Страната, в която са извършени една четвърт от всички ядрени тестове
Преди 70 години мощна детонация в далечен регион на управлявания от Съюз на съветските социалистически републики Казахстан слага началото на конкуренция във въоръжаването, която довежда света до ръба на нуклеарен апокалипсис.
Четири години по-рано Съединените щати поставят завършек на Втората международна война, като хвърлят две атомни бомби над японските градове Хирошима и Нагасаки.
Съветският съюз, отпред с Йосиф Сталин, взема решение, че би трябвало да навакса своето закъснение във военните технологии и да се снабди със лична атомна бомба.
Взривът в секретния нуклеарен полигон на Кремъл Семипалатинск, който раздрусва Казахстан на 29 август 1949 година, е първата от общо 456 атомни детонации, осъществени през идващите 40 години, написа електронното издание History Today.
Под кодовото име Первая молния (Първата мълния), която американците назовават Джо-1 (на името на Чичо Джо, прякорът на Сталин), първата детонация освобождава 22 килотона нуклеарна сила, или еквивалента на 22 000 тона тротил в атмосферата.
През идващите четири десетилетия гърмежите в Семипалатинск освобождават сила 2500 пъти по-голяма от бомбата, хвърлена над Хирошима през 1945 година
Облаците-гъби
Днес селяните, живеещи към нуклеарния полигон Семипалатинск, към момента пазят травматичните мемоари за "облаците-гъби ", експлодиращи на хоризонта.
„ Излизахме на открито и лягахме в канавките. В далечината се виждаха гигантските и ужасяващи облаци с форма на гъба. Тогава бях дребна, само че си го припомням доста добре до ден сегашен ", споделя Галина Торношенко, родена през 1949 година - годината на първия нуклеарен опит.
Много от останалите поданици на района пазят сходни мемоари, макар че по това време управляващите в Съюз на съветските социалистически републики крият информацията за съществуването на полигона и не популяризират информация за естеството на гърмежите. Местните схващат какво са претърпели едвам по-късно, в ретроспекция.
„ По радиото споделяха: "Излезте на улицата, ще има земетресение “, споделя Серикази Барибаев.
Тестовете се реалокират подземен след възбраната за атмосферни опити с атомни оръжия през 1963 година Това става в тунели, пробити в някои от околните планини.
По време на самите проби учителите покривали децата с филц, тъй като локалните поданици почнали да подозират, че гърмежите крият заплаха за здравето. Те към момента нямали визия, че са изложени на животозастрашаващи дози радиация.
По време на Студената война съществуването на полигона в Казахстан покрай Семипалатинск е строго секретно. Неговият щаб е в град на име Семипалатинск-21, показан на руските карти като Конечная, което значи „ Последна спирка “. Повечето от локалните хора нямат визия, че нуклеарният изпитателен полигон е там и всеки, който таи съмнения за детонациите, е посъветван да мълчи.
„ Независимо дали се страхуваш или не, нямаш избор – в случай че приказваш, скоро ще ти затворят устата “, споделя Сейсенбей Жантемиров от Семипалатинск.
Как Съюз на съветските социалистически републики избира Семипалатинск за нуклеарен полигон?
Търсейки уместно място, военните откриват зоната за нуклеарни опити в североизточната част на тогавашната Казахска руска социалистическа република - една от 15-те ръководени от Кремъл републики, съставляващи Съюз на съветските социалистически републики. Лаврентий Берия, шефът на тайната полиция, който дава отговор за секретната стратегия за атомните оръжия, бързо афишира региона за „ ненаселен “.
Неговият извод обаче изобщо не дава отговор на действителността. Полигонът от 18 500 квадратни километра се намира в индустриалния център на Казахстан, на 120 километра от град Семипалатинск (който през днешния ден се споделя Семей) и на близко разстояние от други градове в Казахстан и Южна Русия, както и до доста селски общини.
Техните жители се трансформират в "опитни мишки " в пагубен атомен опит, защото гърмежите изхвърлят радиоактивни боклуци над Северен, Източен и Централен Казахстан, както и над Сибир в Русия. Стотици хиляди хора са изложени на токсични равнища на радиация.
Създава се и теоретичен център, безобидно наименуван Антибруцелозен диспансер номер 4, който видимо учи инфекциозна болест, открита при едрия рогат добитък, само че в действителност е съществувал, с цел да изследва по какъв начин радиацията визира човешкото тяло.
