Възможен ли е мощен земен трус у нас след земетресенията в Гърция и Румъния?
Преди дни на Балканите беше регистрирана сериозна сеизмична интензивност. След мощното земетресение, което разклати гръцкия остров Закинтос и Румъния беше ударена от трус с магнитуд над 5.5 по скалата на Рихтер. Той беше усетен и у нас. По този мотив от Novini.bg се обърнахме към ръководителя на департамент „ Сеизмология” в Националния институт по геофизика, геодезия и география проф. Емил Ботев, с въпрос дали е вероятен мощен земен трус у нас след земетресенията в Гърция и Румъния.
Земетресенията, които станаха на Балканите са задоволително надалеч от нашата страната. Земетресението на остров Закинтос със мощ съвсем 7, т.е. влизаме в графата на пагубните земетресения, дото земетресение, което се случи и беше усетено на територията на нашата страна, беше с по-слаб магнитуд - малко над 6 в планината Вранча. До планината Вранча стават междинно-фокусни трусове, които са на дребна дълбочина под земната кора. Земетресенията във Вранча са с задоволително висока периодичност и там такива пагубни трусове с магнитуд 7 стават приблизително през 30-40 години. Едно от тези трусове на 4 март 1977 година засегна доста мощно и нашата страна. Минималното количество известни жертви беше 125 индивида в Свищов от пропаднали жилищен блок и едно общежитие. Това се случва, тъй като източникът е задоволително надълбоко ситуиран под земната кора и сеизмичните талази се популяризират гладко на огромни дистанции “, изясни специалистът.
Трусовете на Балканите нямат връзка
„ Както и в тази ситуация със земетресение с магнитуд 5,8 на към 150 км от територията на нашата страна, беше усетено в съвсем цяла Северна България преди дни. Земетресението в Закинтос не беше усетено на територията на нашата страна, макар че то е с над 40 пъти по-силна сила, то обаче е приповърхностно. Трусът се дължи на подпъхването на Средиземноморската земна кора в региона на Йонийско море, която влиза под континенталната част на Югоизточна Европа, т.е. на Южна Гърция. Земетресенията там са релативно по-плитки и постоянно са със напълно различен темперамент на скъсване на земната повърхнина, за разлика от дълбоките трусове, които са с оптималната дълбочина до 50-60 км. Докато на територията на Румъния под планината Вранча, които са до 200 км дълбочина. Генезисът е напълно друг. Зоните са на задоволително огромно разстояние, над 700-800 км сред двете. Така че връзка сред двете зони няма, нито по метода на струпване на напрежение и скъсване на земните глъбини, нито има задоволително близко разстояние сред тях “, безапелационен бе проф. Ботев.
„ Връзка сред двете няма никаква, а това, че те се случиха през един-два дни това е инцидентно съвпадане и се дължи на обстоятелството, че в Гърция стават доста постоянно трусове с огромна мощ “, добави той. „ Така наречените мощни трусове стартират от магнитуд 6 и по-голям и такива трусове е имало над 100 през последните 100 години на територията на Гърция. За последните 90 години на територията на нашата страна няма нито едно земетресение с магнитуд по-голям от 6. Тоест нито едно мощно земетресение на наша територия не е имало за последните 90 години. Последното е през 1928 година “, напомни специалистът.
„ Честотата на мощните трусове на територията на Гърция е доста огромна, мощните трусове под планината Вранча също е доста огромна, даже пагубните над 7 са през 30-40 години, а тези с магнитуд 6 стават през 10 години. Съвсем обикновено е да се получи едно съвпадане във времето без да има никаква връзка сред тези трусове. Може да се каже, че изключително при дълбоките трусове, които ние назоваваме междинно-фокусни, защото има и още по-дълбоки, само че те се намират на напълно друго място – Тихоокеанския сеизмичен пояс “, сподели топ сеизмологът ни.
Вранча не спи
Твърдата земна кора, която минава през територията на Румъния и под която се подпъхва Черноморската плоча е причина да се покачване континенталната част на Балканския полуостров. По този метод се е образувала и Карпатската дъга, а на завоя сред Южни и Източни Карпати е Вранча. На дълбочина над 100-150 км стават доста мощни трусове. Както разбирате ние не можем и нямаме пряк достъп до такива дълбочини. Следователно доста мъчно можем да дадем прогнози за бъдещи мощни земетресения. Тук не можем да се приказваме за прогнозируемост, а по-скоро за вероятностни и статистически оценки. На територията на нашата страна значително въздействие имат единствено земетресенията във Вранча, които са с магнитуд по-голям от 7 и то със характерна устременост на излъчването при скъсване на сеизмичните зони. Това ориентиране на 4 март през 1977 година беше нещастно насочено към проблемите с неустойчивото строителство в град Свищов. За страдание двете здания, които паднаха, бяха с охлабени основи и с спомагателни промени и се получиха сривания. В съседство други къщи бяха останали цели със доста по-слаби нарушавания. Ефектът от доста мощните трусове прекомерно постоянно се дефинира и от сеизмичната резистентност на постройките. Връзката сред две прилежащи сеизмични зони е комплицирана и към момента неизяснена.
