Пловдив пръв се вдигна срещу комунистическата власт
Преди 65 години будните пловдивски тютюноработници подвигат първата стачка против комунистическия режим. Случилото се под тепетата прави България първата страна от Източния блок, в която е имало всеобщо и намерено изразено неодобрение от комунистическата власт след кончината на Сталин на 5 март 1953 г.
Поне девет от стачниците са убити в този митинг. Стотици са изпратени по лагери и затвори. С вяра за разпределяне на режима след гибелта на диктатора пловдивските тютюноработници, подкрепени от остарели синдикалисти, вземат решение да потърсят правата си. На 20 април стачниците изпращат документално на премиера Вълко Червенков синдикалните си претенции: целогодишна претовареност, нарастване за заплатите, петдневна работна седмица /по това време се работи и в събота/.
В протестния комитет влизат двайсетина души, в това число трима свещеници и неколцина анархокомунисти. В групата са Кирил Джавезов, Димитър Бахаров, Златка Влайчева, Усин Мутов от Устина, Георги Колев-Анархиста от Карлово, Тота от Първенец, Кера Вълева, Станка от Коматево.
Като център на протестния комитет се оформят някогашните хранилища и фабриката на „ Томасян ” в центъра на града, където дълги години бе Стоматологията на Медицинския университет.
Като център на протестния комитет се оформят някогашните хранилища и фабриката на „ Томасян ” в центъра на града, където дълги години бе Стоматологията на Медицинския университет.
На 3 май нощната промяна в склада „ Иван Караджов ” изгонва защитата и се барикадира вътре. В ранната заран милицията ги приклещва в пространствата и заключва външните порти. Сутринта на 4 май стопират работа и дамите от складовете „ Стефан Кираджиев ” и „ Георги Иванов ”. В окупирания склад „ Иван Караджов ” стачниците разрушават вратите и прогонват полицаите, които очевидно са били в ступор от нечуваната смелост.
Около фабриката и складовете на „ Томасян ” се събират хиляди протестиращи. Според историчката на Българска комунистическа партия Искра Баева в акцията вземат участие към 20 000 служащи, съгласно други източници са сред 3000 и 5000.
От София на пожар идва Антон Югов, който пробва да приказва с служащите. Те обаче го прогонват с камъни. И Станко Тодоров е освиркан. „ Стреляйте ”, крещи разгневен от трибуната Иван Пръмов /свекър на бъдещата еврокомисарка Миглена Кунева/. И националната милиция стартира да стреля на месо в телата на стачкуващите. Убитите са най-малко 20, ранените над 50, стотици са задържани.
Протестиращите се разбягват, стрелбата продължава. Разправата командват Пръмов и кметът Балканджиев. Делегацията от министри е прибрана под ескорт от полицаи по улица „ Ив. Вазов ”. Хаосът става цялостен. Докарани са душегубки и непосредствено тъпчат в тях задържаните.
Поне девет от стачниците са убити в този митинг. Стотици са изпратени по лагери и затвори. С вяра за разпределяне на режима след гибелта на диктатора пловдивските тютюноработници, подкрепени от остарели синдикалисти, вземат решение да потърсят правата си. На 20 април стачниците изпращат документално на премиера Вълко Червенков синдикалните си претенции: целогодишна претовареност, нарастване за заплатите, петдневна работна седмица /по това време се работи и в събота/.
В протестния комитет влизат двайсетина души, в това число трима свещеници и неколцина анархокомунисти. В групата са Кирил Джавезов, Димитър Бахаров, Златка Влайчева, Усин Мутов от Устина, Георги Колев-Анархиста от Карлово, Тота от Първенец, Кера Вълева, Станка от Коматево.
Като център на протестния комитет се оформят някогашните хранилища и фабриката на „ Томасян ” в центъра на града, където дълги години бе Стоматологията на Медицинския университет.
Като център на протестния комитет се оформят някогашните хранилища и фабриката на „ Томасян ” в центъра на града, където дълги години бе Стоматологията на Медицинския университет.
На 3 май нощната промяна в склада „ Иван Караджов ” изгонва защитата и се барикадира вътре. В ранната заран милицията ги приклещва в пространствата и заключва външните порти. Сутринта на 4 май стопират работа и дамите от складовете „ Стефан Кираджиев ” и „ Георги Иванов ”. В окупирания склад „ Иван Караджов ” стачниците разрушават вратите и прогонват полицаите, които очевидно са били в ступор от нечуваната смелост.
Около фабриката и складовете на „ Томасян ” се събират хиляди протестиращи. Според историчката на Българска комунистическа партия Искра Баева в акцията вземат участие към 20 000 служащи, съгласно други източници са сред 3000 и 5000.
От София на пожар идва Антон Югов, който пробва да приказва с служащите. Те обаче го прогонват с камъни. И Станко Тодоров е освиркан. „ Стреляйте ”, крещи разгневен от трибуната Иван Пръмов /свекър на бъдещата еврокомисарка Миглена Кунева/. И националната милиция стартира да стреля на месо в телата на стачкуващите. Убитите са най-малко 20, ранените над 50, стотици са задържани.
Протестиращите се разбягват, стрелбата продължава. Разправата командват Пръмов и кметът Балканджиев. Делегацията от министри е прибрана под ескорт от полицаи по улица „ Ив. Вазов ”. Хаосът става цялостен. Докарани са душегубки и непосредствено тъпчат в тях задържаните.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