Музикаутор: Законът за авторското право нямаше за цел да демонополизира пазара
Преди дни Народното събрание гласоподава огромни промени в Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП), съгласно които размерът на отчисленията, които Българска национална телевизия и БНР дължат на сдружения като " Музикаутор ", ПРОФОН и други,
ще се договарят след обособени договаряния с всяка от медиите. Но не направи нищо против монопола на настоящите мастодонти на интелектуална благосъстоятелност.
По този мотив сдружението Музикаутор ни изпрати следното мнение:
Строги правила за тези, които ръководят права, и за всички, които употребяват музикални творби, се вкараха с измененията в Закона за авторското право. След близо 5-годишни старания най-сетне са написани съответни процедури, при които създателите на творби, предпазени от законовата рамка, ще имат условия да получават съответни хонорари за добавената стойност, която те носят за бизнеса. Приетите промени в закона са част от европейска инструкция, чиято цел бе да направи по-публична работата на организациите, представляващи правата на създателите и артистите, както и да обезпечи почтено възнаграждение за авторския труд.
Грешно бе внушено в обществото, че директивата цели друго - да демонополизира пазара за групово ръководство на права. Моделът с работата на едно гише е открит в международната и европейска процедура и е доказан от Европейската антитръстова комисия. Защо това е по този начин? Самите ползватели на предпазени творби признават, че е най-лесно от едно място и с един лиценз да придобият правата над целия български и международен репертоар. Това обявиха по време на полемиките в Народното събрание и АБРО (Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори), и БАККО (Българска асоциация на кабелните и информационните оператори), и БХРА (Българска хотелиерска и ресторантьорска асоциация).
Още повече, това състояние бе доказано и от Комисията за защита на конкуренцията, която също излезе с решение, че господстващото състояние е обусловено от пазарна нужда.
Поради това и Музикаутор, както и останалите организации за групово ръководство на права, са задължени да третират ползвателите от една и съща категория еднообразно. Дълги години, обаче, това не се случваше с БНР, което заплащаше едвам 1% от дотацията си за наличие, което през 2016 година едностранно усили до 58,21% от цялото програмно време на радиото. На този декор частните радиостанции плащаха в пъти повече по отношение на БНР, защото целият частен бранш генерира доход от 20 млн. лева годишно, а бюджетът на националното радио съставлява 44 млн. лева Логика, която не предстои на нито един пазарен принцип, въпреки и засягащ медия с публично значение, каквото несъмнено има БНР.
Впоследствие, поради несъгласието си да заплаща по-високи авторски хонорари, националното радио похарчи голям запас да заведе каузи против Музикаутор. Два правосъдни състава откриха претенциите на радиото за неприемливи. На този стадий няма данни някой да е изискал сметка по какъв начин управлението на БНР изразходва парите на данъкоплатците. По време на полемиките към измененията в закона АБРО, Българска национална телевизия и БНР излязоха с обща позиция по отношение на метода на договаряне на възнагражденията, заплащани от публичните медии. Позицията на ползвателите бе подкрепена от всички организации за ръководство на права, отпред с Музикаутор.
Ясно е, че и преди актуалните промени на закона Музикаутор поддържаше тезата, че БНР и Българска национална телевизия са с по-различен статут. През 2011-та година организацията предложи на националното радио да договаря настрана ставките за употребяваната от него музика. Две години по-късно съдът и Министерство на културата принудиха Музикаутор да договаря цената на БНР с АБРО, макар че радиото не е неин член. Отново Музикаутор предложения и БНР на масата за договаряния, осъзнавайки публичната му роля.
Музикаутор обръща внимание, че посредством разнообразни механизми медиите в България (основно телевизиите) и през днешния ден заплащат минимум по отношение на останалите освен в Европейски Съюз, само че и в прилежащите страни от Балканския полуостров. Всъщност сумите, които ползвателите отделят за един към този момент подготвен артикул, от който генерират облага, са сравними само с тези в страни от третия свят.
