Лада Баумгартен, писател и издател: За мен България стана страна на откритията и на експериментите
Преди дни Лада още веднъж беше в България като специфичен посетител на Националния лиричен конкурс с интернационално присъединяване “Есенни щурци”, който се организира за трети път. Тук беше оповестена и новината за основаване на Международна литературна академия, в която са включени 11 страни.
Това решение беше взето и ще се осъществя от Лада Баумгартен - Германия, Валентина Бендерская от Израел, Олга Малцева от Москва и Тодорка Николова от Хасково.
В програмата на тази литературна академия, а такава в България до момента не е била учредявана, са включени: видеовръзка с поети и писатели от страните, членки на Академията, издаване по един алманах в годината, в който творбите ще са преведени на три езика - съветски, немски и български.
Това е обезпечено от немското издателство “Стелла”, чийто притежател е Лада Баумгартен.
По тези и по някои други въпроси разговаряхме със самата нея.
- Лада, разкажете на нашите читатели по какъв начин попаднахте в България, по кое време за първи път бяхте тук и по какъв начин ви хареса нашата татковина?
- За първи път бях в България през 2018 година, годината, в която попаднах и при вашето писателско сдружение в Хасково. Макар че и по-рано бях чувала и чела доста мнения за България, само че все не можех да попадна при вас.
И ето този път, както се споделя, звездите го пожелаха. Няма да скрия първите си усещания сега, в който дойдох в България - страна на контрастите. При това блестящо изразени - и присъщите за градовете нови градежи, и отношението на хората един към различен, включително и към чужденците.
Но аз нямаше да съм аз, в случай че не бях се пробвала да схвана за какво е по този начин. И на доста от въпросите си открих отговора. Но в случай че би трябвало да приказвам като общо усещане - аз бях покорена от хората, от насладата, с която ни приехте, от гостоприемството ви и от желанието ви да сте ни потребни.
И това е мнението на множеството от хората, които пътуваха с мен през този 10-дневен тур. Вероятно не беше инцидентно това, че навръх мен се случи да надникна в задкулисието, което за нормалните туристи остава прикрито.
Случи се по този начин, че на мен ми се падна да повеждам 10 дни писателския воаяж в България, да давам отговор за превоза, хотелите, изхранването на писателите и т. н. Но всичко това, което ми се случи, беше забавен опит за мен...
- И аз съм казвала по различен мотив, че нашата среща беше съдбоносна, а не инцидентна. Как мислите - ние към този момент “родихме” един взаимен план - двуезичният алманах “Мелодия за сърдечни струни”, ще “раждаме” ли и други?
- Ако приказваме за нови планове, то аз, несъмнено, ще съм радостна да си подпомагам с такива чудесни сътрудници като вас, писателите от Хасково и Димитровград, и да работим дружно по-нататък. Сега е времето да обсъдим всички разновидности за бъдещото ни взаимоотношение.
А що се касае до думата “раждам”, аз по орис нося името на Богинята-родилка - Лада. А това значи, че самите висини са ме благословили за това: да изобретявам и осъществявам нови хрумвания за всеобщото богатство на хората.
При това аз вероятно към този момент съм достигнала времето, когато човек се старае да не бърка и преценя всичко откъм потребната му страна и решително да пресмята коефициента на своите потребни дейности.
За мен е значимо освен да доведа до високо равнище това, което върша, само че то би трябвало да има собствен отклик, резултати и продължение. Затова аз се боря не за самия план като предписание, а за това, което той ще способства и за другите.
Ако резултатът е дружба, отлично, в случай че е нова книга и носи наслада на читателите - супер. Освен това, с помощта на един подобен план, ние можем да споделяме мисли и хрумвания по какъв начин да създадем света, в който живеем, по-добър и още по-добре, в случай че ни чуят...
Има ли по-голяма наслада от тази за уредниците. Още повече че хората, които вземат участие в нашите планове, са в така наречен “златна възраст”.
- Аз знам каква разностранна и сериозна активност развивате вие: публицист, издател, държавник, началник на Международната писателска колегия. Освен това всеки ден публикувате в интернет доста забавни публикации и фотоси, не се ли изморявате?
