Пет века по-късно Реформацията остава символ на духовната свобода, равноправието и достъпа до образование
Преди 500 години, с обнародването на 95-те тези на Ма̀ртин Лутер, настава поврат в църквата, културата и обществото на Европа. Тазгодишният празник бе маркиран с разнообразни събития във всички елементи на Германия, само че освен там цялата година минава под мотото на тази годишнина, на която се стопира редакторът Весела Владкова.
На 31-ви октомври 1517 година Мартин Лутер забива своите фамозни 95 тези на вратата на Дворцовата черква във Витенберг, в Североизточна Германия. С това се слага началото на Реформацията в Германия и Европа. Епоха, която се слага наедно с Ренесанса и Просвещението.
Лутеровите тези са неговият персонален отговор на огорченията му от неправдите на църквата. През 1510 година той подхваща пътешестване до Рим и остава учуден от користолюбието и разпуснатия живот на римското духовенство. А непосредственият мотив, който провокира митинга му, е практиката на църквата да продава индулгенции. Преди 500 години преподобният Мартин Лутер слага на вратата на църквата във Витенберг своите прословути тези, в които остро порицава користолюбието на римската черква.
Така митингът на Лутер дава началото на процеса Реформация за свободния достъп на всеки човек до Библията и на християнското обучение до всеки обособен набожен. Традиционният мироглед, че църквата е нужният медиатор сред обособения християнин и Бога, се оказва неправилен. Учението на Мартин Лутер слага под подозрение основанието за съществуването на Римокатолическата черква. Недоволството от католическата черква по това време е толкоз огромно, че словото на Лутер завчас възбужда верижна реакция от митинги, които скоро обгръщат огромна част от Европа. Започват религиозни войни в Европа. Трийсетгодишната война в Германия през 17-ти век е една от най кръвопролитните в историята на Стария континент. Независимо от войните, политическите спорове сред католици и протестанти играят и през идващите няколко века значима роля в политическия живот на Европа.
Реформацията има съвсем незабележимо, само че значимо значение за интелектуалното развиване на Западна Европа. Реформацията освобождава религиозната мисъл, а с това и независимото мислене. Реформацията и до през днешния ден е знак на равноправието, достъпа до обучение за всички и на духовната независимост. Това означи немският канцлер Ангела Меркел, щерка на протестантски свещеник, по време на тържественото юбилейно честване на Реформацията.
Лутеранството ни донесе едно ново схващане за индивида, което доста дефинира хода на историята в Европа. А това е схващането за модерния човек, индивида на свободния дух, който носи отговорност за себе си и за ближните. Това е разбирането за толерантния човек. Но по този начин, както религиозната независимост има потребност от протекция против религиозния фанатизъм, по този начин същата тази религиозна независимост изисква от своя страна да пазим религиите от неуважение.
Мартин Лутер, индивидът, който слага началото на протестантската Реформация и който е считан за въплъщение на толерантността, има и своите тъмни страни. Лутер е прочут като върл зложелател на евреите, което откривателите му отдават на несбъдналата му се вяра, че евреите биха могли да се покръстят в християнската религия. Но откакто това не се случва, разочарованието на Лутер пораства и последователно прераства в открита неприязън. Писанията му срещу евреите евентуално са предиздвикали доста протестанти да възприемат абсолютизма в политиката. В този смисъл реформаторът Лутер е спомогнал да се проправи пътя към националсоциализма в Германия. А този малко прочут факт от биографията му накара доста интелектуалци в днешна Германия да трансферират мост към настоящата политическа реалност във Федералната република. За първи път от края на Втората международна война в Бундестага е показана крайната десница, която таи сантименти към нацисткото минало на Германия и антисемитските изявления не са ѝ непознати.
С препратки към днешна Германия, затънала в комплицирани съдружни договаряния, която търси пътя си след невиждани парламентарни избори, звучат думите на ръководителя на съвета на евангелистката черква в Германия Хайнрих Бедфорд-Щром:
За Мартин Лутер тезите също са били стъпка към персоналната независимост. Днес, 500 години по-късно, всички ние сме жители на една страна, която сега също изживява своите вътрешни битки. Няма да ни оказват помощ нито рестриктивните мерки за броя на хората, които имат потребност от нашата помощ, нито моралистични забележки. Това, от което имаме потребност, е нова вътрешна независимост.