Почти три десетилетия след затварянето на полигона, цялостното влияние на гърмежите върху човешкото здраве и околната среда остава незнайно. Информацията лежи заровена в архивите в Москва, която не поема отговорност за наследството от нуклеарните опити върху някогашните си територии и тяхното население.
Наличните доказателства сочат, че тестванията са предизвикали скок в разпространяването на доста типове ракови и други болести.
Проучванията също по този начин демонстрират, че жертвите на нуклеарните опити в Казахстан страдат от така наречен "хибакуша " - японската дума за психическата контузия, претърпяна от оживелите от бомбите, хвърлени над Хирошима и Нагасаки. Ядрените опити в Семипалатинск са прекъснати чак през 1989 година, когато е натрапен мораториум върху тестванията. Но даже и по-късно те не престават да въздействат върху живота на хората.
Жанур Жумагелдина е родена в село, наречено Олжабай, през 1992 година - година откакто полигонът е напълно затворен. Тя страда от микроцефалия - неврологично положение, което затруднява развиването на мозъка, и кифосколиоза - деформиране на гръбначния дирек, толкоз тежко, че е парализирана.
Когато Жанур е диагностицирана с тези положения, свързани с радиацията, майка ѝ Майра в никакъв случай не е чувала за полигона. Но през целия ѝ живот нуклеарните бомби са се взривявали наоколо до мястото, на което живее.
„ Дори не знаех, че полигонът съществува, до момента в който Жанурка не стана на 15 месеца. Всички споделяха, че би трябвало да я изоставя – лекарите, брачният партньор ми, свекървата ми. Аз обаче им споделих, че съм твърдо решена да се грижа за нея “, споделя Майра.
Сега тя е самотна майка и прекарва всеки ден от последните 27 години в грижи за щерка си, изкарвайки прехраната си с компенсации за неработоспособност в дребен, субсидиран от страната апартамент в Семипалатинск.
Катастрофата в Чернобил
В Съветския съюз опозицията на процедура е неразрешена. Дебатите за плюсовете и минусите на програмата за атомни оръжия на Кремъл или потреблението на нуклеарна сила са цялостно публично табу, до момента в който не се случва повреда на 4000 километра от Семипалатинск, на другия завършек на Съюз на съветските социалистически републики.
Именно този случай слага атомната тематика в центъра публичното внимание. На 26 април 1986 година един от реакторите на АЕЦ Ленин в Чернобил, покрай украинския град Пприпят, експлодира, разпръсвайки радиация на хиляди километри. Чернобилската покруса слага нуклеарния спор на дневен ред в Съюз на съветските социалистически републики, където Михаил Горбачов към този момент е почнал своята политика на публичност и промени.
Въздействието на гласността се усеща в Казахстан, където поражда вълна от опозиция против нуклеарните опити, подхранвана от разкритията за приключване на радиоактивен газ от Семипалатинск през 1989 година Създава се и антиядрено придвижване, наречено Невада-Семипалатинск отпред с поета Олжас Сюлейменов, който управлява публични манифестации против нуклеарните опити.
Движението си обезпечава поддръжката на най-влиятелния казахстански политик Нурсултан Назарбаев, който след това е назначен от Кремъл и за водач на казахстанската република, която през 1991 година получава своята самостоятелност след разпада на Съюз на съветските социалистически републики.
Ядреното завещание
На 19 октомври 1989 година в Семипалатинск се взривява последното нуклеарно устройство, четири десетилетия след първите проби. На територията на полигона са извършени съвсем една четвърт от всички нуклеарни опити в целия свят.
На 29 август 1991 година - две години, откакто е натрапен мораториумът върху тестванията в Семипалатинск, Назарбаев затваря нуклеарната площадка вечно. Той се съгласява и да се откаже от казахстанския нуклеарен боеприпас – четвъртият по величина в света, състоящ се от 1410 бойни глави и тактически оръжия.
Днес Казахстан поддържа имиджа си на международен водач в битката против разпространяването на нуклеарно оръжие със своя водещ план ATOM. Посланик на плана е Карипбек Куюков - художник, който рисува с крайници и уста, тъй като е роден без ръце вследствие на излагането на радиацията от Семипалатинск.
Ядрените опити са прекъснати преди повече от 30 години, само че житейските истории на хора, като Карипбек Куюков и Жанур Жумагелдина, са доказателство за това, че за Казахстан и неговите поданици нуклеарното завещание ще остане в продължение на десетилетия, а може би и на епохи.
