Защо ни са още 200 млн. евро заем, щом имаме 12,7 млрд. лева резерв
Преди ден Народното събрание гласоподава нови 200 млн. евро външен заем, макар че имаме 12,7 милиарда лева фискален запас. Логично идва въпросът - за какво ни е този нов дълг като имаме подобен огромен фискален запас?
Новият заем в размер на 200 млн. евро е от Банката за развиване на Съвета на Европа. Обяснението е, че с парите ще се покрива отчасти българската част от финансирането на планове по някои от оперативните стратегии.
Възможно ли е фискалният запас да е висок единствено на хартия?
Колко е свободната част от него, с която страната действително може да разполага?
Повечето от парите в запаса са с целево предопределение и суми, с които би трябвало да се разплатят други заплащания и идни падежи по към този момент взети заеми.
Фискалният запас в края на годината не трябва да пада под 4.5 милиарда лева и това ограничаване се ползва от години.
Като част от фискалния запас се регистрират и бъдещи вземания от Европейски Съюз - парите от еврофондовете, които са разплатени от страната ни, само че още не са възобновени от Брюксел.
Всъщност множеството от фискалния запас са пари, които са към този момент с несъмнено предопределение и всеки нов разход би трябвало да има избран стопански смисъл.
Така че би трябвало доста да се внимава с неумерените претенции към бюджета за разходи на вересия, тъй като това води до нови заеми.
А може би това е подготовка България да тегли нов още по-голям външен заем.
В същото време едни от най-големите вложители у нас в писмо до държавното управление обръщат внимание, че България изостава в редица обществено-икономически аспекти спрямо други държави-членки на Европейски Съюз от Източна Европа.
Има редица фактори, които стопират вложителите да изберат България.
Затова през последните години директните задгранични вложения у нас са относително малко.
А работеща стопанска система в България, повече вложения и нови работни места ще има единствено, в случай че има промени и работеща правосъдна система.
Отново задграничните вложители ни сигнализират, че стопанската система в България е изправена пред проблеми. Писмото е подписано от Американската комерсиална камара в България (AmCham), Advantage Austria София, Британско-българската бизнес асоциация, Българо-швейцарската комерсиална камара, Канадско-българската бизнес мрежа, Френско-българската комерсиална и индустриална камара и Норвежко-българската бизнес група, както и от сдружението " Конфиндустрия България ".
Добре е да се замислим! Евтините заеми през днешния ден стават скъпи задължения на следващия ден.
Новият заем в размер на 200 млн. евро е от Банката за развиване на Съвета на Европа. Обяснението е, че с парите ще се покрива отчасти българската част от финансирането на планове по някои от оперативните стратегии.
Възможно ли е фискалният запас да е висок единствено на хартия?
Колко е свободната част от него, с която страната действително може да разполага?
Повечето от парите в запаса са с целево предопределение и суми, с които би трябвало да се разплатят други заплащания и идни падежи по към този момент взети заеми.
Фискалният запас в края на годината не трябва да пада под 4.5 милиарда лева и това ограничаване се ползва от години.
Като част от фискалния запас се регистрират и бъдещи вземания от Европейски Съюз - парите от еврофондовете, които са разплатени от страната ни, само че още не са възобновени от Брюксел.
Всъщност множеството от фискалния запас са пари, които са към този момент с несъмнено предопределение и всеки нов разход би трябвало да има избран стопански смисъл.
Така че би трябвало доста да се внимава с неумерените претенции към бюджета за разходи на вересия, тъй като това води до нови заеми.
А може би това е подготовка България да тегли нов още по-голям външен заем.
В същото време едни от най-големите вложители у нас в писмо до държавното управление обръщат внимание, че България изостава в редица обществено-икономически аспекти спрямо други държави-членки на Европейски Съюз от Източна Европа.
Има редица фактори, които стопират вложителите да изберат България.
Затова през последните години директните задгранични вложения у нас са относително малко.
А работеща стопанска система в България, повече вложения и нови работни места ще има единствено, в случай че има промени и работеща правосъдна система.
Отново задграничните вложители ни сигнализират, че стопанската система в България е изправена пред проблеми. Писмото е подписано от Американската комерсиална камара в България (AmCham), Advantage Austria София, Британско-българската бизнес асоциация, Българо-швейцарската комерсиална камара, Канадско-българската бизнес мрежа, Френско-българската комерсиална и индустриална камара и Норвежко-българската бизнес група, както и от сдружението " Конфиндустрия България ".
Добре е да се замислим! Евтините заеми през днешния ден стават скъпи задължения на следващия ден.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