Защо поетът Росен Карамфилов стана певец и каква е голямата му кауза
Преди броени дни излезе първото публично видео (оператор и режисьор: Владимир Вълчанов на младата българска рокбанда Erase The Poems. Песента е кавър на известната „ Crawling” на Linkin Park, само че в напълно чужд аранжимент – китара (Димитър Пишев) и пиано (Ангел Проданов). В центъра на всичко – едно надълбоко обръщение. На края на клипа прави усещане обръщението на фронтмена на групата – Росен Карамфилов, който споделя за идеята, която стои зад парчето – зов за битка с депресията и предварителната защита на самоубийствата.
Ето какво още ни показа той:
1.Заедно с момчетата от групата подкрепяте една благородна, само че и много тежка идея. Как решите, че желаете да накарате хората да извърнат внимание точно на този проблем?
Проблемът не е от през вчерашния ден и не е единствено в България, само че и в целия свят. Всеки ден се случва. Винаги има някаква причина. Човек в даден миг се пречупва. Особено в случай че носи сензитивност в себе си. В това число имам предвид както актьори като Честър Бенингтън, Крис Корнел, Ейми Уайнхаус и прочие – по този начин и най-обикновени хора. Никой не е застрахован от тази орис. Депресията е дявол, който може да ти изпие силите за нула време, в случай че не реагираш. Тя е като кърлеж, който с години може да ти стои в тялото. Като паразит, който живее на гърба ти. И пие от кръвта ти. Действия трябват. Преди да стане късно...
Виктор Стамов
2. Има ли по-личен претекст, който стои зад плана ви? Сблъсквали ли сте се с сходна покруса в живота си?
Благодаря за този въпрос. За страдание има, да. Най-близкият ми другар – прелестен художник – си отиде по този начин. Със скок в небитието. Оттогава полудях и си дадох обещание, че ще направя каквото зависи от мен да се опълчвам против това. По моя си метод. Не единствено с този план. Изкуството е чудесна форма на опозиция. Начин да изкрещиш в тиха стая, това което те изгаря от вътрешната страна и крясъкът ти да счупи всички огледала на емпатията. Това се опитахме да създадем ние като група още с изначалната си концепция. Май се получи.
3. Познат си на аудиторията като надарен публицист, само че в този момент те виждаме в ролята на артист. Различно чувство ли ти носи музиката и за какво реши да се изразиш посредством нея, а не посредством думите, както си правил до в този момент?
Коренно друго е. Музиката дава една страст. Писането – друга. Уви – думите не всеки път доближават. Докато музиката е универсално средство да достигнеш до човешките сетива. Силно се надявам даже и тези, които не са харесали клипа, най-малко да са чули какво споделих на финала. То е по-важно. Рокът в тази ситуация бе средство да достигнем до публиката, да приковем вниманието. Все ни е тая както за хейтът, по този начин и за славата. Целта ни е да предизвикваме разговор по тематиката. Да заговорим за болките на обществото. Останалото е суетност.
Виктор Стамов
4. Винаги си защитавал намерено правата на хората с увреждания, борил си се за тях. Самият ти си в инвалидна количка, само че пееш, с цел да спасиш един различен вид хора - тези, които вземат решение да сложат завършек на живота си. В това ли се корени силата на човешката добрина? Да искаш да помагаш макар своите лични несгоди? Да виждаш, че всеки носи своя кръст и има потребност от поддръжка, без значение дали това се вижда с просто око или не?
За неволя – съчувствието е недостиг в двадесет и първи век. Всеки гледа в своята чиния и единствено това го интересува, а не трябва. Добротата е значимо качество. Не си ли добър – все тая какъв брой си надарен, в случай че ще и талантлив да си – огромна работа! Аз имам вяра, че има вяра за човечеството. Надежда за справяне за повсеместната, смазваща горест, която току ни обзема. Ние с Erase The Poems по тази причина свирим – с цел да покажем междинен пръст на тая горест. И да – всеки си носи кръста. И да – всеки е самичък по пътя, само че идва един миг, в който би трябвало да се обединим. Иначе сме изгубени. Разбирате ме, нали?
Ето какво още ни показа той:
1.Заедно с момчетата от групата подкрепяте една благородна, само че и много тежка идея. Как решите, че желаете да накарате хората да извърнат внимание точно на този проблем?
Проблемът не е от през вчерашния ден и не е единствено в България, само че и в целия свят. Всеки ден се случва. Винаги има някаква причина. Човек в даден миг се пречупва. Особено в случай че носи сензитивност в себе си. В това число имам предвид както актьори като Честър Бенингтън, Крис Корнел, Ейми Уайнхаус и прочие – по този начин и най-обикновени хора. Никой не е застрахован от тази орис. Депресията е дявол, който може да ти изпие силите за нула време, в случай че не реагираш. Тя е като кърлеж, който с години може да ти стои в тялото. Като паразит, който живее на гърба ти. И пие от кръвта ти. Действия трябват. Преди да стане късно...
Виктор Стамов 2. Има ли по-личен претекст, който стои зад плана ви? Сблъсквали ли сте се с сходна покруса в живота си?
Благодаря за този въпрос. За страдание има, да. Най-близкият ми другар – прелестен художник – си отиде по този начин. Със скок в небитието. Оттогава полудях и си дадох обещание, че ще направя каквото зависи от мен да се опълчвам против това. По моя си метод. Не единствено с този план. Изкуството е чудесна форма на опозиция. Начин да изкрещиш в тиха стая, това което те изгаря от вътрешната страна и крясъкът ти да счупи всички огледала на емпатията. Това се опитахме да създадем ние като група още с изначалната си концепция. Май се получи.
3. Познат си на аудиторията като надарен публицист, само че в този момент те виждаме в ролята на артист. Различно чувство ли ти носи музиката и за какво реши да се изразиш посредством нея, а не посредством думите, както си правил до в този момент?
Коренно друго е. Музиката дава една страст. Писането – друга. Уви – думите не всеки път доближават. Докато музиката е универсално средство да достигнеш до човешките сетива. Силно се надявам даже и тези, които не са харесали клипа, най-малко да са чули какво споделих на финала. То е по-важно. Рокът в тази ситуация бе средство да достигнем до публиката, да приковем вниманието. Все ни е тая както за хейтът, по този начин и за славата. Целта ни е да предизвикваме разговор по тематиката. Да заговорим за болките на обществото. Останалото е суетност.
Виктор Стамов 4. Винаги си защитавал намерено правата на хората с увреждания, борил си се за тях. Самият ти си в инвалидна количка, само че пееш, с цел да спасиш един различен вид хора - тези, които вземат решение да сложат завършек на живота си. В това ли се корени силата на човешката добрина? Да искаш да помагаш макар своите лични несгоди? Да виждаш, че всеки носи своя кръст и има потребност от поддръжка, без значение дали това се вижда с просто око или не?
За неволя – съчувствието е недостиг в двадесет и първи век. Всеки гледа в своята чиния и единствено това го интересува, а не трябва. Добротата е значимо качество. Не си ли добър – все тая какъв брой си надарен, в случай че ще и талантлив да си – огромна работа! Аз имам вяра, че има вяра за човечеството. Надежда за справяне за повсеместната, смазваща горест, която току ни обзема. Ние с Erase The Poems по тази причина свирим – с цел да покажем междинен пръст на тая горест. И да – всеки си носи кръста. И да – всеки е самичък по пътя, само че идва един миг, в който би трябвало да се обединим. Иначе сме изгубени. Разбирате ме, нали?
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