Антония Петрова-Батинкова пред "ШОУ": Ивайло ми предложи брак още на първия месец, застреля ме със сините си очи
Преди две седмици Антония Петрова прибави с тиренце семейството Батинкова към името си и стана брачна половинка на Ивайло Батинков. Двамата съумяха да изненадат всички със своята луда гръцка женитба, която става факт единствено след 3 месеца другарство. В може би най-откровеното си изявление до момента Антония споделя съкровени обстоятелства за връзката им. За изненада – в диалога ни се включва и Ивайло, а настроението от самото начало е повече от любовно. Двамата не скриха и вълнението си, и желанието да станат за първи път родители.
- Тони, лудата ти гръцка женитба като се изключи че провокира всеобща изненада е и самобитен позитивен рестарт за теб. Как се случи толкоз бързо, в случай че със брачна половинка ти Ивайло се познавате едвам от 3 месеца…
- Всъщност изненадата беше и за двама ни (усмихва се). Но основателят на всичко това беше Ивайло. И аз чак в този момент разбирам какъв триумф съм постигнала, тъй като няколко негови другари, самостоятелни един от различен, споделиха безусловно едно и също нещо – „ Добре де, ти съществено ли??!” (смее се). Защото Ивайло е на 39 години, доста мечтан и харесван мъж, който има всичко, и надлежно е бил и доста апетитна хапка за дамите. Много пъти са се опитвали да го вържат – я с брак, я с дете, само че никоя не е съумяла. И в този момент се даде за един месец. Още на първия месец ми предложи и брак. Доскоро не осъзнавах всичко това. Нали знаеш, че когато не си се борил за нещо, а ти се дава наготово, не го осъзнаваш незабавно, макар че може да е доста хубаво. Когато не си го измъчен и претърпял с всичките му битки, не го оценяваш толкоз. Затова в последно време и към организацията на сватбата, и за всичко друго въобще си мисля в действителност какъв шанс ме сполетя. Даже на няколко пъти му споделях: „ Ние май доста избързваме, не искаш ли малко да забавим темпото?” – а това са думи, които, знаеш, нормално мъжете ги споделят. А той беше повече от сигурен: „ Не, не, в противен случай, тъкмо това ми харесва най-много”. След което ми показа, че постоянно си е представял, че ще му се случи тъкмо по този начин – че ще го сполети внезапно, ще го удари като гръм и просто ще се случи. И тъкмо по този начин стана, разбираш ли. Започвам да си мисля, че всичко, което сме чували, чели по книги и гледали по филмите, в действителност е действителност. Няма такова нещо като върл ерген. Аз да вземем за пример също съм считала, че съм претенциозна, че не си намирам точния човек, тъй като имам доста условия, само че срещнеш ли точния човек, нещата просто се случват. Не съм го вярвала, само че ето, че е реалност. Вчера си мислех по какъв начин единствено преди три месеца аз не познавах този човек, а в този момент към този момент съм омъжена за него.
- Ако преформатираме смисъла на поговорката „ Рано или късно всеки си намира майстора”, може би по този начин е станало и при вас в този момент?
- Знаеш ли, че с Ивайло дори си имаме смешка на тази тематика. Виж по какъв начин улучваш! Все по-често негови другари му реагират с: „ Ей, най-сетне си откри майстора”. И неотдавна той ми сподели с усмивка: „ Знаеш ли, че към този момент като се срещам с някого, би трябвало просто да кажа: Приятно ми е, занаятчия!” (смее се). Като се замисля, в действителност човек има доста искания тогава, когато осъзнае личните си качества. Заради това търсенето на подобаващия човек може да продължи дълго време. Ето, при Ивайло е траяло 39 години, само че той не е правил грешката да има предходен брак, както стана при мен.
- А за какво го наричаш неточност? Ти имаш актив! Освен това, в случай че не се беше случило по този начин, през днешния ден нямаше да се радваш на другото.
- Права си, да, в действителност. С Ивайло сме си говорили за това какво щеше да се случи, в случай че се бяхме срещнали на 20. И двамата стигнахме до извода, че пътищата ни са се пресекли тъкмо когато е трябвало, с цел да си оценим качествата.
- Помниш ли кое беше първото, което те притегли в него?
