Преди дни в столичния храм Св. Петка – стара“ пристигна

Преди дни в столичния храм Св. Петка – стара“ пристигна ...

Отец Николай Николов, предстоятел на старинен храм „Св. Петка” в София, пред „Труд“: Вероучението ще спаси духа български.


Преди дни в столичния храм „Св. Петка – стара“ пристигна чудотворната икона на Св. Богородица Скоропослушнца – в него тя ще остане до 16 август. Иконата е изписана през 1893 г. в руския манастир „Свети Пантелеймон“ на Света гора и е осветена в Дохиарската света обител. В 1915 г. иконата бива пренесена в храма „Св. Ал. Невски“ в град Ананиев, Киевска област. За чудесата, за Истанбулската конвенция и защо трябва в училищата да има вероучение, разговаряме с отец Николай Николов.


– Отче, в България и нашите църкви са идвали неведнъж чудотворни икони – сега в храма „Св. Петка – стара“ е иконата на Св. Богородица Скоропослушница. Какво кара хората да застанат с такова благоговение пред тях – само проблемите и нещастията ли, отец Николай?
– Християнският живот има една основна цел – да се спаси човешката душа. И ако човек върви към спасението си, той пристъпва към Божията майка да му посочи верния път натам, как да го извърви и как да преодолее трудностите в този свят, които не са малко. Как да се насърчи към вярата, защото много изкушения има в този свят. Затова тези чудотворни икони, свети мощи на изпълнили божията воля светци, ни дават духовна и физическа помощ да вървим към Христос. Смисълът е Христос да се всели в нас и когато това стане, тогава ние усещаме царството божие в сърцата.

– Вие говорите със сърцето си, но имаме ли слух да чуем това, не мислите ли, че атеистичният дух, който ни беше обзел преди години, все още е в нас?
– Беше много трудно навремето. Но вярата е залегнала дълбоко в българската душа. Ще дам пример. Мой близък приятел свещеник гостува за един от храмовите празници на „Св. Петка“ и ми сподели след службата: „Тук видях искрено вярващи хора, не е като при нас в Гърция, където всичко е по традиция.“ Много се учудих, защото зная, че в Гърция църквите са пълни, и в празник и в делник, отношението към църквата и към духовниците е различно – с уважение. В Гърция обаче има вероучение във всяко училище и децата са запознати с основите на нашата православна вяра още от училище. Нещо, което тук при нас все още не може да се случи.

– От доста години БПЦ предлага да има вероучение в училищата – поне факултативно, но не става. Защо?
– Търсят се някакви компромисни варианти. Ние наистина можем да подготвим кадри, които да застанат и да обяснят: в църквата и християнския живот – кое, как и защо. Ако не научим децата, те няма да знаят. Има литература в интернет, но има и в книжарниците. Малко четат хората напоследък. Повечето отварят в интернет да видят нещо дребно и толкоз. Сега вместо книжки, децата четат във фейсбук. Дядо Вазов наричаше малките деца азбукарчета, а днес тези съвременни азбукарчета станаха фейсбукарчета. Не укорявам за това, просто констатирам. Преди, когато нямаше интернет, се чувствахме много свободни, а сега сме зависими.

– Все пак живеем в динамичен век, а днешните млади са далече от църквата. Не е ли точно тук ролята на църквата в училището?
– Дай Боже да се случи вероучението. Всички се молим да стане. Зависи от управниците ни и ние се молим за тяхното вразумление – да насърчи Бог сърцата им и да го направят. Защото така децата ще знаят основите на нашата вяра. В нашите писания никъде не са казва: „Иди и вземи наркотици. Иди и се напий. Или – иди и убий някого“. Казва се точно обратното.

– Управниците пишат в програмите си за дефицити, финансова стабилност…, но за духа няма нищо.
– А трябва, защото ние трябва да придобием един друг нов свят, в който да има мир, да се усеща тишина и спокойствие. Там е Христос – при спокойствието и мира. Защо ни изкушава дявола? Изкушава ни да бързаме, за да не можем да помислим, да преценим дали е правилно. Много хора идват да ни питат как да постъпят. И им казваме, че най-бързото нещо е да се помолиш. „Господи, Иисусе Христе, помилвай мене грешния!“ – кажи това, прекръсти се и Бог ще насочи мислите и делата ти в правилната посока.

