БНБ не обича да губи
Преди две години подуправителят на Българска народна банка Калин Христов уверяваше, че централната банка автоматизирано, без право на дискреция, ще придвижва лихвата по депозитното облекчение на ЕЦБ.
© Надежда Чипева :
- За да ограничи личните си загуби, от началото на октомври Българска народна банка понижи негативната рента по свръхрезервите на банките при нея от 0.4% на 0.6%.
- Резултатът е, че единствено за три седмици банките са изтеглили 5.3 милиарда лева и са ги вложили в чужбина.
- Това понижава валутните запаси, само че покритието на борда остава положително. Опасността е, че някои банки ще поемат по-големи опасности при кредитирането.Да влагаш пари в нещо, което носи обезпечена загуба, е противоестествено. В днешната ера на дирижирани от централните банки негативни лихви обаче за финансовите институции това от време на време е неизбежно. До началото на октомври българските банки, както и тези в еврозоната, бяха облагани с 0.4% негативна рента, в случай че паркират непотребната си ликвидност безрисково в централната банка. При неналичието на други възможности тази загуба беше допустима и локалните кредитни институции подадоха в Българска народна банка към 7-8 милиарда лева непотребна ликвидност.
От няколко седмици обаче централната банка без пояснение, без разговор със бранша и обществено обявяване влезе още по-дълбоко в негативната територия и към този момент таксува свръхрезервите на банките с 0.6%. И макар уверението, че това не е " инструмент на паричната политика ", първите забележими реакции демонстрират ясно, че ходът на Българска народна банка е провокирал чувствителни и на макроикономическо равнище придвижвания.
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Данните от балансите на ръководство " Емисионно " и данните за ликвидността на банковата система демонстрират, че единствено за три седмици банките са изтеглили над 5.6 милиарда лева депозити от Българска народна банка. Доколкото са източник за формиранe на интернационалните валутни запаси, те също се намаляват с аналогична сума, която се превежда в над 10% спад до 42.8 милиарда лева (виж графиките). Макар да звучи стряскащо, това не е безусловно пристеснително и ненапълно е и целеният от Българска народна банка резултат - да освободи салдото си от свръхрезервите, които самата тя би трябвало да влага консервативно и да инкасира загуби. Не е ясно обаче дали посоката, в която тези над 5 милиарда лева са поели, е мечтаната. Частично данни за това ще има в идващите месеци, само че към този момент сигурно може да се каже, че са вложени зад граница, просто тъй като подобен размер няма по какъв начин да се поеме на българския пазар.
Целта
Още по тематиката
Българска народна банка към този момент таксува свръхрезервите на банките с 0.6%
Централната банка е намалила лихвата по подадените при нея пари под равнището на ЕЦБ от -0.4%
12 окт 2017
Платете си, с цел да ви пазим парите
След въведената от Българска народна банка негативна рента при започване на годината, минимум три банки са почнали да таксуват свръхналичностите по сметки на корпоративни клиенти
18 ное 2016
Затънали в минуси
Таксата от 0.3%, с която Българска народна банка полза свръхрезервите на банките, ще докара до още по-ниски лихви и по депозитите, и по заемите
15 яну 2016
Българска народна банка ще полза свръхрезервите на банките с -0.2%
Според банкери това ще окаже напън върху лихвите по депозитите и ще подтиква кредитирането
1 дек 2015
Добре пристигнали под нулата
Какво значи решението на Българска народна банка да вкара негативни лихви за свръхрезервите на банките при нея
27 ное 2015 От Българска народна банка до момента не са удостоверили публично решението си, камо ли да дадат аргументация за него. " Лихвените проценти, прилагани по сметки в Българска народна банка, в това число по свръхрезервите на банките, не произтичат от решения, свързани с парична политика, а техният размер следва настоящите пазарни лихвени нива и следва да бъде съгласуван със възбраната за парично финансиране по член 123 от Договора за действието на Европейския съюз " - по този начин обясниха от централната банка неналичието на коментар по тематиката.