- По мотив умората ще кажа по този начин - в случай че това, което правиш, носи наслада, не може да те умори! Освен това аз разбирам, че ние не сме безконечни на земята и по тази причина, до момента в който нося заряд в себе си и силите ми разрешават, желая да направя колкото се може повече положителни неща.
И знаете ли, колкото повече стават годините ми (а те от дълго време са над 50-те), толкоз по-ясно разбирам каква голяма работа ме чака и по тази причина броя всяка минута от живота си
Днес даже скърбя за това, че преди време много постоянно, като доста други, несъмнено, съм живяла просто ден за ден, мислейки единствено за насъщния си самун, за себе си... Макар че видяно въпреки това, това може би е бил един интервал от живота ми за трупане на опит и познания, интервал, през който е трябвало да мина, с цел да стигна до същинската си същина.
- Вие ни подарихте сборника “Мелодия за сърдечни струни”, като приехте за своя сметка целия индустриален развой, а ние единствено направихме преводите на поетичните произведения на създателите от вашата колегия. Защо ни направихте този подарък?
- Тази книга е подарък за всички нас. А знаете ли, аз обичам да върша дарове и даже повече, в сравнение с да получавам, и това за мен е доста прелестно. Но в тази ситуация не става въпрос даже за подаръка като подобен, а за това, че беше прелестно да работя над плана с другари.
А аз правя оценка нашето съдействие точно като това другарство, което е голям позитив и огромно наслаждение. Пред мен не стои задачата да спечелвам непременно и от всичко. Да даваш пари е доста мъчно, изключително когато си безпаричен и гладен. Но когато ги имаш и ти се отдава опция да ги споделиш с някого, вярвайте ми, е доста прелестно.
- Аз деликатно проследявам вашата издателска политика и виждам, че акцентът е на рускоезичните създатели, за какво? Какви създатели печатате и какви книги? Как ги продавате? При нас, в България, създателите извънредно мъчно продават своите книги.
- Нашето издателство работи на платформата на Международната писателска колегия, която сплотява рускоезичните създатели, а нашият главен език е съветският. Но ние вършим преводи и на немски и на британски език.
А в този момент към този момент сложихме към листата и преводи на български език. А да се продават книги е в действителност доста комплицирано и при нас.
Затова, на първо място, ние популяризираме книгите си и техните създатели, това е, което можем да създадем за новите творби и да разкажем кой ги е основал. А дали изкарваме пари от тези книги? Дори не можем да го вършим на въпрос.
В Германия съвсем всичките писатели имат съществена работа и за тях писането на прозаичност и лирика е или занимание, или нужда на душата. Аз считам, че в случай че един публицист написа, с цел да изкара пари, значи смисълът на това, което прави, се губи. Освен това мисля, че Господ не ни дава гений (умението да слагаме рими, да рисуваме и да музицираме), с цел да забогатяваме за сметка на тези умения.
Просто доста постоянно ние се обръщаме на една или друга страна, откъдето иде аромат на пари, и мислим единствено за това по какъв начин да станем богати и известни. Това, съгласно мен, е погрешна позиция.
- Аз съм чела няколко ваши изявленията, чела съм и литературния разбор на вашата книга “Последняя охота” (Последният лов), в която разказвате за жертвите на сталинските репресии. Защо написахте тази книга, на каква читателска публика разчитате?
- “Последняя охота” е една от първите книги за Сталин, които излязоха в Австрия. Това беше и моят дебют - в случай че може да се каже по този начин. Аз не се унасям от тематики, които не са ми близки, които не съм почувствала персонално или не съм ги претърпяла.
Родена съм в земите край Волга, където е бил Волжкият трудовоизправителен лагер, основан особено за построяването на Рибинския хидровъзел или, както е прочут, като “Волгострой”. Тази история е почнала през 1935 година И в същата тази година, през септември, под Рибинск стартира голямо строителство, което постанова да се образува наказателно-изправителна колония в 1936 година В лагера са настанени повече от 20 хиляди души.
А през идващите години тази численост непрекъснато се усилва. В навечерието на Отечествената война лагерът доближава максимума за всичките си години на битие - повече от 97 хиляди пандизчии. Повечето от тях са наказани по 58-о разпореждане на УК на РСФСР, т.е. по политически аргументи.
