд Тръмп, който на 8 октомври написа в туитър, че „ най-хубавите учени от целия свят стоят зад @realDonaldTrump # Covid_19 политика ”. И по апел, призован от Белия дом, за пресата двамата висши чиновници в администрацията на Тръмп цитираха декларацията.
Това в действителност ли е било в миналото науката? Когато учените не са съгласни, се чака от тях да дават доказателства за своята позиция. А доста противоречивите изказвания в декларацията са без доказателства и методът на нейното показване наподобява е да ускори единствено публичността всъщност. В противоположен случай тактиката, употребена в това зрелище, има съществени последствия за доверието на обществото в учените.
Вече е ясно, че декларацията се употребява за легитимиране на демократичния дневен ред.
Всъщност някои създатели се съмняват дали това в миналото е било обвързвано със здравето или мотивацията постоянно е била чисто икономическа, както се изрази професорът по политическа спестовност Ричард Мърфи, че декларацията е „ стопанската система на неолиберализма е водещ протест... разкривайки в процеса си цялостното равнодушие към ползите на всеки, с изключение на на тези, които могат да „ прибавят стойност “ в тази система “.
Когато наближаваме едни от най-важните избори в историята на западната народна власт (самата тя е разказана като референдум за локдаун), би трябвало да се запитаме кой финансира тази част от политическия спектакъл и с каква цел. Американският институт за стопански проучвания (AIER), където е подписана декларацията, е демократичния мозъчен център, който по неговите лични думи е предан на „ чистата независимост “ и желае да види „ ролята на държавното управление... внезапно лимитирана “.
Институтът има история на финансиране на спорни проучвания като изследването, прехвалило преимуществата на сладкарниците и осигуряващо работа за мултинационални компании, до момента в който неговите изказвания за измененията на климата значително омаловажават заканите от екологичната рецесия. Той е сътрудник в мрежата от тинк-танкове на Atlas, която работи като чадър за институциите на свободния пазар и либералите, като в тяхното финансиране са включени тютюневи компании, ExxonMobil и братя Кох.
Нашите въпроси към AIER за връзката им с тримата подписали останаха без отговор, само че той разгласява редица публикации за декларацията и стадния имунитет на своя уеб страница.
Това не са имената, които човек би свързвал със здравите политики в региона на публичното здраве. Но триото учени, подкрепили декларацията, съумяха да включат и най-престижните университетски институции в света зад техните изказвания - Станфорд, Харвард и Оксфорд - придавайки на декларацията искра на почитание. Възгледите на тези учени за карантината и постигането на стадния имунитет безспорно са откровено поддържани, само че те попадат в клопката, подложен от десните.
Десните фондации и институции на свободния пазар от дълго време се пробват да омаловажат публичната известност на доброжелателните политики като тези, ориентирани към ограничение на екологичните закани и ограничение на тютюнопушенето.
Някои от тактиките на тези организации са употребявани и в предишното и това виждаме в играта с „ Голямата декларация от Барингтън “: дискредитиране на научния консенсус, разпространение на комплициране за това какъв е верният отговор и посяване на семената на подозрение. Изглежда, че рестриктивните мерки наложени от карантината, са ориентирани към слагане на вируса под надзор, и са просто последната цел на тази дясна невидима акция.
Науката е ясна: постигането на стаден имунитет против ковид посредством неконтролирана зараза е извънредно мнение и се популяризира от малцинство, без доказателства в поддръжка на тяхната позиция. Има и политически и стопански ползи зад тази декларация. Нека дебатът стартира за тях.
Един учен беше прелетял Атлантическия океан от Оксфорд, а различен беше дошъл от Калифорния. Церемонията по подписването беше деликатно проведена с цел да провокира вниманието на медиите, с изтънчен уебсайт и видеоклип, основан, с цел да съпътства събитието, и следващ демонстративен тост с шампанско.
Става дума за Триш Грийнхал, който е професор по първоначални здравни науки в Оксфордския университет, Мартин Маккий - професор по европейско публично здраве в Лондонското учебно заведение по хигиена и тропическа медицина и Мишел Кели-Ървинг, който е обществен епидемиолог, работещ във френския институт за здравни проучвания Inserm, със седалище в университета Тулуза III, Франция.
Може и да не сте чували за „ Голямата декларация от Барингтън “, само че евентуално сте видели заглавията, които я последваха. Журналистите пишат разгорещено за зараждащия раздор в научната общественост, защото консенсусът за най-ефективния отговор на Коронавирус се разпада.
Декларацията, която приканва за неотложно обновяване на „ живота като естествен “ за всички, подхранва тези хрумвания, като слага под подозрение полезността на рестриктивните мерки при карантина. „ Знаем, че в последна сметка всички популации ще доближат своя стаден имунитет “, се споделя в нея.
Учените бяха бързи в своя отговор. Основното съмнение на декларацията, че стадният имунитет ще бъде реализиран, като се разреши животът да протича обикновено и ще пазят единствено най-уязвимите от вируса, е напълно спекулативно. Истината на този мотив се основава на подправена съпротива сред тези, които се аргументират за карантина, и тези, които са срещу, а в действителност карантината е една от многочислените ограничения, за които учените приканват и се преглеждат като краткосрочна последна инстанция за връщането на контрола.