Според банкери най-вероятнaта причина за понижението от -0.4 на -0.6% е, че Българска народна банка търси да реши на първо място личния си проблем - че от ръководството на валутните запаси при негативните доходности по света тя е на път да завърши 2017 година на загуба. А това съгласно тях не би трябвало да е проблем, защото централната банка е парична институция и задачата на действието й не е правенето на облаги. Данните до септември демонстрират, че насъбраният финансов резултат в капитала на Българска народна банка се стопява и от 20 млн. лева при започване на годината доближава до негативни стойности от над -50 млн. лева (виж графиката). За централната банка еднократна загуба механически не е проблематична, само че носи репутационни вреди и подкопава автономността й. Например при нулевата рента от години насам става все по-трудно защитимо 2.8 милиарда лева от Сребърния фонд да стоят на годишен депозит в Българска народна банка и да губят стойност, вместо да се влага по-активно и дълготрайно.
По закон Българска народна банка заделя за фонд " Резервен " 25% от превишението на приходите над разноските (без неосъществена печалба/загуба от преоценки) и останалото превежда на бюджета до края на месец април на идната година. Това е и повода на графиката всеки март насъбраният финансов резултат да спада внезапно. За 2016 година Българска народна банка за пръв път не направи вноска, макар че беше на дребен плюс (използвана е законовата алтернатива той да се задели като в допълнение отчисление за фондове със особено предназначение), а тази година, наподобява, ръководството на запасите ще донесе и първа загуба. Това е ненапълно и обяснимо - Българска народна банка е мощно лимитирана да влага единствено в ликвидни активи с най-малко АА рейтинг от две организации, а те най-малко в късите срочности до три години са с негативна рентабилност, постоянно и под 0.4%. От доклада на централната банка за 2016 година излиза наяве, че по вътрешните предели на Българска народна банка най-малко 35% са вложени в немски ДЦК и държавно обезпечен дълг, а ⅔ от вложенията са в бумаги с ААА рейтинг.
Същевременно обаче над половината от депозитите и към 7.5% от държавните скъпи бумаги в салдото й са в емитенти А или А+ рейтинг (вероятно купувани, когато той е бил по-висок), само че очевидно даже и това към този момент не е задоволително да се реализира позитивна рентабилност. В проектобюджета за 2018 година не е заложен доход от Българска народна банка.
Не е ясно до каква степен и с новата мярка това ще стане. Прилаганият от Българска народна банка негативен лихвен % е единствено върху свръхрезервите на банките. Това са средствата, които банките подават в Българска народна банка над минималните наложителни запаси (МЗР), които тя изисква от тях - 10% от всички привлечени средства в страната, 5% от тези от чужбина и 0% от страната и общините. Образно казано, това е непотребната ликвидност на банките - привлечени средства, които няма в какво да вложат сега, които допреди хода на Българска народна банка от 4 октомври бяха 7-8 милиарда лева Предположенията на банкери за логиката в дейностите на регулатора са, че банките биха предпочели да не се затрудняват с преместване на пари. След изтеглянето на 5.6 милиарда лева обаче свръхрезервите на банките остават едвам към 2.5 милиарда лева, тъй че приходът от негативната рента по това перо понижава като сума. Ако до момента 0.4% рента върху към 7 милиарда лева са носели 28 млн. лева годишно, в този момент 0.6% върху 2.5 милиарда лева (ако свръхрезервите останат толкова) биха донесли 15 млн. лева Същевременно Българска народна банка не може или не желае да ползва негативна рента по другите си пасиви - парите в обращение, МЗР на банките, фискалния запас на държавното управление и личните си средства (депозитът на ръководство " Банково " в ръководство " Емисионно " ). Така че предизвикването остава по какъв начин те да се ръководят, тъй че да носят рентабилност.
