Офанзивата в Ардените
Преди 75 година Хитлер прави един финален обезверен опит да обърне хода на Втората международна война. Той залага всичко на една карта и заповядва настъплението в Ардените. Но то се проваля. Един от последните оживели споделя за:
На 15 декември 1944 година, девет дни преди Коледа, Винголф Шерер научава, че е малко евентуално да доживее до Бъдни вечер. Гренадирската дивизия на 20-годишния тогава лейтенант била ситуирана в региона Айфел, когато се получава заповедта за започване на атака в Ардените. Два часа по-късно Шерер и неговите 60 подчинени са трансферирани на западната фронтова линия покрай Уденбрет. “Усещахме, че като че ли това са последните ни дни на този свят ”, спомня си Шерер. “Всички бяхме наясно, че това е последният ни късмет да обърнем войната в наша изгода. Но никой не знаеше дали ще оцелеем ”.
Gulliver/Getty Images
На идната заран в 05:30 ч. германците откриват мощен артилерийски огън, чийто пронизителен звук пронизва тишината в Айфел. Шерер и бойците му залягат в окопите и за час не помнят за смразяващия мраз в снега. " Германският барабанен огън беше толкоз ужасяващ и в това време толкоз впечатляващ. И тогава си помислих, че въпреки всичко можем да успеем! "
Заедно с Шерер още 240 000 бойци и стотици танкове напредват към сварените неподготвени американски елементи. Целта на германците е да превземат белгийския пристанищен град Антверпен, с цел да прекъснат доставките за съдружниците.-->
Обречената атака
Еуфорията от изненадващата атака обаче не продължава дълго. Много бързо Винголф Шерер схваща, че офанзивата на Ардените е обречена на неуспех. " Чух един армейски военачалник да споделя на офицерите си: " Идиотът е заповядал. Какво друго можем да създадем, с изключение на да се подчиним ".
Генералът имал поради Адолф Хитлер, който пренебрегнал предизвестията на своите военни съветници и без да пита заповядал офанзивата - без поддръжка от въздуха и на практика без подготовка. „ Нямахме никаква информация за вражеските сили, не знаехме нищо за тяхната многобройност или позициите им, бяхме като слепи “, спомня си Шерер за борбата преди 75 години. Ситуацията се утежнява, откакто доста от немските танкове засядат по хълмовете и в долините на Ардените, така им свършва горивото откакто са минали към 60 километра. Шерер към момента си спомня най-странната команда: " Ако имате потребност от гориво, би трябвало сами да си го набавите от съперника. "
Атаката приключва безславно единствено след седмица, а след още 6 седмици, на 25 януари 1945 година, настава краят на Арденската атака.
Gulliver/Getty Images
„ Цялата тази атака съставлява един обезверен акт и несполучливо копие на похода от 1940 година “, изяснява военният историк Карл-Хайнц Фрайзер. Основната неточност е, че немските военновъздушни сили, които четири години по-рано преобладават въздушното пространство, този път липсват. През 1944 година германците се надявали, че неприятното време ще попречи на съюзническите самолети да излетят. " През 1940 година небето е било безоблачно в продължение на 10 дни, до момента в който през 1944 година е било тъкмо противоположното - немските танкове трябвало да настъпват към Антверпен в мрак, мъгла и с малко гориво ", изяснява Фрайзер.
Историкът е уверен, че Хитлер е подхванал този обезверен ход, решавайки да заложи всичко на една карта. Неговият проект бил германците да нападат на Западния фронт, а на Източния да удържат позициите. Успехът в Ардените е трябвало да освободи запас, който да бъде трансфериран на Източния фронт, където Червената войска настъпвала, прецизира Фрайзер.