- О, да. Сините му очи! Просто ме простреля с взор. В момента, в който погледите ни се засякоха, всичко за момент се промени, чак не мога да допускам по какъв начин се получи. Наистина като по филмите.
- Разкажи ми малко повече за тази първа среща…
- Бяха ни дублирали резервациите за едно заведение, в което доста обичам да вървя. Аз бях с моя другарка, а той – с негов другар. Тъй като беше доста цялостно, ни бяха настанили на едни и същи места и на практика цялата вечер бяхме тил в тил, един до различен. В един миг с моята другарка излязохме за малко от заведението, а те си помислили, че съм си тръгнала. Тогава неговият другар го попитал: „ Добре, за какво не я заприказва, като толкоз доста ти хареса?”, а Ивайло отвърнал: „ Ами тормозих се, не открих точния миг, само че в този момент, в случай че се върне, на тази жена ще й предложа брак!”.
- Сериозно?! И какво стана след това?
- Да, това са били точните му думи. Впоследствие и приятелят му ми описа (смее се). Ние се върнахме в заведението, естествено той не ми предложи тогава брак, само че ме заприказва. И си приказвахме цяла вечер, след което ме изпрати до у дома. Това ни беше и първата среща. На идващия ден ме предложения на вечеря, а по-късно заживяхме дружно, колкото и необикновено да ти звучи. Той трябваше да замине за един ден командировка – опита се даже да отсрочи пътуването си, само че нямаше по какъв начин. В последна сметка потегли и когато се върна на другия ден, пристигна, взе ме от къщи и повече не ме пусна да си потегли
Това се случи директно преди един уикенд. Каза ми: „ Хайде остани и днес”. После предложи да заминем някъде за два дни. И внезапно аз осъзнах, че не съм се прибирала да си дремя у дома от две седмици. Казах му: „ Осъзнаваш ли, че ние към този момент живеем дружно?”, а той отвърна: „ За първи път не ме нервира, че жена има движимости вкъщи”.
(В този миг в диалога ни непринудено се включва и Ивайло, който таман се прибира от пазар. Купил е любеница за Антония и стартира да й я приготвя в обичаната й композиция със сирене. И споделя с усмивка: „ Продължавайте диалога, все едно ме няма”, с което обаче на процедура той към този момент е част от него, б.а.)
- Когато се запознахте, Ивайло знаеше ли, че ти си известна фигура? Беше ли осведомен с твоята обществена страна?
- Да, знаеше коя съм, само че не и в елементи. При него забавното е, че той счита гледането на телевизия за загуба на време и заради тази причина у тях няма тв приемник. В същото време е извънредно осведомен човек, само че е от този вид младежи, които си набират информацията, като я филтрират оптимално. Не е от хората, които да вземем за пример ще си включат тв приемника и ще гледат това, което се излъчва там. Затова и не беше гледал мои изявленията или тв участия. Освен това е и извънреден работохолик и информацията, която най-често си набира, нормално е профилирана и обвързвана с работата му.
С този автограф Антония към този момент е щастливо омъжена за Ивайло
- Добре, само че в този момент, откакто към този момент сте дружно, а ти си обществена персона, медийното внимание и към него става неизбежно. Готов ли е съгласно теб за това?
- Ето в този момент той ще си каже самичък дали се тормози.
(В този миг Ивайло се включва още веднъж в диалога ни, признавайки, че известността на брачната половинка му въобще не го тормози, както и фактът, че има засилено внимание към него, б.а.)
Виж какъв брой е откровен и пряк. Аз го бях предизвестила, само че той е извънредно образован и няма по какъв начин да се повлияе. В момента, в който се запознахме, за него в Гугъл нямаше никаква информация, като се изключи че е един от шефовете на „ Токуда”, което е истина. От момента, в който се разбра, че имаме връзка, да видиш какво стана –
всеки ден се появяваше по нещо ново за него
Да, той се шокира един ден, когато прочете, че е бил женен, с дете, макар че не позволи това да го впечатли чак толкоз доста. По-скоро на мен ми стана по-неприятно, тъй като знам, че е цялостна неистина. Ивайло реагира доста умно. Сега даже несъмнено ще излезе, че доста го лаская, само че той в действителност има ужасно доста качества, които постоянно съм желала мъжът до мен да има. Едно от тях е, че двамата можем да си приказваме на всевъзможни тематики.
