Отец Николай Николов, предстоятел на старинен храм „Св. Петка” в София, пред „Труд“: Вероучението ще спаси духа български
Преди дни в столичния храм „ Св. Петка – остаряла “ дойде чудотворната икона на Св. Богородица Скоропослушнца – в него тя ще остане до 16 август. Иконата е изписана през 1893 година в съветския манастир „ Свети Пантелеймон “ на Света гора и е осветена в Дохиарската света обител. В 1915 година иконата бива пренесена в храма „ Св. Ал. Невски “ в град Ананиев, Киевска област. За чудесата, за Истанбулската спогодба и за какво би трябвало в учебните заведения да има вероучение, беседваме с отец Николай Николов.
– Отче, в България и нашите църкви са идвали нееднократно чудотворни икони – в този момент в храма „ Св. Петка – остаряла “ е иконата на Св. Богородица Скоропослушница. Какво кара хората да застанат с такова страхопочитание пред тях – единствено проблемите и нещастията ли, отец Николай?
– Християнският живот има една съществена цел – да се избави човешката душа. И в случай че човек върви към спасението си, той пристъпва към Божията майка да му уточни правилния път натам, по какъв начин да го извърви и по какъв начин да преодолее компликациите в този свят, които не са малко. Как да се насърчи към вярата, тъй като доста изкушения има в този свят. Затова тези чудотворни икони, свети мощи на изпълнили божията воля светци, ни дават духовна и физическа помощ да вървим към Христос. Смисълът е Христос да се всели в нас и когато това стане, тогава ние усещаме царството божие в сърцата.
– Вие говорите със сърцето си, само че имаме ли слух да чуем това, не мислите ли, че атеистичният дух, който ни беше обзел преди години, към момента е в нас?
– Беше доста мъчно преди време. Но вярата е залегнала надълбоко в българската душа. Ще дам образец. Мой непосредствен другар духовник гостува за един от храмовите празници на „ Св. Петка “ и ми показа след службата: „ Тук видях откровено вярващи хора, не е като при нас в Гърция, където всичко е по традиция. “ Много се учудих, тъй като зная, че в Гърция църквите са цялостни, и в празник и в делник, отношението към църквата и към духовниците е друго – с почитание. В Гърция обаче има вероучение във всяко учебно заведение и децата са осведомени с основите на нашата православна религия още от учебно заведение. Нещо, което тук при нас към момента не може да се случи.
– От много години БПЦ предлага да има вероучение в учебните заведения – най-малко факултативно, само че не става. Защо?
– Търсят се някакви компромисни разновидности. Ние в действителност можем да подготвим фрагменти, които да застанат и да обяснят: в църквата и християнския живот – кое, по какъв начин и за какво. Ако не научим децата, те няма да знаят. Има литература в интернет, само че има и в книжарниците. Малко четат хората в последно време. Повечето отварят в интернет да видят нещо дребно и толкова. Сега вместо книжки, децата четат във фейсбук. Дядо Вазов наричаше дребните деца азбукарчета, а през днешния ден тези модерни азбукарчета станаха фейсбукарчета. Не упреквам за това, просто установявам. Преди, когато нямаше интернет, се чувствахме доста свободни, а в този момент сме подвластни.
– Все отново живеем в динамичен век, а днешните млади са надалеч от църквата. Не е ли тъкмо тук ролята на църквата в учебното заведение?
– Дай Боже да се случи вероучението. Всички се молим да стане. Зависи от управниците ни и ние се молим за тяхното вразумление – да насърчи Бог сърцата им и да го създадат. Защото по този начин децата ще знаят основите на нашата религия. В нашите трудове на никое място не са споделя: „ Иди и вземи опиати. Иди и се напий. Или – иди и убий някого “. Казва се тъкмо противоположното.
– Управниците пишат в стратегиите си за дефицити, финансова стабилност…, само че за духа няма нищо.
– А би трябвало, тъй като ние би трябвало да придобием един различен нов свят, в който да има мир, да се усеща тишина и успокоение. Там е Христос – при спокойствието и мира. Защо ни изкушава дявола? Изкушава ни да бързаме, с цел да не можем да помислим, да преценим дали е вярно. Много хора идват да ни питат по какъв начин да постъпят. И им споделяме, че най-бързото нещо е да се помолиш. „ Господи, Иисусе Христе, помилвай мене неверния! “ – кажи това, прекръсти се и Бог ще насочи мислите и делата ти в вярната посока.
