Проф. Кочева пред Dir.bg: Думите на Пендаровски са само разгрявка, тепърва ще има провокации
Преди дни той още веднъж подхвана темета за регистриране на така наречен от него " македонско малцинство " в Конституцията на България, тъй като от десетилетия " малтретира македонското малцинство " , което " най-малко 70-80 години, мина през страшни мъчения и голготи... "
В отговор от Министерството на външните работи (МВнР) привиха посланика на РСМ и прикани македонските политици да не употребяват България в предизборната си акция.
Пендаровски обаче не се впечатли от апела на България и в четвъртък продължи по тематиката за така наречен " македонското малцинство " у нас, като съобщи, че съществуването му било факт, доказан от съда в Страсбург. И още - на Международния ден за правата на индивида Комитетът на Организация на обединените нации за унищожаване на расовата дискриминация призовала България да подсигурява правата на македонската етническа общественост.
Всичко това се случва в навечерието на предварителните парламентарни и президентски избори в югозападната ни съседка. На 24 април е първият тур на президентските избори, а на 8 май са парламентарните и вторият тур на президентските. Вотът е основен за европейската интеграция на страната, която минава през вписването на българите в Конституцията, само че участниците в предизборната конкуренция не стопират да нападат България.
За протичащото се в Скопие и последните провокации към България беседваме с проф. Ана Кочева - един от най-хубавите наши специалисти в региона на историческите и езикови тематики свързани с РСМ и потомка на Миладиновския и Хаджовския жанр от Македония.
- Изненадаха ли ви твърденията на Пендаровски за " измъчваното македонско малцинство " в България?
- Първата част от това изявление на северномакедонския президент в действителност не е особена изненада. Както не е изненада и времето, по което се появява още веднъж това, меко казано, неуместно изказване. В РСМ предстоят избори и от през вчерашния ден Пендаровски още веднъж е публично издигнатият претендент на СДСМ за ръководител на републиката, както гласи названието на функционалността му в нашата югозападна съседка. И няма да му е елементарно - до момента имаме налични към 11 претенденти за поста, като най-малко двама от тях са от албанските партии, нещо, което е казус.
Направи ми усещане, че през последните дни в северномакедонските медии сензитивно се ускори антибългарският разказ, непрекъснато се притоплят остарели тематики, още веднъж се нищи преговорната рамка с Европейски Съюз и даже през вчерашния ден прочетох в " Нова Македония " за " Брюкселските неискрености и двойни стандарти към македонците " . Това е заглавието на разбор, който реферира и към въпросната тематика за така наречен " македонско малцинство " в България и сякаш двойния брюкселски критерий по този въпрос, само че се вършат и реминисценции на тогавашни изявления на тогавашната ни външна министърка Екатерина Захариева, която споделила, че " македонският език бил основан въз основа на западнобългарски акцент през 1945 година ". След това се отбелязва, че България била по-голяма и по-силна страна-член на Европейски Съюз и по тази причина постигала своите цели.
Първата част от това умозаключение прочее е изцяло правилно, да, България е по-голяма страна от РСМ, а като член на Европейски Съюз разумно е и по-силна. Това, което не схванаха северномакедонските медии и управници, е, че и РСМ би станала такава, в случай че някой ден се причисли към Европейски Съюз, само че през днешния ден нещо поредно й пречи и това е само и единствено в неин ущърб.
Сега назад към Пендаровски. Неговото скорошно изявление е просто продължение на други сходни, само че дано си спомним, че той преди две години одобри представители на това сякаш малцинство (вероятно го е приел цялото, тъй като въпросните северномакедонци в България са шепа хора) и си поговорили надълго-нашироко.
Той за унизените и битите в РСМ български жители време не откри, само че за тези свои адепти беше налице. В настоящето изявление на Пендаровски обаче има още един абсурден щрих, а точно, че тези хора били минали през страшни мъчения и голготи. Силни думи и в случай че ги заимстваме, мисля, че те най-добре прилягат на това, през което е минало българското население в Пиринска Македония след 1944 година, когато насила е било принуждавано да се самоопределя като " македонско ". Това е едно от грандиозните закононарушения на Коминтерна и на неговите български комунистически прислужници, за които не трябва да стопираме да приказваме, а е належащо да се учи и от нашите учебници по история. Маса ориси са били разрушени, хора са си отишли вследствие на тези опити да се промени идентичността на изконно българско население и имената на виновниците би трябвало да се изричат високо - Сталин, Тито, Георги Димитров...