Ефектът
Отливът на 5 милиарда лева валутни запаси теоретично утежнява индикаторите за стабилността на валутния ръб. В случая обаче по-скоро няма доста мотиви за терзания. Дори и след намаляването на депозита на банките в Българска народна банка запасите наподобяват съответни и другите индикатори за покритие на паричната маса са надалеч над пиковите си равнища от началото на 2014 година и от спешните 2007-2008 година А също така и анализаторите постоянно поправят коефициентите точно с такива по-волатилни съставни елементи на запасите, както и с такива, които Българска народна банка действително не може да употребява, с цел да обезпечава закрепения курс на лв. към еврото. А въпреки всичко и евентуалният отлив си има таван и е стеснен до размера на свръхрезервите, тъй че и при оптимални тегления валутният запас би останал над 40 милиарда лева, в случай че няма спад по други линии. Например, в случай че държавното управление реши да финансира дефицитите си идващите години със средства от фискалния запас или пък в случай че Българска народна банка инкасира огромна загуба, това ще понижи личните й средства и надлежно ще свие депозита на ръководство " Банково ", който се намалява от близо 6 милиарда в края на 2016 година до 5.7 милиарда лева Това обаче не е евентуално да е шоково.
Затова и по-съществените резултати са косвени. Вследствие решението стремително се намалиха междубанковите показатели СОФИБИД и СОФИБОР с по 10-15 базисни пункта в другите им срочности, което може да окаже и директно въздействие върху заеми с плаващи лихви, вързани към тях. Банкерите не плануват да се стигне до негативни лихви по депозити за физически лица, само че огромните корпоративни клиенти евентуално ще би трябвало да преглътнат още по-отрицателна рентабилност по сметките си. Индиректно мярката на Българска народна банка може да подкрепи и българското държавно управление да се финансира по-евтино на вътрешния пазар, въпреки за идващите години да няма планувани огромни излъчвания нов дълг.
За самите банки резултатите може да станат по-ясни и измерими в идващите месеци, като се види към какво са пренасочили свръхликвидността си. Отливът би трябвало да проличи както през данните за платежния баланс, по този начин и през докладите на банковата система и на банките. Още при въвеждането на мярката от Българска народна банка банкери разясниха, че ще опитат да намерят метод новата такса да не им коства доста или даже нищо. Един вид за реализиране на това за банките с централа в еврозоната е да пренасочат средства към майката и тя да се възползва от опцията си да употребява аналогичното депозитно облекчение на ЕЦБ при -0.4%. Неофициалната информация е, че точно това се е случило. Това не е проблем от позиция на регулациите за огромни експозиции към капитала, защото дъщерни структури не образуват такива и няма нормативно ограничаване.
Възможно е обаче в търсене на рентабилност част от свръхликвидността да се насочи към по-рискови вложения и заеми. През годините са се чували предизвестия, че политиката на ниски лихви основава дълготрайни опасности, като прави планове, които до момента банките не са желали да финансират поради риска, атрактивни, без действително да са станали по-добри и устойчиви. При превръщане на икономическия цикъл това може да сътвори проблеми и в това число и от Българска народна банка са съветвали банките да внимават с кредитирането. Сега обаче със своите дейности самата Българска народна банка принуждава банкерите да извадят несъмнено паркираните си средства и да са по-агресивни. А това важи в по-голяма степан за банките с локални притежатели, за които е по-трудно и скъпо да заобиколят мярката (чрез свои банки репортери или други банки на интернационалния пазар) и при които ръководството на риска е по-занижено, както сподели и миналогодишният обзор на качеството на активите.
Комуникацията
Най-същественият проблем обаче е кардинален и той е, че Българска народна банка ползва мярка с много всеобхватно деяние върху цялата стопанска система, без да я оповести и без да се обоснове. Обяснението, че това не е инструмент на паричната политика и по тази причина се комуникира единствено непосредствено с банките, звучи неуместно. Самият мащаб на действието му върху лихвите и валутните запаси е индикативен за значимостта на решението надалеч освен за кредитните институции.
Освен това позицията на централната банка е и непоследователна. За разлика от в този момент при въвеждането на негативната рента в края на 2015 година (година и половина откакто това направи ЕЦБ) подуправителят на Българска народна банка Калин Христов намерено говореше по тематиката, като в това число в прав текст споделяше какъв ще е размерът й.
Нещо повече - в изявление пред investor.bg през декември 2015 година той уверяваше, че Българска народна банка пасивно ще следва ЕЦБ: " Решението на управителния съвет на Българска народна банка е автоматизирано, без право на дискреция, да пренасяме лихвения % по депозитното облекчение на ЕЦБ, когато той е негативен, като лихвен % по свръхрезервите на банките. " Сега обаче действително Българска народна банка се отклонява от тази политика без никакво пояснение. 