– БПЦ постоянно се е употребила с огромно утвърждение от хората, а напоследък разсъни благосклонности и по тематиката за Истанбулската спогодба, която провокира доста публични диспути. Защо толкоз доста настоявахте за прекъсването на този документ?
– Защото когато Бог основава индивида, споделя: Мъж и жена го сътвори. След като Бог е благословил двамата за бъдещо потомство, да се плодят, множат и да обладават земята, значи там са дефинирани два пола – мъж и жена. В тази спогодба има нещо доста тайно. Понятието „ джендър “ е несигурно. Но извинете ме, по какъв начин по този начин през днешния ден ще се чувстваш мъж, на следващия ден – жена и след това отново можеш да смениш желанието си до безспир. Това е болестно положение, прощавайте. Светата Библия споделя – мъж и жена ги сътвори. След като това е рекла, ние венчаваме мъж и жена в църквата. Ние даваме благословението за брак сред мъж и жена. Не сред двама мъже, две дами или прочее…
– Половете към този момент били станали съгласно едни 48, съгласно други даже 73… Виждате ли тук ръката на дявола?
– Да, несъмнено. Защото в последните времена ще тръгнат доста изкушения. Ето това е едно от тях. Да се забърка нещо, което не е истина, и да се назова истина. Тогава лъжата става доста отровна.
– Но по какъв начин ще обясните – да се занимава цяла Европейска комисия с това?
– Ще ви отговоря с образец. Преди 4-5 години бяхме на поклонение в един манастир на Св. Йоан Предтеча до град Верия в Гърция. Знаехме, че там има един нравствен проникновен дъртак. Извади ни дядото светите мощи на Св. Климент Охридски за поклонение и ни рече, в случай че желаеме нещо да питаме. Хората започнаха да задават въпроси за бъдещето – какво ще стане, накъде вървим… Той отговори следното: „ Живеем в усилни времена на изкушения. Тези, които сме хората в църквата, вървим в нея в неделя и на празник и живеем църковен живот, ще ни нарекат ненормални. А тези, които правят всевъзможни кощунства, това ще се одобри за съвременно в света, за норма. “ Ето, в този момент виждаме, че неговите думи се сбъдват. Когато някой тръгне на черква – има си изповедник, покайва се, живее със свето причестяване, т.е. живее с живота на църквата, всички го гледат необичайно. А той е съпричастен с Христос, което е значимо за спасението на душата му. А задачата на човешкия живот е спасението на душата. Но с цел да се изясни това, би трябвало църквата да има достъп до младата публика в учебно заведение. За да може от най-малките да им се изясни, да им се каже. И тогава те ще знаят.
– А не мислите ли, че може и родителите да се опасяват да не объркате главите на децата?
– Какво значи да са като другите? Като тези, които вървят срещу Бога? Така няма да вървят към положително. Няма човек, който да води църковен живот, и да е прибягнал до опиатите. Няма човек, който е откровено набожен, и да краде. Той и да откри нещо на пътя, ще го вдигне и ще попита чие е, ще го върне. В него има норма на точност по 10-те Божи заповеди. Той не се отклонява от света, върви напред. Въпреки че за света той е непознат. Връщам се на думите на стареца от манастира Верия, които ви цитирах – от всички отблъснат и изхвърлен надали не от обществото. Докато другия – крадецът, безчинника ще го извинят, ще го оправдаят, даже и държанието му ще показват за норма.
– Защо, отче?
– Защото светът е потопен в зло. Св. Йоан Богослов е написал още в евангелието си: „ Целият свят лежи в зло “. А с цел да излезем от злото, би трябвало да имаме вяра. За да усилим вярата в себе си, би трябвало да преодолеем гордостта си, егоизма си, лицемерието си. Всичките тези неща са непознати на християнството, те са нещата, с които се сблъскваме като прелъщение, и би трябвало да се борим с тях.
– България е запазила през вековете своята еднаквост, с помощта на църквата ни, на възрожденците ни и църковните деятели. Днес сякаш желаеме да забравим тези хора?
