Светлин Русев: Едно предизвестено духовно убийство
Преди десетина дни кметът на София госпожа Фандъкова уведоми българската общност по този начин, сякаш ставаше дума за промяна на плочките пред градската тоалетна: „ Още през лятото ще премахнем противоречивия монумент пред НДК. Там няма монумент. Ценните неща ще запазим в музея... " Мъчно ми стана за госпожа Фандъкова, само че това си е мой прочувствен проблем.
Веднага, за кой ли път, Съюзът на художниците изпрати аргументирано несъгласие против разрушаването на паметника до всички виновни институции и персонално до техните ръководители. Досега само от президентската институция са изпратили писмо до зам.- кмета Елен Герджиков - да бъдат осведомени с оказаните дейности на Столичен общински съвет!!!
Любопитна е идната реакция след „ запознаването "! Разбира се, и Столична община в лицето на основния кръстоносец на „ гласа национален " за избавяне на историческата памет зам.-кмета доцент доктор Чобанов не закъсня с реакцията си - предложи на Валентин Старчев посредством писмо до Съюза на художниците красиво, почтително, благородно и великодушно самоубийство! И период! Една седмица! Достатъчно време за размисъл да станеш освен самоубиец, само че и самичък да изкопаеш гроба на личното си съзидание!
Ще си разреша да изтъквам този исторически документ на властовия цинизъм:
Уважаеми професор Старчев,
Във връзка с Решение №842 на Столичен общински съвет от 18.12.2014 година, следва разглобяване и пренасяне на художествените скулптурни детайли от останките на архитектурно-художествения синтез „ 1300-та години България ".
Постигнато е съглашение сред Столична община и Националния исторически музей пластиките да бъдат ситуирани в парковото пространство на музея, където ще бъдат налични за гости.
Обръщаме се към Вас като създател на композицията „ 1300-та години България ", с предложение да изготвите идейния план за разполагане на демонтираните от нея детайли.
Ще се радваме да получим Вашия отговор с предложение в едноседмичен период след приемане на това писмо.
От Столична община сме подготвени да окажем нужното Ви подпомагане.
С почитание: доцент доктор Тодор Чобанов, заместник-кмет на Столична община
След като доста пъти, изключително след безумното решение на Столичния общински съвет от 18 декември 2014 година паметника пред НДК „ 1300 години " да бъде демонтиран и изместен, показвах и по-кратко, и по-нашироко позицията си - през днешния ден още веднъж си разрешавам като човек, който доста пъти е спасявал и прибирал разрушени монументи и творби на изкуството, жертва и на след 9-то септемврийските погроми, и на след 10-то ноемврийските изстъпления, който самичък е претърпял унищожаването на лични творби (справка новата софийска ж.п.гара) да прикани софийските съветници да се изплашен и проумеят, че не са надалеч от историческите и модерни образци на културните погроми.
Ако не ги знаят, мога да им ги припомня. За паметника няма да приказвам - аз съм го защитавал, още когато новите патриоти не бяха се родили и осъзнали историческата си задача и когато Тодор Живков се вбеси от думите ми за качествата му (свидетелите към момента са живи)! Но в тази ситуация не за паметника става дума, а за жестоко манипулативното опълчване на починалите бойци и офицери от 1-ви и 6-ти пехотен полк с тези, на които костите лежат в основата на нашата 1300-годишнина.
Историческата памет не е привилегия на едно или друго общинско решение! Защо тези реаниматори на националната ни памет не помнят, че след бомбардировките на София, Старите казарми бяха руини - за какво не желаят да си спомнят за прелестния план на арх. Агура за възобновяване на войнишкия мемориал?! Министър Москова и Иван Костов даже направиха тогава първата копка! Защо?! Нека ме извини госпожа Фандъкова, само че в случай че е правилно, че е споделила: „ Там няма монумент! " - бих си разрешил да попитам - къде е този монумент, от който се възхищаваха международни културни дейци и който плюеха родни партийни величия! Къде?
От самото основаване на паметника до ден сегашен, умишлено, по разнообразни аргументи, той беше оставен на силите на саморазрушението, на публичната немара и държавническа безнаказаност. Има нещо нахално в нежеланието да се върнем към отговорността за личните си каузи, а вместо това спекулативно замитаме следите с възмущението на „ глас национален ". Бих желал да чуя този глас, от този народ, само че който знае какво е съзидание! Бих желал да чуя гласа на Величко Минеков, на Павел Койчев, на Крум Дамянов, на Емил Попов и Ангел Станев, на Вежди и Иван Русев, на Георги Чапкънов, Христо Харалампиев, Иван Вукадинов, Стоян Цанев, Николай Майсторов и Милко Божков, Станислав Памукчиев...!