Четири години по-рано Съединените щати поставят завършек на Втората международна война, като хвърлят две атомни бомби над японските градове Хирошима и Нагасаки.
Съветският съюз, отпред с Йосиф Сталин, взема решение, че би трябвало да навакса своето закъснение във военните технологии и да се снабди със лична атомна бомба.
Взривът в секретния нуклеарен полигон на Кремъл Семипалатинск, който раздрусва Казахстан на 29 август 1949 година, е първата от общо 456 атомни детонации, осъществени през идващите 40 години, написа електронното издание History Today.
Под кодовото име Первая молния (Първата мълния), която американците назовават Джо-1 (на името на Чичо Джо, прякорът на Сталин), първата детонация освобождава 22 килотона нуклеарна сила, или еквивалента на 22 000 тона тротил в атмосферата.
През идващите четири десетилетия гърмежите в Семипалатинск освобождават сила 2500 пъти по-голяма от бомбата, хвърлена над Хирошима през 1945 година
Облаците-гъби
Днес селяните, живеещи към нуклеарния полигон Семипалатинск, към момента пазят травматичните мемоари за "облаците-гъби ", експлодиращи на хоризонта.
„ Излизахме на открито и лягахме в канавките. В далечината се виждаха гигантските и ужасяващи облаци с форма на гъба. Тогава бях дребна, само че си го припомням доста добре до ден сегашен ", споделя Галина Торношенко, родена през 1949 година - годината на първия нуклеарен опит.
Много от останалите поданици на района пазят сходни мемоари, макар че по това време управляващите в Съюз на съветските социалистически републики крият информацията за съществуването на полигона и не популяризират информация за естеството на гърмежите. Местните схващат какво са претърпели едвам по-късно, в ретроспекция.
„ По радиото споделяха: "Излезте на улицата, ще има земетресение “, споделя Серикази Барибаев.
Тестовете се реалокират подземен след възбраната за атмосферни опити с атомни оръжия през 1963 година Това става в тунели, пробити в някои от околните планини.
По време на самите проби учителите покривали децата с филц, тъй като локалните поданици почнали да подозират, че гърмежите крият заплаха за здравето. Те към момента нямали визия, че са изложени на животозастрашаващи дози радиация.
По време на Студената война съществуването на полигона в Казахстан покрай Семипалатинск е строго секретно. Неговият щаб е в град на име Семипалатинск-21, показан на руските карти като Конечная, което значи „ Последна спирка “. Повечето от локалните хора нямат визия, че нуклеарният изпитателен полигон е там и всеки, който таи съмнения за детонациите, е посъветван да мълчи.
„ Независимо дали се страхуваш или не, нямаш избор – в случай че приказваш, скоро ще ти затворят устата “, споделя Сейсенбей Жантемиров от Семипалатинск.
Как Съюз на съветските социалистически републики избира Семипалатинск за нуклеарен полигон?
Търсейки уместно място, военните откриват зоната за нуклеарни опити в североизточната част на тогавашната Казахска руска социалистическа република - една от 15-те ръководени от Кремъл републики, съставляващи Съюз на съветските социалистически републики. Лаврентий Берия, шефът на тайната полиция, който дава отговор за секретната стратегия за атомните оръжия, бързо афишира региона за „ ненаселен “.
Неговият извод обаче изобщо не дава отговор на действителността. Полигонът от 18 500 квадратни километра се намира в индустриалния център на Казахстан, на 120 километра от град Семипалатинск (който през днешния ден се споделя Семей) и на близко разстояние от други градове в Казахстан и Южна Русия, както и до доста селски общини.
Техните жители се трансформират в "опитни мишки " в пагубен атомен опит, защото гърмежите изхвърлят радиоактивни боклуци над Северен, Източен и Централен Казахстан, както и над Сибир в Русия. Стотици хиляди хора са изложени на токсични равнища на радиация.
Създава се и теоретичен център, безобидно наименуван Антибруцелозен диспансер номер 4, който видимо учи инфекциозна болест, открита при едрия рогат добитък, само че в действителност е съществувал, с цел да изследва по какъв начин радиацията визира човешкото тяло.