– В удостоверение на вашите думи ще дам образец с един популярен българин Васил Друмев, Великотърновският митрополит Климент, който изрича следните думи: „ Има православие – има България. Няма православие – няма България. “
– Няма по какъв начин да не вметна казаното от един наш някогашен външен министър: „ Майната му на православието. “
– Знаем кой е този човек, само че това е негов персонален проблем. Той има проблем, не ние. Защото без православието в действителност нямаше да я има България. Какво запази българския дух пет века под чехъла на отоманците, в случай че не църквата!
– Но в този момент знаете, че се пробват да постановат тезата, че сме спокойно съжителствали с османците, че сме живели предостатъчно.
– Не сме съжителствали. И е имало Баташко кръвопролитие. Допреди не доста години е имало живи очевидци, които са лежали под труповете на майките и бащите си и които са оживели там измежду това по този начин наречено турско наличие. Ще го кажа с точните думи: това е турско иго, иго е това. И с помощта на православния български дух този наш корав народ се резервира и се запази. А в този момент тъй като сме доста съвременни, доста европеизирани и сме станали мултикултуралисти – това се счита за нещо остаряло и към този момент може да го загърбим. Христос споделя: „ Аз съм същият – през вчерашния ден, през днешния ден е вовеки “. Христос не се променя. Не бива да променяме и историята, както ни харесва.
– Няма по какъв начин да не помните големия скандал в цяла Европа предишното лято, когато една хранителна верига изтри кръстовете от фотография на храмове върху опаковки на артикули, с цел да не нервира клиентите си друговерци…
– Помня, несъмнено. Изкушения ще идват в този свят. Един сръбски дъртак споделя: „ Каквито са мислите ви, подобен е животът ви “. Ще ви кажа следната история, случила се с един дъртак в Света гора. Показали му един транзистор и той като видял мястото, където се слага батерията, че има плюс и минус – плюсът приел за кръст. И рекъл: „ Слава богу, японците са станали православни “. Защото за него това не е плюс, а е кръст. Вижте какъв е животът на човек – той не мисли за знака, а мисли за кръста. И знае какво се е случило на този кръст – Иисус е бил разпнат. Ето това е нашата основа на вярата – Христос. Заставайки пред иконата му, ние поддържаме връзка с него като с персона. Иконата пред която стоим е средството. Знаем, че оттова изпращаме молитвата си. Заставаме пред иконата на Св. Богородица Скоропослушница и знаем, че стоим пред Света Боогородица. И каквото има да изплакваме, го вършим пред нея. И тя ни чува. Затова се случват чудеса всеки ден. Но нямаме очи да ги забележим и уши да чуем за тях.
– Много хора през днешния ден пишат писма до Св. Серафим Соболев в Руската черква в столицата.
– Да, и молбите в тези писъмца до Св. Серафим се извършват. Ако молитвата за тях е откровена, дълбока и с чисто сърце. Той в действителност оказва помощ. Наскоро излезе една хубава брошура за Св. Яков Цаликис – един прелестен дъртак, който е живял в манастира на Св. Преподобни Давид на остров Евия. Такова безстрашие е имал този човек, че като видял, че понижава зехтина за кандилата пред иконите, отива и застава пред иконата на Св. Давид и споделя: „ Свети. Давиде, искаш да ти запалвам кандило и да се апелирам. Нямам елей. “ И в този миг става знамение. Веднага се чува звука на камбаната, когато някой чука на вратата. Пред вратата стопира кола и се носи един кашон със зехтин – жена идва и подаяние за църквата. Чудеса в действителност стават!
– За какво оказва помощ иконата на Богородица Скоропослушница?
– Тя е бързо чуваща молбите ни, по тази причина се назовава Скоропослушница. И който с чисто сърце и с откровеност застане пред нея, тя ще му даде духовно и телесно здраве. Св. Богородица знае от какво имаме потребност. Ако я помолим, ще ни го даде. Христос споделя: „ Искайте и ще ви се даде. Търсете и ще намерите. “ А не да стоим и да чакаме. Трябва да го желаяме. Тя е изключително петимна към бездетните, към хроми хора, които пристъпват с религия.
– Какво бихте желали да създадат управниците ни?
– Най-бързото нещо, което могат да създадат, е да вкарат вероучението в учебно заведение. Искам да им кажа: „ Спасете българския дух! “ В учебно заведение децата ще се срещнат с Христос, със Св. Богородица, със светиите. Те ще знаят какво е да отидат в църквата, да се прекръстят, да целунат иконата, да се помолят и да продължат напред с дръзновението, вярата и убедеността, че майката Божия ги е чула и отговоря на молбата им.