След войната германецът реализира контакт с някогашния си зложелател и стартират оживена преписка. След години двамата синове на Шерер канят американския офицер да им пристигна на посетители, само че на вятъра - бившият водач на бомбардировач отхвърля предлагането: " Той помоли за нашето схващане. Каза, че е бил изпратен в Германия да води война, и не би желал да се връща на мястото на тогавашните бойни дейности ", изяснява Шерер.
За да не се случва още веднъж
След войната Шерер приключва докторантура по германистика и посвещава живота си на историята. Шерер написа 20 учебника по военна история, в това число „ Последната борба “ - за настъплението при Ардените. По негова самодейност през 2000 година оживелите от двете дивизии - американска и немска - се събират за първи път в Рохерат за възпоменателна гала.
Днес 95-годишният Шерер е един от последните оживели бойци в Арденската атака. Посланието му е по-актуално от всеки път: „ Хората са в положение да разрешат споровете си спокойно. А доближаването и помиряването сред бивши противници е методът това да не се случва никога повече ".
В Арденската атака умират или изчезват безследно десетки хиляди бойци. Съединени американски щати губят повече мъже, в сравнение с по време на всичките сражения в Нормандия след дебаркирането на сюзническите сили на 6 юни 1944 година. Тъй като Германия не съумява да компенсира бързо своите загуби и заради тази причина не съумява да отбрани Източния фронт, Червената войска напредва чак до Берлин.
Ако беше съумяла офанзивата в Ардените
Карл-Хайнц Фрайзер е уверен, че една сполучлива атака на Ардените би имала пагубни последствия за войната: " Тогава Германия щеше да удържи позициите си до късното лято на 1945 година и евентуално тогава първата атомна бомба неизбежно щеше да бъде хвърлена върху немски град. Американците бързаха с атомната бомба не тъй като се опасяваха от Япония, а от Германия ", показва той.
На 9 март Винголф Шерер се предава на американските войски край Андернах и остава в плен на американските и английските войски до септември 1945 година.
Там се среща с американски офицер, който му подсигурява, че ще бъде изместен в лазарета по здравословни аргументи. " Той ми описа, че фамилията му е емигрирало от Германия в Съединени американски щати, и че татко му към момента приказва чудесно немски ", спомня си Шерер.
На 15 декември 1944 година, девет дни преди Коледа, Винголф Шерер научава, че е малко евентуално да доживее до Бъдни вечер. Гренадирската дивизия на 20-годишния тогава лейтенант била ситуирана в региона Айфел, когато се получава заповедта за започване на атака в Ардените. Два часа по-късно Шерер и неговите 60 подчинени са трансферирани на западната фронтова линия покрай Уденбрет. “Усещахме, че като че ли това са последните ни дни на този свят ”, спомня си Шерер. “Всички бяхме наясно, че това е последният ни късмет да обърнем войната в наша изгода. Но никой не знаеше дали ще оцелеем ”.
Gulliver/Getty Images На идната заран в 05:30 ч. германците откриват мощен артилерийски огън, чийто пронизителен звук пронизва тишината в Айфел. Шерер и бойците му залягат в окопите и за час не помнят за смразяващия мраз в снега. " Германският барабанен огън беше толкоз ужасяващ и в това време толкоз впечатляващ. И тогава си помислих, че въпреки всичко можем да успеем! "
Заедно с Шерер още 240 000 бойци и стотици танкове напредват към сварените неподготвени американски елементи. Целта на германците е да превземат белгийския пристанищен град Антверпен, с цел да прекъснат доставките за съдружниците.-->
Обречената атака
Еуфорията от изненадващата атака обаче не продължава дълго. Много бързо Винголф Шерер схваща, че офанзивата на Ардените е обречена на неуспех. " Чух един армейски военачалник да споделя на офицерите си: " Идиотът е заповядал. Какво друго можем да създадем, с изключение на да се подчиним ".