© Надежда Чипева :
- За да ограничи личните си загуби, от началото на октомври Българска народна банка понижи негативната рента по свръхрезервите на банките при нея от 0.4% на 0.6%.
- Резултатът е, че единствено за три седмици банките са изтеглили 5.3 милиарда лева и са ги вложили в чужбина.
- Това понижава валутните запаси, само че покритието на борда остава положително. Опасността е, че някои банки ще поемат по-големи опасности при кредитирането.Да влагаш пари в нещо, което носи обезпечена загуба, е противоестествено. В днешната ера на дирижирани от централните банки негативни лихви обаче за финансовите институции това от време на време е неизбежно. До началото на октомври българските банки, както и тези в еврозоната, бяха облагани с 0.4% негативна рента, в случай че паркират непотребната си ликвидност безрисково в централната банка. При неналичието на други възможности тази загуба беше допустима и локалните кредитни институции подадоха в Българска народна банка към 7-8 милиарда лева непотребна ликвидност.
От няколко седмици обаче централната банка без пояснение, без разговор със бранша и обществено обявяване влезе още по-дълбоко в негативната територия и към този момент таксува свръхрезервите на банките с 0.6%. И макар уверението, че това не е " инструмент на паричната политика ", първите забележими реакции демонстрират ясно, че ходът на Българска народна банка е провокирал чувствителни и на макроикономическо равнище придвижвания.
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Данните от балансите на ръководство " Емисионно " и данните за ликвидността на банковата система демонстрират, че единствено за три седмици банките са изтеглили над 5.6 милиарда лева депозити от Българска народна банка. Доколкото са източник за формиранe на интернационалните валутни запаси, те също се намаляват с аналогична сума, която се превежда в над 10% спад до 42.8 милиарда лева (виж графиките). Макар да звучи стряскащо, това не е безусловно пристеснително и ненапълно е и целеният от Българска народна банка резултат - да освободи салдото си от свръхрезервите, които самата тя би трябвало да влага консервативно и да инкасира загуби. Не е ясно обаче дали посоката, в която тези над 5 милиарда лева са поели, е мечтаната. Частично данни за това ще има в идващите месеци, само че към този момент сигурно може да се каже, че са вложени зад граница, просто тъй като подобен размер няма по какъв начин да се поеме на българския пазар.
Целта
Още по тематиката
Българска народна банка към този момент таксува свръхрезервите на банките с 0.6%
Централната банка е намалила лихвата по подадените при нея пари под равнището на ЕЦБ от -0.4%
12 окт 2017
Платете си, с цел да ви пазим парите
След въведената от Българска народна банка негативна рента при започване на годината, минимум три банки са почнали да таксуват свръхналичностите по сметки на корпоративни клиенти
18 ное 2016
Затънали в минуси
Таксата от 0.3%, с която Българска народна банка полза свръхрезервите на банките, ще докара до още по-ниски лихви и по депозитите, и по заемите
15 яну 2016
Българска народна банка ще полза свръхрезервите на банките с -0.2%
Според банкери това ще окаже напън върху лихвите по депозитите и ще подтиква кредитирането
1 дек 2015
Добре пристигнали под нулата
Какво значи решението на Българска народна банка да вкара негативни лихви за свръхрезервите на банките при нея
27 ное 2015 От Българска народна банка до момента не са удостоверили публично решението си, камо ли да дадат аргументация за него. " Лихвените проценти, прилагани по сметки в Българска народна банка, в това число по свръхрезервите на банките, не произтичат от решения, свързани с парична политика, а техният размер следва настоящите пазарни лихвени нива и следва да бъде съгласуван със възбраната за парично финансиране по член 123 от Договора за действието на Европейския съюз " - по този начин обясниха от централната банка неналичието на коментар по тематиката.