Да, точно страшни мъчения и голготи е претърпяло това население в Пиринско, единствено че то е българско и точно, тъй като е желало да продължи да си бъде такова, е заплашвано, бито, унизено, даже убивано. И още нещо! България няма малцинствени проблеми с Република Северна Македония. Нито в България, която е еднонационална страна, има македонско малцинство, нито в РСМ има българско малцинство, там има част от българския народ, която живее на територията на РСМ, а тя пък е многонационална страна.
- Политиците у нас, сякаш, неглижират възходящите провокации. Доколко рискови са следващите искания на Скопие?
- Българското Външно министерство реагира по дипломатически път и това е напълно естествена реакция. Такива отговори би трябвало да има на всяка една провокация от страна на РСМ, а ехото би трябвало да отеква и в Брюксел, тъй като джентълменското държание на Република България към този момент десетки години няма взаимен отговор от страна на нашите съседи. Те не са преустановявали поредното си антибългарско държание, просто в избрани моменти, в които въпиющо са се нуждаели от българска помощ, са смекчавали за малко антибългаризма, с цел да го възобновят след това с още по-голяма мощ, нещо като в поговорката " изтъкали си платното, ритнали кросното ". От друга страна обаче не трябва и ние тук да изпадаме в крайности, да истерясваме поради от време на време подгрявани едни и същи манджи и да даваме опция на искрено националистични обединения да се перят и надуват като охридски пауни.
- Вие от дълго време се занимавате с македонския въпрос и като потомък на българи, прогонени от Македония след Първата международна война, и като академик лингвист, един от създателите на проучването на Българска академия на науките за формалния език на РСМ. Защо претенциите на Скопие не стопират?
- По отношение на езика те са свързани включително с обособяването на независима страна, която се нуждае от лични еднаквост, институции, преса и всичко останало, което й придава легитимност. И тъй като няма време да се чака, те да се развият по натурален път, се отваря необятната врата за операции и всевъзможни в действителност, исторически и езикови фалшификации.
Що се отнася до действителните обстоятелства, казвала съм и различен път, че българският език, заради невъзможността България да реализира националното си обединяване през ХХ в. и заради наложената емиграция на популацията в предишното след няколко войни, регистрира рекорден брой опити за писмено-регионални кодификации - цели шест и една от тях е осъществена през 1944-1945 година във Вардарска Македония (тогава Демократична федерална Македония в състава на Югославия) на основата на книжовния български език. В този случай в действителност не става дума за първична кодификация, а за повторна, т.е. за (пре)кодифициране на към този момент основания (още през Възраждането) литературен български език, който има богата история и дълга писмена традиция. Диалектните особености в скопския вид на нормата в Македония са в допълнение наслагвани по-късно, с цел да се сътвори лъжливото усещане, че " кодификацията " е осъществена върху някаква диалектна база, т.е. процесът да се показа като натурален, какъвто е при възникването на книжовните форми на другите езици. А той не е подобен.
По отношение на днешното действие на нормата в РСМ, обструкции няма, това е език на институциите, медиите, на него се основава литература и така нататък По отношение на историята му обаче също няма две отзиви, тя е българска. Неоспорим факт, който обаче в Скопие не могат и не желаят да одобряват!
- Очаквате ли усилване на провокациите и кой е потребния ход за България?
- Тепърва ще има провокации, предизборната акция там занапред следва, а това, на което сме очевидци в този момент, е единствено разгрявка. Този закодиран от югославското минало и подхранван и до през днешния ден антибългарски инстикт не може да изчезне с едно тракване на пръсти. Време би трябвало, време и информация! Но още би трябвало и независимост на себеизразяването, автентичен медиен плурализъм и здравомислещ взор оттатък наследената югомъгла, която поражда нездрава носталгия. Членството в Европейски Съюз е автентичен късмет за отрезвяване и нека в РСМ не го пропилеят с лека ръка, тъй като другата допустима орбита може да е допустима и мечтана от ръководещите там, само че от хората сигурно не е!