– БПЦ винаги се е ползвала с голямо одобрение от хората, а в последно време събуди симпатии и по темата за Истанбулската конвенция, която предизвика много обществени дебати. Защо толкова много настоявахте за спирането на този документ?
– Защото когато Бог създава човека, казва: Мъж и жена го сътвори. След като Бог е благословил двамата за бъдещо поколение, да се плодят, множат и да обладават земята, значи там са дефинирани два пола – мъж и жена. В тази конвенция има нещо много подмолно. Понятието „джендър“ е неопределено. Но извинете ме, как така днес ще се чувстваш мъж, утре – жена и после пак можеш да смениш желанието си до безкрай. Това е болестно състояние, прощавайте. Светата Библия казва – мъж и жена ги сътвори. След като това е рекла, ние венчаваме мъж и жена в църквата. Ние даваме благословението за брак между мъж и жена. Не между двама мъже, две жени или прочее…

– Половете вече били станали според едни 48, според други дори 73… Виждате ли тук ръката на дявола?
– Да, разбира се. Защото в последните времена ще тръгнат много изкушения. Ето това е едно от тях. Да се забърка нещо, което не е истина, и да се нарече истина. Тогава лъжата става много отровна.

– Но как ще обясните – да се занимава цяла Европейска комисия с това?
– Ще ви отговоря с пример. Преди 4-5 години бяхме на поклонение в един манастир на Св. Йоан Предтеча до град Верия в Гърция. Знаехме, че там има един духовен прозорлив старец. Извади ни дядото светите мощи на Св. Климент Охридски за поклонение и ни рече, ако искаме нещо да питаме. Хората започнаха да задават въпроси за бъдещето – какво ще стане, накъде вървим… Той отговори следното: „Живеем в усилни времена на изкушения. Тези, които сме хората в църквата, ходим в нея в неделя и на празник и живеем църковен живот, ще ни нарекат ненормални. А тези, които вършат всякакви кощунства, това ще се приеме за модерно в света, за норма.“ Ето, сега виждаме, че неговите думи се сбъдват. Когато някой тръгне на църква – има си изповедник, покайва се, живее със свето причастие, т.е. живее с живота на църквата, всички го гледат странно. А той е съпричастен с Христос, което е важно за спасението на душата му. А целта на човешкия живот е спасението на душата. Но за да се обясни това, трябва църквата да има достъп до младата аудитория в училище. За да може от най-малките да им се обясни, да им се каже. И тогава те ще знаят.

– А не мислите ли, че може и родителите да се страхуват да не объркате главите на децата?
– Какво значи да са като другите? Като тези, които вървят против Бога? Така няма да вървят към добро. Няма човек, който да води църковен живот, и да е прибягнал до наркотиците. Няма човек, който е искрено вярващ, и да краде. Той и да намери нещо на пътя, ще го вдигне и ще попита чие е, ще го върне. В него има норма на правилност по 10-те Божи заповеди. Той не се отклонява от света, върви напред. Въпреки че за света той е чужд. Връщам се на думите на стареца от манастира Верия, които ви цитирах – от всички отритнат и изхвърлен едва ли не от обществото. Докато другия – крадецът, безчинника ще го извинят, ще го оправдаят, дори и поведението му ще представят за норма.

– Защо, отче?
– Защото светът е потънал в зло. Св. Йоан Богослов е написал още в евангелието си: „Целият свят лежи в зло“. А за да излезем от злото, трябва да вярваме. За да усилим вярата в себе си, трябва да преодолеем гордостта си, егоизма си, лицемерието си. Всичките тези неща са чужди на християнството, те са нещата, с които се сблъскваме като изкушение, и трябва да се борим с тях.

– България е запазила през вековете своята идентичност, благодарение на църквата ни, на възрожденците ни и църковните деятели. Днес като че ли искаме да забравим тези хора?
– В потвърждение на вашите думи ще дам пример с един велик българин Васил Друмев, Великотърновският митрополит Климент, който изрича следните думи: „Има православие – има България. Няма православие – няма България.“

– Няма как да не вметна казаното от един наш бивш външен министър: „Майната му на православието.“
– Знаем кой е този човек, но това е негов личен проблем. Той има проблем, не ние. Защото без православието наистина нямаше да я има България. Какво съхрани българския дух пет века под чехъла на отоманците, ако не църквата!

