Калоян Стайков: След две години дискусии за здравни реформи, има само повече въпроси
Преди дни здравният министър Кирил Ананиев показа нова порция хрумвания за промени в здравно-осигурителния модел и даде обещание, че ще отговори на въпросите към тях до края на годината. " Дневник " потърси за коментар по предложенията Калоян Стайков, старши икономист в Института за пазарна стопанска система в сферите на макроикономиката, обществените финанси, енергетиката, опазването на здравето, финансовите системи.
Преди дни министърът на опазването на здравето Кирил Ананиев показа " скелет " на нов здравно-осигурителен модел, както той го назова. Как ви се сториха новите хрумвания, които чухте? Според Вас до каква степен реалистично е част от тях да бъдат осъществени до края на мандата на това държавно управление?
- Няма хрумвания, има единствено посока. Министърът споделя, че са се насочили към либерализиран модел, което за мен е добре, само че това значи оттук нататък, най-вероятно, да мине година и половина, преди да се стигне до някаква постоянна основа, на чиято база да се разискват детайлите на системата и идващите стъпки. Просто няма по какъв начин да стане от през днешния ден за на следващия ден.
Министерството на здравеопазването е в този си тип от близо две години, а досега към момента няма даже обикновена информация за разноските по обособените действия на здравната система. Абсолютно нищо. Това е огромният проблем, в действителност - след две години ние има повече въпроси, в сравнение с след встъпването в служба на сегашния министър.
Миналата година Министерството на здравеопазването показа една идея, която беше малко по-подробна от тази, показана преди дни, само че отново построена повече на пожелания, в сравнение с нещо устойчиво. Сега има нова идея, тотално друга от миналогодишната и лишена от наличие. Самото министерство наподобява се лута от едната прекаленост в друга – от желания към опазване на сегашния модел (предложението от предходната година) до цялостна либерализация (предложението от тази година). С тези темпове и метод не виждам по какъв начин в идващите две години може да се чака да стартира действителна промяна в бранша.
В най-хубавия вид следващата година може да имаме нещо малко по-конкретно, а годината по-късно е изборна и както се вижда не за първи път– държавните управления не вършат промени в години на избори.
В същото време огромен проблем е, че здравните управляващи вършат непрекъснато промени, да вземем за пример преходните и заключителните разпореждания на бюджета на НЗОК за 2019 година направиха съществени промени в главните секторни закони, с които трансформираха метода, по който работи секторът. Но това не е генерална промяна на цялата система, което е проблем, тъй като продължаваме да виждаме кръпки на парче.
С други думи хем липсва цялостна промяна, хем непрекъснато нещо в работата на системата се променя.
Казвате, че либерализацията по принцип е добра концепция. Подобни отзиви прозвучаха и при полемиката. Защо обаче не се чу поддръжка на предложенията на министъра или пък изрично отменяне на желанията му?
- Самата концепция за либерализация е добра. В страните, в които има конкуренция, системите работят по-добре. Проблемът е в детайлите, от тях зависи накъде ще наклонят везните и дали ще има положителен резултат.
Намираме се в обстановка, в която знаем, че хем либерализирането на пазара работи по принцип, хем нямаме задоволително информация, с цел да сме сигурни, че при нас ще работи на процедура. Ако се направи съответно смяната, немалка част от актуалните проблеми фактически могат да бъдат решени. Последното предложение на министерството страда от прекомерно доста неизяснени условия. На този стадий няма по какъв начин да се каже дали тази концепция ще е работеща и ще докара до възстановяване на средата за работа в бранша и предоставяната здравна услуга.
Какви пробойни открихте при представянето на новата идея, които не са премислени добре съгласно Вас?
- На първо място запазването на здравната каса като съперник на здравните фондове, както се планува от министерството. Това напълно ще изкриви пазара. Първоначално няма да се основат голям брой фондове, съгласно мен най-вече един-два и надали ще имат повече от по 1 милион обезпечени лица - най-вероятно ще са по-малко. При седем милиона население, в касата остават пет милиона. Когато фонд с 1 милион обезпечени лица се договаря с лечебните заведения, ще получи едни условия – цени, количество, качество и така нататък, а като се договаря НЗОК с нейните 5 млн. обезпечени лица, тя ще получи други условия.
