Преди да се омъжи, баба ми, както съм чувала (а

Преди да се омъжи, баба ми, както съм чувала (а осъждам и по една-две фамилни фотографии), била хубавица с безсънен разум и дух, неутолим независимост и правдивост. Как и за какво тази жена е отстъпила пред обществената желателност и се е трансформирала в нормалната пребрадена, облечена в тъмни облекла фигура с физиономия, излъчваща мирова тъга, евентуално е дълга и комплицирана история, за която са нужни и по-голяма изчерпателност, и повече самообладание... Смятам за чиста проба двуличие изказванията на дамите към моята възраст, че животът към този момент е за по-младите. Нещо сходно се случи и с моята майка. Всички тези редни и неправилни неща, за които се пледираше и които нямаха доста общо със смеха, свободата и лекотата... Сякаш един път смачкана, женската виталност усърдно се включва в армията на тези, които желаят, обявявайки ги за безсрамници или най-малко за лекомислени, да задушат недозадушените свои сестри, към момента пърхащи в близост, без значение че към този момент отглеждат деца, та дори и внуци.

Да си призная, самата аз преди време, пресмятайки на какъв брой години ще съм, в случай че представете си, съм жива в новия ХХІ век, се виждах като една такава лишена от желанието си да се киска сериозна женица без личен живот. Оказа се, че нахалната ми самодостатъчност, здравословният ми изначален нарцисизъм, смехът, търсещ всеки мотив, с цел да се излее, не се трансформираха с годините. Те останаха с мен, дружно с нуждата от цвят в облеклата и аксесоарите, с любознанието и повика на пътищата. Вероятно станах малко по-толерантна – не скачам незабавно и не се отправям по " овнешки " към тези и това, което не утвърждавам, горе-долу поемам мирис и от време на време даже се възнамерявам, преди да се хвърля в " борба ". Интересно ми е да опитвам нови дрехи, чантите и обувките все ми наподобяват малко. Въпреки че имам обичан парфюмен мирис, не отхвърлям нов. За храната и виното дори не желая да се отплесвам. Смятам за чиста проба двуличие или самовнушена зависимост към " етикета " на обществената желателност изказванията на дамите към моята възраст, че животът с неговата забавност към този момент е за по-младите. Напротив, съумях да докарам децата си живи и здрави до възраст, в която могат да се грижат и да са виновни сами за себе си, което е еднакво на знамение и героизъм. Справих се с разните там общоприети битовизми, обучение, работа... Даже първата ми котка си отиде от напреднала възраст, а не заради някое мое недовиждане и заплеснатост.

Сега е времето да съм лекомислена. Затова на драго сърце ще ходя по улицата, както споделя огромният ми внук, " наконтена и самодоволна ". Просто самотата не ме плаши – самодостатъчна съм си макар удоволствието от общуването и обичта. Без които въпреки всичко не мога.