Крис Георгиев продава изкуствен интелект на Южна Корея
Преди да замине за Сеул, Крис Георгиев е хай-тек легенда, уеб бизнесмен и паметно име в IT средите. Участва в основаването на българския аналог на програмата за организация на изображения на Google. Днес той продава българското ноу-хау в Южна Корея и разнася славата на красивите български мозъци в целия Азиатски район.
Името на Крис Георгиев допреди две години се свързваше със събития за младежи със започващи компании. На тях Крис повтаряше, че шансът на България, която към този момент се е прочула с гениите си в осведомителните технологии, е в основаването на проучвателен центрове, където сериозните софтуерни и научни открития да намират път към пазара.
Дипломираният електроинженер с втора магистратура по софтуерно предприемачество от Софийския университет дружно с сътрудниците си Павел Андреев и Георги Къдрев основава Imagga – технология за образуване и разбор на образни сбирки от фотоси.
Заминава за Южна Корея преди 2 години по стратегия на корейското държавно управление. То кани задгранични стартъпи, забавни компании да отварят бизнес или офис в Корея. Организират конкурс и спонсорират престоя на избраниците, които се занимават с най-различни нововъведения.
В Корея, за разлика от тук, доста приказват за
Четвъртата индустриална гражданска война
която стъпва на Третата цифрова гражданска война, течаща от средата на предишния век. Новата се отличава със обединение на технологиите, което замъглява линиите сред физическата, цифровата и биологичната сфери. Всякакви компании и стартъпи, свързани с тая нова софтуерна вълна, притеглят интереса на корейците. И тъй като българският план е разработка на изкуствен интелект за организацията на снимков материал в мрежата, се оказва забавен за корейците, които са богове на техниката – мобилни устройства, тв приемници, коли, само че малко изостават по тематиката изкуствен интелект по отношение на Китай и Америка и са мощно надъхани да наваксат. Затова българската компания е добре пристигнала на техния пазар.
Крис попада в Сеул без много-много да е подготвен да поеме провокациите на една радикално друга просвета. Шокът потегля от София. Първата среща на Крис с педантичната уместност на южнокорейците е още преди да тръгне. Тогава се разболява и влиза в болница. Съобщава на корейците, че ще би трябвало да се лекува няколко дни, тъй като те към този момент са му изпратили билет и всичко са уредили. „ Буквално след 10 минути ми връщат отговор: „ Окей, няма проблем, сменихме датата на билета “. Бях им загатнал в имейла „ няколко дни “, а те избрали 3 вероятни дни и непосредствено ми презаверили билета. Викам, ами в случай че не съм излекуван до тогава? А те ми дават отговор, че следователно самичък би трябвало да си купя нов билет “, смее се Крис.
Първият потрес, когато идва в жилището е, че там няма спално долни дрехи. „ Квартирата беше изцяло обзавадена, само че в нея нямаше нито чаршафи, нито възглавници, одеала или други завивки. В Корея това се счита като част от твоето долни дрехи, до което тялото ти се допира и би трябвало да си го носиш със себе си. Така че първо отидох на пазар за чаршафи, с цел да има на какво да дремя “, изяснява мъжът.
Макар да е пътувал доста по света, Крис си
претърпява своя културен потрес
Сеул е голям 25-милионен град, който безусловно не спи. Постоянно се случва нещо. На всеки ъгъл има нещо като денонощни магазини, в които се оферират освен храни и питиета, а безусловно всичко от първа нужда. Освен хранителни артикули, има подготвена храна. Има и всякаква полуготова храна, да вземем за пример нудълс (оризови спагети). Някой път, вместо да си готвят у дома, отиват в тези магазини, купуват си нудълси, има машина за гореща вода и могат да си ги подготвят на място. Има и подготвени хамбургери, които да си стоплят там, а също и маси, на които да си хапнат. Освен храна, в тях има всички артикули от първа нужда за семейството, до най-дребните неща като ръкавици за разчистване или гъба за банята. И тези магазини са безусловно на 100 метра един от различен.
Другото доста шокиращо нещо е, че даже в самия център има обилие от кафенета. Очакваш, че откакто си в Азия, хората всеобщо ще пият чай, обаче в Китай и Корея кафе културата е доста развита. Като разпален кафеджия, Крис взема решение първата заран да си пие кафето на път за работата. Каква е изненадата му обаче, когато вижда, че всички тези кафенета работят от 11 часа. „ Само на спирката ми има 2-3 големи кафета едно до друго, на по 3-4 етажа. И всичките отварят в 11 часа “, чуди се Крис. Оказва се, че корейците не пият кафе като се разсънят, а в обедната отмора или вървят на кафене след вечеря, а заведенията са отворени до среднощ.