В отговор от Министерството на външните работи (МВнР) привиха посланика на РСМ и прикани македонските политици да не употребяват България в предизборната си акция.
Пендаровски обаче не се впечатли от апела на България и в четвъртък продължи по тематиката за така наречен " македонското малцинство " у нас, като съобщи, че съществуването му било факт, доказан от съда в Страсбург. И още - на Международния ден за правата на индивида Комитетът на Организация на обединените нации за унищожаване на расовата дискриминация призовала България да подсигурява правата на македонската етническа общественост.
Всичко това се случва в навечерието на предварителните парламентарни и президентски избори в югозападната ни съседка. На 24 април е първият тур на президентските избори, а на 8 май са парламентарните и вторият тур на президентските. Вотът е основен за европейската интеграция на страната, която минава през вписването на българите в Конституцията, само че участниците в предизборната конкуренция не стопират да нападат България.
За протичащото се в Скопие и последните провокации към България беседваме с проф. Ана Кочева - един от най-хубавите наши специалисти в региона на историческите и езикови тематики свързани с РСМ и потомка на Миладиновския и Хаджовския жанр от Македония.
- Изненадаха ли ви твърденията на Пендаровски за " измъчваното македонско малцинство " в България?
- Първата част от това изявление на северномакедонския президент в действителност не е особена изненада. Както не е изненада и времето, по което се появява още веднъж това, меко казано, неуместно изказване. В РСМ предстоят избори и от през вчерашния ден Пендаровски още веднъж е публично издигнатият претендент на СДСМ за ръководител на републиката, както гласи названието на функционалността му в нашата югозападна съседка. И няма да му е елементарно - до момента имаме налични към 11 претенденти за поста, като най-малко двама от тях са от албанските партии, нещо, което е казус.
Направи ми усещане, че през последните дни в северномакедонските медии сензитивно се ускори антибългарският разказ, непрекъснато се притоплят остарели тематики, още веднъж се нищи преговорната рамка с Европейски Съюз и даже през вчерашния ден прочетох в " Нова Македония " за " Брюкселските неискрености и двойни стандарти към македонците " . Това е заглавието на разбор, който реферира и към въпросната тематика за така наречен " македонско малцинство " в България и сякаш двойния брюкселски критерий по този въпрос, само че се вършат и реминисценции на тогавашни изявления на тогавашната ни външна министърка Екатерина Захариева, която споделила, че " македонският език бил основан въз основа на западнобългарски акцент през 1945 година ". След това се отбелязва, че България била по-голяма и по-силна страна-член на Европейски Съюз и по тази причина постигала своите цели.
Първата част от това умозаключение прочее е изцяло правилно, да, България е по-голяма страна от РСМ, а като член на Европейски Съюз разумно е и по-силна. Това, което не схванаха северномакедонските медии и управници, е, че и РСМ би станала такава, в случай че някой ден се причисли към Европейски Съюз, само че през днешния ден нещо поредно й пречи и това е само и единствено в неин ущърб.
Сега назад към Пендаровски. Неговото скорошно изявление е просто продължение на други сходни, само че дано си спомним, че той преди две години одобри представители на това сякаш малцинство (вероятно го е приел цялото, тъй като въпросните северномакедонци в България са шепа хора) и си поговорили надълго-нашироко.
Той за унизените и битите в РСМ български жители време не откри, само че за тези свои адепти беше налице. В настоящето изявление на Пендаровски обаче има още един абсурден щрих, а точно, че тези хора били минали през страшни мъчения и голготи. Силни думи и в случай че ги заимстваме, мисля, че те най-добре прилягат на това, през което е минало българското население в Пиринска Македония след 1944 година, когато насила е било принуждавано да се самоопределя като " македонско ". Това е едно от грандиозните закононарушения на Коминтерна и на неговите български комунистически прислужници, за които не трябва да стопираме да приказваме, а е належащо да се учи и от нашите учебници по история. Маса ориси са били разрушени, хора са си отишли вследствие на тези опити да се промени идентичността на изконно българско население и имената на виновниците би трябвало да се изричат високо - Сталин, Тито, Георги Димитров...