Ето за какво в основата на дебата попадна ролята на страната, защото в страните от Централна и Източна Европа контролът от страна на Министерство на културата има основна роля. Това е единственият механизъм да се подсигурява бистрота, само че и правдивост на този пазар, на който огромна част от ползвателите стават все по-иновативни в опитите си да заобиколят написани в нормативната уредба правила.
Недостатъчната отбрана до момента е причина сега едвам 15% от пазара на хотели, заведения за хранене, заведения и кафенета да са правилни и да заплащат за музиката, която употребяват в обектите си и от която всеки ден генерират облага. От това губят освен създателите, чиито творби се употребяват в обектите, само че и страната под формата на Данък добавена стойност върху приходите от авторски хонорари.
Въпреки че се приказва за монопол, либерализирането на пазара при туристическите и търговски обекти от години е реалност. За първи път обаче бе регламентирана активността на фирмите, които оферират своя стеснен репертоар в магазини, заведения за хранене и кафенета. Те ще би трябвало, по сходство на организациите за групово ръководство на права, да се записват, да дават отговор на съответните стандарти за бистрота и отчетност пред страната и правоносителите. Разликата е, че комерсиалните сдружения генерират облаги, до момента в който организации като Музикаутор, да вземем за пример, работят само за интереса на създателите.
В закона има написани строги наказания, които ще бъдат налагани на притежатели на търговски и туристически обекти, сключили контракт за потреблението на стеснен репертоар, само че все пак в обектите си пускат музика от телевизия, радио или от разнообразни музикални платформи. Причината - те се съставляват единствено от организациите за групово ръководство на права Музикаутор и Профон.
Наличието на изчерпателен надзор ще отбрани ползите на всички и ще насърчи конкуренцията. Така също нуждата промоутърите да съблюдават законовото обвързване и да уреждат авторските права за изпълняваната музика на проведените от тях концерти касае всички. Предвидената спомагателна гаранция от страна на залите ще помогне културният артикул да носи стойност - освен за неточните уредници на концерти. Затова, в случай че България желае да бъде европейска страна освен на картата, то тя би трябвало да търси и ползва европейски практики, обсъждани в дълбочина, а освен през призмата на първосигнален популизъм.
ще се договарят след обособени договаряния с всяка от медиите. Но не направи нищо против монопола на настоящите мастодонти на интелектуална благосъстоятелност.
По този мотив сдружението Музикаутор ни изпрати следното мнение:
Строги правила за тези, които ръководят права, и за всички, които употребяват музикални творби, се вкараха с измененията в Закона за авторското право. След близо 5-годишни старания най-сетне са написани съответни процедури, при които създателите на творби, предпазени от законовата рамка, ще имат условия да получават съответни хонорари за добавената стойност, която те носят за бизнеса. Приетите промени в закона са част от европейска инструкция, чиято цел бе да направи по-публична работата на организациите, представляващи правата на създателите и артистите, както и да обезпечи почтено възнаграждение за авторския труд.
Грешно бе внушено в обществото, че директивата цели друго - да демонополизира пазара за групово ръководство на права. Моделът с работата на едно гише е открит в международната и европейска процедура и е доказан от Европейската антитръстова комисия. Защо това е по този начин? Самите ползватели на предпазени творби признават, че е най-лесно от едно място и с един лиценз да придобият правата над целия български и международен репертоар. Това обявиха по време на полемиките в Народното събрание и АБРО (Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори), и БАККО (Българска асоциация на кабелните и информационните оператори), и БХРА (Българска хотелиерска и ресторантьорска асоциация).
Още повече, това състояние бе доказано и от Комисията за защита на конкуренцията, която също излезе с решение, че господстващото състояние е обусловено от пазарна нужда.
Поради това и Музикаутор, както и останалите организации за групово ръководство на права, са задължени да третират ползвателите от една и съща категория еднообразно. Дълги години, обаче, това не се случваше с БНР, което заплащаше едвам 1% от дотацията си за наличие, което през 2016 година едностранно усили до 58,21% от цялото програмно време на радиото. На този декор частните радиостанции плащаха в пъти повече по отношение на БНР, защото целият частен бранш генерира доход от 20 млн. лева годишно, а бюджетът на националното радио съставлява 44 млн. лева Логика, която не предстои на нито един пазарен принцип, въпреки и засягащ медия с публично значение, каквото несъмнено има БНР.
