Дежавю в Буенос Айрес
Преди две седмици аржентинският президент Маурисио Макри се изправи пред общото заседание на Организация на обединените нации в Ню Йорк и приказва за "светлото бъдеще ", което следва на страната му. В същото време той и финансовият министър Николас Духовне договаряха уголемение на към този момент признатата стратегия за заем от 50 милиарда $ от Международния валутен фонд (МВФ). Получиха още 7 милиарда. Обратно в Буенос Айрес, синдикатите проведоха следващата национална стачка против Макри и бяха блокирали цялата столица. Аржентинският президент може и да вижда ярко бъдеще, само че действителността сега е, че Аржентина се намира в извънредно тежка рецесия. Само за 4 месеца, от месец май насам, песото се обезцени с над 50%. Инфлацията ще доближи 40% на годишна база, в случай че не бъдат взети ограничения, а вместо да пораства, стопанската система се чака да се свие през 2018 година с съвсем 3%
Такава обстановка не е нова за тази южноамериканска страна. Аржентина към този момент претърпя една ужасяваща рецесия в началата на века, като последствията от нея към момента не могат да бъдат напълно превъзмогнати. А сегашната обстановка, въпреки и друга, въпреки всичко демонстрира задоволително прилики с кошмара от 1998-2002 година, с цел да можем да приказваме за повтаряне на злополуката. За този интервал стопанската система на страната се свива с цели 28%, а по улиците избухват протести, известни като митингите на тенджерите и тиганите. Не е мъчно да се досетим какво имат поради аржентинците - ситуацията е толкоз зле, че хората безусловно няма какво да ядат. По-рано през 1995 година Аржентина подписва контракт с МВФ, който обаче постанова, както нормално, политика на внезапни бюджетни съкращения и прецизна финансова дисциплинираност. И още веднъж както нормално, това не оказва помощ по никакъв начин на страната да се съвземе, само че за сметка на това постанова ужасни условия за ръководството на страната, чиято цена се заплаща най-вече от най-бедните. Прословутата финансова непоклатимост за следващ път се носи на тил точно от тези, които минимум могат да си го разрешат. В това е същината на дясното, неолиберално ръководство освен на Аржентина.
Възход и проваляне на киршнеризма
Логично, при съществуването на Чавес във Венецуела и радикално другия жанр на ръководство, Аржентина също избра левия метод през 2003 година в лицето на Нестор Киршнер. Един мандат по-късно поста печели брачната половинка му Кристина Фернандес де Киршнер. Двамата ръководят общо 12 години, а този интервал е наименуван "киршнеризъм ". В внезапен контрастност с неолибералните ръководства на 90-те години, политиката на двамата се характеризира със мощни обществени стратегии, анулация на редица приватизационни покупко-продажби и ренационализация на основни компании и браншове, а резултатите дълго време са зашеметяващи. Като разчитаща в огромна степен на експорт страна, Аржентина печели и от растящите цени на международните пазари, само че и ролята на лявата политика на семейство Киршнер, която преразпределя облагите доста по-ефективно и заслужено, не може да бъде отречена. Вследствие на нея милиони хора в Аржентина стартират да живеят естествен живот, макар че равнищата на инфлация се резервират високи.
Но международната рецесия, почнала през 2008 година, не подминава и Аржентина. При влошаващата се икономическа обстановка за държавното управление става все по-трудно да поддържа обществените стратегии, които са по този начин нужни и имат основна роля за развиването на цялата страна. Но вместо да следва рецептите на МВФ за орязване на разноските и вдишване на още дълг, Киршнер прави друго - взема решение да изплати целия дълг към институцията на една вноска, възлизаща на съвсем 10 милиарда $. Ударът върху бюджета е еднократен, само че този ход има явен смисъл, защото ще бъдат спестени обилни средства от лихви, а и по този начин държавното управление ще има свободата да организира суверенна политика, а не диктувана от задгранични чиновници-технократи.
