Възможно ли е мощната видеокарта Nvidia GTX 1080 Ti да се постави в лаптопа
Преди две години, с излизането на на серията видеокарти 1ххх, Nvidia дефинитивни изтри разликите сред геймърските преносими компютри и персоналните компютри.
До този миг видеокартите бяха напълно ясно разграничени на мобилни и десктопни. Първите имаха показател М и бяха с към 20-40% по-слаби от своите десктоп аналози. Но в този момент в преносимите компютри се употребяват същите графични процесори (и даже по-добри, в случай че се сетим за GTX 1070), каквито се употребяват и в десктоп компютрите. Разликата е единствено в тактовата периодичност, която в действителност е незначителна.
Преди към половин година на пазара излезе флагманската видеокарта GTX 1080 Ti , която обаче не се употребява в преносимите компютри. Защо? Съвсем просто е – тя генерира 250 W топлота, а разсейването на толкоз топлота от който и да било чип не е тривиална задача даже и в елементарните лични компютри. Графичните процесори на 1080 Ti устойчиво си се нагряват до 85 градуса по Целзий и няма какво да се каже във връзка с тънките преносими компютри.
Когато става дума за тънки преносими компютри, Nvidia доста добре схваща, че геймингът става все по-мобилен, а да се носи със себе си 3-4 килограмов преносим компютър с дебелина 3-4 сантиметра изобщо не е удобно. Разбира се, и преди този момент имаше тънки и леки решения, само че с огромни проблеми с нагряването и охлаждането. Преди към година Nvidia реши този проблем напълно елементарно. Просто намали тактовата периодичност на графичния процесор и показа тези видеокарти като новите графични карти Max-Q.
Тоест, от хардуерна позиция, GTX 1080 за компютъра и преносимия компютър е напълно същото като Max-Q. Разликата е само в честотите. Добре е известно, че отделяната топлота зависи от честотата на трета степен. По този метод, с понижаването на работната периодичност единствено с 15-20% (с толкоз спада и производителността), Nvidia реализира намаление на генерираната от GTX 1080 топлота от 180 W на напълно търпимите 95 W. Тоест, съвсем двойно. Това даде опция тя да бъде поставяна в напълно тънките и леки преносими компютри (например в ASUS Zephyrus), които по размери са съпоставими с Apple Macbook Pro, само че в графично отношение са 2-3 пъти по-бързи.
Нека да направи опит. Защо да не вземем елементарната GTX 1080 Ti и да понижим генерираната от нея топлота от 250 на да вземем за пример, 180 W. Това е от ранга на видеокартата GTX 1080, който се слага в преносимите компютри. Интересно е, каква би била продуктивността – дали нашата спонтанна 1080 Ti Max-Q ще е по-бърза от 1080 или не си коства да се занимаваме с това.
Няма никакви проблеми с понижаването на TDP. Nvidia разрешава на потребителите да вършат съвсем каквото си изискат със своите десктоп видеокарти. А ние ще използваме програмата MSI Afterburner и ще сложим TDP на равнище 180/250 = 0,72, или 72%.
Всички останали параметри оставяме по дифолт – видеокартата сама ще си подбере нужните честоти за работа в сходен „орязан режим“. А с цел да приближим работата на компютъра до опциите на един мощен преносим компютър, ще оставим процесора i7-8700K да работи с тактова периодичност 4,3 GHz, а оперативната памет – с 2666 MHz. В противоположен случай резултатите ще бъдат повишени с 5-10%, което може да е сериозно при тестванията.
Време е да тестваме по този начин получения „Франкенщайн“ и да стартираме с 3Dmark 11. Бенчмаркът не е изключително нов, само че чудесно тества продуктивността в режим DirectX 11, и до момента се употребява от редица водещи уеб сайтове за сформиране рейтинга на видеокартите.
Честотата на видеокартата се задържа на равнище 1500-1600 MHz, а полученият резултат от съвсем 33000 точки е с 15% по-висок от видеокартата за преносими компютри GTX 1080 – нейният междинен индикатор е 28500.
