Островът на победилия социализъм. Какво помогна на Куба да оцелее след разпада на СССР
Преди 60 години, на 1 януари 1959 година, в Куба бе свален проамериканският режим на Фулхенсио Батиста. От тогава там съществува социалистическа страна, претърпяла разпада на Съюз на съветските социалистически републики. Кубинският социализъм се оказва по-дълъг и по тази причина по-жизнеспособен от руския.
Майкъл Норман Менли (1924-1997 г.), министър-председател на Ямайка сред 1972 и 1980 и 1989 и 1992 година, създател на ямайския модел на шведския социализъм (70-те доникъде на 90-те) изяснява кубинския феномен по този начин: Хавана не стартира да копира номенклатурния руски социализъм. Ръководството на страната и комунистическата партия не са „ обградени ” от другите по качество и метод на живот от преобладаващата част от популацията. Всеки шеф от горната страна до долу е длъжен три месеца годишно да работи по градежите, в селскостопанските предприятия, лечебните заведения и т.н (както е в Албания, КНР и през днешния ден признато във Виетнам, КНДР, Лаос). А „ на мястото на руската насилствена колективизация на селското стопанство е определен кооперативен вид, сходен на селскостопанските предприятия в Югославия, Полша, Унгария в социалистическия интервал. Малкият бизнес също не е подложен на одържавяване.
Кубинският вид на социализма се подхранва интензивно, съгласно Менли ( и доста други политически дейци и експерти), „ от отдавнашните настроения на преобладаващото болшинство кубинци срещу неоколониализма на Съединени американски щати, все по-силно осъзнали, че ще устоят само в границите на жестока еднопартийна система и при неизбежни ограничения в интерес на усилването на отбранителната дарба.
Тази оценка се преплита с изявлението на Ернесто Че Гевара в изявление пред американското списание Look през юли 1960-г. „ Фидел не е болшевик и нашата гражданска война е извънредно кубинска, а по-точно латиноамериканска. В политически проект може да квалифицирате Фидел и нашето придвижване като народно-революционно или революционно-националистическо.
Сред минусите, по-точно – разрушителните фактори на руския модел, кубинските управляващи и специалисти извеждат на първо място растящата бюрократизация, наклонността към все по-голямо отделяне на политическите елити от народа. Затова комунистическата партия на Куба се образува през 1959 година в идейно практическо „ обособяване ” от маркираните пороци и е наново (след 1925 г.) провъзгласена през 1965 година А в нея Централен комитет, за разлика от руския, има малко отдели. При това кубинското управление слага пред партията задачата не за строго ръководство на всичко в стопанската система и публичния живот, както е в Съюз на съветските социалистически републики и Китай, а за обезпечаването на грамотно политическо управление и подготвеност в създаването и вземането на решения.
Според оценките на съветската латиноамериканистка Елена Баженова, за разлика от кубинския модел, в Съюз на съветските социалистически републики с Хрушчов за главен ориентир е взет американският потребителски и витален стандарт. За което приказва освен централното управление - това в доста връзки оказва помощ за израждането на социалистическия строй в Съюз на съветските социалистически републики в резултат на устрема за по-бързо постигане и даже изпреварване на задокеанския стандарт, при занемаряване на идеологическото образование на обществото. Така властта способства за замяната на идеалите на социализма с потребителски желания.
Въвеждането на руските войски в Чехословакия и перестройката на Горбачов, изключително нейният политически сегмент, са подложени на критика от Куба, само че деликатно и без изключително разгласяване, с цел да не се провокира толкоз бърз раздор на взаимоотношенията, както става сред Съюз на съветските социалистически републики и Албания през 1961 година и поради антисталинската нервност на Хрушчов. Внимателността на Хавана води и до това, че през 1973 година тя, уведомявайки Москва, е подготвена да даде политическо леговище на президента на Чили Салвадор Алиенде, а през 1983 година на премиера на прилежаща Гренада Морис Бишъп – в навечерието на проамериканския прелом в Чили и интервенцията на Съединени американски щати в Гренада. Но в Кремъл вземат решение да не нервират Белия дом и тези политици умират.
В същото време в Москва е било планувано в края на 60-те - началото на 70-те години изцяло да се обвърже кубинската захарна индустрия със Съюз на съветските социалистически републики. Списание „ Латинска Америка “ (№ 3, 1973) разгласява тези на руския план за елиминиране (на множеството или даже на всички) на култури от захарно цвекло в Украйна в интерес на тръстиката от Острова на свободата и преоборудването на множеството захарни заводи в Украинската ССР за работа с кубински първични материали. Политическият фокус на подобен план е явен, а вторият главен вносител на кубински първични материали от края на 60-те години е Китай, който е в спор със Съветския съюз. Но “внезапно ” управлението на Украинската ССР възразява, а Хавана осведоми Съюз на съветските социалистически републики, че не има намерение да доставя захарна тръстика и полуготовите си артикули само на Съюз на съветските социалистически републики.
