Знам, че ще умра и ще накажа всички онези мъже, за които бях само плътска наслада
Преди две години, на едно празненство, се срещнах с хубав мъж на име Коста. Не съм от лесните дами, само че Коста ми плени сърцето още на първата среща, по тази причина, когато ми предложи да се забележим още веднъж на идващия ден, без съмнение одобрих предлагането му. Връзката ни продължи няколко красиви месеца. Разхождахме се прегърнати, любехме се вечер под звездите, а утрото посрещахме на терасата отпивайки от чашите с кафе. Бях уверена, че един ден Коста ще ми предложи брак и нямах самообладание този момент да настъпи. Но един път обичаният ми сподели, че от службата му го изпращат в дълга командировка. Изминаха два месеца, през които двамата постоянно се чувахме по телефона и си пишехме във фейсбук. С времето позвъняванията му понижиха и един ден видях, че си изтрил профила в обществените мрежи. Не ми лиши доста време, с цел да схвана какво тъкмо се случва. От негова близка научих, че Коста от дълго време се е прибрал от командировка, само че в живота му има друга жена.
Сякаш някой ме удари с чук по главата. Обещанията, клетвите за обич и честност – всичко ли беше неистина? Красива и самоуверена жена съм, не ми липсват ухажори, по тази причина взех решение да не си изгубвам времето със мемоари за красивия измамник и още на идната вечер в леглото ми имаше различен мъж. А след него различен и различен. Сменях мъжете като носни кърпички. Бързо ме отегчаваха – вино, красиви думи, секс – нищо повече не ми беше належащо. След една любовна нощ, до момента в който взимах душ в банята, забелязах странни брадавици на кожата си. Беше топло, само че мен ме тресеше от мраз. Измина една седмица, температурата ми не намаляваше, усещах уязвимост и очите ми се зачервяваха. Лекуващата лекарка ме изпрати да си направя проби за HIV зараза и хепатит.
Резултатите за хепатит бяха негативни, само че за ХИВ – позитивни. На всичкото от горната страна се оказа, че съм бременна в 10 седмица. Предвид напредналата ми бременност, нямаше никаква опция да направя аборт. За мен към този момент нямаше излаз – бременна и серопозитивна. От ден дневно слабеех и виталните ми сили намаляваха. Чувствах уязвимост, главоболие, по тялото ми се явиха обриви и кашлях непрестанно. Лекарите ми назначиха терапия, от която се почувствах по-добре. Физическите ми сили се възвърнаха и след известно време в леглото ми още веднъж имаше мъж. Не му споделих, че съм бременна и ХИВ-позитивна – той беше моята жертва. Знам, че ще умра, само че преди този момент да се случи, ще санкционира всички тези мъже, за които бях единствено плътска приятност. Но след няколко срещи още веднъж се почувствах зле и изгубих схващане на улицата. Случайни минувачи повикали незабавна помощ. В болничното заведение се оказа, че съм направила импровизиран аборт…
Новите проучвания демонстрираха, че имам недоброкачествен израстък. Остават ми броени месеци живот. Вече не мога да се движа, тресе ме непрекъснато, а кожата ми е мъртвешки бледа. След един месец в болничното заведение лекарите споделиха, че към момента няма метастази и мога да се прибера у дома. Истината е, че няма с какво повече да ми оказват помощ. Сега съм вкъщи и чакам гибелта. Не знам кой ме болести: Коста или някой от всичките мъже, които минаха през леглото ми.
P.S. Животът се дава единствено един път и все пак би трябвало да го живеем. Дори и да боли, даже да ни е мъчно, даже и да е невероятно, даже и да не е елементарно. Дори да знаем, че ни остават броени дни. Просто живейте!
Инфо: Лична драма