Да продължим тестванията с 3Dmark Time Spy – актуален бенчмарк, работещ с API DirectX 12:
Честотата още веднъж се държи в рамките на 1500-1600 MHz, а резултатът е на равнище 8600 точки – това е с 22% повече, в сравнение с GTX 1080 (7000 точки).
Накрая – спомагателни проби с компютърните игри Rise of Tomb Raider и Assassin’s Creed: Origins. И при двете игри са определени оптимални настройки на графиката при резолюция 1080р. Все отново за 4К продуктивността е незадоволителна, а преносими компютри с 2К съвсем няма.
Тук честотите се задържат малко по-високи и доближават до 1700 MHz. В Tomb Raider се доближават удобните приблизително 134 fps, което е със 17% повече, в сравнение с с модела 1080, с който се доближават 114 fps. При Assassin’s Creed разликата е още по-голяма – съвсем 25% – 99 против 80 fps.
Имаме много забавна обстановка. Понижаването на отделяната топлота със 70 W или с 28%, води до понижаване на тактовата периодичност приблизително с 10-15%. При тези условия 1080 Ti Max-Q се оказва 20% по-бърза, в сравнение с версията 1080 за преносими компютри при една и съща отделяна топлота.
Тоест, по принцип GTX 1080 Ti може да бъде сложена и обикновено охлаждана в преносимия компютър. Но за какво тогава Nvidia не прави по този начин? Може да се каже, че повода е в цената. Лаптопите с видеокартата GTX 1080 костват към $2500, до момента в който с GTX 1080 Ti цената елементарно може да трансферира $3000. А това е друга ценова категория, продажбите ще са малко това няма да е стопански преференциално. Може да има и проблеми с размера на кристала на графичния процесор, а и чиповете памет са цели 11 броя – те също би трябвало да бъдат охлаждани и всичко това не е елементарно да се помести в преносимия компютър и в допълнение ще оскъпи структурата.
Уви, този опит е чисто научен. Но демонстрира някои аспекти и способи при проектирането на персоналните компютри и преносими компютри. А вие по какъв начин мислите? Струва ли си да се вършат преносими компютри с 1080 Ti Max-Q?
До този миг видеокартите бяха напълно ясно разграничени на мобилни и десктопни. Първите имаха показател М и бяха с към 20-40% по-слаби от своите десктоп аналози. Но в този момент в преносимите компютри се употребяват същите графични процесори (и даже по-добри, в случай че се сетим за GTX 1070), каквито се употребяват и в десктоп компютрите. Разликата е единствено в тактовата периодичност, която в действителност е незначителна.
Преди към половин година на пазара излезе флагманската видеокарта GTX 1080 Ti , която обаче не се употребява в преносимите компютри. Защо? Съвсем просто е – тя генерира 250 W топлота, а разсейването на толкоз топлота от който и да било чип не е тривиална задача даже и в елементарните лични компютри. Графичните процесори на 1080 Ti устойчиво си се нагряват до 85 градуса по Целзий и няма какво да се каже във връзка с тънките преносими компютри.
Когато става дума за тънки преносими компютри, Nvidia доста добре схваща, че геймингът става все по-мобилен, а да се носи със себе си 3-4 килограмов преносим компютър с дебелина 3-4 сантиметра изобщо не е удобно. Разбира се, и преди този момент имаше тънки и леки решения, само че с огромни проблеми с нагряването и охлаждането. Преди към година Nvidia реши този проблем напълно елементарно. Просто намали тактовата периодичност на графичния процесор и показа тези видеокарти като новите графични карти Max-Q.
Тоест, от хардуерна позиция, GTX 1080 за компютъра и преносимия компютър е напълно същото като Max-Q. Разликата е само в честотите. Добре е известно, че отделяната топлота зависи от честотата на трета степен. По този метод, с понижаването на работната периодичност единствено с 15-20% (с толкоз спада и производителността), Nvidia реализира намаление на генерираната от GTX 1080 топлота от 180 W на напълно търпимите 95 W. Тоест, съвсем двойно. Това даде опция тя да бъде поставяна в напълно тънките и леки преносими компютри (например в ASUS Zephyrus), които по размери са съпоставими с Apple Macbook Pro, само че в графично отношение са 2-3 пъти по-бързи.
