Преди да започнете да четете си пуснете песента. Така ще

Преди да започнете да четете си пуснете песента. Така ще усетите незабавно атмосферата на този филм. Това е най-известната ария на Виолета Пара, която е първата звезда на актуалната чилийска музика. 
  Ако би трябвало да се изясни творчеството на Виолета и отражението на живота й в него – тя е чилийската Фрида Кало. Цялото страдалчество, което светът стоварва върху нея от най-ранна възраст, тя демонстрира красиво и прочувствено в песните си, само че също по този начин и в картини, пана и пластики. 
  Виолета израства безмълвно и сензитивно дете, без майка от невръстна възраст и с татко надарен музикант, само че пияч. Това белязва живота й вечно – търсенето на избавление и отговори в музиката, само че също и невъзможността да построи естествени връзки с мъжете, депресиите й, безконечното търсене на обич и самопризнание. Филмът демонстрира лутанията й доста добре, смесвайки мемоари, мечти, картини от Чили и Париж и дълги подиуми, в които Виолета пее, съпровождана единствено от китарата си. Може би най-добре магическата й индианска душа е разкрита в историята на връзката й с швейцареца Жилбер – неин втори брачен партньор. Европеецът е мощно притеглен от тази буйна, неуправляема и откровена жена, само че му е също по този начин невероятно да я разбере или да се помири с второто място във връзката им. В края на живота си Виолета остава сама – каквато е наподобява ориста на доста от огромните актьори.
  Мисля, че това е първият чилийски филм, който виждам. Вече одобрявам прашните, овехтели и чаровни селца на Чили, прочувствените хора и музиката им – тъкмо както би желала Виолета. Тази история щеше да й хареса…