Според банкери най-вероятнaта причина за понижението от -0.4 на -0.6% е, че Българска народна банка търси да реши на първо място личния си проблем - че от ръководството на валутните запаси при негативните доходности по света тя е на път да завърши 2017 година на загуба. А това съгласно тях не би трябвало да е проблем, защото централната банка е парична институция и задачата на действието й не е правенето на облаги. Данните до септември демонстрират, че насъбраният финансов резултат в капитала на Българска народна банка се стопява и от 20 млн. лева при започване на годината доближава до негативни стойности от над -50 млн. лева (виж графиката). За централната банка еднократна загуба механически не е проблематична, само че носи репутационни вреди и подкопава автономността й. Например при нулевата рента от години насам става все по-трудно защитимо 2.8 милиарда лева от Сребърния фонд да стоят на годишен депозит в Българска народна банка и да губят стойност, вместо да се влага по-активно и дълготрайно.
По закон Българска народна банка заделя за фонд " Резервен " 25% от превишението на приходите над разноските (без неосъществена печалба/загуба от преоценки) и останалото превежда на бюджета до края на месец април на идната година. Това е и повода на графиката всеки март насъбраният финансов резултат да спада внезапно. За 2016 година Българска народна банка за пръв път не направи вноска, макар че беше на дребен плюс (използвана е законовата алтернатива той да се задели като в допълнение отчисление за фондове със особено предназначение), а тази година, наподобява, ръководството на запасите ще донесе и първа загуба. Това е ненапълно и обяснимо - Българска народна банка е мощно лимитирана да влага единствено в ликвидни активи с най-малко АА рейтинг от две организации, а те най-малко в късите срочности до три години са с негативна рентабилност, постоянно и под 0.4%. От доклада на централната банка за 2016 година излиза наяве, че по вътрешните предели на Българска народна банка най-малко 35% са вложени в немски ДЦК и държавно обезпечен дълг, а ⅔ от вложенията са в бумаги с ААА рейтинг.
Същевременно обаче над половината от депозитите и към 7.5% от държавните скъпи бумаги в салдото й са в емитенти А или А+ рейтинг (вероятно купувани, когато той е бил по-висок), само че очевидно даже и това към този момент не е задоволително да се реализира позитивна рентабилност. В проектобюджета за 2018 година не е заложен доход от Българска народна банка.
Не е ясно до каква степен и с новата мярка това ще стане. Прилаганият от Българска народна банка негативен лихвен % е единствено върху свръхрезервите на банките. Това са средствата, които банките подават в Българска народна банка над минималните наложителни запаси (МЗР), които тя изисква от тях - 10% от всички привлечени средства в страната, 5% от тези от чужбина и 0% от страната и общините. Образно казано, това е непотребната ликвидност на банките - привлечени средства, които няма в какво да вложат сега, които допреди хода на Българска народна банка от 4 октомври бяха 7-8 милиарда лева Предположенията на банкери за логиката в дейностите на регулатора са, че банките биха предпочели да не се затрудняват с преместване на пари. След изтеглянето на 5.6 милиарда лева обаче свръхрезервите на банките остават едвам към 2.5 милиарда лева, тъй че приходът от негативната рента по това перо понижава като сума. Ако до момента 0.4% рента върху към 7 милиарда лева са носели 28 млн. лева годишно, в този момент 0.6% върху 2.5 милиарда лева (ако свръхрезервите останат толкова) биха донесли 15 млн. лева Същевременно Българска народна банка не може или не желае да ползва негативна рента по другите си пасиви - парите в обращение, МЗР на банките, фискалния запас на държавното управление и личните си средства (депозитът на ръководство " Банково " в ръководство " Емисионно " ). Така че предизвикването остава по какъв начин те да се ръководят, тъй че да носят рентабилност.
Ефектът
Отливът на 5 милиарда лева валутни запаси теоретично утежнява индикаторите за стабилността на валутния ръб. В случая обаче по-скоро няма доста мотиви за терзания. Дори и след намаляването на депозита на банките в Българска народна банка запасите наподобяват съответни и другите индикатори за покритие на паричната маса са надалеч над пиковите си равнища от началото на 2014 година и от спешните 2007-2008 година А също така и анализаторите постоянно поправят коефициентите точно с такива по-волатилни съставни елементи на запасите, както и с такива, които Българска народна банка действително не може да употребява, с цел да обезпечава закрепения курс на лв. към еврото. А въпреки всичко и евентуалният отлив си има таван и е стеснен до размера на свръхрезервите, тъй че и при оптимални тегления валутният запас би останал над 40 милиарда лева, в случай че няма спад по други линии. Например, в случай че държавното управление реши да финансира дефицитите си идващите години със средства от фискалния запас или пък в случай че Българска народна банка инкасира огромна загуба, това ще понижи личните й средства и надлежно ще свие депозита на ръководство " Банково ", който се намалява от близо 6 милиарда в края на 2016 година до 5.7 милиарда лева Това обаче не е евентуално да е шоково.
