Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки.”
Преди дни чествахме 88 години от рождението на огромния български публицист.
Ако се чувстваш най-малко малко българин, то няма по какъв начин да не си чел Йордан Радичков.
Ненадминатият занаятчия на късия роман и безподобен драматург е едно от най-емблематичните имена в новата българска литература, отличаващ се със самобитния си жанр и запаметяващите се изречения.
Прочетете ТУК тъкмо тези изречения, които ще допрян сърцето ви >>>
Йордан Радичков е роден на 24 октомври 1929 година в с. Калиманица, Монтанско. През 1947 година приключва гимназия в Берковица. Работи като сътрудник (1951) и редактор (1952-1954) във вестник „ Народна юноша “, редактор във вестник „ Вечерни вести “ (1954-1960), в Българска кинематография (1960-1962), редактор и член на публицистичната гилдия на вестник „ Литературен фронт “ (1962-1969).
От 1973 до 1986 година е консултант в Съвета за развиване на духовните полезности на обществото към Държавния съвет на Народна република България. От 1986 до 1989 година е заместник-председател на Съюза на българските писатели.
Йордан Радичков е публицист, за който разпоредбите в художествената литература губят своята обичайната роля. Той е създаващият други възможности създател. Затова и ползата към неговото творчество е толкоз огромен. Два пъти е номиниран за Нобеловата премия за литература. Произведенията му са превеждани на 37 езика и са издадени в 50 страни по света.
Радичков е почетен с доста оценки и награди, както в България, по този начин и в чужбина. Носител е на влиятелната интернационална италианска премия „ Гринцане кавур “ (1984) за белетристика и на Кралския шведски медал „ Полярна звезда “ (1988). През 1996 година за книгата си „ Малки жабешки истории” е вписан в Почетния лист „ Ханс Кристиан Андерсен “ на Международния съвет на детската книга.
Едни от най-запомнящите се творби на създателя са „ Сърцето бие за хората “, „ Свирепо въодушевление “, „ Вятърът на спокойствието “, „ Ние, врабчетата “, „ Всички и никой “ и още доста други.
Ако се чувстваш най-малко малко българин, то няма по какъв начин да не си чел Йордан Радичков.
Ненадминатият занаятчия на късия роман и безподобен драматург е едно от най-емблематичните имена в новата българска литература, отличаващ се със самобитния си жанр и запаметяващите се изречения.
Прочетете ТУК тъкмо тези изречения, които ще допрян сърцето ви >>>
Йордан Радичков е роден на 24 октомври 1929 година в с. Калиманица, Монтанско. През 1947 година приключва гимназия в Берковица. Работи като сътрудник (1951) и редактор (1952-1954) във вестник „ Народна юноша “, редактор във вестник „ Вечерни вести “ (1954-1960), в Българска кинематография (1960-1962), редактор и член на публицистичната гилдия на вестник „ Литературен фронт “ (1962-1969).
От 1973 до 1986 година е консултант в Съвета за развиване на духовните полезности на обществото към Държавния съвет на Народна република България. От 1986 до 1989 година е заместник-председател на Съюза на българските писатели.
Йордан Радичков е публицист, за който разпоредбите в художествената литература губят своята обичайната роля. Той е създаващият други възможности създател. Затова и ползата към неговото творчество е толкоз огромен. Два пъти е номиниран за Нобеловата премия за литература. Произведенията му са превеждани на 37 езика и са издадени в 50 страни по света.
Радичков е почетен с доста оценки и награди, както в България, по този начин и в чужбина. Носител е на влиятелната интернационална италианска премия „ Гринцане кавур “ (1984) за белетристика и на Кралския шведски медал „ Полярна звезда “ (1988). През 1996 година за книгата си „ Малки жабешки истории” е вписан в Почетния лист „ Ханс Кристиан Андерсен “ на Международния съвет на детската книга.
Едни от най-запомнящите се творби на създателя са „ Сърцето бие за хората “, „ Свирепо въодушевление “, „ Вятърът на спокойствието “, „ Ние, врабчетата “, „ Всички и никой “ и още доста други.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