На 31-ви октомври 1517 година Мартин Лутер забива своите фамозни 95 тези на вратата на Дворцовата черква във Витенберг, в Североизточна Германия. С това се слага началото на Реформацията в Германия и Европа. Епоха, която се слага наедно с Ренесанса и Просвещението.
Лутеровите тези са неговият персонален отговор на огорченията му от неправдите на църквата. През 1510 година той подхваща пътешестване до Рим и остава учуден от користолюбието и разпуснатия живот на римското духовенство. А непосредственият мотив, който провокира митинга му, е практиката на църквата да продава индулгенции. Преди 500 години преподобният Мартин Лутер слага на вратата на църквата във Витенберг своите прословути тези, в които остро порицава користолюбието на римската черква.
Така митингът на Лутер дава началото на процеса Реформация за свободния достъп на всеки човек до Библията и на християнското обучение до всеки обособен набожен. Традиционният мироглед, че църквата е нужният медиатор сред обособения християнин и Бога, се оказва неправилен. Учението на Мартин Лутер слага под подозрение основанието за съществуването на Римокатолическата черква. Недоволството от католическата черква по това време е толкоз огромно, че словото на Лутер завчас възбужда верижна реакция от митинги, които скоро обгръщат огромна част от Европа. Започват религиозни войни в Европа. Трийсетгодишната война в Германия през 17-ти век е една от най кръвопролитните в историята на Стария континент. Независимо от войните, политическите спорове сред католици и протестанти играят и през идващите няколко века значима роля в политическия живот на Европа.
Реформацията има съвсем незабележимо, само че значимо значение за интелектуалното развиване на Западна Европа. Реформацията освобождава религиозната мисъл, а с това и независимото мислене. Реформацията и до през днешния ден е знак на равноправието, достъпа до обучение за всички и на духовната независимост. Това означи немският канцлер Ангела Меркел, щерка на протестантски свещеник, по време на тържественото юбилейно честване на Реформацията.
Лутеранството ни донесе едно ново схващане за индивида, което доста дефинира хода на историята в Европа. А това е схващането за модерния човек, индивида на свободния дух, който носи отговорност за себе си и за ближните. Това е разбирането за толерантния човек. Но по този начин, както религиозната независимост има потребност от протекция против религиозния фанатизъм, по този начин същата тази религиозна независимост изисква от своя страна да пазим религиите от неуважение.
Мартин Лутер, индивидът, който слага началото на протестантската Реформация и който е считан за въплъщение на толерантността, има и своите тъмни страни. Лутер е прочут като върл зложелател на евреите, което откривателите му отдават на несбъдналата му се вяра, че евреите биха могли да се покръстят в християнската религия. Но откакто това не се случва, разочарованието на Лутер пораства и последователно прераства в открита неприязън. Писанията му срещу евреите евентуално са предиздвикали доста протестанти да възприемат абсолютизма в политиката. В този смисъл реформаторът Лутер е спомогнал да се проправи пътя към националсоциализма в Германия. А този малко прочут факт от биографията му накара доста интелектуалци в днешна Германия да трансферират мост към настоящата политическа реалност във Федералната република. За първи път от края на Втората международна война в Бундестага е показана крайната десница, която таи сантименти към нацисткото минало на Германия и антисемитските изявления не са ѝ непознати.
С препратки към днешна Германия, затънала в комплицирани съдружни договаряния, която търси пътя си след невиждани парламентарни избори, звучат думите на ръководителя на съвета на евангелистката черква в Германия Хайнрих Бедфорд-Щром:
За Мартин Лутер тезите също са били стъпка към персоналната независимост. Днес, 500 години по-късно, всички ние сме жители на една страна, която сега също изживява своите вътрешни битки. Няма да ни оказват помощ нито рестриктивните мерки за броя на хората, които имат потребност от нашата помощ, нито моралистични забележки. Това, от което имаме потребност, е нова вътрешна независимост.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