Първата седмица от пребиваването му дружно с още двама европейци отиват на ресторант. Всеки си поръчва друго ядене от менюто. Сервитьорът обаче споделя: „ Не може друго, би трябвало да си поръчате идентични ястия “. Тримата европейци са шокирани – по какъв начин може! Оказва се, че в множеството положителни заведения има котлон на масата, сервитьорът подготвя ястието пред очите ти и няма по какъв начин да готви по едно и също време три разнообразни ястия. „ Това е много обвързвано с културата им, при тях „ Аз “-ът е подложен на втори проект, а на първи – общността, „ Ние “.
В Сеул Крис
живее в квартал Гангнъм
(не, няма неточност, същото име както в шлагера „ Гангнъм стайл “). Това е един от богаташките квартали на столицата. За жилището си от 23 квадрата заплаща към 2400 лева месечен наем. Квартирата е обзаведена изцяло – с мебели, 2 котлона, огромен ледник с фризер, пералня, баня, тоалетна. За спалнята се качва по стълбичка на нещо като полуетаж. Различното в корейските къщи е, че във всяка има машина за варене на ориз. Слагаш повече, да има за два дни, и машината ти поддържа ориза 48 часа топъл и пресен. Корейците имат и обособен ледник за ким чи. Това е ферментирало зеле с доста подправки, което се поставя на масата постоянно, както нашата туршия, само че през всички сезони. И с цел да не умирисва останалата храна, си има обособен ледник за него.
Заможните хора в Сеул рядко готвят. Или вървят на ресторант, или си поръчват храна за у дома. Тя е педантично опакована. Носят ти принадлежности, завивка и празна торбичка, в която след това оставяш всички употребявани съдове пред вратата, а на другата заран минават и ги събират.
Комуналните сметки в Корея са съвсем като в България,
дори токът и водата са по-евтини
„ В момента тук е 40 градуса, климатикът ми работи нон стоп и все пак сметката ми не беше огромна “, споделя Крис. Различното е, че отоплението на всички места е подово, без значение дали е на ток или газ.
На входа на всеки дом има лампа, която автоматизирано светва като влезеш. Със датчици е и е доста комфортно. А ключове в Корея няма, всички брави са с код – и на входовете на блоковете и кооперациите, и на жилищата. „ Миналата почивка отидох на море в Барселона и си забравих ключовете за жилището в София, в хотела. Просто съм отвикнал да мисля за ключове “, споделя Крис. В офисите пък се влиза с пръстов отпечатък или със сканиране на ретината на окото.
Крис пътува с градски превоз, за който споделя, че не е виждал втори подобен. Метро, рейсове, всичко е интегрирано, имаш специфична карта, която единствено допираш до една машинка на влизане. Дори не е нужна и карта, може да платиш с кредитната. Градският превоз е интегриран в цялата страна и в който и град или село да отидеш, ползваш една и съща карта. Метрото, по думите на Крис, е феноменално, климатизирано през лятото, отоплявано през зимата, като една от най-дългите линии е 120 км. „ Минава през места, които не са напълно заселени, стопира на някакви дребни пусти гарички, в някакви селца. С този градски превоз може да стигнеш на 100 км отвън Сеул “, споделя Крис. В страната има експресни рейсове, които са с по 2 седалки от едната страна и една от другата, може да си ги разпънеш като легло и да спиш.
Наскоро Крис си е възобновил визата за още една година, с цел да продължи да развива бизнеса със страните от Азия. В Корея бизнес покупко-продажбите се подписват малко по-различно, първо би трябвало да пиеш кафе с възможните си бъдещи сътрудници, канят те на вечеря, задават ти много персонални въпроси, с цел да те опознаят и като човек. Чак по-късно вземат решение дали ще вършат бизнес с теб.
За да оцелееш в тази друга просвета, би трябвало да опиташ да се интегрираш в нея, да понаучиш най-малко някои думи от езика им, това доста ги подготвя, счита Крис. Затова той в този момент върви на уроци по корейски. „ Ключът към триумфа в този друг свят е да бъдеш ученолюбив и да си отворен да приемаш и пробваш нови неща “, споделя той и прибавя: „ Не знам какъв брой ще остана, само че тук съм благополучен – толкоз, колкото от дълго време не съм бил. “
От България му липсват единствено фамилията и приятелите, само че се прибира постоянно, 2-3 пъти в годината, тъй че рядко го гони носталгията. „ А когато това се случи, отивам в българския ресторант „ Зелен “, поръчвам си таратор, пълнени чушки или кебапчета и кюфтета и съм подготвен “, смее се Крис.