- Ти въпреки всичко си правист, можеш да бъдеш много по-убедителна като реакция в сходна ситуация…
- Така е, да, мислехме го и това. Ивайло даже приказва с негови юристи дали да не заведем дело на тази тематика, тъй като това е обикновено за доказване – вадиш си уверение за гражданско положение, каквото ние си извадихме, когато се оженихме. И в случай че е бил женен, там щеше да написа, че е разведен, както е регистрирано при мен. Същата бърза и лесна инспекция може да се направи и в ЕСГРАОН за това дали имаш деца. Можем да ги осъдим от раз, само че към момента се двоумим дали си коства.
- Вие сте при започване на връзката си и в действителност вместо в правосъдни зали може да си изживявате времето на надалеч по-приятни места. А и знаеш, че постоянно, до момента в който ти вадят очи, става по този начин, че ти изписват вежди!...
- Знаеш ли, че тъкмо по този начин стана. Аз в началото се ядосах на тази тиражирана неистина, тъй като я захапаха като някаква суперпикантна вест, разпространиха я на всички места. После ние се оженихме и всичко се получи доста красиво. И действително ползата към сватбата стана още по-голям точно с помощта на тази лъжлива вест. Ако просто се бях омъжила, щяха да кажат: „ Антония се омъжи”, а по този начин се получи конспирация поради предходната информация, въпреки и лъжлива (смее се). Така, тиражирайки погрешната си информация, без да желаят, те осигуриха доста по-голяма платформа за хубавата, същинската вест. И да, в действителност ми изписаха вежди, както казваш и ти.
- Знам, че имаш мощна връзка с родителите си. Те по какъв начин одобриха този динамичен поврат в персоналния ти живот?
- В интерес на истината всички доста ни се зарадваха – и от моя страна, и от страната на Ивайло. Според мен, тъй като той в действителност има ужасно доста качества. Мисля, че майка ми и татко ми в никакъв случай до момента не са приемали толкоз добре мой другар. Просто
на Ивайло няма какво да не му харесаш
(усмихва се). Освен това с тях сме си говорили за тези неща. Нито те, нито аз, имаме вяра в по-дългото опознаване сред двама души. Около мен има образци за хора, които живеят от 10 и повече години дружно, и се държат по този начин, все едно не се познават. Имат страни на характера, които се оказват непреодолими – и в случай че първоначално са се кълнели един в различен, в един миг се оказва, че като че ли не познаваш индивида до себе си. Той те изненадва извънредно с някаква своя постъпка и връзките ви се скапват. Всъщност кой е споделил какъв е срокът да опознаеш един човек?! И нашите кумове, и моите родители, които са с над 35-годишен брак, са се оженили на 3-4-ия месец.
- Направи ми усещане също, че ти до момента в никакъв случай не си отключвала тематиката за дете. Сега го правиш! А и за двама ви това ще е първо дете!
- Да, в действителност е по този начин. Всеки знае в другите си връзки до каква степен може да стигне със съответния човек. Има хора, с които въобще не подхващаш тематиката за брак и за деца. С Ивайло не е по този начин. Правим своето безусловно ново житейско начало.
- А той с каква настройка е за дете?
- Ивайло, кажи си (смее се). (В този миг Антония още веднъж подканва брачна половинка си самичък да отговори на въпроса, а той все по този начин продължава да реже и подготвя динята със сирене, б.а. „ Много желая дете от Антония” (смее се), въпреки всичко дава своя отговор, а Тони реагира със гласовит смях.)
- Ами значи първо да нареже динята, а след това да намерения и за детето…
- (Смее се.) Да, първо ще я нареже, а след това може да пристъпи към действието. Ще поработим по този въпрос в най-скоро време. Даже ще ти издам, че Ивайло си е поръчал няколко деца. Аз му изяснявам да забележим първо по какъв начин ще е с едно и след това да разясняваме броя (смее се).
- Има и различен вид – напряко близнаци? А за какво не и тризнаци?
- Ааа, да… апелирам те (смее се). Ще забележим какво ще стане.
- Предстоят ви още две сватбени тържества. И какво още?