Освен това се желае районно посланичество - касата го има, фондовете не, занапред те ще би трябвало да влагат в това. Следващо - когато касата се договаря с държавна или общинска болница, те са от едната страна. Няма по какъв начин да са на една повърхност с фондовете още веднъж.
Няма по какъв начин да има конкуренция, това е явно. Ако желаеме действителна либерализация и конкуренция, касата въобще не би трябвало да взе участие в това. Като конструкция или би трябвало да изчезне, или да се преформатира в нещо друго, в случай че има смисъл. Ако желаеме конкуренция, би трябвало да е сред частни субекти при обезпечаването. Не може да имаме подобен голям състезател на пазара и да се надяваме да не го изкриви. Не е инцидентно, че Комисията за защита на конкуренцията има Методика за установяване ситуацията на предприятията на съответния пазар, съгласно която пазарен дял над 40% (т.е. над 2,8 млн. обезпечени лица) е стеснителен, защото може да докара до определяне или усилване на господстващо състояние на пазара.
Друго, което не видяхме, е концепция по какъв начин да бъде подравнен рискът. Трябва да има фонд за ръководство на риска, с цел да нямат тласък застрахователните фондове да си избират кой да бъде обезпечен при тях и кой - не. Чухме, че за всеки пациент ще се междинна аритметична сума, изчислена от Националната организация за приходите на база приходите от осигуровките и броя хора. Това обаче е единствено първата стъпка. След това би трябвало да се пресметна коефициент, на база на рисковия профил на обезпечените в даден осигурителен фонд, с който да се поправя – нагоре или надолу, междинната награда, която получават за всяко обезпечено лице.
Моделът на цялостна демонополизация не е нещо революционно, той работи в разнообразни страни от години. Просто би трябвало да се види базата и правилата, върху които работи, механизмите, структурата и да се реши по какъв метод може да бъде прибавен в България. Всички въпроси, които се повдигат, си имат отговори. За страдание, заради неналичието на задоволително информация и конкретика в предлагането, дебатът се разводнява и нямаме опция да обсъдим детайлите на оферти модел.
Чуха се голям брой рецензии, че министерството още веднъж не даде сметки , че няма данни кое какъв брой коства в сферата, че няма остойностяване най-малко на главния пакет услуги, които могат да се покриват и ще се покриват с 8-процентната здравна вноска. Това проблем ли е също.
- И това е въпрос, който стои на дневен ред от повече от 10 години и е от основно значение, без значение каква промяна ще бъде определена. За последните съвсем две години, от встъпването в служба на сегашния екип в здравното министерство, не наподобява като да има прогрес по него и остойностяването на разноските за главния пакет услуги непрекъснато се отсрочва. Без да е ясно какъв брой са разноските на системата и защо се харчат, целият спор към промяната ще бъде по-скоро научен, в сравнение с действителен.
За тези две години министерството трябваше към този момент да е дало тези сметки. Големият въпрос е за какво, откакто екипът на министерството направи поръчка за промяна още през 2017 година, това не е първото нещо, което да се направи в министерството. А в този момент – в средата на годината, да споделя, че към края й ще са подготвени плановете. Те и предходната година по този начин споделиха.
Колко време лишава една такава промяна?
- Промяната от един напълно централизиран към напълно либерализиран модел, не е по никакъв начин дребна. Но в случай че се прави премерено, систематично, с ясна визия, с подробна информация къде тъкмо какво се трансформира, възможностите резултатът да е добър, не е дребен. Не е инцидентно, че в страни като Холандия и Германия такива промени лишават над 10 години. Това е срокът за един подобен преход, с цел да няма разтърсвания. При по-амбициозен метод може да стане и по-бързо, само че на цената на повече напрежение.