Родният аналог на Google за фотоси
Не е ли безсрамие да продаваш програмен продукт на южнокорейци? „ Не е, тъй като те не са положителни в софтуера, а в хардуера, в техниката. Как ме виждаш да им продавам компютри „ Правец “ да вземем за пример? Затова им продавам програмен продукт “, изяснява Крис. Малко хора знаят, че аналогът на известната стратегия „ Google имиджис “ за фотоси е български и тъкмо него предлага Крис на азиатския пазар.
„ Имага “ е технология, която разрешава да се разпознават обекти и концепции върху фотоси. „ Представи си, че имаш една фотография и компютърът автоматизирано ще разпознае по този начин, както човешкото око, че на нея има двама индивида, които седят на скамейка и си приказват, някой пие кафе. И ние създаваме тази технология, при която със специфични логаритми компютърът, или машината, или софтуерът може да разчете какво има върху фотографията “, изяснява Крис.
Тази технология е станала допустима през последните години с помощта на неведнъж увеличената мощ на компютрите. Една от аргументите този план да се приема добре в Азия е, че част от фирмите не са толкоз добре лицензирани да си изпращат информацията на американски компании.
Как се става звезда на Изток
Крис взе участие в едно телевизионно риалити за чужденци по Корейската национална телевизия. В риалитито екип през целия ден върви по петите на Крис. Снимат го и у дома, в жилището му в квартал Гангнъм. Камерата наблюдава по какъв начин подготвя шопска салата и таратор, с които да черпи приятелите си чужденци.
„ Викам си, кой ще го гледа в този момент това предаване “. Обаче като го излъчиха, имейлът ми загря, всевъзможни хора ми пишат. По обществените медии, като вляза, на улицата ме разпознават, в блока, където пребивавам, хората ме сочат и желаят да си вършат фотоси с мен. За пръв път се почувствах като celebrity („ звезда “) – смее се Крис. – Спират ме и споделят: „ Гледах ви по малкия екран, може ли да си създадем едно селфи? “, и пускат фотографията в обществените мрежи. “
Три месеца откакто са излъчили предаването, на граничната инспекция на летището полицайката му гледа паспорта, след това него, една такава доста сериозна. Бави се, нещо нетипично за Корея. „ Започна да рови нещо на компютъра и аз взех да се тормозя. А тя се усмихна и вика: „ Сетих се от кое място ви познавам. Гледах ви по малкия екран. (Бурен смях) Приятно пътешестване! “
Името на Крис Георгиев допреди две години се свързваше със събития за младежи със започващи компании. На тях Крис повтаряше, че шансът на България, която към този момент се е прочула с гениите си в осведомителните технологии, е в основаването на проучвателен центрове, където сериозните софтуерни и научни открития да намират път към пазара.
Дипломираният електроинженер с втора магистратура по софтуерно предприемачество от Софийския университет дружно с сътрудниците си Павел Андреев и Георги Къдрев основава Imagga – технология за образуване и разбор на образни сбирки от фотоси.
Заминава за Южна Корея преди 2 години по стратегия на корейското държавно управление. То кани задгранични стартъпи, забавни компании да отварят бизнес или офис в Корея. Организират конкурс и спонсорират престоя на избраниците, които се занимават с най-различни нововъведения.
В Корея, за разлика от тук, доста приказват за
Четвъртата индустриална гражданска война
която стъпва на Третата цифрова гражданска война, течаща от средата на предишния век. Новата се отличава със обединение на технологиите, което замъглява линиите сред физическата, цифровата и биологичната сфери. Всякакви компании и стартъпи, свързани с тая нова софтуерна вълна, притеглят интереса на корейците. И тъй като българският план е разработка на изкуствен интелект за организацията на снимков материал в мрежата, се оказва забавен за корейците, които са богове на техниката – мобилни устройства, тв приемници, коли, само че малко изостават по тематиката изкуствен интелект по отношение на Китай и Америка и са мощно надъхани да наваксат. Затова българската компания е добре пристигнала на техния пазар.
Крис попада в Сеул без много-много да е подготвен да поеме провокациите на една радикално друга просвета. Шокът потегля от София. Първата среща на Крис с педантичната уместност на южнокорейците е още преди да тръгне. Тогава се разболява и влиза в болница. Съобщава на корейците, че ще би трябвало да се лекува няколко дни, тъй като те към този момент са му изпратили билет и всичко са уредили. „ Буквално след 10 минути ми връщат отговор: „ Окей, няма проблем, сменихме датата на билета “. Бях им загатнал в имейла „ няколко дни “, а те избрали 3 вероятни дни и непосредствено ми презаверили билета. Викам, ами в случай че не съм излекуван до тогава? А те ми дават отговор, че следователно самичък би трябвало да си купя нов билет “, смее се Крис.