Защо тези съветници - амбициозни нероновци, облечени във власт, не се запитат за какво толкоз разнообразни властимащи и преди тях, които се ритаха, където сварят за продобиване на националната обич и за място в историята, оставиха с бездушието и безхаберието си ерозията и разрухата да преобразят този извънреден монумент..., оглозган до кости? Защо тези фенове на „ гласа национален " не желаят да чуят и подценяват „ гласа на народа " - на професионалната общественост на Съюза на художниците, на Съюза на архитектите...?
Претендирам, че те не са по-малко виновни от тях. Двама млади български архитекти в Лондон Цветелина Димитрова и Росен Пецев, в желанието си да вземат участие в акцията срещу разрушение на паметника, са създали анкета с 10-15 архитекти за тяхната самостоятелна позиция.
Ние нормално подтичваме след непознатите отзиви извън, когато ни изнасят, само че надали софийските общинари и фенове на Facebook ще стигат до позицията им - по тази причина в резюме ще загатна единствено някои от тях, а всички са срещу разрушение на паметника:
Дан Славински: „ Аз мисля, че град или народ, който е наясно със своето минало, би вървял по-уверено към своето бъдеще. Подкрепям концепцията за опазване на паметника. "
Крис Мулхоланд: Събарянето на този хубав мемориал няма да е единствено лишаване на мощното му физическо наличие, само че и заличаване значима част от българската история, а дружно с това и брилянтното й показване от скулптора. "
Даниел Родригес: „ Паметникът „ 1300 години България " е част от историята на София и България. Той е част от градската тъкан и има художествени и архитектонични стойности, които минават оттатък неговата историческа символика. "
Фредерико Франческо: Предложение към държавното управление: „ Не пилейте пари за разрушаването му, а го реновирайте. "
Джовани Патаня: „ Когато видях този монумент за първи път, не можах да допускам, че е планиран при започване на 80-те години. Ясно е, че Валентин Старчев е имал визия и тази визия е отразена в ясно изразени архитектурни форми, играещи дружно красива игра на мощ и баланс. "
Касанг Каджанк: „ Премахването му или демонтирането му ще бъде унищожаване на основен аспект от историческата и културна памет. "
Лука Карате: „ Не можем да създадем по-добро бъдеще, пробвайки се да изтрием нашето минало. "
Сонг Минг: „ По мое мнение паметникът „ 1300години " е велика и безконечна модерна статуя... Безспорно, че той би трябвало да бъде предпазен по най-хубавия метод. "
Кристина Гресер: „ Да разрушиш скулптурата би било акт на принуждение против българското културно завещание и закононарушение против добре известно произведение на изкуството. "
Позволявам си към това да прибавя и част от едно обръщение на достойната Васка Емануилова:
„ Нека шепа хора да не бъдат съдници от името на всички... Кой ви дава правото да лишавате родени на следващия ден от нашия труд! "
Уважаеми податели на писмото на Съюза на художниците1
Как и по какъв метод ще отговорите на нашата паника - по този начин и ще бъдете запомнени, изключително когато дружно сме изправени пред избор - избавление и съзидание или съсипия!
Следващата година Европа посвещава на опазване на европейското културно завещание. С какво и по какъв метод ще оправдаем безумното решение на Общинския съвет на София?! Само промяната на плочките пред НДК надали ще е най-хубавият принос и образец към запазване и запазване на европейското културно завещание, само че това е друга тематика, по-скоро за размисъл!
С съображение страната хвърля милиони за опазване на нашата европейска граница. Но има и една друга, не по-малко значима граница - също на нашата страна - границата на духа!
Уважаеми държавници,
не допускайте през нея политически и псевдопатриотични комплексари, невежествени исторически и административни терористи, необразовани и нападателни нашественици! Утре ще бъде късно!
Преди няколко дни по един колкото заслужен, толкоз и драматичен мотив в Еврейския дом си припомнихме старозаветната мъдрост: „ Който избавя един живот, избавя цяла галактика! " Не като банална тавтология, а като надълбоко разбиране - имам вяра, че спасението на живота на едно произведение е духовно избавление и за неговите съперници, и за цялата ни нематериалност.
Господа общински съветници,
апелирам, събудете се! Не противопоставяйте трагичните знаци на нашата история - тя е една и не е нито моя, нито Ваша - а на България!