Затова и по-съществените резултати са косвени. Вследствие решението стремително се намалиха междубанковите показатели СОФИБИД и СОФИБОР с по 10-15 базисни пункта в другите им срочности, което може да окаже и директно въздействие върху заеми с плаващи лихви, вързани към тях. Банкерите не плануват да се стигне до негативни лихви по депозити за физически лица, само че огромните корпоративни клиенти евентуално ще би трябвало да преглътнат още по-отрицателна рентабилност по сметките си. Индиректно мярката на Българска народна банка може да подкрепи и българското държавно управление да се финансира по-евтино на вътрешния пазар, въпреки за идващите години да няма планувани огромни излъчвания нов дълг.
За самите банки резултатите може да станат по-ясни и измерими в идващите месеци, като се види към какво са пренасочили свръхликвидността си. Отливът би трябвало да проличи както през данните за платежния баланс, по този начин и през докладите на банковата система и на банките. Още при въвеждането на мярката от Българска народна банка банкери разясниха, че ще опитат да намерят метод новата такса да не им коства доста или даже нищо. Един вид за реализиране на това за банките с централа в еврозоната е да пренасочат средства към майката и тя да се възползва от опцията си да употребява аналогичното депозитно облекчение на ЕЦБ при -0.4%. Неофициалната информация е, че точно това се е случило. Това не е проблем от позиция на регулациите за огромни експозиции към капитала, защото дъщерни структури не образуват такива и няма нормативно ограничаване.
Възможно е обаче в търсене на рентабилност част от свръхликвидността да се насочи към по-рискови вложения и заеми. През годините са се чували предизвестия, че политиката на ниски лихви основава дълготрайни опасности, като прави планове, които до момента банките не са желали да финансират поради риска, атрактивни, без действително да са станали по-добри и устойчиви. При превръщане на икономическия цикъл това може да сътвори проблеми и в това число и от Българска народна банка са съветвали банките да внимават с кредитирането. Сега обаче със своите дейности самата Българска народна банка принуждава банкерите да извадят несъмнено паркираните си средства и да са по-агресивни. А това важи в по-голяма степан за банките с локални притежатели, за които е по-трудно и скъпо да заобиколят мярката (чрез свои банки репортери или други банки на интернационалния пазар) и при които ръководството на риска е по-занижено, както сподели и миналогодишният обзор на качеството на активите.
Комуникацията
Най-същественият проблем обаче е кардинален и той е, че Българска народна банка ползва мярка с много всеобхватно деяние върху цялата стопанска система, без да я оповести и без да се обоснове. Обяснението, че това не е инструмент на паричната политика и по тази причина се комуникира единствено непосредствено с банките, звучи неуместно. Самият мащаб на действието му върху лихвите и валутните запаси е индикативен за значимостта на решението надалеч освен за кредитните институции.
Освен това позицията на централната банка е и непоследователна. За разлика от в този момент при въвеждането на негативната рента в края на 2015 година (година и половина откакто това направи ЕЦБ) подуправителят на Българска народна банка Калин Христов намерено говореше по тематиката, като в това число в прав текст споделяше какъв ще е размерът й.
Нещо повече - в изявление пред investor.bg през декември 2015 година той уверяваше, че Българска народна банка пасивно ще следва ЕЦБ: " Решението на управителния съвет на Българска народна банка е автоматизирано, без право на дискреция, да пренасяме лихвения % по депозитното облекчение на ЕЦБ, когато той е негативен, като лихвен % по свръхрезервите на банките. " Сега обаче действително Българска народна банка се отклонява от тази политика без никакво пояснение. 
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