Впоследствие, поради несъгласието си да заплаща по-високи авторски хонорари, националното радио похарчи голям запас да заведе каузи против Музикаутор. Два правосъдни състава откриха претенциите на радиото за неприемливи. На този стадий няма данни някой да е изискал сметка по какъв начин управлението на БНР изразходва парите на данъкоплатците. По време на полемиките към измененията в закона АБРО, Българска национална телевизия и БНР излязоха с обща позиция по отношение на метода на договаряне на възнагражденията, заплащани от публичните медии. Позицията на ползвателите бе подкрепена от всички организации за ръководство на права, отпред с Музикаутор.
Ясно е, че и преди актуалните промени на закона Музикаутор поддържаше тезата, че БНР и Българска национална телевизия са с по-различен статут. През 2011-та година организацията предложи на националното радио да договаря настрана ставките за употребяваната от него музика. Две години по-късно съдът и Министерство на културата принудиха Музикаутор да договаря цената на БНР с АБРО, макар че радиото не е неин член. Отново Музикаутор предложения и БНР на масата за договаряния, осъзнавайки публичната му роля.
Музикаутор обръща внимание, че посредством разнообразни механизми медиите в България (основно телевизиите) и през днешния ден заплащат минимум по отношение на останалите освен в Европейски Съюз, само че и в прилежащите страни от Балканския полуостров. Всъщност сумите, които ползвателите отделят за един към този момент подготвен артикул, от който генерират облага, са сравними само с тези в страни от третия свят.
Ето за какво в основата на дебата попадна ролята на страната, защото в страните от Централна и Източна Европа контролът от страна на Министерство на културата има основна роля. Това е единственият механизъм да се подсигурява бистрота, само че и правдивост на този пазар, на който огромна част от ползвателите стават все по-иновативни в опитите си да заобиколят написани в нормативната уредба правила.
Недостатъчната отбрана до момента е причина сега едвам 15% от пазара на хотели, заведения за хранене, заведения и кафенета да са правилни и да заплащат за музиката, която употребяват в обектите си и от която всеки ден генерират облага. От това губят освен създателите, чиито творби се употребяват в обектите, само че и страната под формата на Данък добавена стойност върху приходите от авторски хонорари.
Въпреки че се приказва за монопол, либерализирането на пазара при туристическите и търговски обекти от години е реалност. За първи път обаче бе регламентирана активността на фирмите, които оферират своя стеснен репертоар в магазини, заведения за хранене и кафенета. Те ще би трябвало, по сходство на организациите за групово ръководство на права, да се записват, да дават отговор на съответните стандарти за бистрота и отчетност пред страната и правоносителите. Разликата е, че комерсиалните сдружения генерират облаги, до момента в който организации като Музикаутор, да вземем за пример, работят само за интереса на създателите.
В закона има написани строги наказания, които ще бъдат налагани на притежатели на търговски и туристически обекти, сключили контракт за потреблението на стеснен репертоар, само че все пак в обектите си пускат музика от телевизия, радио или от разнообразни музикални платформи. Причината - те се съставляват единствено от организациите за групово ръководство на права Музикаутор и Профон.
Наличието на изчерпателен надзор ще отбрани ползите на всички и ще насърчи конкуренцията. Така също нуждата промоутърите да съблюдават законовото обвързване и да уреждат авторските права за изпълняваната музика на проведените от тях концерти касае всички. Предвидената спомагателна гаранция от страна на залите ще помогне културният артикул да носи стойност - освен за неточните уредници на концерти. Затова, в случай че България желае да бъде европейска страна освен на картата, то тя би трябвало да търси и ползва европейски практики, обсъждани в дълбочина, а освен през призмата на първосигнален популизъм.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