Въпреки това обаче проблеми продължава да има - дупката, в която Аржентина изпада преди 2002 година, дружно с неподходящото интернационално състояние, оказват своето неизбежно въздействие. Не липсват и вътрешни проблеми, както и неточности. Така на изборите в края на 2015 година Киршнер е принудена да отстъпи властта пред към този момент упоменатия Маурисио Макри, който до тогава е кмет на Буенос Айрес. Трябва да отбележим, че поради своеволието да скъса със зависимостта от МВФ и поради лявата си политика, Киршнер е мощно ненавиждана от най-силния геополитически състезател в района, а точно Съединени американски щати. Медийната акция против нея е жестока и безмилостна. За сметка на това Макри, за който аржентинският икономист Роберто Лампа споделя, че "въплъщава най-догматичната неолиберална ортодоксалност на 90-те ", е мощно подкрепян и възхваляван. Комбинацията от тези фактори разрешава на Макри да завоюва.
Една остаряла ария на нов глас
Още първоначално Макри стартира да работи по добре познатата скица - всеобщи съкращения на обществените разноски, уволнения на десетки хиляди чиновници и битка със синдикатите. На външнополитическата сцена Макри още веднъж се обръща към Вашингтон, загърбвайки всякаква самостоятелност, извоювана през годините на киршнеризма. Още тук дежавюто от 90-те става много натрапчиво и по тази причина не е изненада, че през днешния ден имаме сходна обстановка на тези години. А обстановката занапред ще се утежнява, съгласно специалистите.
Въпреки мощната опозиция посредством митинги и стачки, Макри е неотстъпчив в налагането на дясната си политика. Има обаче един проблем - тя не дава мечтаните резултати. И по този начин, на третата година от мандата си Макри бе заставен да се обърне още веднъж към МВФ, защото в опит да задържи цената на песото по отношение на $ изхарчи огромна част от валутните запаси на страната, насъбрани от предшествениците му. Вместо обаче да потърси политики, които водят до напредък, той още веднъж заложи на драконовски орязвания на бюджета. Както и на доста други места обаче, това не води до по-добри резултати, а в противен случай - стопанската система стартира да се свива. Което на собствен ред задълбочи рецесията. Дори контрактуваните 50+7 милиарда $ от МВФ наподобява няма да имат резултат, защото държавното управление в Буенос Айрес към този момент е похарчило над 15 милиарда от тях, а обстановката продължава да става все по-тежка. Колапсът на песото значи, че администрацията на Макри ще има непреодолими компликации да изплаща освен лихвата, само че и главницата по тези големи отговорности и той няма да има различен избор, с изключение на да продължава да унищожава аржентинската стопанска система, единствено и единствено да може да заплати на задграничните кредитори. Няма да е учудващо, в случай че в околните месеци още веднъж станем очевидци на ядосани аржентинци с тенджери и тигани по улиците. В тази връзка изявлението на президента пред Организация на обединените нации, че на Аржентина следва "светло бъдеще " е понятен спешен ПР, само че надали има и един човек, който му има вяра.
Макри е част от "реванша " на дясното против лявата вълна от началото на века в Латинска Америка. Но за наследството на тази лява вълна е показателно, че в предизборната си акция той бе заставен да признае триумфа и да обещае продължаването на огромна част от политиките на Киршнер. Обещание, което не може да се каже, че е спазил. Напротив, сега още веднъж 25% от пълнолетните аржентинци живеят в условия на беднотия. Социалните кухни в Буенос Айрес са претъпкани, а чувството за дежавю е на всички места. Когато два пъти се тестват едни и същи неолиберални предписания с един и същи резултат, основателно към този момент можем да назовем неолибералната дясна политика неуспех и неточност - макар че при новото съглашение с МВФ тя още веднъж е залегнала в проекта.
Надеждата за Аржентина са президентските избори през идната година. На тях Макри най-вероятно още веднъж ще би трябвало да се изправи против Киршнер. И макар, че се пробва да трансферира огромна част от отговорността на нея, оправдавайки се с неприятно завещание, обстоятелствата приказват задоволително. Има индикации, че Макри може да се опита да разиграе бразилски сюжет - Киршнер да бъде хвърлена в пандиза с обвинявания в корупция, като по този начин й се попречи да взе участие в конкуренцията. Няма гаранции обаче, че това няма да провокира нова гражданска война, за която условия има и в този момент. Така че саморазправата с съперника наподобява много рисков ход. Очевидно обаче с Макри и политиката, която той въплъщава "светлото бъдеще " ще си остане единствено в залата на Организация на обединените нации. В действителния живот Аржентина се намира в доста тежко положение, а 57-те милиарда дълг, които прибави единствено през последните месеци, ще затрудняват неимоверно възобновяване на страната през идващите години. Можем единствено да се надяваме аржентинците да се върнат към тестваната във времето рецепта на левите сили, а да не залагат още веднъж на провалилата се към този момент два пъти политика на дясното. За нас остава следващият урок, че "спасителят " МВФ в действителност не е никакъв избавител, а институция, обслужваща ползите на едрите играчи в международната политика, прекомерно постоянно вреди, вместо да оказва помощ на страните, в които развива активността си.
