Спасените: Лекари върнаха към живот студент по медицина
Преди 9 години, след жестока злополука, екип от лекари във ВМА връща към живота 24-годишен моторист, предстоящ доктор. Заради тежките контузии, битката да бъде избавен продължава близо 12 часа.
„ Благодарен съм, че съм останал жив”, сподели доктор Борис Коцев.
– По-специален ли е всеки един ден след 16 септември 2009 година?
" Да, по-специален е. Оценяваш много неща. Пример ще дам, когато излезнах за първи път от Реанимацията, аз бях извънредно щастлив на това, че виждам слънчевата светлина не през прозорец. Започваш да оценяваш много неща, които не са ти правили усещане преди този момент ".
16 септември 2009 година. На огромно кръстовище в София бус лишава преимуществото на мотор. Следва конфликт.
„ Моментът на самия удар не го помня, помня на процедура момента, в който виждам буса и по какъв начин се пробвам да избегна по всякакъв начин удара. За страдание, не успях”, описа офталмологът доктор Борис Коцев.
„ Вследствие тези стълбчета, черно-белите, ги блъскам с таз, съумявам да ги поваля, само че след това се блъскам в огромния дирек ".
Резултатът – кръвоизливи в белия дроб и корема, натрошена на повече от 30 места бедрена кост, разкъсан таз.
В момента на злополуката Борис е студент по медицина в 4 курс:
„ На процедура откакто завърших упражения по хирургия, на които имах удоволствието да асистирам на интервенция, 6 часа по-късно на това място аз станах пациент”.
Откаран е в най-близката болница, където лекарите стартират битка за живота му. Заради тежестта на контузиите, търсят помощ от сътрудниците си във ВМА. Там на работа по неотложност е извикан хирургът-травматолог професор Цачев.
„ Получихме позволение и отидохме с реанимобил с двама анестезиолози и направихме един кротичък десант в тази болница. Реанимацията на Борис продължи към 3, да не кажа и 4 часа. Аз и различен път, и на Борис съм го казвал тогава, няма да ги не помни в никакъв случай – както на професор Йотов, когато му се обадих към 12 ч. през нощта и му споделих, че положението му е извънредно несигурно на пациента и, че рискуваме ужасно доста. И той сподели: Какъв му е шансът, в случай че остане, споделих – Няма късмет, ще загине. Тогава споделя Неделчо стискай палци, качвайте го на колата и да го докарате във ВМА”, описа проф. Неделчо Цачев – шеф на катедра " Ортопедия, травматология и реконструктивна хирургия ", ВМА.
През сълзи той добави: „ Аз тук, прочувствено ми стана, и другото изречение, което тогава съм запомнил беше на лекар Младенов - реаниматорът, който сподели на водача: Оттук ни закарваш до ВМА единствено по асфалт, в една дупка да не си паднал. Наистина Борис го докарахме до Шокова зала след 3-4 часа реанимация и отсам започнаха новите инциденти. Минаваше полунощ”.
Събира се екип от десетима лекари, които стартират битка за живота на Борис.
– Доколко положението му е било съвместимо с живота при тези тежки контузии и то няколко ?
– Реално видяно, не беше съвместимо.
Но лекарите не се отхвърлят. Минутите след среднощ се трансформират в часове.
„ Това е към този момент на сутринта, към края от поредицата незабавни интервенции на нашия пациент, тук си разреших в коридора в 6 ч. сутринта да фотографирам част от екипа, който участваше в това нощно лекуване. Първият на земята - доктор Венцислав Мутафчийски, който финален се приъедини, до него е Бъдаров от гръдна хирургия, доктор Магаев, съдов хирург, доктор Младенов, анестзиолог, и до него доктор Балтов, в този момент шеф на „ Пирогов”.
Изкарахме си едно нощно дежурство, само че пък задоволени. Към 7 ч. пациентът ни, тогава Борис, беше настанен в Реанимация в едно устойчиво положение ", добави проф. Цачев.
" Първата мисъл след интервенцията, когато се разсъниха от упойката, непосредствено погледнах апаратите, които бяха позиционирани от лявата ми страна, видях си кръвното и си видях сатурацията, бяха много постоянни индикаторите и след това започнах да се преглеждам себе си, с цел да схвана какво тъкмо се е случило, на пръв взор беше много зле обстановката – бяха вкарани – на елементарен български език много тръби от всяка една страна на тялото ми”, спомня си Борис.
Следват мъчителни седмици и месеци на възобновяване. Болката е правилен сателит на Борис през всички часове от денонощието.