В този лагер хората умират или бягат, там се случват страшни неща, от които и до ден сегашен ме полазват тръпки по кожата. Не един път и два пъти лагерът в Перебор се загатва и в книгата на Солженицин “Архипелаг ГУЛаг”.
“Пристигащите в Перебор през 1938 година не са знаели нито за какво и по какъв закон са наказани, нито какъв брой години е присъдата им, само че посрещащият ги в лагера писар към този момент е знаел всичко това и незабавно ги намирал в списъка”, написа Солженицин. Сред тези, които са били във Волго-лаг, е имало хиляди почтени, само че са били наказани по бързата процедура. Това са служащи, селяни, инженери и учени, военачалници и управленци, писатели и актьори.
За научно-творческата интелигенция на Съветския съюз Рибинск става голям углавен изолатор. Ще загатна единствено няколко от тези имена: полският проектант Хенрих Маврикиевич Людвиг, известната поетеса на Сребърния век Анна Радулова, ръководителят на Московския детски музикален спектакъл Наталия Сац и доста други. Между другото, през първата година на войната равнището на смъртността в лагера пораства съвсем четири пъти.
До края на 1942 година не доживява всеки четвърти човек в лагера, а това значи, че умират повече от 17 000 пандизчии. През 1944 година освободените от лагера са единствено един и половина пъти повече от умрелите. В този пъкъл намират гибелта си и доста поети и писатели. И, както излиза наяве, за десетки хиляди мои съотечественици животът им свършва в бараките на Волго-лага. Как да не разкажеш на хората за това!... Затова написах книгата...
- Вие пишете под псевдонима Тома Блюм, за какво? Нима не ви устройва така и така извънредно известното ви име, което всички, които ви познаваме, произнасяме с огромно почитание?
- Благодаря за положителните думи. Но когато аз си измислих този псевдоним, си мислех, че не трябва да разбърквам работата си в Международната писателска колегия с това, което съгласно мен е едно въодушевление - аз не съм професионален публицист и пиша, тъй като душата ми има такава нужда.
Вероятно не съм толкоз продуктивна, колкото ми се желае да бъда. Аз съм от по този начин наречените увличащи се хора - доста елементарно могат да ме отведат там, където е по-интересно, и да отложа съчинителството си в най-скрития ъгъл в чекмеджето на бюрото си. Но аз в никакъв случай не съм свързвала творчеството си с някакви съществени условия и правила.
Имам потребност от време на време да кажа това, което ме вълнува, само че по този начин, че казаното от мен да не донесе облаци над главата ми като началник. Да, както и да го мислим, само че доста постоянно ние подвластен от непознати отзиви, от натрапени стандарти. За страдание, не всеки път можем да съчетаем съзидателното слово с професионалните отговорности. Признавам си, изначало аз се криех зад псевдоним и по този метод можех да преглеждам и уча един нов свят - светът на създателите. А да бъда началник на такава значима колегия в същото това време не ми беше мъчно - тук имах огромен опит от Русия, който пренесох при новите условия в Германия.
- Какви са бъдещите ви проекти с България и с лиричен клуб “Иван Николов”, несъмнено? Вие знаете какъв брой ви обичаме и ценим? И сърдечно ви благодарим за това, че присъствахте на нашия народен фестивал “Есенни щурци”.
- Благодаря ви за това, че ме поканихте. Аз имам вяра, че нашето съдействие ще продължи. Дори родихме първия план - Международна литературна академия, и програмата ни към този момент е подготвена. Как и по какъв метод ще я изпълняваме, ще решаваме в най-скоро време.
Това, което зная тъкмо като началник на Международната писателска колегия, а и като креативен човек, е, че доста ми се желае да работя с положителни другари красиви и потребно значими планове не с цел да задоволявам някакви упоритости.
Мечтая за такива креативен планове, които да трансформират освен самите нас, а да променят и трансформират към положително и хората, които ни обкръжават. Затова заложените в епицентъра на Академията положителни и рационални решения могат да се осъществят посредством близки, другари и сътрудници, които да ги носят като щафета по-нататък. Точно това, което в този момент се случва в България...