– Но сега знаете, че се опитват да налагат тезата, че сме мирно съжителствали с османците, че сме живели доволно.
– Не сме съжителствали. И е имало Баташко клане. Допреди не много години е имало живи свидетели, които са лежали под труповете на майките и бащите си и които са оцелели там сред това така наречено турско присъствие. Ще го кажа с точните думи: това е турско робство, робство е това. И благодарение на православния български дух този наш твърд народ се запази и се съхрани. А сега понеже сме много модерни, много европеизирани и сме станали мултикултуралисти – това се смята за нещо остаряло и вече може да го загърбим. Христос казва: „Аз съм същият – вчера, днес е вовеки“. Христос не се изменя. Не бива да променяме и историята, както ни харесва.

– Няма как да не помните огромния скандал в цяла Европа миналото лято, когато една хранителна верига изтри кръстовете от снимка на храмове върху опаковки на продукти, за да не дразни клиентите си друговерци…
– Помня, разбира се. Изкушения ще идват в този свят. Един сръбски старец казва: „Каквито са мислите ви, такъв е животът ви“. Ще ви кажа следната история, случила се с един старец в Света гора. Показали му един транзистор и той като видял мястото, където се поставя батерията, че има плюс и минус – плюсът приел за кръст. И рекъл: „Слава богу, японците са станали православни“. Защото за него това не е плюс, а е кръст. Вижте какъв е животът на човек – той не мисли за знака, а мисли за кръста. И знае какво се е случило на този кръст – Иисус е бил разпнат. Ето това е нашата основа на вярата – Христос. Заставайки пред иконата му, ние общуваме с него като с личност. Иконата пред която стоим е средството. Знаем, че оттам изпращаме молитвата си. Заставаме пред иконата на Св. Богородица Скоропослушница и знаем, че стоим пред Света Боогородица. И каквото има да изплакваме, го правим пред нея. И тя ни чува. Затова се случват чудеса всеки ден. Но нямаме очи да ги видим и уши да чуем за тях.

– Много хора днес пишат писма до Св. Серафим Соболев в Руската църква в столицата.
– Да, и молбите в тези писъмца до Св. Серафим се изпълняват. Ако молитвата за тях е искрена, дълбока и с чисто сърце. Той наистина помага. Наскоро излезе една хубава книжка за Св. Яков Цаликис – един прекрасен старец, който е живял в манастира на Св. Преподобни Давид на остров Евия. Такова дръзновение е имал този човек, че като видял, че намалява зехтина за кандилата пред иконите, отива и застава пред иконата на Св. Давид и казва: „Свети. Давиде, искаш да ти паля кандило и да се моля. Нямам елей.“ И в този момент става чудо. Веднага се чува звука на камбаната, когато някой чука на вратата. Пред вратата спира кола и се носи един кашон със зехтин – жена идва и дарение за църквата. Чудеса наистина стават!

– За какво помага иконата на Богородица Скоропослушница?
– Тя е бързо чуваща молбите ни, затова се нарича Скоропослушница. И който с чисто сърце и с искреност застане пред нея, тя ще му даде духовно и телесно здраве. Св. Богородица знае от какво имаме нужда. Ако я помолим, ще ни го даде. Христос казва: „Искайте и ще ви се даде. Търсете и ще намерите.“ А не да стоим и да чакаме. Трябва да го поискаме. Тя е особено петимна към бездетните, към хроми хора, които пристъпват с вяра.

– Какво бихте искали да направят управниците ни?
– Най-бързото нещо, което могат да направят, е да въведат вероучението в училище. Искам да им кажа: „Спасете българския дух!“ В училище децата ще се запознаят с Христос, със Св. Богородица, със светиите. Те ще знаят какво е да отидат в църквата, да се прекръстят, да целунат иконата, да се помолят и да продължат напред с дръзновението, вярата и убедеността, че майката Божия ги е чула и отговоря на молбата им.

Нашият гост
Ставрофорен иконом Николай Николов е роден през 1969 г. в Кюстендил. Завършил е магистратура по богословие в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Предстоятел на старинен храм “Св. Петка” вече 17-а година. От 24 години е свещеник.

Източник: trud.bg