Такава обстановка не е нова за тази южноамериканска страна. Аржентина към този момент претърпя една ужасяваща рецесия в началата на века, като последствията от нея към момента не могат да бъдат напълно превъзмогнати. А сегашната обстановка, въпреки и друга, въпреки всичко демонстрира задоволително прилики с кошмара от 1998-2002 година, с цел да можем да приказваме за повтаряне на злополуката. За този интервал стопанската система на страната се свива с цели 28%, а по улиците избухват протести, известни като митингите на тенджерите и тиганите. Не е мъчно да се досетим какво имат поради аржентинците - ситуацията е толкоз зле, че хората безусловно няма какво да ядат. По-рано през 1995 година Аржентина подписва контракт с МВФ, който обаче постанова, както нормално, политика на внезапни бюджетни съкращения и прецизна финансова дисциплинираност. И още веднъж както нормално, това не оказва помощ по никакъв начин на страната да се съвземе, само че за сметка на това постанова ужасни условия за ръководството на страната, чиято цена се заплаща най-вече от най-бедните. Прословутата финансова непоклатимост за следващ път се носи на тил точно от тези, които минимум могат да си го разрешат. В това е същината на дясното, неолиберално ръководство освен на Аржентина.
Възход и проваляне на киршнеризма
Логично, при съществуването на Чавес във Венецуела и радикално другия жанр на ръководство, Аржентина също избра левия метод през 2003 година в лицето на Нестор Киршнер. Един мандат по-късно поста печели брачната половинка му Кристина Фернандес де Киршнер. Двамата ръководят общо 12 години, а този интервал е наименуван "киршнеризъм ". В внезапен контрастност с неолибералните ръководства на 90-те години, политиката на двамата се характеризира със мощни обществени стратегии, анулация на редица приватизационни покупко-продажби и ренационализация на основни компании и браншове, а резултатите дълго време са зашеметяващи. Като разчитаща в огромна степен на експорт страна, Аржентина печели и от растящите цени на международните пазари, само че и ролята на лявата политика на семейство Киршнер, която преразпределя облагите доста по-ефективно и заслужено, не може да бъде отречена. Вследствие на нея милиони хора в Аржентина стартират да живеят естествен живот, макар че равнищата на инфлация се резервират високи.
Но международната рецесия, почнала през 2008 година, не подминава и Аржентина. При влошаващата се икономическа обстановка за държавното управление става все по-трудно да поддържа обществените стратегии, които са по този начин нужни и имат основна роля за развиването на цялата страна. Но вместо да следва рецептите на МВФ за орязване на разноските и вдишване на още дълг, Киршнер прави друго - взема решение да изплати целия дълг към институцията на една вноска, възлизаща на съвсем 10 милиарда $. Ударът върху бюджета е еднократен, само че този ход има явен смисъл, защото ще бъдат спестени обилни средства от лихви, а и по този начин държавното управление ще има свободата да организира суверенна политика, а не диктувана от задгранични чиновници-технократи.
Въпреки това обаче проблеми продължава да има - дупката, в която Аржентина изпада преди 2002 година, дружно с неподходящото интернационално състояние, оказват своето неизбежно въздействие. Не липсват и вътрешни проблеми, както и неточности. Така на изборите в края на 2015 година Киршнер е принудена да отстъпи властта пред към този момент упоменатия Маурисио Макри, който до тогава е кмет на Буенос Айрес. Трябва да отбележим, че поради своеволието да скъса със зависимостта от МВФ и поради лявата си политика, Киршнер е мощно ненавиждана от най-силния геополитически състезател в района, а точно Съединени американски щати. Медийната акция против нея е жестока и безмилостна. За сметка на това Макри, за който аржентинският икономист Роберто Лампа споделя, че "въплъщава най-догматичната неолиберална ортодоксалност на 90-те ", е мощно подкрепян и възхваляван. Комбинацията от тези фактори разрешава на Макри да завоюва.
