Преди ден завърши един от най-драматичните тенис турнири от Големия

Преди ден приключи един от най-драматичните тенис шампионати от Големия шлем. Откритото състезание на Австралия се провежда под сянката на депортацията на Новак Джокович, приключи с исторически 21-ви триумф в най-важните съревнования за Рафаел Надал и повдигна доста значим въпрос:

Колко значима е тишината в един тенис мач?

Почти през цялата конкуренция основните настоящи лица на корта се оплакваха на съдиите, че публиката е прекомерно шумна. Стигна се до там, че след финала Даниил Медведев да съобщи: " Имаше моменти в кариерата ми, в които детето в мен се чудеше дали би трябвало да продължава да мечтае за тези огромни неща. Днес това дете спря да мечтае. По време на мача разбрах, че оттук насетне ще играя за себе си, с цел да обезпечавам фамилията си, за хората, които имат вяра в мен. За руснаците, тъй като чувствам, че те имат вяра в мен. "

Причината беше държанието на хората по трибуните. " Преди сервисите на Рафа в петия сет ще има един човек в публиката, за моя изненада, който ще извика " Хайде, Даниил! " и незабавно хиляда ще реагират с " Шшшш " – цялостна тишина. “ Преди моите сервиси не чувах сходно нещо. Разочароващо е, неуважително е, не мисля, че ще желая да играя тенис, откакто стана на 30 ", продължи обяснението си руснакът.

Естествено, Откритото състезание на Австралия през 2022 година не е първият шампионат, в който невъздържаната аудитория се оказва фактор.



През 2012 година в Париж Роджър Федерер насочи остра забележка към феновете поради подвиквания, през 2017 година в Маями Ник Кирьос реагира предстоящо прочувствено против по-невъздържан последовател, Рафаел Надал пък се оплака от освирквания не в точния момент през Откритото състезание на Съединени американски щати преди година.



Тишината и тенисът са свързани още от началото. Защо?

Разновидност на този спорт поражда още през далечния 13-ти век. Тогава играта с топка и ракети е била налична единствено за аристокрацията и кралски особи. Тенисът не е фиктивен да се играе в големи спортни зали, още по-малко на игрища, както е през днешния ден.



Едно време, преди доста години, мачовете са се състояли на закрито, в дребни зали, в които са участвали най-вече 60-70 фенове. Те слушали деликатно дали топката не се удря в някоя от стените, което би значело точка. Представете си в такава обстановка някой да подвикне на Негово височество! Едва ли главата би останала на раменете му!

Всъщност тенисът продължава да се смята за благороден спорт, който извънредно доста държи на традициите. Чак до 1968 година той има статут на аматьорско занятие. Тоест участниците го практикуват за наслаждение, а не като специалност. След известно недоразумение поради наградните фондове тогава, играчите стартират да заявяват, че тенисът им носи главните приходи.

И с цел да прибавим нов щрих към картината, през 1994 година великият Андре Агаси се оплака, че по време на почивките звучи... музика. " Това е срам. Ако продължава по същия метод и на другите шампионати, по-добре да се откажа от тениса ", съобщи американецът по време на шампионата в Ню Хейвън.



Може и да си визиите, че през днешния ден няма да звучат най-актуалните музикални шлагери?

Втората причина за тишината е чисто техническа. Смята се, че всеки един най-малък звук вреди на концентрацията на тенисистите. Освен това Анди Мъри разкри неотдавна, че положителните играчи се ориентират от... звука на топката. Те дефинират по слух метода на удряне, скоростта ѝ и по какъв начин да отвърнат.

Правилото е доста ясно: Шумът е позволен, единствено в случай че се издава от доста хора и е непрекъснат, еднакъв. Но това се случва рядко, тъй че... по-добре да е безшумно.



Не си мислете, че тенисистите не са наясно, че всеки шампионат си има звук. Носителката на 23 трофеи от Големия шлем Серина Уилямс беше безапелационна през 2003 година още: " Ако новото потомство упорстват да играем на звук, това е обикновено. Нашето потомство не е привикнало с това ".

По-възрастните тенисисти, които не престават и през днешния ден да владеят върха, нямат проблем да чуват единствено избрани неща на избрани кортове - непрекъснатото жужене в Ню Йорк, строгата тишина на " Уимбълдън ", хапливите мнения на " Ролан Гарос " и радостните подвиквания в Мелбърн.



Но това, което се случи в последното издание на Откритото състезание на Австралия накара част от тенисистите да бъдат жестоки в оценките си и да си разрешат да нарекат последователите по трибуните " Безмозъчни идиоти ".

Оказва се, че алкохолът също не въздейства на тези подвиквания. На " Уимбълдън ", където проблемите са минимум, той също е част от традицията - шампанското и бирата са позволени.

Но очевидно тишината и неналичието на такава към момента е фактор. И въздейства на играчите. Едните се трансформират в невъздържани " зверове " като Кирьос, други погребват детските си фантазии, като Медведев.