Трябва да има дълготрайна визия и стратегическо обмисляне - малко по малко. Затова и промените лишават време. Ако касата изчезне внезапно да вземем за пример следващата година, естествено, че ще настъпи безпорядък. Ако се направи малко по малко, ще е друго. Така да вземем за пример при основаването на НЗОК тя не иззе всички функционалности на централната и локалната управляващи, а това стана гладко. Същият следва да е методът и в този момент.
Преди дни министърът на опазването на здравето Кирил Ананиев показа " скелет " на нов здравно-осигурителен модел, както той го назова. Как ви се сториха новите хрумвания, които чухте? Според Вас до каква степен реалистично е част от тях да бъдат осъществени до края на мандата на това държавно управление?
- Няма хрумвания, има единствено посока. Министърът споделя, че са се насочили към либерализиран модел, което за мен е добре, само че това значи оттук нататък, най-вероятно, да мине година и половина, преди да се стигне до някаква постоянна основа, на чиято база да се разискват детайлите на системата и идващите стъпки. Просто няма по какъв начин да стане от през днешния ден за на следващия ден.
Министерството на здравеопазването е в този си тип от близо две години, а досега към момента няма даже обикновена информация за разноските по обособените действия на здравната система. Абсолютно нищо. Това е огромният проблем, в действителност - след две години ние има повече въпроси, в сравнение с след встъпването в служба на сегашния министър.
Миналата година Министерството на здравеопазването показа една идея, която беше малко по-подробна от тази, показана преди дни, само че отново построена повече на пожелания, в сравнение с нещо устойчиво. Сега има нова идея, тотално друга от миналогодишната и лишена от наличие. Самото министерство наподобява се лута от едната прекаленост в друга – от желания към опазване на сегашния модел (предложението от предходната година) до цялостна либерализация (предложението от тази година). С тези темпове и метод не виждам по какъв начин в идващите две години може да се чака да стартира действителна промяна в бранша.
В най-хубавия вид следващата година може да имаме нещо малко по-конкретно, а годината по-късно е изборна и както се вижда не за първи път– държавните управления не вършат промени в години на избори.
В същото време огромен проблем е, че здравните управляващи вършат непрекъснато промени, да вземем за пример преходните и заключителните разпореждания на бюджета на НЗОК за 2019 година направиха съществени промени в главните секторни закони, с които трансформираха метода, по който работи секторът. Но това не е генерална промяна на цялата система, което е проблем, тъй като продължаваме да виждаме кръпки на парче.
С други думи хем липсва цялостна промяна, хем непрекъснато нещо в работата на системата се променя.
Казвате, че либерализацията по принцип е добра концепция. Подобни отзиви прозвучаха и при полемиката. Защо обаче не се чу поддръжка на предложенията на министъра или пък изрично отменяне на желанията му?
- Самата концепция за либерализация е добра. В страните, в които има конкуренция, системите работят по-добре. Проблемът е в детайлите, от тях зависи накъде ще наклонят везните и дали ще има положителен резултат.
Намираме се в обстановка, в която знаем, че хем либерализирането на пазара работи по принцип, хем нямаме задоволително информация, с цел да сме сигурни, че при нас ще работи на процедура. Ако се направи съответно смяната, немалка част от актуалните проблеми фактически могат да бъдат решени. Последното предложение на министерството страда от прекомерно доста неизяснени условия. На този стадий няма по какъв начин да се каже дали тази концепция ще е работеща и ще докара до възстановяване на средата за работа в бранша и предоставяната здравна услуга.
Какви пробойни открихте при представянето на новата идея, които не са премислени добре съгласно Вас?
- На първо място запазването на здравната каса като съперник на здравните фондове, както се планува от министерството. Това напълно ще изкриви пазара. Първоначално няма да се основат голям брой фондове, съгласно мен най-вече един-два и надали ще имат повече от по 1 милион обезпечени лица - най-вероятно ще са по-малко. При седем милиона население, в касата остават пет милиона. Когато фонд с 1 милион обезпечени лица се договаря с лечебните заведения, ще получи едни условия – цени, количество, качество и така нататък, а като се договаря НЗОК с нейните 5 млн. обезпечени лица, тя ще получи други условия.