- Не сме си възнамерявали съответен меден месец, само че защото доста пътуваме, допускам, че ще си назовем за меден месец времето, прекарано на някое от местата, които ще посетим. Иначе планираме да отидем за една седмица на мястото, на което се оженихме. После ще има и една седмица в Америка – това пътешестване е по работа, само че ще го съвместим и с удоволствието. Предстои ни и един скришен брачен обред, за който обаче не желая да приказвам, тъй като ми се желае да остане в действителност персонален. За него не сме определили точна дата, само че сме участвали на такава женитба и останахме доста впечатлени.
- А работата ти в този момент на кой проект е? Познавайки те, няма по какъв начин да се лишиш изцяло от нея.
- И още веднъж си права, да. Аз имам една доктрина – че за една жена, а и освен за нея, за мъжете също, фамилията би трябвало да е преди всичко. Разбира се, желая да имам кариера, да се модернизирам професионално, само че фамилията не би трябвало да страда поради работата. Идеалният вид е композиция сред двете. Ти ме познаваш, няма по какъв начин да не работя, само че сигурно няма да стана и стопанка. Ивайло също е доста трудолюбив и се надявам и той да успее да съчетава двете неща. До момента го прави много сполучливо, само че и аз одобрявам тъкмо това му качество – работливостта, тъй като няма нищо по-лошо от ленив мъж!
- В началото на диалога ни те попитах за нещото, което незабавно те е сграбчило в Ивайло. Но не разбрах по какъв начин би дал отговор той на този въпрос?
Ивайло незабавно се включва с отговор: „ Впечатли ме това какъв брой е лъчезарна Антония, какъв брой е усмихната и енергична. И в това време суперженствена”. А Тони бърза да добави:
- Пропуснах да ти кажа още какъв брой мощно впечатляваща е и силата, която струи от него – Ивайло е кадърен да стане суперрано, защото взе участие в интервенции, има по няколко всяка седмица – в 8 е към този момент в интервенция, по-късно отива в офиса, прави един куп неща, след това се прибира и споделя: „ Хайде да излизаме, отиваме да се забавляваме, схванал съм се и за вечеря с едни другари, след това сме на бар…”. Повечето хора не могат да устоят на подобен темп, а на мен тази сила в него доста ми подхожда.
- А ревнувате ли се?
- По принцип аз съм по-ревнива от двамата (смее се). Ивайло непрекъснато твърди, че не е ревностен, само че всеки ден нещо излиза, от което аз разбирам, че той напряко си ревнува. Сега седи до мен и се смее. Ето, аз си признавам незабавно (смее се). Всъщност и двамата сме забавни за противоположния пол, поради това я има и ревността, само че пък е сладко, тъй като се ревнуваме смешно.
Интервю на Анелия ПОПОВА
- Тони, лудата ти гръцка женитба като се изключи че провокира всеобща изненада е и самобитен позитивен рестарт за теб. Как се случи толкоз бързо, в случай че със брачна половинка ти Ивайло се познавате едвам от 3 месеца…
- Всъщност изненадата беше и за двама ни (усмихва се). Но основателят на всичко това беше Ивайло. И аз чак в този момент разбирам какъв триумф съм постигнала, тъй като няколко негови другари, самостоятелни един от различен, споделиха безусловно едно и също нещо – „ Добре де, ти съществено ли??!” (смее се). Защото Ивайло е на 39 години, доста мечтан и харесван мъж, който има всичко, и надлежно е бил и доста апетитна хапка за дамите. Много пъти са се опитвали да го вържат – я с брак, я с дете, само че никоя не е съумяла. И в този момент се даде за един месец. Още на първия месец ми предложи и брак. Доскоро не осъзнавах всичко това. Нали знаеш, че когато не си се борил за нещо, а ти се дава наготово, не го осъзнаваш незабавно, макар че може да е доста хубаво. Когато не си го измъчен и претърпял с всичките му битки, не го оценяваш толкоз. Затова в последно време и към организацията на сватбата, и за всичко друго въобще си мисля в действителност какъв шанс ме сполетя. Даже на няколко пъти му споделях: „ Ние май доста избързваме, не искаш ли малко да забавим темпото?” – а това са думи, които, знаеш, нормално мъжете ги споделят. А той беше повече от сигурен: „ Не, не, в противен случай, тъкмо това ми харесва най-много”. След което ми показа, че постоянно си е представял, че ще му се случи тъкмо по този начин – че ще го сполети внезапно, ще го удари като гръм и просто ще се случи. И тъкмо по този начин стана, разбираш ли. Започвам да си мисля, че всичко, което сме чували, чели по книги и гледали по филмите, в действителност е действителност. Няма такова нещо като върл ерген. Аз да вземем за пример също съм считала, че съм претенциозна, че не си намирам точния човек, тъй като имам доста условия, само че срещнеш ли точния човек, нещата просто се случват. Не съм го вярвала, само че ето, че е реалност. Вчера си мислех по какъв начин единствено преди три месеца аз не познавах този човек, а в този момент към този момент съм омъжена за него.