Първият потрес, когато идва в жилището е, че там няма спално долни дрехи. „ Квартирата беше изцяло обзавадена, само че в нея нямаше нито чаршафи, нито възглавници, одеала или други завивки. В Корея това се счита като част от твоето долни дрехи, до което тялото ти се допира и би трябвало да си го носиш със себе си. Така че първо отидох на пазар за чаршафи, с цел да има на какво да дремя “, изяснява мъжът.
Макар да е пътувал доста по света, Крис си
претърпява своя културен потрес
Сеул е голям 25-милионен град, който безусловно не спи. Постоянно се случва нещо. На всеки ъгъл има нещо като денонощни магазини, в които се оферират освен храни и питиета, а безусловно всичко от първа нужда. Освен хранителни артикули, има подготвена храна. Има и всякаква полуготова храна, да вземем за пример нудълс (оризови спагети). Някой път, вместо да си готвят у дома, отиват в тези магазини, купуват си нудълси, има машина за гореща вода и могат да си ги подготвят на място. Има и подготвени хамбургери, които да си стоплят там, а също и маси, на които да си хапнат. Освен храна, в тях има всички артикули от първа нужда за семейството, до най-дребните неща като ръкавици за разчистване или гъба за банята. И тези магазини са безусловно на 100 метра един от различен.
Другото доста шокиращо нещо е, че даже в самия център има обилие от кафенета. Очакваш, че откакто си в Азия, хората всеобщо ще пият чай, обаче в Китай и Корея кафе културата е доста развита. Като разпален кафеджия, Крис взема решение първата заран да си пие кафето на път за работата. Каква е изненадата му обаче, когато вижда, че всички тези кафенета работят от 11 часа. „ Само на спирката ми има 2-3 големи кафета едно до друго, на по 3-4 етажа. И всичките отварят в 11 часа “, чуди се Крис. Оказва се, че корейците не пият кафе като се разсънят, а в обедната отмора или вървят на кафене след вечеря, а заведенията са отворени до среднощ.
Първата седмица от пребиваването му дружно с още двама европейци отиват на ресторант. Всеки си поръчва друго ядене от менюто. Сервитьорът обаче споделя: „ Не може друго, би трябвало да си поръчате идентични ястия “. Тримата европейци са шокирани – по какъв начин може! Оказва се, че в множеството положителни заведения има котлон на масата, сервитьорът подготвя ястието пред очите ти и няма по какъв начин да готви по едно и също време три разнообразни ястия. „ Това е много обвързвано с културата им, при тях „ Аз “-ът е подложен на втори проект, а на първи – общността, „ Ние “.
В Сеул Крис
живее в квартал Гангнъм
(не, няма неточност, същото име както в шлагера „ Гангнъм стайл “). Това е един от богаташките квартали на столицата. За жилището си от 23 квадрата заплаща към 2400 лева месечен наем. Квартирата е обзаведена изцяло – с мебели, 2 котлона, огромен ледник с фризер, пералня, баня, тоалетна. За спалнята се качва по стълбичка на нещо като полуетаж. Различното в корейските къщи е, че във всяка има машина за варене на ориз. Слагаш повече, да има за два дни, и машината ти поддържа ориза 48 часа топъл и пресен. Корейците имат и обособен ледник за ким чи. Това е ферментирало зеле с доста подправки, което се поставя на масата постоянно, както нашата туршия, само че през всички сезони. И с цел да не умирисва останалата храна, си има обособен ледник за него.
Заможните хора в Сеул рядко готвят. Или вървят на ресторант, или си поръчват храна за у дома. Тя е педантично опакована. Носят ти принадлежности, завивка и празна торбичка, в която след това оставяш всички употребявани съдове пред вратата, а на другата заран минават и ги събират.
Комуналните сметки в Корея са съвсем като в България,
дори токът и водата са по-евтини
„ В момента тук е 40 градуса, климатикът ми работи нон стоп и все пак сметката ми не беше огромна “, споделя Крис. Различното е, че отоплението на всички места е подово, без значение дали е на ток или газ.
На входа на всеки дом има лампа, която автоматизирано светва като влезеш. Със датчици е и е доста комфортно. А ключове в Корея няма, всички брави са с код – и на входовете на блоковете и кооперациите, и на жилищата. „ Миналата почивка отидох на море в Барселона и си забравих ключовете за жилището в София, в хотела. Просто съм отвикнал да мисля за ключове “, споделя Крис. В офисите пък се влиза с пръстов отпечатък или със сканиране на ретината на окото.
