Преди близо две години Сметната палата направи одит как се

Преди близо две години Сметната палата направи одит по какъв начин се осъществят приключилите висше обучение у нас и каква е миграцията на българските студенти в чужбина. Одитът откри, че в края на 2016 година нашите студенти в чужбина са към 30 000. Сметната палата сигнализира, че в България липсва единна национална политика за ръководство на миграцията на младежи с висше обучение (т.е. за намаляването й) и освен това - даже няма ред и система за събиране, класифициране, разбор и оценка на такава информация. Оттогава до момента нищо не се е помръднало. Министерството на образованието и науката подвига безпомощно плещи, когато би трябвало да даде данни за зрелостниците, отпътували да продължат образованието си на открито, а на Министерството на труда въобще не му иде мислено да събира информация къде постъпват на работа приключилите висшисти. Камо ли да има някакви разбори, заключения, предвиждания, ограничения. В известна степен оказва помощ Рейтинговата система на висшите учебни заведения, само че тази година и тя не е с цялостни данни заради конкурсни неразбории при поръчката в МОН. Затова, както постоянно в последните години по това време, се стартират ограничения на парче, неналичието на кандидат-студенти затиска вузовете и се завърта същински ажиотаж с трето, четвърто и така нататък класирания, с цел да се запълнят местата за първокурсници. И се завърта едно предложение на бонуси и екстри като в "Била " - тази година модата е да се

дават обещание екскурзии и преносими компютри за баламите

които ще се навият да аплайват в супермаркета. И отново няма претенденти най-много в естествените науки като физика, нуклеарна физика и енергетика, химия, биология, филологиите, даже история (представете си!). А няма претенденти, тъй като за дипломирани физици, химици, биолози, пък и за историци към този момент у нас няма работа, да не приказваме за почтено платена. Колко бъдещи физици или историци може да си намерят работа у нас? Учителите са друга тематика. Но не се ли основат индустриални предприятия и най-малко някакви условия за хуманитаристика в България, висшето обучение самичко няма метод да се оправи с казуса.
Пак от две години насам министър Красимир Вълчев афишира едни похвални планове - посредством бройките за банкет, които страната утвърждава, тя последователно да насочи висшите учебни заведения към обичайните за тях професионални посоки, с цел да ги върне към одобрената им специфичност, в която са положителни, и да понижи предлагането на образование по "право ", да речем, в механически университети и по "държавна сигурност " в филантропични вузове. Знаем по какъв начин висшите учебни заведения всеобщо бяха наименовани университети и се изпълниха със инцидентни, само че атрактивни специалности, с цел да докарват пари от студентите. Видим резултат от желанията за профилиране на висшите учебни заведения към този момент няма, в противен случай - откогато се вкараха така наречен предпочитани посоки и предпазени специалности, вузовете заразкриваха нови екстравагантни курсове точно в тях. Подновените диспути към Закона за висшето обучение пък напоследък се въртят интензивно единствено към това кой да яхне властта във вузовете и по какъв начин те да бъдат "приближени " до любимците на политическия ни живот - обичана тематика и обичано щение на актуалната изпълнителна власт.
Колкото и мъчно да е обаче да се открият действителните обстоятелства, въпреки всичко се намират някои източници, откъдето може да се разбере какво в действителност се случва. По данни на Национален статистически институт, живородените деца у нас всяка година понижават с притеснителни темпове. Ако през 2010 година са се родили 75 513 българчета, през 2017 година те са 63 955 - с към 12 000 по-малко -

