Москва разсекрети отчета за съветската мисия до Луната
Преди четиридесет и пет години автоматизираната станция "Луна-21 " с "Луноход-2 " направи меко кацане на спътника на Земята. Холдингът „ Российские космические системи " за първи път разгласява разкрития отчет за работата на станцията и проблемите на борда до последния контакт с апарата, написа Блиц.
В документа в детайли се преглеждат проблемите, зародили по време на задачата, и разновидностите за тяхното решение. Системата за дистанционно управление на лунохода е работила от 16 януари до 10 май 1973 година, при което множеството принадлежности за връзка са били изправни даже след приключването на работния им запас. Полученият от конструкторите неповторим опит след това е бил употребен при основаването на други апарати за проучване на планети от Слънчевата система.
Разсекретеният документ се състои от две елементи: в първата се разказва работата на комплекс на бордовата инсталация със системата за телевизия с невисок обсег, във втората – наземният комплекс за връзка „ Сатурн-МС “. Тези принадлежности са отговаряли за ръководството на „ Луноход-2 “, позволявайки да се получава изображение от повърхността на спътника.
Наземните тествания на бордовото съоръжение са се провели през есента на 1972 година. Тогава експертите от "Лавочкин " са намерили дефекти в работата на някои принадлежности на системата за далечна радиовръзка, само че те са били отстранени след това. Изпитанията са били толкоз подробни, че едно от устройствата напълно е изчерпало своя запас.
Първата сериозна забележка към апарата за дистанционно управление се е появила едвам на 250-ия сеанс на връзка - командата "стоп " за лунохода, движел се към кратер, е трябвало да бъде заложена три пъти. В отчета се цитират и сравнителни данни на системите за телевизия с невисок обсег, която е била "очите " на водачите на "Луноход-1 " и "Луноход-2 ".
Модернизирането на системата е разрешило на втория уред да се придвижва много по-бързо. Въз основа на този опит се е възнамерявало да бъдат импортиран корекции в идващия луноход. В документа има и данни и за работата на оптично-лазерния канал за връзка и определянето на координатите, който е бил изпитан в хода на задачата "Луноход-2 ". На 306-ия сеанс на връзка за първи път в историята информация е била предадена посредством оптично-лазерен канал по посока на Луната и назад - по радиоканал.
Тази система, получила името "Сейм ", се е състояла от бордови фотоприемник ФА010 и наземни телескопи, оборудвани с лазер. Фотоприемникът е записал излъчването на лазера на наземния пеленгатор, а бордовата инсталация на "Луноход-2 " е предавала на Земята радиосигнал. Това е разрешавало тъкмо да се наблюдават координатите на "Луноход-2 " на разстояние от над 380 000 километра.
В отчета също се приказва и за приключването на работата на "Луноход-2 ". На 503-ия сеанс на връзката температурата вътре в апарата се е повишила до 43-47 градуса. След това луноходът не е установявал връзка.
"Луна-21 " е достигнал повърхността на спътника на 15 януари 1973 година, приземявайки се в източната покрайнина на Морето на Яснотата, вътре в кратера Лемоние. Доставеният от станцията уред "Луноход-2 " на процедура не се е различавал от своя предходник. Масата му е била 836 кг.
За четири месеца луноходът е минал 42 километра, предал е на Земята 86 панорамни фотоси и към 80 000 телевизионни фрагмента. Той е излязъл от строя поради прегряването от вътрешната страна на корпуса. Смята се, че това се е случило поради инцидентно попадане на грунд.
В документа в детайли се преглеждат проблемите, зародили по време на задачата, и разновидностите за тяхното решение. Системата за дистанционно управление на лунохода е работила от 16 януари до 10 май 1973 година, при което множеството принадлежности за връзка са били изправни даже след приключването на работния им запас. Полученият от конструкторите неповторим опит след това е бил употребен при основаването на други апарати за проучване на планети от Слънчевата система.
Разсекретеният документ се състои от две елементи: в първата се разказва работата на комплекс на бордовата инсталация със системата за телевизия с невисок обсег, във втората – наземният комплекс за връзка „ Сатурн-МС “. Тези принадлежности са отговаряли за ръководството на „ Луноход-2 “, позволявайки да се получава изображение от повърхността на спътника.
Наземните тествания на бордовото съоръжение са се провели през есента на 1972 година. Тогава експертите от "Лавочкин " са намерили дефекти в работата на някои принадлежности на системата за далечна радиовръзка, само че те са били отстранени след това. Изпитанията са били толкоз подробни, че едно от устройствата напълно е изчерпало своя запас.
Първата сериозна забележка към апарата за дистанционно управление се е появила едвам на 250-ия сеанс на връзка - командата "стоп " за лунохода, движел се към кратер, е трябвало да бъде заложена три пъти. В отчета се цитират и сравнителни данни на системите за телевизия с невисок обсег, която е била "очите " на водачите на "Луноход-1 " и "Луноход-2 ".
Модернизирането на системата е разрешило на втория уред да се придвижва много по-бързо. Въз основа на този опит се е възнамерявало да бъдат импортиран корекции в идващия луноход. В документа има и данни и за работата на оптично-лазерния канал за връзка и определянето на координатите, който е бил изпитан в хода на задачата "Луноход-2 ". На 306-ия сеанс на връзка за първи път в историята информация е била предадена посредством оптично-лазерен канал по посока на Луната и назад - по радиоканал.
Тази система, получила името "Сейм ", се е състояла от бордови фотоприемник ФА010 и наземни телескопи, оборудвани с лазер. Фотоприемникът е записал излъчването на лазера на наземния пеленгатор, а бордовата инсталация на "Луноход-2 " е предавала на Земята радиосигнал. Това е разрешавало тъкмо да се наблюдават координатите на "Луноход-2 " на разстояние от над 380 000 километра.
В отчета също се приказва и за приключването на работата на "Луноход-2 ". На 503-ия сеанс на връзката температурата вътре в апарата се е повишила до 43-47 градуса. След това луноходът не е установявал връзка.
"Луна-21 " е достигнал повърхността на спътника на 15 януари 1973 година, приземявайки се в източната покрайнина на Морето на Яснотата, вътре в кратера Лемоние. Доставеният от станцията уред "Луноход-2 " на процедура не се е различавал от своя предходник. Масата му е била 836 кг.
За четири месеца луноходът е минал 42 километра, предал е на Земята 86 панорамни фотоси и към 80 000 телевизионни фрагмента. Той е излязъл от строя поради прегряването от вътрешната страна на корпуса. Смята се, че това се е случило поради инцидентно попадане на грунд.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