Генералът имал поради Адолф Хитлер, който пренебрегнал предизвестията на своите военни съветници и без да пита заповядал офанзивата - без поддръжка от въздуха и на практика без подготовка. „ Нямахме никаква информация за вражеските сили, не знаехме нищо за тяхната многобройност или позициите им, бяхме като слепи “, спомня си Шерер за борбата преди 75 години. Ситуацията се утежнява, откакто доста от немските танкове засядат по хълмовете и в долините на Ардените, така им свършва горивото откакто са минали към 60 километра. Шерер към момента си спомня най-странната команда: " Ако имате потребност от гориво, би трябвало сами да си го набавите от съперника. "
Атаката приключва безславно единствено след седмица, а след още 6 седмици, на 25 януари 1945 година, настава краят на Арденската атака.
Gulliver/Getty Images „ Цялата тази атака съставлява един обезверен акт и несполучливо копие на похода от 1940 година “, изяснява военният историк Карл-Хайнц Фрайзер. Основната неточност е, че немските военновъздушни сили, които четири години по-рано преобладават въздушното пространство, този път липсват. През 1944 година германците се надявали, че неприятното време ще попречи на съюзническите самолети да излетят. " През 1940 година небето е било безоблачно в продължение на 10 дни, до момента в който през 1944 година е било тъкмо противоположното - немските танкове трябвало да настъпват към Антверпен в мрак, мъгла и с малко гориво ", изяснява Фрайзер.
Историкът е уверен, че Хитлер е подхванал този обезверен ход, решавайки да заложи всичко на една карта. Неговият проект бил германците да нападат на Западния фронт, а на Източния да удържат позициите. Успехът в Ардените е трябвало да освободи запас, който да бъде трансфериран на Източния фронт, където Червената войска настъпвала, прецизира Фрайзер.
След войната германецът реализира контакт с някогашния си зложелател и стартират оживена преписка. След години двамата синове на Шерер канят американския офицер да им пристигна на посетители, само че на вятъра - бившият водач на бомбардировач отхвърля предлагането: " Той помоли за нашето схващане. Каза, че е бил изпратен в Германия да води война, и не би желал да се връща на мястото на тогавашните бойни дейности ", изяснява Шерер.
За да не се случва още веднъж
След войната Шерер приключва докторантура по германистика и посвещава живота си на историята. Шерер написа 20 учебника по военна история, в това число „ Последната борба “ - за настъплението при Ардените. По негова самодейност през 2000 година оживелите от двете дивизии - американска и немска - се събират за първи път в Рохерат за възпоменателна гала.
Днес 95-годишният Шерер е един от последните оживели бойци в Арденската атака. Посланието му е по-актуално от всеки път: „ Хората са в положение да разрешат споровете си спокойно. А доближаването и помиряването сред бивши противници е методът това да не се случва никога повече ".
В Арденската атака умират или изчезват безследно десетки хиляди бойци. Съединени американски щати губят повече мъже, в сравнение с по време на всичките сражения в Нормандия след дебаркирането на сюзническите сили на 6 юни 1944 година. Тъй като Германия не съумява да компенсира бързо своите загуби и заради тази причина не съумява да отбрани Източния фронт, Червената войска напредва чак до Берлин.
Ако беше съумяла офанзивата в Ардените
Карл-Хайнц Фрайзер е уверен, че една сполучлива атака на Ардените би имала пагубни последствия за войната: " Тогава Германия щеше да удържи позициите си до късното лято на 1945 година и евентуално тогава първата атомна бомба неизбежно щеше да бъде хвърлена върху немски град. Американците бързаха с атомната бомба не тъй като се опасяваха от Япония, а от Германия ", показва той.
На 9 март Винголф Шерер се предава на американските войски край Андернах и остава в плен на американските и английските войски до септември 1945 година.
Там се среща с американски офицер, който му подсигурява, че ще бъде изместен в лазарета по здравословни аргументи. " Той ми описа, че фамилията му е емигрирало от Германия в Съединени американски щати, и че татко му към момента приказва чудесно немски ", спомня си Шерер.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