- Ако преформатираме смисъла на поговорката „ Рано или късно всеки си намира майстора”, може би по този начин е станало и при вас в този момент?
- Знаеш ли, че с Ивайло дори си имаме смешка на тази тематика. Виж по какъв начин улучваш! Все по-често негови другари му реагират с: „ Ей, най-сетне си откри майстора”. И неотдавна той ми сподели с усмивка: „ Знаеш ли, че към този момент като се срещам с някого, би трябвало просто да кажа: Приятно ми е, занаятчия!” (смее се). Като се замисля, в действителност човек има доста искания тогава, когато осъзнае личните си качества. Заради това търсенето на подобаващия човек може да продължи дълго време. Ето, при Ивайло е траяло 39 години, само че той не е правил грешката да има предходен брак, както стана при мен.
- А за какво го наричаш неточност? Ти имаш актив! Освен това, в случай че не се беше случило по този начин, през днешния ден нямаше да се радваш на другото.
- Права си, да, в действителност. С Ивайло сме си говорили за това какво щеше да се случи, в случай че се бяхме срещнали на 20. И двамата стигнахме до извода, че пътищата ни са се пресекли тъкмо когато е трябвало, с цел да си оценим качествата.
- Помниш ли кое беше първото, което те притегли в него?
- О, да. Сините му очи! Просто ме простреля с взор. В момента, в който погледите ни се засякоха, всичко за момент се промени, чак не мога да допускам по какъв начин се получи. Наистина като по филмите.
- Разкажи ми малко повече за тази първа среща…
- Бяха ни дублирали резервациите за едно заведение, в което доста обичам да вървя. Аз бях с моя другарка, а той – с негов другар. Тъй като беше доста цялостно, ни бяха настанили на едни и същи места и на практика цялата вечер бяхме тил в тил, един до различен. В един миг с моята другарка излязохме за малко от заведението, а те си помислили, че съм си тръгнала. Тогава неговият другар го попитал: „ Добре, за какво не я заприказва, като толкоз доста ти хареса?”, а Ивайло отвърнал: „ Ами тормозих се, не открих точния миг, само че в този момент, в случай че се върне, на тази жена ще й предложа брак!”.
- Сериозно?! И какво стана след това?
- Да, това са били точните му думи. Впоследствие и приятелят му ми описа (смее се). Ние се върнахме в заведението, естествено той не ми предложи тогава брак, само че ме заприказва. И си приказвахме цяла вечер, след което ме изпрати до у дома. Това ни беше и първата среща. На идващия ден ме предложения на вечеря, а по-късно заживяхме дружно, колкото и необикновено да ти звучи. Той трябваше да замине за един ден командировка – опита се даже да отсрочи пътуването си, само че нямаше по какъв начин. В последна сметка потегли и когато се върна на другия ден, пристигна, взе ме от къщи и повече не ме пусна да си потегли
Това се случи директно преди един уикенд. Каза ми: „ Хайде остани и днес”. После предложи да заминем някъде за два дни. И внезапно аз осъзнах, че не съм се прибирала да си дремя у дома от две седмици. Казах му: „ Осъзнаваш ли, че ние към този момент живеем дружно?”, а той отвърна: „ За първи път не ме нервира, че жена има движимости вкъщи”.
(В този миг в диалога ни непринудено се включва и Ивайло, който таман се прибира от пазар. Купил е любеница за Антония и стартира да й я приготвя в обичаната й композиция със сирене. И споделя с усмивка: „ Продължавайте диалога, все едно ме няма”, с което обаче на процедура той към този момент е част от него, б.а.)
- Когато се запознахте, Ивайло знаеше ли, че ти си известна фигура? Беше ли осведомен с твоята обществена страна?