Източник: Светлин Русев.
Текстът е оповестен в Епицентър.бг. Самият създател и огромен създател признава, че преди този момент му е било отказано да бъде оповестен в редица други печатни и интернет издания.
Веднага, за кой ли път, Съюзът на художниците изпрати аргументирано несъгласие против разрушаването на паметника до всички виновни институции и персонално до техните ръководители. Досега само от президентската институция са изпратили писмо до зам.- кмета Елен Герджиков - да бъдат осведомени с оказаните дейности на Столичен общински съвет!!!
Любопитна е идната реакция след „ запознаването "! Разбира се, и Столична община в лицето на основния кръстоносец на „ гласа национален " за избавяне на историческата памет зам.-кмета доцент доктор Чобанов не закъсня с реакцията си - предложи на Валентин Старчев посредством писмо до Съюза на художниците красиво, почтително, благородно и великодушно самоубийство! И период! Една седмица! Достатъчно време за размисъл да станеш освен самоубиец, само че и самичък да изкопаеш гроба на личното си съзидание!
Ще си разреша да изтъквам този исторически документ на властовия цинизъм:
Уважаеми професор Старчев,
Във връзка с Решение №842 на Столичен общински съвет от 18.12.2014 година, следва разглобяване и пренасяне на художествените скулптурни детайли от останките на архитектурно-художествения синтез „ 1300-та години България ".
Постигнато е съглашение сред Столична община и Националния исторически музей пластиките да бъдат ситуирани в парковото пространство на музея, където ще бъдат налични за гости.
Обръщаме се към Вас като създател на композицията „ 1300-та години България ", с предложение да изготвите идейния план за разполагане на демонтираните от нея детайли.
Ще се радваме да получим Вашия отговор с предложение в едноседмичен период след приемане на това писмо.
От Столична община сме подготвени да окажем нужното Ви подпомагане.
С почитание: доцент доктор Тодор Чобанов, заместник-кмет на Столична община
След като доста пъти, изключително след безумното решение на Столичния общински съвет от 18 декември 2014 година паметника пред НДК „ 1300 години " да бъде демонтиран и изместен, показвах и по-кратко, и по-нашироко позицията си - през днешния ден още веднъж си разрешавам като човек, който доста пъти е спасявал и прибирал разрушени монументи и творби на изкуството, жертва и на след 9-то септемврийските погроми, и на след 10-то ноемврийските изстъпления, който самичък е претърпял унищожаването на лични творби (справка новата софийска ж.п.гара) да прикани софийските съветници да се изплашен и проумеят, че не са надалеч от историческите и модерни образци на културните погроми.
Ако не ги знаят, мога да им ги припомня. За паметника няма да приказвам - аз съм го защитавал, още когато новите патриоти не бяха се родили и осъзнали историческата си задача и когато Тодор Живков се вбеси от думите ми за качествата му (свидетелите към момента са живи)! Но в тази ситуация не за паметника става дума, а за жестоко манипулативното опълчване на починалите бойци и офицери от 1-ви и 6-ти пехотен полк с тези, на които костите лежат в основата на нашата 1300-годишнина.
Историческата памет не е привилегия на едно или друго общинско решение! Защо тези реаниматори на националната ни памет не помнят, че след бомбардировките на София, Старите казарми бяха руини - за какво не желаят да си спомнят за прелестния план на арх. Агура за възобновяване на войнишкия мемориал?! Министър Москова и Иван Костов даже направиха тогава първата копка! Защо?! Нека ме извини госпожа Фандъкова, само че в случай че е правилно, че е споделила: „ Там няма монумент! " - бих си разрешил да попитам - къде е този монумент, от който се възхищаваха международни културни дейци и който плюеха родни партийни величия! Къде?
От самото основаване на паметника до ден сегашен, умишлено, по разнообразни аргументи, той беше оставен на силите на саморазрушението, на публичната немара и държавническа безнаказаност. Има нещо нахално в нежеланието да се върнем към отговорността за личните си каузи, а вместо това спекулативно замитаме следите с възмущението на „ глас национален ". Бих желал да чуя този глас, от този народ, само че който знае какво е съзидание! Бих желал да чуя гласа на Величко Минеков, на Павел Койчев, на Крум Дамянов, на Емил Попов и Ангел Станев, на Вежди и Иван Русев, на Георги Чапкънов, Христо Харалампиев, Иван Вукадинов, Стоян Цанев, Николай Майсторов и Милко Божков, Станислав Памукчиев...!