Сривът на субсидираните от Москва търговски и стопански връзки с Хавана след 1986 година отчасти се компенсират от кубинските управляващи с дейното развиване на икономическите връзки с КНР, Испания, Мексико, Аржентина, Бразилия и Венецуела. Между другото, Куба получава от Буенос Айрес през последните години на президентството на военачалник Хуан Доминго Перон и брачната половинка му Изабел Перон (1973-76), от Мадрид от края на 60-те, т.е. по време на Франко, освен отстъпки при стокооборота, само че и преференциални заеми, според плана „ Иберийска общественост ”. Испания и Аржентина, съдейки по техните модерни стопански взаимоотношения с Куба, остават, да кажем по този начин, отчасти правилни на политиката на Франко и Перон във връзка с Хавана.
Що се отнася до политиката на Съединени американски щати, доста американски медии през 70-те и 80-те години означават, че във Вашингтон считат за по-важно запазването на военната база в Гуантанамо (което на собствен ред се поддържа от Москва като лост за влияние върху Хавана) и политическото отделяне на Куба от Съюз на съветските социалистически републики, почнало от 1988 година Затова изпращането от братята Кастро, с подсказка за Кремъл, на сталиниста Че Гевара в биливийската селва и гибелта му се одобряват в Съединени американски щати, съдейки по мненията, като застраховка от страна на Хавана от уклон в интерес на войнствените антиамериканци, а Москва – от поддръжката на Куба при положение на предизвикан от нея директен спор със Съединени американски щати.
Американската база в Гуантанамо е към момента в Куба, освен това Куба от гибелта на Че не слага въпроса за нея за разискване в Общото заседание или в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Резолюциите на Организация на обединените нации от 2000 година по отношение на известния затвор на Централно разузнавателно управление на САЩ в същия регион, които са подбудени или подкрепени от Куба, по никакъв метод не се отнасят до статута на същата база или незаконността на окупацията на региона.
Освен това от началото на 80-те години Куба свежда до най-малко помощта за марксистките размирен организации в района. Това може да се смята за сигнал за готовността на Хавана за разговор с Вашингтон. Това, несъмнено, беше употребявано за възобновяване на американско-кубинските дипломатически връзки и директните стопански връзки през 2015-2017 година Освен това, това се случи по едно и също време с въвеждането на китайските и виетнамските пазарни механизми в кубинската стопанска система, които започнаха на острова при започване на 80-те - 90-те години. Между другото, КНР, която от дълго време дава финансова и икономическа помощ на Куба, както и Испания, Мексико и множеството от страните от Южна Америка са главните търговски сътрудници на Куба от началото на 90-те години.
Комбинацията от упоменатите фактори към момента дефинира жизнеността на кубинския модел на социализма. Тя не се разколеба от разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, макар добре познатите социално-икономически вреди за Куба от това събитие - несъмнено от Путин като най-голямата геополитическа злополука на 20-ти век./pogled.info
Превод: В.Сергеев
Майкъл Норман Менли (1924-1997 г.), министър-председател на Ямайка сред 1972 и 1980 и 1989 и 1992 година, създател на ямайския модел на шведския социализъм (70-те доникъде на 90-те) изяснява кубинския феномен по този начин: Хавана не стартира да копира номенклатурния руски социализъм. Ръководството на страната и комунистическата партия не са „ обградени ” от другите по качество и метод на живот от преобладаващата част от популацията. Всеки шеф от горната страна до долу е длъжен три месеца годишно да работи по градежите, в селскостопанските предприятия, лечебните заведения и т.н (както е в Албания, КНР и през днешния ден признато във Виетнам, КНДР, Лаос). А „ на мястото на руската насилствена колективизация на селското стопанство е определен кооперативен вид, сходен на селскостопанските предприятия в Югославия, Полша, Унгария в социалистическия интервал. Малкият бизнес също не е подложен на одържавяване.
Кубинският вид на социализма се подхранва интензивно, съгласно Менли ( и доста други политически дейци и експерти), „ от отдавнашните настроения на преобладаващото болшинство кубинци срещу неоколониализма на Съединени американски щати, все по-силно осъзнали, че ще устоят само в границите на жестока еднопартийна система и при неизбежни ограничения в интерес на усилването на отбранителната дарба.
Тази оценка се преплита с изявлението на Ернесто Че Гевара в изявление пред американското списание Look през юли 1960-г. „ Фидел не е болшевик и нашата гражданска война е извънредно кубинска, а по-точно латиноамериканска. В политически проект може да квалифицирате Фидел и нашето придвижване като народно-революционно или революционно-националистическо.
Сред минусите, по-точно – разрушителните фактори на руския модел, кубинските управляващи и специалисти извеждат на първо място растящата бюрократизация, наклонността към все по-голямо отделяне на политическите елити от народа. Затова комунистическата партия на Куба се образува през 1959 година в идейно практическо „ обособяване ” от маркираните пороци и е наново (след 1925 г.) провъзгласена през 1965 година А в нея Централен комитет, за разлика от руския, има малко отдели. При това кубинското управление слага пред партията задачата не за строго ръководство на всичко в стопанската система и публичния живот, както е в Съюз на съветските социалистически републики и Китай, а за обезпечаването на грамотно политическо управление и подготвеност в създаването и вземането на решения.