негативен връх, откогато се води статистика

до момента. Това е неизбежно, тъй като у нас понижават дамите в детеродна възраст - с по 600 000 (30%) на всеки 15 години. Основната причина е миграцията на младите фамилии в чужбина, установи Национален статистически институт. Процесът "слиза " към този момент все по-надолу - тази година даже след третото класиране в приема за гимназиите след VІІ клас останаха хиляди празни места - единствено в София бяха над 1600. Колко общо паралелки ще бъдат закрити, изключително в професионалните учебни заведения, за които няма доста искащи, ще стане ясно наесен, тъй като срокът за кандидатстване в някои от тях е продължен до 10 септември.
Още през 2014 година се заприказва за това, че местата за банкет на първокурсници във вузовете са повече от завършващите приблизително обучение и мераци да станат висшисти имат и всички тройкаджии. Някои вузове се изхитряваха да одобряват като "слушатели " даже младежи, които не са издържали матурите си, а сетне свиваха курса им на образование с изкараната в "слушане " година. Тогава Министерски съвет стартира по малко да понижава приема - първо с 12%, след това - с 8%. Но прекомерно козметично, тъй като и децата понижават, и картината не се промени изключително, продължиха да остават хиляди свободни места за банкет.
За 2018/2019 година страната възнамерява да субсидира образованието на 45 918 студенти в 37 държавни висши учебни заведения и това значи към 200 души на държавна прехрана допълнително от предходната година. Срещу възнаграждение пък в държавните университети са позволени 10 692 места, от които 6677 - за зрелостници. В частните вузове, които предходната година запълниха приема си на половина, има леко понижение, като за тях са планувани 14 340 нови студенти, от които 9350 след приблизително обучение. Така общо местата за нови студенти - финансирани от страната или признати против възнаграждение в държавните и в частните вузове, са 70 950. Завършващите приблизително обучение са малко над 56 700. Явно още веднъж ще има по 4-5 класирания, до момента в който бъдат признати всички, минали заветния предел "среден 2.50 ". В момента висшите учебни заведения чакат да минат и поправителните матури, които стартират през днешния ден, та нима се появят още претенденти. А в същото време МОН и Министерски съвет се занимават с откриването на нови филиали на университетите ни из страната! Някои ректори пък мечтаят да приватизират държавните висши учебни заведения! Кой къде го стяга чепикът! И като ги приватизирате (за жълти стотинки като всичко друго) - какво? Ще намерите български студенти да ви заплащат или ще помогнете с нещо на България?
Неотдавна от министерството се похвалиха, че това лято узаконяване на зрелостните си дипломи за чужбина са поискали по-малко зрелостници. Новината бе предварителна и явно мощно пресилена. Данните на няколкото частни компании у нас, които са занимават с рекламиране на западни вузове и с набиране на български студенти за тях (няма компании, които притеглят у нас претенденти за българските вузове), оповестяват, че да вземем за пример за Англия искащите ще бъдат най-малко с 200 повече от предходната година. Англия разгласи преди няколко месеца, че макар "Брекзит ", студентите от страни на Европейски Съюз резервират всичките си права и достъп до стипендии на острова. А в последно време за Албиона отпътуват по към 1600 деца годишно и в този момент нашите студенти там са над 6100. Сред най-предпочитаните дестинации са също Германия, от ден на ден - Дания и Холандия.

19% от випуските бягат да учат другаде

По груби данни от компаниите посреднички, всяка година към западни вузове се насочват по към 10-11 хиляди приключили гимназия млади българи (около 19% от випуските!). "Осъществяват подвижност ", както изрече неотдавна една шефка на районно ръководство на МОН. Еднопосочна подвижност. Ако наклонността и в този момент е същата, какъв брой от тези 56 700 зрелостници от тазгодишния випуск ще останат да аплайват за български висши учебни заведения? Около 45 000. А какъв брой са местата за банкет у нас към този момент видяхте. Според експерти няма такава страна - във Англия 47% от завършващите гимназия влизат в университет, в Германия - малко над 50%, в Холандия - сред 30 и 40%. А у нас - куцо и сакато. Пък след това - висшистите ни били нефелни!
Тук не мога да се въздържа да не изтъквам една българка, която очевидно има афинитет към университетската диплома - приключила бакалавър по стопанска система на туризма, сетне магистър по "европейски планове " (каквото и да значи това). Силиконката Джулиана Гани наскоро пусна откровенията си в медиите: "Записах тези специалности, тъй като постоянно съм вярвала, че един уважаващ себе си човек би трябвало да има висше обучение. Все тая дали ще работи по тях, само че за лично задоволство! " Жената обича огромните деколтета, в този момент понижила устните си, а от есента става... учител - ще преподава мода във Висшето учебно заведение по агробизнес и развиване на районите в Пловдив. Какво знаете вие, господин министър?!
А единствено в скоба подсещам какво се случва, когато по този начин постъпилите студенти завършат образованието си във вузовете и до каква степен остават да работят у нас. По данни на Министерство на вътрешните работи и Агенцията по заетостта от 2011 до 2016 година в чужбина са се осъществили 11 554 българи висшисти, а у нас работа са получили за същото време 1940 непознати жители. Особено рисково е ситуацията при медиците - една трета от дипломираните у нас напущат страната. Някои ректори оферират образованието по държавна поръчка с държавни пари да се обвързва със обвързване за работа в България след завършването най-малко за няколко години. Министър Вълчев обаче счита, че това ще отблъсне в допълнение младите от кандидатстване във вузовете, пък и те желали да имат независимост в реализацията. Аз пък желая данъкоплатецът, като устоя държавните вузове и студентите в държавната поръчка, да знае, че го прави за развиването на България, а не на Англия или Германия. Варианти има. Може да се варира да вземем за пример с таксите. Някои вузове и в този момент поемат случайно част от таксите за някои специалности, само че трагичната демографска обстановка постанова държавна политика по този проблем. Според Конституцията ни висшето обучение е гратис при избрани условия. Защо в тези условия да не влиза ангажимент за работа в страната след завършването? Иначе сиромашка България финансира обучение, с цел да подарява фрагменти на богатите страни. И не сме във Възраждането, та те да се връщат.
Преди близо две години Сметната палата установи, че в България липсва национална политика за ръководство на миграцията на млади висшисти и даже няма система за събиране на данни, камо ли за разбор, от който да произтекат съответни ограничения. Както ги нямаше политиката и системата, по този начин ги няма и в този момент. Затова отново няма да ги има от тази есен нови 11 000 млади българи...