Защо тези съветници - амбициозни нероновци, облечени във власт, не се запитат за какво толкоз разнообразни властимащи и преди тях, които се ритаха, където сварят за продобиване на националната обич и за място в историята, оставиха с бездушието и безхаберието си ерозията и разрухата да преобразят този извънреден монумент..., оглозган до кости? Защо тези фенове на „ гласа национален " не желаят да чуят и подценяват „ гласа на народа " - на професионалната общественост на Съюза на художниците, на Съюза на архитектите...?
Претендирам, че те не са по-малко виновни от тях. Двама млади български архитекти в Лондон Цветелина Димитрова и Росен Пецев, в желанието си да вземат участие в акцията срещу разрушение на паметника, са създали анкета с 10-15 архитекти за тяхната самостоятелна позиция.
Ние нормално подтичваме след непознатите отзиви извън, когато ни изнасят, само че надали софийските общинари и фенове на Facebook ще стигат до позицията им - по тази причина в резюме ще загатна единствено някои от тях, а всички са срещу разрушение на паметника:
Дан Славински: „ Аз мисля, че град или народ, който е наясно със своето минало, би вървял по-уверено към своето бъдеще. Подкрепям концепцията за опазване на паметника. "
Крис Мулхоланд: Събарянето на този хубав мемориал няма да е единствено лишаване на мощното му физическо наличие, само че и заличаване значима част от българската история, а дружно с това и брилянтното й показване от скулптора. "
Даниел Родригес: „ Паметникът „ 1300 години България " е част от историята на София и България. Той е част от градската тъкан и има художествени и архитектонични стойности, които минават оттатък неговата историческа символика. "
Фредерико Франческо: Предложение към държавното управление: „ Не пилейте пари за разрушаването му, а го реновирайте. "
Джовани Патаня: „ Когато видях този монумент за първи път, не можах да допускам, че е планиран при започване на 80-те години. Ясно е, че Валентин Старчев е имал визия и тази визия е отразена в ясно изразени архитектурни форми, играещи дружно красива игра на мощ и баланс. "
Касанг Каджанк: „ Премахването му или демонтирането му ще бъде унищожаване на основен аспект от историческата и културна памет. "
Лука Карате: „ Не можем да създадем по-добро бъдеще, пробвайки се да изтрием нашето минало. "
Сонг Минг: „ По мое мнение паметникът „ 1300години " е велика и безконечна модерна статуя... Безспорно, че той би трябвало да бъде предпазен по най-хубавия метод. "
Кристина Гресер: „ Да разрушиш скулптурата би било акт на принуждение против българското културно завещание и закононарушение против добре известно произведение на изкуството. "
Позволявам си към това да прибавя и част от едно обръщение на достойната Васка Емануилова:
„ Нека шепа хора да не бъдат съдници от името на всички... Кой ви дава правото да лишавате родени на следващия ден от нашия труд! "
Уважаеми податели на писмото на Съюза на художниците1
Как и по какъв метод ще отговорите на нашата паника - по този начин и ще бъдете запомнени, изключително когато дружно сме изправени пред избор - избавление и съзидание или съсипия!
Следващата година Европа посвещава на опазване на европейското културно завещание. С какво и по какъв метод ще оправдаем безумното решение на Общинския съвет на София?! Само промяната на плочките пред НДК надали ще е най-хубавият принос и образец към запазване и запазване на европейското културно завещание, само че това е друга тематика, по-скоро за размисъл!
С съображение страната хвърля милиони за опазване на нашата европейска граница. Но има и една друга, не по-малко значима граница - също на нашата страна - границата на духа!
Уважаеми държавници,
не допускайте през нея политически и псевдопатриотични комплексари, невежествени исторически и административни терористи, необразовани и нападателни нашественици! Утре ще бъде късно!
Преди няколко дни по един колкото заслужен, толкоз и драматичен мотив в Еврейския дом си припомнихме старозаветната мъдрост: „ Който избавя един живот, избавя цяла галактика! " Не като банална тавтология, а като надълбоко разбиране - имам вяра, че спасението на живота на едно произведение е духовно избавление и за неговите съперници, и за цялата ни нематериалност.
Господа общински съветници,
апелирам, събудете се! Не противопоставяйте трагичните знаци на нашата история - тя е една и не е нито моя, нито Ваша - а на България!
Източник: Светлин Русев.
Текстът е оповестен в Епицентър.бг. Самият създател и огромен създател признава, че преди този момент му е било отказано да бъде оповестен в редица други печатни и интернет издания.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