Тодорка НИКОЛОВА
/вестник "Над 55 "/
Това решение беше взето и ще се осъществя от Лада Баумгартен - Германия, Валентина Бендерская от Израел, Олга Малцева от Москва и Тодорка Николова от Хасково.
В програмата на тази литературна академия, а такава в България до момента не е била учредявана, са включени: видеовръзка с поети и писатели от страните, членки на Академията, издаване по един алманах в годината, в който творбите ще са преведени на три езика - съветски, немски и български.
Това е обезпечено от немското издателство “Стелла”, чийто притежател е Лада Баумгартен.
По тези и по някои други въпроси разговаряхме със самата нея.
- Лада, разкажете на нашите читатели по какъв начин попаднахте в България, по кое време за първи път бяхте тук и по какъв начин ви хареса нашата татковина?
- За първи път бях в България през 2018 година, годината, в която попаднах и при вашето писателско сдружение в Хасково. Макар че и по-рано бях чувала и чела доста мнения за България, само че все не можех да попадна при вас.
И ето този път, както се споделя, звездите го пожелаха. Няма да скрия първите си усещания сега, в който дойдох в България - страна на контрастите. При това блестящо изразени - и присъщите за градовете нови градежи, и отношението на хората един към различен, включително и към чужденците.
Но аз нямаше да съм аз, в случай че не бях се пробвала да схвана за какво е по този начин. И на доста от въпросите си открих отговора. Но в случай че би трябвало да приказвам като общо усещане - аз бях покорена от хората, от насладата, с която ни приехте, от гостоприемството ви и от желанието ви да сте ни потребни.
И това е мнението на множеството от хората, които пътуваха с мен през този 10-дневен тур. Вероятно не беше инцидентно това, че навръх мен се случи да надникна в задкулисието, което за нормалните туристи остава прикрито.
Случи се по този начин, че на мен ми се падна да повеждам 10 дни писателския воаяж в България, да давам отговор за превоза, хотелите, изхранването на писателите и т. н. Но всичко това, което ми се случи, беше забавен опит за мен...
- И аз съм казвала по различен мотив, че нашата среща беше съдбоносна, а не инцидентна. Как мислите - ние към този момент “родихме” един взаимен план - двуезичният алманах “Мелодия за сърдечни струни”, ще “раждаме” ли и други?
- Ако приказваме за нови планове, то аз, несъмнено, ще съм радостна да си подпомагам с такива чудесни сътрудници като вас, писателите от Хасково и Димитровград, и да работим дружно по-нататък. Сега е времето да обсъдим всички разновидности за бъдещото ни взаимоотношение.
А що се касае до думата “раждам”, аз по орис нося името на Богинята-родилка - Лада. А това значи, че самите висини са ме благословили за това: да изобретявам и осъществявам нови хрумвания за всеобщото богатство на хората.
При това аз вероятно към този момент съм достигнала времето, когато човек се старае да не бърка и преценя всичко откъм потребната му страна и решително да пресмята коефициента на своите потребни дейности.
За мен е значимо освен да доведа до високо равнище това, което върша, само че то би трябвало да има собствен отклик, резултати и продължение. Затова аз се боря не за самия план като предписание, а за това, което той ще способства и за другите.
Ако резултатът е дружба, отлично, в случай че е нова книга и носи наслада на читателите - супер. Освен това, с помощта на един подобен план, ние можем да споделяме мисли и хрумвания по какъв начин да създадем света, в който живеем, по-добър и още по-добре, в случай че ни чуят...
Има ли по-голяма наслада от тази за уредниците. Още повече че хората, които вземат участие в нашите планове, са в така наречен “златна възраст”.
- Аз знам каква разностранна и сериозна активност развивате вие: публицист, издател, държавник, началник на Международната писателска колегия. Освен това всеки ден публикувате в интернет доста забавни публикации и фотоси, не се ли изморявате?
- По мотив умората ще кажа по този начин - в случай че това, което правиш, носи наслада, не може да те умори! Освен това аз разбирам, че ние не сме безконечни на земята и по тази причина, до момента в който нося заряд в себе си и силите ми разрешават, желая да направя колкото се може повече положителни неща.