Нека да направи опит. Защо да не вземем елементарната GTX 1080 Ti и да понижим генерираната от нея топлота от 250 на да вземем за пример, 180 W. Това е от ранга на видеокартата GTX 1080, който се слага в преносимите компютри. Интересно е, каква би била продуктивността – дали нашата спонтанна 1080 Ti Max-Q ще е по-бърза от 1080 или не си коства да се занимаваме с това.
Няма никакви проблеми с понижаването на TDP. Nvidia разрешава на потребителите да вършат съвсем каквото си изискат със своите десктоп видеокарти. А ние ще използваме програмата MSI Afterburner и ще сложим TDP на равнище 180/250 = 0,72, или 72%.
Всички останали параметри оставяме по дифолт – видеокартата сама ще си подбере нужните честоти за работа в сходен „орязан режим“. А с цел да приближим работата на компютъра до опциите на един мощен преносим компютър, ще оставим процесора i7-8700K да работи с тактова периодичност 4,3 GHz, а оперативната памет – с 2666 MHz. В противоположен случай резултатите ще бъдат повишени с 5-10%, което може да е сериозно при тестванията.
Време е да тестваме по този начин получения „Франкенщайн“ и да стартираме с 3Dmark 11. Бенчмаркът не е изключително нов, само че чудесно тества продуктивността в режим DirectX 11, и до момента се употребява от редица водещи уеб сайтове за сформиране рейтинга на видеокартите.
Честотата на видеокартата се задържа на равнище 1500-1600 MHz, а полученият резултат от съвсем 33000 точки е с 15% по-висок от видеокартата за преносими компютри GTX 1080 – нейният междинен индикатор е 28500.
Да продължим тестванията с 3Dmark Time Spy – актуален бенчмарк, работещ с API DirectX 12:
Честотата още веднъж се държи в рамките на 1500-1600 MHz, а резултатът е на равнище 8600 точки – това е с 22% повече, в сравнение с GTX 1080 (7000 точки).
Накрая – спомагателни проби с компютърните игри Rise of Tomb Raider и Assassin’s Creed: Origins. И при двете игри са определени оптимални настройки на графиката при резолюция 1080р. Все отново за 4К продуктивността е незадоволителна, а преносими компютри с 2К съвсем няма.
Тук честотите се задържат малко по-високи и доближават до 1700 MHz. В Tomb Raider се доближават удобните приблизително 134 fps, което е със 17% повече, в сравнение с с модела 1080, с който се доближават 114 fps. При Assassin’s Creed разликата е още по-голяма – съвсем 25% – 99 против 80 fps.
Имаме много забавна обстановка. Понижаването на отделяната топлота със 70 W или с 28%, води до понижаване на тактовата периодичност приблизително с 10-15%. При тези условия 1080 Ti Max-Q се оказва 20% по-бърза, в сравнение с версията 1080 за преносими компютри при една и съща отделяна топлота.
Тоест, по принцип GTX 1080 Ti може да бъде сложена и обикновено охлаждана в преносимия компютър. Но за какво тогава Nvidia не прави по този начин? Може да се каже, че повода е в цената. Лаптопите с видеокартата GTX 1080 костват към $2500, до момента в който с GTX 1080 Ti цената елементарно може да трансферира $3000. А това е друга ценова категория, продажбите ще са малко това няма да е стопански преференциално. Може да има и проблеми с размера на кристала на графичния процесор, а и чиповете памет са цели 11 броя – те също би трябвало да бъдат охлаждани и всичко това не е елементарно да се помести в преносимия компютър и в допълнение ще оскъпи структурата.
Уви, този опит е чисто научен. Но демонстрира някои аспекти и способи при проектирането на персоналните компютри и преносими компютри. А вие по какъв начин мислите? Струва ли си да се вършат преносими компютри с 1080 Ti Max-Q?
Източник: kaldata.com
КОМЕНТАРИ