Крис пътува с градски превоз, за който споделя, че не е виждал втори подобен. Метро, рейсове, всичко е интегрирано, имаш специфична карта, която единствено допираш до една машинка на влизане. Дори не е нужна и карта, може да платиш с кредитната. Градският превоз е интегриран в цялата страна и в който и град или село да отидеш, ползваш една и съща карта. Метрото, по думите на Крис, е феноменално, климатизирано през лятото, отоплявано през зимата, като една от най-дългите линии е 120 км. „ Минава през места, които не са напълно заселени, стопира на някакви дребни пусти гарички, в някакви селца. С този градски превоз може да стигнеш на 100 км отвън Сеул “, споделя Крис. В страната има експресни рейсове, които са с по 2 седалки от едната страна и една от другата, може да си ги разпънеш като легло и да спиш.
Наскоро Крис си е възобновил визата за още една година, с цел да продължи да развива бизнеса със страните от Азия. В Корея бизнес покупко-продажбите се подписват малко по-различно, първо би трябвало да пиеш кафе с възможните си бъдещи сътрудници, канят те на вечеря, задават ти много персонални въпроси, с цел да те опознаят и като човек. Чак по-късно вземат решение дали ще вършат бизнес с теб.
За да оцелееш в тази друга просвета, би трябвало да опиташ да се интегрираш в нея, да понаучиш най-малко някои думи от езика им, това доста ги подготвя, счита Крис. Затова той в този момент върви на уроци по корейски. „ Ключът към триумфа в този друг свят е да бъдеш ученолюбив и да си отворен да приемаш и пробваш нови неща “, споделя той и прибавя: „ Не знам какъв брой ще остана, само че тук съм благополучен – толкоз, колкото от дълго време не съм бил. “
От България му липсват единствено фамилията и приятелите, само че се прибира постоянно, 2-3 пъти в годината, тъй че рядко го гони носталгията. „ А когато това се случи, отивам в българския ресторант „ Зелен “, поръчвам си таратор, пълнени чушки или кебапчета и кюфтета и съм подготвен “, смее се Крис.
Родният аналог на Google за фотоси
Не е ли безсрамие да продаваш програмен продукт на южнокорейци? „ Не е, тъй като те не са положителни в софтуера, а в хардуера, в техниката. Как ме виждаш да им продавам компютри „ Правец “ да вземем за пример? Затова им продавам програмен продукт “, изяснява Крис. Малко хора знаят, че аналогът на известната стратегия „ Google имиджис “ за фотоси е български и тъкмо него предлага Крис на азиатския пазар.
„ Имага “ е технология, която разрешава да се разпознават обекти и концепции върху фотоси. „ Представи си, че имаш една фотография и компютърът автоматизирано ще разпознае по този начин, както човешкото око, че на нея има двама индивида, които седят на скамейка и си приказват, някой пие кафе. И ние създаваме тази технология, при която със специфични логаритми компютърът, или машината, или софтуерът може да разчете какво има върху фотографията “, изяснява Крис.
Тази технология е станала допустима през последните години с помощта на неведнъж увеличената мощ на компютрите. Една от аргументите този план да се приема добре в Азия е, че част от фирмите не са толкоз добре лицензирани да си изпращат информацията на американски компании.
Как се става звезда на Изток
Крис взе участие в едно телевизионно риалити за чужденци по Корейската национална телевизия. В риалитито екип през целия ден върви по петите на Крис. Снимат го и у дома, в жилището му в квартал Гангнъм. Камерата наблюдава по какъв начин подготвя шопска салата и таратор, с които да черпи приятелите си чужденци.
„ Викам си, кой ще го гледа в този момент това предаване “. Обаче като го излъчиха, имейлът ми загря, всевъзможни хора ми пишат. По обществените медии, като вляза, на улицата ме разпознават, в блока, където пребивавам, хората ме сочат и желаят да си вършат фотоси с мен. За пръв път се почувствах като celebrity („ звезда “) – смее се Крис. – Спират ме и споделят: „ Гледах ви по малкия екран, може ли да си създадем едно селфи? “, и пускат фотографията в обществените мрежи. “
Три месеца откакто са излъчили предаването, на граничната инспекция на летището полицайката му гледа паспорта, след това него, една такава доста сериозна. Бави се, нещо нетипично за Корея. „ Започна да рови нещо на компютъра и аз взех да се тормозя. А тя се усмихна и вика: „ Сетих се от кое място ви познавам. Гледах ви по малкия екран. (Бурен смях) Приятно пътешестване! “
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