- Да, знаеше коя съм, само че не и в елементи. При него забавното е, че той счита гледането на телевизия за загуба на време и заради тази причина у тях няма тв приемник. В същото време е извънредно осведомен човек, само че е от този вид младежи, които си набират информацията, като я филтрират оптимално. Не е от хората, които да вземем за пример ще си включат тв приемника и ще гледат това, което се излъчва там. Затова и не беше гледал мои изявленията или тв участия. Освен това е и извънреден работохолик и информацията, която най-често си набира, нормално е профилирана и обвързвана с работата му.
С този автограф Антония към този момент е щастливо омъжена за Ивайло
- Добре, само че в този момент, откакто към този момент сте дружно, а ти си обществена персона, медийното внимание и към него става неизбежно. Готов ли е съгласно теб за това?
- Ето в този момент той ще си каже самичък дали се тормози.
(В този миг Ивайло се включва още веднъж в диалога ни, признавайки, че известността на брачната половинка му въобще не го тормози, както и фактът, че има засилено внимание към него, б.а.)
Виж какъв брой е откровен и пряк. Аз го бях предизвестила, само че той е извънредно образован и няма по какъв начин да се повлияе. В момента, в който се запознахме, за него в Гугъл нямаше никаква информация, като се изключи че е един от шефовете на „ Токуда”, което е истина. От момента, в който се разбра, че имаме връзка, да видиш какво стана –
всеки ден се появяваше по нещо ново за него
Да, той се шокира един ден, когато прочете, че е бил женен, с дете, макар че не позволи това да го впечатли чак толкоз доста. По-скоро на мен ми стана по-неприятно, тъй като знам, че е цялостна неистина. Ивайло реагира доста умно. Сега даже несъмнено ще излезе, че доста го лаская, само че той в действителност има ужасно доста качества, които постоянно съм желала мъжът до мен да има. Едно от тях е, че двамата можем да си приказваме на всевъзможни тематики.
- Ти въпреки всичко си правист, можеш да бъдеш много по-убедителна като реакция в сходна ситуация…
- Така е, да, мислехме го и това. Ивайло даже приказва с негови юристи дали да не заведем дело на тази тематика, тъй като това е обикновено за доказване – вадиш си уверение за гражданско положение, каквото ние си извадихме, когато се оженихме. И в случай че е бил женен, там щеше да написа, че е разведен, както е регистрирано при мен. Същата бърза и лесна инспекция може да се направи и в ЕСГРАОН за това дали имаш деца. Можем да ги осъдим от раз, само че към момента се двоумим дали си коства.
- Вие сте при започване на връзката си и в действителност вместо в правосъдни зали може да си изживявате времето на надалеч по-приятни места. А и знаеш, че постоянно, до момента в който ти вадят очи, става по този начин, че ти изписват вежди!...
- Знаеш ли, че тъкмо по този начин стана. Аз в началото се ядосах на тази тиражирана неистина, тъй като я захапаха като някаква суперпикантна вест, разпространиха я на всички места. После ние се оженихме и всичко се получи доста красиво. И действително ползата към сватбата стана още по-голям точно с помощта на тази лъжлива вест. Ако просто се бях омъжила, щяха да кажат: „ Антония се омъжи”, а по този начин се получи конспирация поради предходната информация, въпреки и лъжлива (смее се). Така, тиражирайки погрешната си информация, без да желаят, те осигуриха доста по-голяма платформа за хубавата, същинската вест. И да, в действителност ми изписаха вежди, както казваш и ти.
- Знам, че имаш мощна връзка с родителите си. Те по какъв начин одобриха този динамичен поврат в персоналния ти живот?
- В интерес на истината всички доста ни се зарадваха – и от моя страна, и от страната на Ивайло. Според мен, тъй като той в действителност има ужасно доста качества. Мисля, че майка ми и татко ми в никакъв случай до момента не са приемали толкоз добре мой другар. Просто
на Ивайло няма какво да не му харесаш
(усмихва се). Освен това с тях сме си говорили за тези неща. Нито те, нито аз, имаме вяра в по-дългото опознаване сред двама души. Около мен има образци за хора, които живеят от 10 и повече години дружно, и се държат по този начин, все едно не се познават. Имат страни на характера, които се оказват непреодолими – и в случай че първоначално са се кълнели един в различен, в един миг се оказва, че като че ли не познаваш индивида до себе си. Той те изненадва извънредно с някаква своя постъпка и връзките ви се скапват. Всъщност кой е споделил какъв е срокът да опознаеш един човек?! И нашите кумове, и моите родители, които са с над 35-годишен брак, са се оженили на 3-4-ия месец.