„ Болката беше неизменима част от всекидневнието ми, бях на коктейл от разнообразни болкоуспокояващи и приспивателни, които нямаха резултат и трябваше да се науча просто да стикам зъби, нямах различен вид, а и трябваше да се демонстрирам, че не е чак толкоз съществено това, което се е случило с мен, да оказвам помощ на хората, които бяха към мене. Първоначално бях извънредно нападателно надъхан към индивида, който ме удари и не толкоз поради самия случай да кажем, а поради това, че аз не съм го виждал нито един път в болничното заведение, макар че той ми обезпечи продължително престояване в болничното заведение, в което имаше опция да пристигна. След което видях, че това нещо не ми носи никакви положителни страсти, а напротив”.
– Вие дал прошка ли сте му на индивида , провокирал случая ?
" Да, нямам никакви усеща към този човек. На процедура, както споделих, то ще прозвучи извратено, но малко съм му признателен, тъй като в действителност този случай ме промени освен мен, а и хората, чието мнение е значимо за мен ".
След 9 интервенции и 9 месеца на възобновяване, Борис се връща към нормалния си темп на живот. И макар че обича високите скорости, дава едно особено заричане.
„ Обещах в действителност да не се качвам повече на мотор до 60-годишна възраст с тая забележка освен на екипа на ВМА, които бяха операторите, а също по този начин по време на ПТП-то съм извънредно признателен, защото мои другари и родственици, в това число и непознати, способстваха да създадат един самобитен връх по кръводаряване на територията на ВМА, събраха се 150 индивида, които ми помогнаха, някои от които не ме познаваха. И съм споделил, че няма да се кача на мотор до 60 година на тези хора”.
Днес Борис и професор Цачев се срещат за следващ път след случая. Вече са другари.
„ Това, което аз си извадих като отпратка за този инцдиент в действителност е като девиз - Живей всеки ден като за финален, единствено че недей да съжаляваш, в случай че се събудиш на идващия ден, наслаждавай се на живота без да пречиш на другите, в противен случай – помагай им”, сподели Борис.
„ Тези случаи са разтърсващи и те се помнят цялостен живот. Наградата не е материална във всеки случай, в случай че приемем, че всяка премия е материална, в медицината и за хора, които си обичат специалността на доктор, премиите не са материални, премиите са да те срещнат на улицата, да те срещнат в мола и да кажат – Ей, това е докторът, дето ме оперира, дето ме избави – да си покажат фамилиите, децата и те те одобряват доста непосредствен, това остава за медика хирург”, показа проф. Цачев.
„ Благодарен съм, че съм останал жив”, сподели доктор Борис Коцев.
– По-специален ли е всеки един ден след 16 септември 2009 година?
" Да, по-специален е. Оценяваш много неща. Пример ще дам, когато излезнах за първи път от Реанимацията, аз бях извънредно щастлив на това, че виждам слънчевата светлина не през прозорец. Започваш да оценяваш много неща, които не са ти правили усещане преди този момент ".
16 септември 2009 година. На огромно кръстовище в София бус лишава преимуществото на мотор. Следва конфликт.
„ Моментът на самия удар не го помня, помня на процедура момента, в който виждам буса и по какъв начин се пробвам да избегна по всякакъв начин удара. За страдание, не успях”, описа офталмологът доктор Борис Коцев.
„ Вследствие тези стълбчета, черно-белите, ги блъскам с таз, съумявам да ги поваля, само че след това се блъскам в огромния дирек ".
Резултатът – кръвоизливи в белия дроб и корема, натрошена на повече от 30 места бедрена кост, разкъсан таз.
В момента на злополуката Борис е студент по медицина в 4 курс:
„ На процедура откакто завърших упражения по хирургия, на които имах удоволствието да асистирам на интервенция, 6 часа по-късно на това място аз станах пациент”.
Откаран е в най-близката болница, където лекарите стартират битка за живота му. Заради тежестта на контузиите, търсят помощ от сътрудниците си във ВМА. Там на работа по неотложност е извикан хирургът-травматолог професор Цачев.
„ Получихме позволение и отидохме с реанимобил с двама анестезиолози и направихме един кротичък десант в тази болница. Реанимацията на Борис продължи към 3, да не кажа и 4 часа. Аз и различен път, и на Борис съм го казвал тогава, няма да ги не помни в никакъв случай – както на професор Йотов, когато му се обадих към 12 ч. през нощта и му споделих, че положението му е извънредно несигурно на пациента и, че рискуваме ужасно доста. И той сподели: Какъв му е шансът, в случай че остане, споделих – Няма късмет, ще загине. Тогава споделя Неделчо стискай палци, качвайте го на колата и да го докарате във ВМА”, описа проф. Неделчо Цачев – шеф на катедра " Ортопедия, травматология и реконструктивна хирургия ", ВМА.