Освен това се желае районно посланичество - касата го има, фондовете не, занапред те ще би трябвало да влагат в това. Следващо - когато касата се договаря с държавна или общинска болница, те са от едната страна. Няма по какъв начин да са на една повърхност с фондовете още веднъж.
Няма по какъв начин да има конкуренция, това е явно. Ако желаеме действителна либерализация и конкуренция, касата въобще не би трябвало да взе участие в това. Като конструкция или би трябвало да изчезне, или да се преформатира в нещо друго, в случай че има смисъл. Ако желаеме конкуренция, би трябвало да е сред частни субекти при обезпечаването. Не може да имаме подобен голям състезател на пазара и да се надяваме да не го изкриви. Не е инцидентно, че Комисията за защита на конкуренцията има Методика за установяване ситуацията на предприятията на съответния пазар, съгласно която пазарен дял над 40% (т.е. над 2,8 млн. обезпечени лица) е стеснителен, защото може да докара до определяне или усилване на господстващо състояние на пазара.
Друго, което не видяхме, е концепция по какъв начин да бъде подравнен рискът. Трябва да има фонд за ръководство на риска, с цел да нямат тласък застрахователните фондове да си избират кой да бъде обезпечен при тях и кой - не. Чухме, че за всеки пациент ще се междинна аритметична сума, изчислена от Националната организация за приходите на база приходите от осигуровките и броя хора. Това обаче е единствено първата стъпка. След това би трябвало да се пресметна коефициент, на база на рисковия профил на обезпечените в даден осигурителен фонд, с който да се поправя – нагоре или надолу, междинната награда, която получават за всяко обезпечено лице.
Моделът на цялостна демонополизация не е нещо революционно, той работи в разнообразни страни от години. Просто би трябвало да се види базата и правилата, върху които работи, механизмите, структурата и да се реши по какъв метод може да бъде прибавен в България. Всички въпроси, които се повдигат, си имат отговори. За страдание, заради неналичието на задоволително информация и конкретика в предлагането, дебатът се разводнява и нямаме опция да обсъдим детайлите на оферти модел.
Чуха се голям брой рецензии, че министерството още веднъж не даде сметки , че няма данни кое какъв брой коства в сферата, че няма остойностяване най-малко на главния пакет услуги, които могат да се покриват и ще се покриват с 8-процентната здравна вноска. Това проблем ли е също.
- И това е въпрос, който стои на дневен ред от повече от 10 години и е от основно значение, без значение каква промяна ще бъде определена. За последните съвсем две години, от встъпването в служба на сегашния екип в здравното министерство, не наподобява като да има прогрес по него и остойностяването на разноските за главния пакет услуги непрекъснато се отсрочва. Без да е ясно какъв брой са разноските на системата и защо се харчат, целият спор към промяната ще бъде по-скоро научен, в сравнение с действителен.
За тези две години министерството трябваше към този момент да е дало тези сметки. Големият въпрос е за какво, откакто екипът на министерството направи поръчка за промяна още през 2017 година, това не е първото нещо, което да се направи в министерството. А в този момент – в средата на годината, да споделя, че към края й ще са подготвени плановете. Те и предходната година по този начин споделиха.
Колко време лишава една такава промяна?
- Промяната от един напълно централизиран към напълно либерализиран модел, не е по никакъв начин дребна. Но в случай че се прави премерено, систематично, с ясна визия, с подробна информация къде тъкмо какво се трансформира, възможностите резултатът да е добър, не е дребен. Не е инцидентно, че в страни като Холандия и Германия такива промени лишават над 10 години. Това е срокът за един подобен преход, с цел да няма разтърсвания. При по-амбициозен метод може да стане и по-бързо, само че на цената на повече напрежение.
Трябва да има дълготрайна визия и стратегическо обмисляне - малко по малко. Затова и промените лишават време. Ако касата изчезне внезапно да вземем за пример следващата година, естествено, че ще настъпи безпорядък. Ако се направи малко по малко, ще е друго. Така да вземем за пример при основаването на НЗОК тя не иззе всички функционалности на централната и локалната управляващи, а това стана гладко. Същият следва да е методът и в този момент.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