Нашият посетител
Ставрофорен иконом Николай Николов е роден през 1969 година в Кюстендил. Завършил е магистратура по богословие в Софийския университет “Св. Климент Охридски ”. Предстоятел на древен храм “Св. Петка ” към този момент 17-а година. От 24 години е духовник.
– Отче, в България и нашите църкви са идвали нееднократно чудотворни икони – в този момент в храма „ Св. Петка – остаряла “ е иконата на Св. Богородица Скоропослушница. Какво кара хората да застанат с такова страхопочитание пред тях – единствено проблемите и нещастията ли, отец Николай?
– Християнският живот има една съществена цел – да се избави човешката душа. И в случай че човек върви към спасението си, той пристъпва към Божията майка да му уточни правилния път натам, по какъв начин да го извърви и по какъв начин да преодолее компликациите в този свят, които не са малко. Как да се насърчи към вярата, тъй като доста изкушения има в този свят. Затова тези чудотворни икони, свети мощи на изпълнили божията воля светци, ни дават духовна и физическа помощ да вървим към Христос. Смисълът е Христос да се всели в нас и когато това стане, тогава ние усещаме царството божие в сърцата.
– Вие говорите със сърцето си, само че имаме ли слух да чуем това, не мислите ли, че атеистичният дух, който ни беше обзел преди години, към момента е в нас?
– Беше доста мъчно преди време. Но вярата е залегнала надълбоко в българската душа. Ще дам образец. Мой непосредствен другар духовник гостува за един от храмовите празници на „ Св. Петка “ и ми показа след службата: „ Тук видях откровено вярващи хора, не е като при нас в Гърция, където всичко е по традиция. “ Много се учудих, тъй като зная, че в Гърция църквите са цялостни, и в празник и в делник, отношението към църквата и към духовниците е друго – с почитание. В Гърция обаче има вероучение във всяко учебно заведение и децата са осведомени с основите на нашата православна религия още от учебно заведение. Нещо, което тук при нас към момента не може да се случи.
– От много години БПЦ предлага да има вероучение в учебните заведения – най-малко факултативно, само че не става. Защо?
– Търсят се някакви компромисни разновидности. Ние в действителност можем да подготвим фрагменти, които да застанат и да обяснят: в църквата и християнския живот – кое, по какъв начин и за какво. Ако не научим децата, те няма да знаят. Има литература в интернет, само че има и в книжарниците. Малко четат хората в последно време. Повечето отварят в интернет да видят нещо дребно и толкова. Сега вместо книжки, децата четат във фейсбук. Дядо Вазов наричаше дребните деца азбукарчета, а през днешния ден тези модерни азбукарчета станаха фейсбукарчета. Не упреквам за това, просто установявам. Преди, когато нямаше интернет, се чувствахме доста свободни, а в този момент сме подвластни.
– Все отново живеем в динамичен век, а днешните млади са надалеч от църквата. Не е ли тъкмо тук ролята на църквата в учебното заведение?
– Дай Боже да се случи вероучението. Всички се молим да стане. Зависи от управниците ни и ние се молим за тяхното вразумление – да насърчи Бог сърцата им и да го създадат. Защото по този начин децата ще знаят основите на нашата религия. В нашите трудове на никое място не са споделя: „ Иди и вземи опиати. Иди и се напий. Или – иди и убий някого “. Казва се тъкмо противоположното.
– Управниците пишат в стратегиите си за дефицити, финансова стабилност…, само че за духа няма нищо.
– А би трябвало, тъй като ние би трябвало да придобием един различен нов свят, в който да има мир, да се усеща тишина и успокоение. Там е Христос – при спокойствието и мира. Защо ни изкушава дявола? Изкушава ни да бързаме, с цел да не можем да помислим, да преценим дали е вярно. Много хора идват да ни питат по какъв начин да постъпят. И им споделяме, че най-бързото нещо е да се помолиш. „ Господи, Иисусе Христе, помилвай мене неверния! “ – кажи това, прекръсти се и Бог ще насочи мислите и делата ти в вярната посока.
– БПЦ постоянно се е употребила с огромно утвърждение от хората, а напоследък разсъни благосклонности и по тематиката за Истанбулската спогодба, която провокира доста публични диспути. Защо толкоз доста настоявахте за прекъсването на този документ?
