На този ден човек за пръв път се приближава до Дванадесетте богове на Олимп
Преди дни отбелязахме 105-ата годишнина от първите алпинисти, достигнали най-високия връх на връх Олимп, прочут със своето място в гръцката митология като дом на Дванадесетте богове на Олимп, оповестява " Български вести ".
От тази дата се счита, че към 10 000 туристи посещават планинската планина от 2917 метра всяка година, най-високата планина в Гърция и втората по височина на Балканския полуостров.
На 2 август 1913 година гръцкият катерач, Христос Какалос, води двама швейцарски авантюристи в завладяването на връх Олимп.
Според формалния уеб страница на Гръцката федерация по алпинизъм и катерене през юли 1913 година швейцарецът Фредерик Боасонас (1858-1946 г.), фотограф и издател и Даниел Бауд-Бов (1870-1958 г.), решили да изследват връх Олимп, изпълнявайки по този метод остарял сън.
Двамата швейцарски алпинисти пристигнали с лодка до Литохоро от Солун и наели Христос Какалос (1882-1976), див ловджия на кози, да ги води. На идващия ден те потеглят за Свети Дионисийския манастир, където идват по пладне. Същия ден те последват остарялата пътека нагоре на север от манастира и вършат лагер в Петроструга.
На 30 юли, откакто напущат Петроструга и горялата гора, се изкачват нагоре към Скурта и откакто прекосяват „ седлото “, те стигат до ръба на настоящето Плато на музите, което незабавно назовават „ Поляната на боговете “.
После се качват на връх Пророк Илия и изследват подножието на Стефани. Наричат Стефани Трона на Зевс, до момента в който на Сколио му дават странното име „ Черния връх “ (защото по това време страната, която гледа към Мегала Казания (Големите казани), била доста тъмна.
От платото се спускат по стръмни скатове и след два часа стигат до края на гората, където има барака, употребена от дърводелец. В хижата приготвят пътя към върха на Олимп.
На 31 юли, преди зазоряване те потеглят в много рискови метеорологични условия с тежка мъгла, градушка и мощни ветрове. След мъчно нанагорнище през дребни дерета и стръмни хлъзгави скали те стигнат до стеснен било. Изкачват се в мъглата, а Христос Какалос води изкачването следван от двамата швейцари, вързани с въже.
Те в последна сметка доближават тъничък ерозирал връх, който те назовават “Победа “ (в чест на успеха на гръцките войски в Сарантапоро), мислейки, че това е най-високият връх на Олимп. Швейцарските алпинисти пишат няколко думи за изкачването на дребна карта и я поставят в бутилка под купчина камъни, с цел да я защитят (тя беше открита 14 години по-късно и беше изпратена в Швейцария, само че през днешния ден и е изложена в Гръцката федерация по алпинизъм и катерене (EOOA-HFMC) в Атина. - Реклама -
Но когато небето се почиства за известно време, виждат още един по-впечатляващ връх над мястото, където са и осъзнават, че са създали неточност.
Христос Какалос, с наведена глава, безмълвно се катери по стръмния било. След това стопира. Пред него е „ отвесният коридор “, водещ до най-високия връх. – Ще се качим ли? – пита той. Двамата швейцарски алпинисти кимват.
Това е тайното решение, което тримата са взели по-рано, всеки за себе си, без да обменя нито дума. Те споделят същата мисъл и същите усеща. Без да изрече нито дума, Какалос застава в основата на коридора и се втурва най-решително през гладки и рискови скали, последван от двамата швейцари. Скоро той стига до върха; това е върха на Олимп.
Така че на 2 август 1913 година (швейцарците към този момент са употребявали същия календар), в 1:25 ч. Групата побеждава най-високия връх в Гърция.
Срещата бе покорена от Христос Какалос, Фредерик Боасаннас и Даниел Бауд Бови. Христос Какалос по-късно стана първият формален лидер на връх Олимп и последно се изкачи на най-високия връх „ Митикас “ през 1972 година
От тази дата се счита, че към 10 000 туристи посещават планинската планина от 2917 метра всяка година, най-високата планина в Гърция и втората по височина на Балканския полуостров.
На 2 август 1913 година гръцкият катерач, Христос Какалос, води двама швейцарски авантюристи в завладяването на връх Олимп.
Според формалния уеб страница на Гръцката федерация по алпинизъм и катерене през юли 1913 година швейцарецът Фредерик Боасонас (1858-1946 г.), фотограф и издател и Даниел Бауд-Бов (1870-1958 г.), решили да изследват връх Олимп, изпълнявайки по този метод остарял сън.
Двамата швейцарски алпинисти пристигнали с лодка до Литохоро от Солун и наели Христос Какалос (1882-1976), див ловджия на кози, да ги води. На идващия ден те потеглят за Свети Дионисийския манастир, където идват по пладне. Същия ден те последват остарялата пътека нагоре на север от манастира и вършат лагер в Петроструга.
На 30 юли, откакто напущат Петроструга и горялата гора, се изкачват нагоре към Скурта и откакто прекосяват „ седлото “, те стигат до ръба на настоящето Плато на музите, което незабавно назовават „ Поляната на боговете “.
После се качват на връх Пророк Илия и изследват подножието на Стефани. Наричат Стефани Трона на Зевс, до момента в който на Сколио му дават странното име „ Черния връх “ (защото по това време страната, която гледа към Мегала Казания (Големите казани), била доста тъмна.
От платото се спускат по стръмни скатове и след два часа стигат до края на гората, където има барака, употребена от дърводелец. В хижата приготвят пътя към върха на Олимп.
На 31 юли, преди зазоряване те потеглят в много рискови метеорологични условия с тежка мъгла, градушка и мощни ветрове. След мъчно нанагорнище през дребни дерета и стръмни хлъзгави скали те стигнат до стеснен било. Изкачват се в мъглата, а Христос Какалос води изкачването следван от двамата швейцари, вързани с въже.
Те в последна сметка доближават тъничък ерозирал връх, който те назовават “Победа “ (в чест на успеха на гръцките войски в Сарантапоро), мислейки, че това е най-високият връх на Олимп. Швейцарските алпинисти пишат няколко думи за изкачването на дребна карта и я поставят в бутилка под купчина камъни, с цел да я защитят (тя беше открита 14 години по-късно и беше изпратена в Швейцария, само че през днешния ден и е изложена в Гръцката федерация по алпинизъм и катерене (EOOA-HFMC) в Атина. - Реклама -
Но когато небето се почиства за известно време, виждат още един по-впечатляващ връх над мястото, където са и осъзнават, че са създали неточност.
Христос Какалос, с наведена глава, безмълвно се катери по стръмния било. След това стопира. Пред него е „ отвесният коридор “, водещ до най-високия връх. – Ще се качим ли? – пита той. Двамата швейцарски алпинисти кимват.
Това е тайното решение, което тримата са взели по-рано, всеки за себе си, без да обменя нито дума. Те споделят същата мисъл и същите усеща. Без да изрече нито дума, Какалос застава в основата на коридора и се втурва най-решително през гладки и рискови скали, последван от двамата швейцари. Скоро той стига до върха; това е върха на Олимп.
Така че на 2 август 1913 година (швейцарците към този момент са употребявали същия календар), в 1:25 ч. Групата побеждава най-високия връх в Гърция.
Срещата бе покорена от Христос Какалос, Фредерик Боасаннас и Даниел Бауд Бови. Христос Какалос по-късно стана първият формален лидер на връх Олимп и последно се изкачи на най-високия връх „ Митикас “ през 1972 година
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