Почти три десетилетия след затварянето на полигона, цялостното влияние на гърмежите върху човешкото здраве и околната среда остава незнайно. Информацията лежи заровена в архивите в Москва, която не поема отговорност за наследството от нуклеарните опити върху някогашните си територии и тяхното население.
Наличните доказателства сочат, че тестванията са предизвикали скок в разпространяването на доста типове ракови и други болести.
Проучванията също по този начин демонстрират, че жертвите на нуклеарните опити в Казахстан страдат от така наречен "хибакуша " - японската дума за психическата контузия, претърпяна от оживелите от бомбите, хвърлени над Хирошима и Нагасаки. Ядрените опити в Семипалатинск са прекъснати чак през 1989 година, когато е натрапен мораториум върху тестванията. Но даже и по-късно те не престават да въздействат върху живота на хората.
Жанур Жумагелдина е родена в село, наречено Олжабай, през 1992 година - година откакто полигонът е напълно затворен. Тя страда от микроцефалия - неврологично положение, което затруднява развиването на мозъка, и кифосколиоза - деформиране на гръбначния дирек, толкоз тежко, че е парализирана.
Когато Жанур е диагностицирана с тези положения, свързани с радиацията, майка ѝ Майра в никакъв случай не е чувала за полигона. Но през целия ѝ живот нуклеарните бомби са се взривявали наоколо до мястото, на което живее.
„ Дори не знаех, че полигонът съществува, до момента в който Жанурка не стана на 15 месеца. Всички споделяха, че би трябвало да я изоставя – лекарите, брачният партньор ми, свекървата ми. Аз обаче им споделих, че съм твърдо решена да се грижа за нея “, споделя Майра.
Сега тя е самотна майка и прекарва всеки ден от последните 27 години в грижи за щерка си, изкарвайки прехраната си с компенсации за неработоспособност в дребен, субсидиран от страната апартамент в Семипалатинск.
Катастрофата в Чернобил
В Съветския съюз опозицията на процедура е неразрешена. Дебатите за плюсовете и минусите на програмата за атомни оръжия на Кремъл или потреблението на нуклеарна сила са цялостно публично табу, до момента в който не се случва повреда на 4000 километра от Семипалатинск, на другия завършек на Съюз на съветските социалистически републики.
Именно този случай слага атомната тематика в центъра публичното внимание. На 26 април 1986 година един от реакторите на АЕЦ Ленин в Чернобил, покрай украинския град Пприпят, експлодира, разпръсвайки радиация на хиляди километри. Чернобилската покруса слага нуклеарния спор на дневен ред в Съюз на съветските социалистически републики, където Михаил Горбачов към този момент е почнал своята политика на публичност и промени.
Въздействието на гласността се усеща в Казахстан, където поражда вълна от опозиция против нуклеарните опити, подхранвана от разкритията за приключване на радиоактивен газ от Семипалатинск през 1989 година Създава се и антиядрено придвижване, наречено Невада-Семипалатинск отпред с поета Олжас Сюлейменов, който управлява публични манифестации против нуклеарните опити.
Движението си обезпечава поддръжката на най-влиятелния казахстански политик Нурсултан Назарбаев, който след това е назначен от Кремъл и за водач на казахстанската република, която през 1991 година получава своята самостоятелност след разпада на Съюз на съветските социалистически републики.
Ядреното завещание
На 19 октомври 1989 година в Семипалатинск се взривява последното нуклеарно устройство, четири десетилетия след първите проби. На територията на полигона са извършени съвсем една четвърт от всички нуклеарни опити в целия свят.
На 29 август 1991 година - две години, откакто е натрапен мораториумът върху тестванията в Семипалатинск, Назарбаев затваря нуклеарната площадка вечно. Той се съгласява и да се откаже от казахстанския нуклеарен боеприпас – четвъртият по величина в света, състоящ се от 1410 бойни глави и тактически оръжия.
Днес Казахстан поддържа имиджа си на международен водач в битката против разпространяването на нуклеарно оръжие със своя водещ план ATOM. Посланик на плана е Карипбек Куюков - художник, който рисува с крайници и уста, тъй като е роден без ръце вследствие на излагането на радиацията от Семипалатинск.
Ядрените опити са прекъснати преди повече от 30 години, само че житейските истории на хора, като Карипбек Куюков и Жанур Жумагелдина, са доказателство за това, че за Казахстан и неговите поданици нуклеарното завещание ще остане в продължение на десетилетия, а може би и на епохи.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