- Направи ми усещане също, че ти до момента в никакъв случай не си отключвала тематиката за дете. Сега го правиш! А и за двама ви това ще е първо дете!
- Да, в действителност е по този начин. Всеки знае в другите си връзки до каква степен може да стигне със съответния човек. Има хора, с които въобще не подхващаш тематиката за брак и за деца. С Ивайло не е по този начин. Правим своето безусловно ново житейско начало.
- А той с каква настройка е за дете?
- Ивайло, кажи си (смее се). (В този миг Антония още веднъж подканва брачна половинка си самичък да отговори на въпроса, а той все по този начин продължава да реже и подготвя динята със сирене, б.а. „ Много желая дете от Антония” (смее се), въпреки всичко дава своя отговор, а Тони реагира със гласовит смях.)
- Ами значи първо да нареже динята, а след това да намерения и за детето…
- (Смее се.) Да, първо ще я нареже, а след това може да пристъпи към действието. Ще поработим по този въпрос в най-скоро време. Даже ще ти издам, че Ивайло си е поръчал няколко деца. Аз му изяснявам да забележим първо по какъв начин ще е с едно и след това да разясняваме броя (смее се).
- Има и различен вид – напряко близнаци? А за какво не и тризнаци?
- Ааа, да… апелирам те (смее се). Ще забележим какво ще стане.
- Предстоят ви още две сватбени тържества. И какво още?
- Не сме си възнамерявали съответен меден месец, само че защото доста пътуваме, допускам, че ще си назовем за меден месец времето, прекарано на някое от местата, които ще посетим. Иначе планираме да отидем за една седмица на мястото, на което се оженихме. После ще има и една седмица в Америка – това пътешестване е по работа, само че ще го съвместим и с удоволствието. Предстои ни и един скришен брачен обред, за който обаче не желая да приказвам, тъй като ми се желае да остане в действителност персонален. За него не сме определили точна дата, само че сме участвали на такава женитба и останахме доста впечатлени.
- А работата ти в този момент на кой проект е? Познавайки те, няма по какъв начин да се лишиш изцяло от нея.
- И още веднъж си права, да. Аз имам една доктрина – че за една жена, а и освен за нея, за мъжете също, фамилията би трябвало да е преди всичко. Разбира се, желая да имам кариера, да се модернизирам професионално, само че фамилията не би трябвало да страда поради работата. Идеалният вид е композиция сред двете. Ти ме познаваш, няма по какъв начин да не работя, само че сигурно няма да стана и стопанка. Ивайло също е доста трудолюбив и се надявам и той да успее да съчетава двете неща. До момента го прави много сполучливо, само че и аз одобрявам тъкмо това му качество – работливостта, тъй като няма нищо по-лошо от ленив мъж!
- В началото на диалога ни те попитах за нещото, което незабавно те е сграбчило в Ивайло. Но не разбрах по какъв начин би дал отговор той на този въпрос?
Ивайло незабавно се включва с отговор: „ Впечатли ме това какъв брой е лъчезарна Антония, какъв брой е усмихната и енергична. И в това време суперженствена”. А Тони бърза да добави:
- Пропуснах да ти кажа още какъв брой мощно впечатляваща е и силата, която струи от него – Ивайло е кадърен да стане суперрано, защото взе участие в интервенции, има по няколко всяка седмица – в 8 е към този момент в интервенция, по-късно отива в офиса, прави един куп неща, след това се прибира и споделя: „ Хайде да излизаме, отиваме да се забавляваме, схванал съм се и за вечеря с едни другари, след това сме на бар…”. Повечето хора не могат да устоят на подобен темп, а на мен тази сила в него доста ми подхожда.
- А ревнувате ли се?
- По принцип аз съм по-ревнива от двамата (смее се). Ивайло непрекъснато твърди, че не е ревностен, само че всеки ден нещо излиза, от което аз разбирам, че той напряко си ревнува. Сега седи до мен и се смее. Ето, аз си признавам незабавно (смее се). Всъщност и двамата сме забавни за противоположния пол, поради това я има и ревността, само че пък е сладко, тъй като се ревнуваме смешно.
Интервю на Анелия ПОПОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