Според оценките на съветската латиноамериканистка Елена Баженова, за разлика от кубинския модел, в Съюз на съветските социалистически републики с Хрушчов за главен ориентир е взет американският потребителски и витален стандарт. За което приказва освен централното управление - това в доста връзки оказва помощ за израждането на социалистическия строй в Съюз на съветските социалистически републики в резултат на устрема за по-бързо постигане и даже изпреварване на задокеанския стандарт, при занемаряване на идеологическото образование на обществото. Така властта способства за замяната на идеалите на социализма с потребителски желания.
Въвеждането на руските войски в Чехословакия и перестройката на Горбачов, изключително нейният политически сегмент, са подложени на критика от Куба, само че деликатно и без изключително разгласяване, с цел да не се провокира толкоз бърз раздор на взаимоотношенията, както става сред Съюз на съветските социалистически републики и Албания през 1961 година и поради антисталинската нервност на Хрушчов. Внимателността на Хавана води и до това, че през 1973 година тя, уведомявайки Москва, е подготвена да даде политическо леговище на президента на Чили Салвадор Алиенде, а през 1983 година на премиера на прилежаща Гренада Морис Бишъп – в навечерието на проамериканския прелом в Чили и интервенцията на Съединени американски щати в Гренада. Но в Кремъл вземат решение да не нервират Белия дом и тези политици умират.
В същото време в Москва е било планувано в края на 60-те - началото на 70-те години изцяло да се обвърже кубинската захарна индустрия със Съюз на съветските социалистически републики. Списание „ Латинска Америка “ (№ 3, 1973) разгласява тези на руския план за елиминиране (на множеството или даже на всички) на култури от захарно цвекло в Украйна в интерес на тръстиката от Острова на свободата и преоборудването на множеството захарни заводи в Украинската ССР за работа с кубински първични материали. Политическият фокус на подобен план е явен, а вторият главен вносител на кубински първични материали от края на 60-те години е Китай, който е в спор със Съветския съюз. Но “внезапно ” управлението на Украинската ССР възразява, а Хавана осведоми Съюз на съветските социалистически републики, че не има намерение да доставя захарна тръстика и полуготовите си артикули само на Съюз на съветските социалистически републики.
Сривът на субсидираните от Москва търговски и стопански връзки с Хавана след 1986 година отчасти се компенсират от кубинските управляващи с дейното развиване на икономическите връзки с КНР, Испания, Мексико, Аржентина, Бразилия и Венецуела. Между другото, Куба получава от Буенос Айрес през последните години на президентството на военачалник Хуан Доминго Перон и брачната половинка му Изабел Перон (1973-76), от Мадрид от края на 60-те, т.е. по време на Франко, освен отстъпки при стокооборота, само че и преференциални заеми, според плана „ Иберийска общественост ”. Испания и Аржентина, съдейки по техните модерни стопански взаимоотношения с Куба, остават, да кажем по този начин, отчасти правилни на политиката на Франко и Перон във връзка с Хавана.
Що се отнася до политиката на Съединени американски щати, доста американски медии през 70-те и 80-те години означават, че във Вашингтон считат за по-важно запазването на военната база в Гуантанамо (което на собствен ред се поддържа от Москва като лост за влияние върху Хавана) и политическото отделяне на Куба от Съюз на съветските социалистически републики, почнало от 1988 година Затова изпращането от братята Кастро, с подсказка за Кремъл, на сталиниста Че Гевара в биливийската селва и гибелта му се одобряват в Съединени американски щати, съдейки по мненията, като застраховка от страна на Хавана от уклон в интерес на войнствените антиамериканци, а Москва – от поддръжката на Куба при положение на предизвикан от нея директен спор със Съединени американски щати.
Американската база в Гуантанамо е към момента в Куба, освен това Куба от гибелта на Че не слага въпроса за нея за разискване в Общото заседание или в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Резолюциите на Организация на обединените нации от 2000 година по отношение на известния затвор на Централно разузнавателно управление на САЩ в същия регион, които са подбудени или подкрепени от Куба, по никакъв метод не се отнасят до статута на същата база или незаконността на окупацията на региона.
Освен това от началото на 80-те години Куба свежда до най-малко помощта за марксистките размирен организации в района. Това може да се смята за сигнал за готовността на Хавана за разговор с Вашингтон. Това, несъмнено, беше употребявано за възобновяване на американско-кубинските дипломатически връзки и директните стопански връзки през 2015-2017 година Освен това, това се случи по едно и също време с въвеждането на китайските и виетнамските пазарни механизми в кубинската стопанска система, които започнаха на острова при започване на 80-те - 90-те години. Между другото, КНР, която от дълго време дава финансова и икономическа помощ на Куба, както и Испания, Мексико и множеството от страните от Южна Америка са главните търговски сътрудници на Куба от началото на 90-те години.
Комбинацията от упоменатите фактори към момента дефинира жизнеността на кубинския модел на социализма. Тя не се разколеба от разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, макар добре познатите социално-икономически вреди за Куба от това събитие - несъмнено от Путин като най-голямата геополитическа злополука на 20-ти век./pogled.info
Превод: В.Сергеев
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