През сълзи той добави: „ Аз тук, прочувствено ми стана, и другото изречение, което тогава съм запомнил беше на лекар Младенов - реаниматорът, който сподели на водача: Оттук ни закарваш до ВМА единствено по асфалт, в една дупка да не си паднал. Наистина Борис го докарахме до Шокова зала след 3-4 часа реанимация и отсам започнаха новите инциденти. Минаваше полунощ”.
Събира се екип от десетима лекари, които стартират битка за живота на Борис.
– Доколко положението му е било съвместимо с живота при тези тежки контузии и то няколко ?
– Реално видяно, не беше съвместимо.
Но лекарите не се отхвърлят. Минутите след среднощ се трансформират в часове.
„ Това е към този момент на сутринта, към края от поредицата незабавни интервенции на нашия пациент, тук си разреших в коридора в 6 ч. сутринта да фотографирам част от екипа, който участваше в това нощно лекуване. Първият на земята - доктор Венцислав Мутафчийски, който финален се приъедини, до него е Бъдаров от гръдна хирургия, доктор Магаев, съдов хирург, доктор Младенов, анестзиолог, и до него доктор Балтов, в този момент шеф на „ Пирогов”.
Изкарахме си едно нощно дежурство, само че пък задоволени. Към 7 ч. пациентът ни, тогава Борис, беше настанен в Реанимация в едно устойчиво положение ", добави проф. Цачев.
" Първата мисъл след интервенцията, когато се разсъниха от упойката, непосредствено погледнах апаратите, които бяха позиционирани от лявата ми страна, видях си кръвното и си видях сатурацията, бяха много постоянни индикаторите и след това започнах да се преглеждам себе си, с цел да схвана какво тъкмо се е случило, на пръв взор беше много зле обстановката – бяха вкарани – на елементарен български език много тръби от всяка една страна на тялото ми”, спомня си Борис.
Следват мъчителни седмици и месеци на възобновяване. Болката е правилен сателит на Борис през всички часове от денонощието.
„ Болката беше неизменима част от всекидневнието ми, бях на коктейл от разнообразни болкоуспокояващи и приспивателни, които нямаха резултат и трябваше да се науча просто да стикам зъби, нямах различен вид, а и трябваше да се демонстрирам, че не е чак толкоз съществено това, което се е случило с мен, да оказвам помощ на хората, които бяха към мене. Първоначално бях извънредно нападателно надъхан към индивида, който ме удари и не толкоз поради самия случай да кажем, а поради това, че аз не съм го виждал нито един път в болничното заведение, макар че той ми обезпечи продължително престояване в болничното заведение, в което имаше опция да пристигна. След което видях, че това нещо не ми носи никакви положителни страсти, а напротив”.
– Вие дал прошка ли сте му на индивида , провокирал случая ?
" Да, нямам никакви усеща към този човек. На процедура, както споделих, то ще прозвучи извратено, но малко съм му признателен, тъй като в действителност този случай ме промени освен мен, а и хората, чието мнение е значимо за мен ".
След 9 интервенции и 9 месеца на възобновяване, Борис се връща към нормалния си темп на живот. И макар че обича високите скорости, дава едно особено заричане.
„ Обещах в действителност да не се качвам повече на мотор до 60-годишна възраст с тая забележка освен на екипа на ВМА, които бяха операторите, а също по този начин по време на ПТП-то съм извънредно признателен, защото мои другари и родственици, в това число и непознати, способстваха да създадат един самобитен връх по кръводаряване на територията на ВМА, събраха се 150 индивида, които ми помогнаха, някои от които не ме познаваха. И съм споделил, че няма да се кача на мотор до 60 година на тези хора”.
Днес Борис и професор Цачев се срещат за следващ път след случая. Вече са другари.
„ Това, което аз си извадих като отпратка за този инцдиент в действителност е като девиз - Живей всеки ден като за финален, единствено че недей да съжаляваш, в случай че се събудиш на идващия ден, наслаждавай се на живота без да пречиш на другите, в противен случай – помагай им”, сподели Борис.
„ Тези случаи са разтърсващи и те се помнят цялостен живот. Наградата не е материална във всеки случай, в случай че приемем, че всяка премия е материална, в медицината и за хора, които си обичат специалността на доктор, премиите не са материални, премиите са да те срещнат на улицата, да те срещнат в мола и да кажат – Ей, това е докторът, дето ме оперира, дето ме избави – да си покажат фамилиите, децата и те те одобряват доста непосредствен, това остава за медика хирург”, показа проф. Цачев.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