И изключването на най-уязвимите, с цел да продължава животът обикновено, е освен нечовешко, само че и невероятно: по тази мярка грижещите се за тях, членове на семейството и техните чести близки контакти с уязвимите хора също ще би трябвало да бъдат изолирани. Нещо повече, младежите със скрити авансово съществуващи положения, за които те към момента не знаят, могат да бъдат еднообразно податливи, а К-19, с изтощителния си набор от признаци, визира хора от разнообразни възрасти.
Истината е, че тактиката за реализиране на „ стадния имунитет “ не е нищо повече от едно извънредно мнение. Няма същинско научно разделяне за този метод, защото няма просвета, която да оправдае потреблението му в тази ситуация на К-19. Знаем, че когато става въпрос за други коронавируси, имунитетът е единствено краткотраен. Президентът на Британската академия за медицински науки в детайли опроверга предложенията на декларацията като „ неетични и просто невъзможни “.
Време е да спрем да си задаваме въпроса „ това здрава просвета ли е? “ Знаем, че не е по този начин, и по-скоро би трябвало да сме по-любопитни към политическите ползи към декларацията. В рамките на часове след нейното обявяване тя поражда политическо и идеологическо влияние, несъразмерно с научното си значение.
Хаштагът #signupstartliving стартира да я постанова в обществените медии. По-късно подписаната от тримата декларация беше получена от Алекс Азар, американският министър на опазването на здравето и човешките услуги, и от Скот Атлас, неотдавна назначен за здравен консултант на Доналд Тръмп, който на 8 октомври написа в туитър, че „ най-хубавите учени от целия свят стоят зад @realDonaldTrump # Covid_19 политика ”. И по апел, призован от Белия дом, за пресата двамата висши чиновници в администрацията на Тръмп цитираха декларацията.
Това в действителност ли е било в миналото науката? Когато учените не са съгласни, се чака от тях да дават доказателства за своята позиция. А доста противоречивите изказвания в декларацията са без доказателства и методът на нейното показване наподобява е да ускори единствено публичността всъщност. В противоположен случай тактиката, употребена в това зрелище, има съществени последствия за доверието на обществото в учените.
Вече е ясно, че декларацията се употребява за легитимиране на демократичния дневен ред.
Всъщност някои създатели се съмняват дали това в миналото е било обвързвано със здравето или мотивацията постоянно е била чисто икономическа, както се изрази професорът по политическа спестовност Ричард Мърфи, че декларацията е „ стопанската система на неолиберализма е водещ протест... разкривайки в процеса си цялостното равнодушие към ползите на всеки, с изключение на на тези, които могат да „ прибавят стойност “ в тази система “.
Когато наближаваме едни от най-важните избори в историята на западната народна власт (самата тя е разказана като референдум за локдаун), би трябвало да се запитаме кой финансира тази част от политическия спектакъл и с каква цел. Американският институт за стопански проучвания (AIER), където е подписана декларацията, е демократичния мозъчен център, който по неговите лични думи е предан на „ чистата независимост “ и желае да види „ ролята на държавното управление... внезапно лимитирана “.
Институтът има история на финансиране на спорни проучвания като изследването, прехвалило преимуществата на сладкарниците и осигуряващо работа за мултинационални компании, до момента в който неговите изказвания за измененията на климата значително омаловажават заканите от екологичната рецесия. Той е сътрудник в мрежата от тинк-танкове на Atlas, която работи като чадър за институциите на свободния пазар и либералите, като в тяхното финансиране са включени тютюневи компании, ExxonMobil и братя Кох.
Нашите въпроси към AIER за връзката им с тримата подписали останаха без отговор, само че той разгласява редица публикации за декларацията и стадния имунитет на своя уеб страница.
Това не са имената, които човек би свързвал със здравите политики в региона на публичното здраве. Но триото учени, подкрепили декларацията, съумяха да включат и най-престижните университетски институции в света зад техните изказвания - Станфорд, Харвард и Оксфорд - придавайки на декларацията искра на почитание. Възгледите на тези учени за карантината и постигането на стадния имунитет безспорно са откровено поддържани, само че те попадат в клопката, подложен от десните.
Десните фондации и институции на свободния пазар от дълго време се пробват да омаловажат публичната известност на доброжелателните политики като тези, ориентирани към ограничение на екологичните закани и ограничение на тютюнопушенето.
Някои от тактиките на тези организации са употребявани и в предишното и това виждаме в играта с „ Голямата декларация от Барингтън “: дискредитиране на научния консенсус, разпространение на комплициране за това какъв е верният отговор и посяване на семената на подозрение. Изглежда, че рестриктивните мерки наложени от карантината, са ориентирани към слагане на вируса под надзор, и са просто последната цел на тази дясна невидима акция.
Науката е ясна: постигането на стаден имунитет против ковид посредством неконтролирана зараза е извънредно мнение и се популяризира от малцинство, без доказателства в поддръжка на тяхната позиция. Има и политически и стопански ползи зад тази декларация. Нека дебатът стартира за тях.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