И знаете ли, колкото повече стават годините ми (а те от дълго време са над 50-те), толкоз по-ясно разбирам каква голяма работа ме чака и по тази причина броя всяка минута от живота си
Днес даже скърбя за това, че преди време много постоянно, като доста други, несъмнено, съм живяла просто ден за ден, мислейки единствено за насъщния си самун, за себе си... Макар че видяно въпреки това, това може би е бил един интервал от живота ми за трупане на опит и познания, интервал, през който е трябвало да мина, с цел да стигна до същинската си същина.
- Вие ни подарихте сборника “Мелодия за сърдечни струни”, като приехте за своя сметка целия индустриален развой, а ние единствено направихме преводите на поетичните произведения на създателите от вашата колегия. Защо ни направихте този подарък?
- Тази книга е подарък за всички нас. А знаете ли, аз обичам да върша дарове и даже повече, в сравнение с да получавам, и това за мен е доста прелестно. Но в тази ситуация не става въпрос даже за подаръка като подобен, а за това, че беше прелестно да работя над плана с другари.
А аз правя оценка нашето съдействие точно като това другарство, което е голям позитив и огромно наслаждение. Пред мен не стои задачата да спечелвам непременно и от всичко. Да даваш пари е доста мъчно, изключително когато си безпаричен и гладен. Но когато ги имаш и ти се отдава опция да ги споделиш с някого, вярвайте ми, е доста прелестно.
- Аз деликатно проследявам вашата издателска политика и виждам, че акцентът е на рускоезичните създатели, за какво? Какви създатели печатате и какви книги? Как ги продавате? При нас, в България, създателите извънредно мъчно продават своите книги.
- Нашето издателство работи на платформата на Международната писателска колегия, която сплотява рускоезичните създатели, а нашият главен език е съветският. Но ние вършим преводи и на немски и на британски език.
А в този момент към този момент сложихме към листата и преводи на български език. А да се продават книги е в действителност доста комплицирано и при нас.
Затова, на първо място, ние популяризираме книгите си и техните създатели, това е, което можем да създадем за новите творби и да разкажем кой ги е основал. А дали изкарваме пари от тези книги? Дори не можем да го вършим на въпрос.
В Германия съвсем всичките писатели имат съществена работа и за тях писането на прозаичност и лирика е или занимание, или нужда на душата. Аз считам, че в случай че един публицист написа, с цел да изкара пари, значи смисълът на това, което прави, се губи. Освен това мисля, че Господ не ни дава гений (умението да слагаме рими, да рисуваме и да музицираме), с цел да забогатяваме за сметка на тези умения.
Просто доста постоянно ние се обръщаме на една или друга страна, откъдето иде аромат на пари, и мислим единствено за това по какъв начин да станем богати и известни. Това, съгласно мен, е погрешна позиция.
- Аз съм чела няколко ваши изявленията, чела съм и литературния разбор на вашата книга “Последняя охота” (Последният лов), в която разказвате за жертвите на сталинските репресии. Защо написахте тази книга, на каква читателска публика разчитате?
- “Последняя охота” е една от първите книги за Сталин, които излязоха в Австрия. Това беше и моят дебют - в случай че може да се каже по този начин. Аз не се унасям от тематики, които не са ми близки, които не съм почувствала персонално или не съм ги претърпяла.
Родена съм в земите край Волга, където е бил Волжкият трудовоизправителен лагер, основан особено за построяването на Рибинския хидровъзел или, както е прочут, като “Волгострой”. Тази история е почнала през 1935 година И в същата тази година, през септември, под Рибинск стартира голямо строителство, което постанова да се образува наказателно-изправителна колония в 1936 година В лагера са настанени повече от 20 хиляди души.
А през идващите години тази численост непрекъснато се усилва. В навечерието на Отечествената война лагерът доближава максимума за всичките си години на битие - повече от 97 хиляди пандизчии. Повечето от тях са наказани по 58-о разпореждане на УК на РСФСР, т.е. по политически аргументи.