В съседство, когато стане по-силно земетресение, с цел да се натрупа напрежение в прилежащи сеизмични зони, са нужни години. 10-на години май-малко. Да приказваме, че при нас, които се намираме във вътрешноконтинентална плоча, където придвижването на блоковете е доста по-бавно, да приказваме за предаване на такова напрежение е изключено. При нас земетресенията са до 15 км дълбочина, също така Централна България е ситуирана на към 350 км от Вранча, не може да има директна връзка. Няма директна връзка, акцентира проф. Емил Ботев.
Земетресенията, които станаха на Балканите са задоволително надалеч от нашата страната. Земетресението на остров Закинтос със мощ съвсем 7, т.е. влизаме в графата на пагубните земетресения, дото земетресение, което се случи и беше усетено на територията на нашата страна, беше с по-слаб магнитуд - малко над 6 в планината Вранча. До планината Вранча стават междинно-фокусни трусове, които са на дребна дълбочина под земната кора. Земетресенията във Вранча са с задоволително висока периодичност и там такива пагубни трусове с магнитуд 7 стават приблизително през 30-40 години. Едно от тези трусове на 4 март 1977 година засегна доста мощно и нашата страна. Минималното количество известни жертви беше 125 индивида в Свищов от пропаднали жилищен блок и едно общежитие. Това се случва, тъй като източникът е задоволително надълбоко ситуиран под земната кора и сеизмичните талази се популяризират гладко на огромни дистанции “, изясни специалистът.
Трусовете на Балканите нямат връзка
„ Както и в тази ситуация със земетресение с магнитуд 5,8 на към 150 км от територията на нашата страна, беше усетено в съвсем цяла Северна България преди дни. Земетресението в Закинтос не беше усетено на територията на нашата страна, макар че то е с над 40 пъти по-силна сила, то обаче е приповърхностно. Трусът се дължи на подпъхването на Средиземноморската земна кора в региона на Йонийско море, която влиза под континенталната част на Югоизточна Европа, т.е. на Южна Гърция. Земетресенията там са релативно по-плитки и постоянно са със напълно различен темперамент на скъсване на земната повърхнина, за разлика от дълбоките трусове, които са с оптималната дълбочина до 50-60 км. Докато на територията на Румъния под планината Вранча, които са до 200 км дълбочина. Генезисът е напълно друг. Зоните са на задоволително огромно разстояние, над 700-800 км сред двете. Така че връзка сред двете зони няма, нито по метода на струпване на напрежение и скъсване на земните глъбини, нито има задоволително близко разстояние сред тях “, безапелационен бе проф. Ботев.
„ Връзка сред двете няма никаква, а това, че те се случиха през един-два дни това е инцидентно съвпадане и се дължи на обстоятелството, че в Гърция стават доста постоянно трусове с огромна мощ “, добави той. „ Така наречените мощни трусове стартират от магнитуд 6 и по-голям и такива трусове е имало над 100 през последните 100 години на територията на Гърция. За последните 90 години на територията на нашата страна няма нито едно земетресение с магнитуд по-голям от 6. Тоест нито едно мощно земетресение на наша територия не е имало за последните 90 години. Последното е през 1928 година “, напомни специалистът.
„ Честотата на мощните трусове на територията на Гърция е доста огромна, мощните трусове под планината Вранча също е доста огромна, даже пагубните над 7 са през 30-40 години, а тези с магнитуд 6 стават през 10 години. Съвсем обикновено е да се получи едно съвпадане във времето без да има никаква връзка сред тези трусове. Може да се каже, че изключително при дълбоките трусове, които ние назоваваме междинно-фокусни, защото има и още по-дълбоки, само че те се намират на напълно друго място – Тихоокеанския сеизмичен пояс “, сподели топ сеизмологът ни.
Вранча не спи
Твърдата земна кора, която минава през територията на Румъния и под която се подпъхва Черноморската плоча е причина да се покачване континенталната част на Балканския полуостров. По този метод се е образувала и Карпатската дъга, а на завоя сред Южни и Източни Карпати е Вранча. На дълбочина над 100-150 км стават доста мощни трусове. Както разбирате ние не можем и нямаме пряк достъп до такива дълбочини. Следователно доста мъчно можем да дадем прогнози за бъдещи мощни земетресения. Тук не можем да се приказваме за прогнозируемост, а по-скоро за вероятностни и статистически оценки. На територията на нашата страна значително въздействие имат единствено земетресенията във Вранча, които са с магнитуд по-голям от 7 и то със характерна устременост на излъчването при скъсване на сеизмичните зони. Това ориентиране на 4 март през 1977 година беше нещастно насочено към проблемите с неустойчивото строителство в град Свищов. За страдание двете здания, които паднаха, бяха с охлабени основи и с спомагателни промени и се получиха сривания. В съседство други къщи бяха останали цели със доста по-слаби нарушавания. Ефектът от доста мощните трусове прекомерно постоянно се дефинира и от сеизмичната резистентност на постройките. Връзката сред две прилежащи сеизмични зони е комплицирана и към момента неизяснена.
В съседство, когато стане по-силно земетресение, с цел да се натрупа напрежение в прилежащи сеизмични зони, са нужни години. 10-на години май-малко. Да приказваме, че при нас, които се намираме във вътрешноконтинентална плоча, където придвижването на блоковете е доста по-бавно, да приказваме за предаване на такова напрежение е изключено. При нас земетресенията са до 15 км дълбочина, също така Централна България е ситуирана на към 350 км от Вранча, не може да има директна връзка. Няма директна връзка, акцентира проф. Емил Ботев.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