Да, точно страшни мъчения и голготи е претърпяло това население в Пиринско, единствено че то е българско и точно, тъй като е желало да продължи да си бъде такова, е заплашвано, бито, унизено, даже убивано. И още нещо! България няма малцинствени проблеми с Република Северна Македония. Нито в България, която е еднонационална страна, има македонско малцинство, нито в РСМ има българско малцинство, там има част от българския народ, която живее на територията на РСМ, а тя пък е многонационална страна.
- Политиците у нас, сякаш, неглижират възходящите провокации. Доколко рискови са следващите искания на Скопие?
- Българското Външно министерство реагира по дипломатически път и това е напълно естествена реакция. Такива отговори би трябвало да има на всяка една провокация от страна на РСМ, а ехото би трябвало да отеква и в Брюксел, тъй като джентълменското държание на Република България към този момент десетки години няма взаимен отговор от страна на нашите съседи. Те не са преустановявали поредното си антибългарско държание, просто в избрани моменти, в които въпиющо са се нуждаели от българска помощ, са смекчавали за малко антибългаризма, с цел да го възобновят след това с още по-голяма мощ, нещо като в поговорката " изтъкали си платното, ритнали кросното ". От друга страна обаче не трябва и ние тук да изпадаме в крайности, да истерясваме поради от време на време подгрявани едни и същи манджи и да даваме опция на искрено националистични обединения да се перят и надуват като охридски пауни.
- Вие от дълго време се занимавате с македонския въпрос и като потомък на българи, прогонени от Македония след Първата международна война, и като академик лингвист, един от създателите на проучването на Българска академия на науките за формалния език на РСМ. Защо претенциите на Скопие не стопират?
- По отношение на езика те са свързани включително с обособяването на независима страна, която се нуждае от лични еднаквост, институции, преса и всичко останало, което й придава легитимност. И тъй като няма време да се чака, те да се развият по натурален път, се отваря необятната врата за операции и всевъзможни в действителност, исторически и езикови фалшификации.
Що се отнася до действителните обстоятелства, казвала съм и различен път, че българският език, заради невъзможността България да реализира националното си обединяване през ХХ в. и заради наложената емиграция на популацията в предишното след няколко войни, регистрира рекорден брой опити за писмено-регионални кодификации - цели шест и една от тях е осъществена през 1944-1945 година във Вардарска Македония (тогава Демократична федерална Македония в състава на Югославия) на основата на книжовния български език. В този случай в действителност не става дума за първична кодификация, а за повторна, т.е. за (пре)кодифициране на към този момент основания (още през Възраждането) литературен български език, който има богата история и дълга писмена традиция. Диалектните особености в скопския вид на нормата в Македония са в допълнение наслагвани по-късно, с цел да се сътвори лъжливото усещане, че " кодификацията " е осъществена върху някаква диалектна база, т.е. процесът да се показа като натурален, какъвто е при възникването на книжовните форми на другите езици. А той не е подобен.
По отношение на днешното действие на нормата в РСМ, обструкции няма, това е език на институциите, медиите, на него се основава литература и така нататък По отношение на историята му обаче също няма две отзиви, тя е българска. Неоспорим факт, който обаче в Скопие не могат и не желаят да одобряват!
- Очаквате ли усилване на провокациите и кой е потребния ход за България?
- Тепърва ще има провокации, предизборната акция там занапред следва, а това, на което сме очевидци в този момент, е единствено разгрявка. Този закодиран от югославското минало и подхранван и до през днешния ден антибългарски инстикт не може да изчезне с едно тракване на пръсти. Време би трябвало, време и информация! Но още би трябвало и независимост на себеизразяването, автентичен медиен плурализъм и здравомислещ взор оттатък наследената югомъгла, която поражда нездрава носталгия. Членството в Европейски Съюз е автентичен късмет за отрезвяване и нека в РСМ не го пропилеят с лека ръка, тъй като другата допустима орбита може да е допустима и мечтана от ръководещите там, само че от хората сигурно не е!
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