Една остаряла ария на нов глас
Още първоначално Макри стартира да работи по добре познатата скица - всеобщи съкращения на обществените разноски, уволнения на десетки хиляди чиновници и битка със синдикатите. На външнополитическата сцена Макри още веднъж се обръща към Вашингтон, загърбвайки всякаква самостоятелност, извоювана през годините на киршнеризма. Още тук дежавюто от 90-те става много натрапчиво и по тази причина не е изненада, че през днешния ден имаме сходна обстановка на тези години. А обстановката занапред ще се утежнява, съгласно специалистите.
Въпреки мощната опозиция посредством митинги и стачки, Макри е неотстъпчив в налагането на дясната си политика. Има обаче един проблем - тя не дава мечтаните резултати. И по този начин, на третата година от мандата си Макри бе заставен да се обърне още веднъж към МВФ, защото в опит да задържи цената на песото по отношение на $ изхарчи огромна част от валутните запаси на страната, насъбрани от предшествениците му. Вместо обаче да потърси политики, които водят до напредък, той още веднъж заложи на драконовски орязвания на бюджета. Както и на доста други места обаче, това не води до по-добри резултати, а в противен случай - стопанската система стартира да се свива. Което на собствен ред задълбочи рецесията. Дори контрактуваните 50+7 милиарда $ от МВФ наподобява няма да имат резултат, защото държавното управление в Буенос Айрес към този момент е похарчило над 15 милиарда от тях, а обстановката продължава да става все по-тежка. Колапсът на песото значи, че администрацията на Макри ще има непреодолими компликации да изплаща освен лихвата, само че и главницата по тези големи отговорности и той няма да има различен избор, с изключение на да продължава да унищожава аржентинската стопанска система, единствено и единствено да може да заплати на задграничните кредитори. Няма да е учудващо, в случай че в околните месеци още веднъж станем очевидци на ядосани аржентинци с тенджери и тигани по улиците. В тази връзка изявлението на президента пред Организация на обединените нации, че на Аржентина следва "светло бъдеще " е понятен спешен ПР, само че надали има и един човек, който му има вяра.
Макри е част от "реванша " на дясното против лявата вълна от началото на века в Латинска Америка. Но за наследството на тази лява вълна е показателно, че в предизборната си акция той бе заставен да признае триумфа и да обещае продължаването на огромна част от политиките на Киршнер. Обещание, което не може да се каже, че е спазил. Напротив, сега още веднъж 25% от пълнолетните аржентинци живеят в условия на беднотия. Социалните кухни в Буенос Айрес са претъпкани, а чувството за дежавю е на всички места. Когато два пъти се тестват едни и същи неолиберални предписания с един и същи резултат, основателно към този момент можем да назовем неолибералната дясна политика неуспех и неточност - макар че при новото съглашение с МВФ тя още веднъж е залегнала в проекта.
Надеждата за Аржентина са президентските избори през идната година. На тях Макри най-вероятно още веднъж ще би трябвало да се изправи против Киршнер. И макар, че се пробва да трансферира огромна част от отговорността на нея, оправдавайки се с неприятно завещание, обстоятелствата приказват задоволително. Има индикации, че Макри може да се опита да разиграе бразилски сюжет - Киршнер да бъде хвърлена в пандиза с обвинявания в корупция, като по този начин й се попречи да взе участие в конкуренцията. Няма гаранции обаче, че това няма да провокира нова гражданска война, за която условия има и в този момент. Така че саморазправата с съперника наподобява много рисков ход. Очевидно обаче с Макри и политиката, която той въплъщава "светлото бъдеще " ще си остане единствено в залата на Организация на обединените нации. В действителния живот Аржентина се намира в доста тежко положение, а 57-те милиарда дълг, които прибави единствено през последните месеци, ще затрудняват неимоверно възобновяване на страната през идващите години. Можем единствено да се надяваме аржентинците да се върнат към тестваната във времето рецепта на левите сили, а да не залагат още веднъж на провалилата се към този момент два пъти политика на дясното. За нас остава следващият урок, че "спасителят " МВФ в действителност не е никакъв избавител, а институция, обслужваща ползите на едрите играчи в международната политика, прекомерно постоянно вреди, вместо да оказва помощ на страните, в които развива активността си.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