В този лагер хората умират или бягат, там се случват страшни неща, от които и до ден сегашен ме полазват тръпки по кожата. Не един път и два пъти лагерът в Перебор се загатва и в книгата на Солженицин “Архипелаг ГУЛаг”.
“Пристигащите в Перебор през 1938 година не са знаели нито за какво и по какъв закон са наказани, нито какъв брой години е присъдата им, само че посрещащият ги в лагера писар към този момент е знаел всичко това и незабавно ги намирал в списъка”, написа Солженицин. Сред тези, които са били във Волго-лаг, е имало хиляди почтени, само че са били наказани по бързата процедура. Това са служащи, селяни, инженери и учени, военачалници и управленци, писатели и актьори.
За научно-творческата интелигенция на Съветския съюз Рибинск става голям углавен изолатор. Ще загатна единствено няколко от тези имена: полският проектант Хенрих Маврикиевич Людвиг, известната поетеса на Сребърния век Анна Радулова, ръководителят на Московския детски музикален спектакъл Наталия Сац и доста други. Между другото, през първата година на войната равнището на смъртността в лагера пораства съвсем четири пъти.
До края на 1942 година не доживява всеки четвърти човек в лагера, а това значи, че умират повече от 17 000 пандизчии. През 1944 година освободените от лагера са единствено един и половина пъти повече от умрелите. В този пъкъл намират гибелта си и доста поети и писатели. И, както излиза наяве, за десетки хиляди мои съотечественици животът им свършва в бараките на Волго-лага. Как да не разкажеш на хората за това!... Затова написах книгата...
- Вие пишете под псевдонима Тома Блюм, за какво? Нима не ви устройва така и така извънредно известното ви име, което всички, които ви познаваме, произнасяме с огромно почитание?
- Благодаря за положителните думи. Но когато аз си измислих този псевдоним, си мислех, че не трябва да разбърквам работата си в Международната писателска колегия с това, което съгласно мен е едно въодушевление - аз не съм професионален публицист и пиша, тъй като душата ми има такава нужда.
Вероятно не съм толкоз продуктивна, колкото ми се желае да бъда. Аз съм от по този начин наречените увличащи се хора - доста елементарно могат да ме отведат там, където е по-интересно, и да отложа съчинителството си в най-скрития ъгъл в чекмеджето на бюрото си. Но аз в никакъв случай не съм свързвала творчеството си с някакви съществени условия и правила.
Имам потребност от време на време да кажа това, което ме вълнува, само че по този начин, че казаното от мен да не донесе облаци над главата ми като началник. Да, както и да го мислим, само че доста постоянно ние подвластен от непознати отзиви, от натрапени стандарти. За страдание, не всеки път можем да съчетаем съзидателното слово с професионалните отговорности. Признавам си, изначало аз се криех зад псевдоним и по този метод можех да преглеждам и уча един нов свят - светът на създателите. А да бъда началник на такава значима колегия в същото това време не ми беше мъчно - тук имах огромен опит от Русия, който пренесох при новите условия в Германия.
- Какви са бъдещите ви проекти с България и с лиричен клуб “Иван Николов”, несъмнено? Вие знаете какъв брой ви обичаме и ценим? И сърдечно ви благодарим за това, че присъствахте на нашия народен фестивал “Есенни щурци”.
- Благодаря ви за това, че ме поканихте. Аз имам вяра, че нашето съдействие ще продължи. Дори родихме първия план - Международна литературна академия, и програмата ни към този момент е подготвена. Как и по какъв метод ще я изпълняваме, ще решаваме в най-скоро време.
Това, което зная тъкмо като началник на Международната писателска колегия, а и като креативен човек, е, че доста ми се желае да работя с положителни другари красиви и потребно значими планове не с цел да задоволявам някакви упоритости.
Мечтая за такива креативен планове, които да трансформират освен самите нас, а да променят и трансформират към положително и хората, които ни обкръжават. Затова заложените в епицентъра на Академията положителни и рационални решения могат да се осъществят посредством близки, другари и сътрудници, които да ги носят като щафета по-нататък. Точно това, което в този момент се случва в България...
Тодорка НИКОЛОВА
/вестник "Над 55 "/
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