– Защото когато Бог основава индивида, споделя: Мъж и жена го сътвори. След като Бог е благословил двамата за бъдещо потомство, да се плодят, множат и да обладават земята, значи там са дефинирани два пола – мъж и жена. В тази спогодба има нещо доста тайно. Понятието „ джендър “ е несигурно. Но извинете ме, по какъв начин по този начин през днешния ден ще се чувстваш мъж, на следващия ден – жена и след това отново можеш да смениш желанието си до безспир. Това е болестно положение, прощавайте. Светата Библия споделя – мъж и жена ги сътвори. След като това е рекла, ние венчаваме мъж и жена в църквата. Ние даваме благословението за брак сред мъж и жена. Не сред двама мъже, две дами или прочее…
– Половете към този момент били станали съгласно едни 48, съгласно други даже 73… Виждате ли тук ръката на дявола?
– Да, несъмнено. Защото в последните времена ще тръгнат доста изкушения. Ето това е едно от тях. Да се забърка нещо, което не е истина, и да се назова истина. Тогава лъжата става доста отровна.
– Но по какъв начин ще обясните – да се занимава цяла Европейска комисия с това?
– Ще ви отговоря с образец. Преди 4-5 години бяхме на поклонение в един манастир на Св. Йоан Предтеча до град Верия в Гърция. Знаехме, че там има един нравствен проникновен дъртак. Извади ни дядото светите мощи на Св. Климент Охридски за поклонение и ни рече, в случай че желаеме нещо да питаме. Хората започнаха да задават въпроси за бъдещето – какво ще стане, накъде вървим… Той отговори следното: „ Живеем в усилни времена на изкушения. Тези, които сме хората в църквата, вървим в нея в неделя и на празник и живеем църковен живот, ще ни нарекат ненормални. А тези, които правят всевъзможни кощунства, това ще се одобри за съвременно в света, за норма. “ Ето, в този момент виждаме, че неговите думи се сбъдват. Когато някой тръгне на черква – има си изповедник, покайва се, живее със свето причестяване, т.е. живее с живота на църквата, всички го гледат необичайно. А той е съпричастен с Христос, което е значимо за спасението на душата му. А задачата на човешкия живот е спасението на душата. Но с цел да се изясни това, би трябвало църквата да има достъп до младата публика в учебно заведение. За да може от най-малките да им се изясни, да им се каже. И тогава те ще знаят.
– А не мислите ли, че може и родителите да се опасяват да не объркате главите на децата?
– Какво значи да са като другите? Като тези, които вървят срещу Бога? Така няма да вървят към положително. Няма човек, който да води църковен живот, и да е прибягнал до опиатите. Няма човек, който е откровено набожен, и да краде. Той и да откри нещо на пътя, ще го вдигне и ще попита чие е, ще го върне. В него има норма на точност по 10-те Божи заповеди. Той не се отклонява от света, върви напред. Въпреки че за света той е непознат. Връщам се на думите на стареца от манастира Верия, които ви цитирах – от всички отблъснат и изхвърлен надали не от обществото. Докато другия – крадецът, безчинника ще го извинят, ще го оправдаят, даже и държанието му ще показват за норма.
– Защо, отче?
– Защото светът е потопен в зло. Св. Йоан Богослов е написал още в евангелието си: „ Целият свят лежи в зло “. А с цел да излезем от злото, би трябвало да имаме вяра. За да усилим вярата в себе си, би трябвало да преодолеем гордостта си, егоизма си, лицемерието си. Всичките тези неща са непознати на християнството, те са нещата, с които се сблъскваме като прелъщение, и би трябвало да се борим с тях.
– България е запазила през вековете своята еднаквост, с помощта на църквата ни, на възрожденците ни и църковните деятели. Днес сякаш желаеме да забравим тези хора?
– В удостоверение на вашите думи ще дам образец с един популярен българин Васил Друмев, Великотърновският митрополит Климент, който изрича следните думи: „ Има православие – има България. Няма православие – няма България. “
– Няма по какъв начин да не вметна казаното от един наш някогашен външен министър: „ Майната му на православието. “
– Знаем кой е този човек, само че това е негов персонален проблем. Той има проблем, не ние. Защото без православието в действителност нямаше да я има България. Какво запази българския дух пет века под чехъла на отоманците, в случай че не църквата!
– Но в този момент знаете, че се пробват да постановат тезата, че сме спокойно съжителствали с османците, че сме живели предостатъчно.
– Не сме съжителствали. И е имало Баташко кръвопролитие. Допреди не доста години е имало живи очевидци, които са лежали под труповете на майките и бащите си и които са оживели там измежду това по този начин наречено турско наличие. Ще го кажа с точните думи: това е турско иго, иго е това. И с помощта на православния български дух този наш корав народ се резервира и се запази. А в този момент тъй като сме доста съвременни, доста европеизирани и сме станали мултикултуралисти – това се счита за нещо остаряло и към този момент може да го загърбим. Христос споделя: „ Аз съм същият – през вчерашния ден, през днешния ден е вовеки “. Христос не се променя. Не бива да променяме и историята, както ни харесва.
– Няма по какъв начин да не помните големия скандал в цяла Европа предишното лято, когато една хранителна верига изтри кръстовете от фотография на храмове върху опаковки на артикули, с цел да не нервира клиентите си друговерци…
– Помня, несъмнено. Изкушения ще идват в този свят. Един сръбски дъртак споделя: „ Каквито са мислите ви, подобен е животът ви “. Ще ви кажа следната история, случила се с един дъртак в Света гора. Показали му един транзистор и той като видял мястото, където се слага батерията, че има плюс и минус – плюсът приел за кръст. И рекъл: „ Слава богу, японците са станали православни “. Защото за него това не е плюс, а е кръст. Вижте какъв е животът на човек – той не мисли за знака, а мисли за кръста. И знае какво се е случило на този кръст – Иисус е бил разпнат. Ето това е нашата основа на вярата – Христос. Заставайки пред иконата му, ние поддържаме връзка с него като с персона. Иконата пред която стоим е средството. Знаем, че оттова изпращаме молитвата си. Заставаме пред иконата на Св. Богородица Скоропослушница и знаем, че стоим пред Света Боогородица. И каквото има да изплакваме, го вършим пред нея. И тя ни чува. Затова се случват чудеса всеки ден. Но нямаме очи да ги забележим и уши да чуем за тях.
– Много хора през днешния ден пишат писма до Св. Серафим Соболев в Руската черква в столицата.
– Да, и молбите в тези писъмца до Св. Серафим се извършват. Ако молитвата за тях е откровена, дълбока и с чисто сърце. Той в действителност оказва помощ. Наскоро излезе една хубава брошура за Св. Яков Цаликис – един прелестен дъртак, който е живял в манастира на Св. Преподобни Давид на остров Евия. Такова безстрашие е имал този човек, че като видял, че понижава зехтина за кандилата пред иконите, отива и застава пред иконата на Св. Давид и споделя: „ Свети. Давиде, искаш да ти запалвам кандило и да се апелирам. Нямам елей. “ И в този миг става знамение. Веднага се чува звука на камбаната, когато някой чука на вратата. Пред вратата стопира кола и се носи един кашон със зехтин – жена идва и подаяние за църквата. Чудеса в действителност стават!
– За какво оказва помощ иконата на Богородица Скоропослушница?
– Тя е бързо чуваща молбите ни, по тази причина се назовава Скоропослушница. И който с чисто сърце и с откровеност застане пред нея, тя ще му даде духовно и телесно здраве. Св. Богородица знае от какво имаме потребност. Ако я помолим, ще ни го даде. Христос споделя: „ Искайте и ще ви се даде. Търсете и ще намерите. “ А не да стоим и да чакаме. Трябва да го желаяме. Тя е изключително петимна към бездетните, към хроми хора, които пристъпват с религия.
– Какво бихте желали да създадат управниците ни?
– Най-бързото нещо, което могат да създадат, е да вкарат вероучението в учебно заведение. Искам да им кажа: „ Спасете българския дух! “ В учебно заведение децата ще се срещнат с Христос, със Св. Богородица, със светиите. Те ще знаят какво е да отидат в църквата, да се прекръстят, да целунат иконата, да се помолят и да продължат напред с дръзновението, вярата и убедеността, че майката Божия ги е чула и отговоря на молбата им.
Нашият посетител
Ставрофорен иконом Николай Николов е роден през 1969 година в Кюстендил. Завършил е магистратура по богословие в Софийския университет “Св. Климент Охридски ”. Предстоятел на древен храм “Св. Петка ” към този момент 17-а година. От 24 години е духовник.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