Операция "Банър": Преди 50 години британската армия се намесва в Северна Ирландия
Преди 50 години Англия за пръв път разполага войски в Северна Ирландия след тридневни безредици в Лондондери, бастион на католиците. Операция " Банър ", планувана като лимитирана интервенция, трае в действителност 38 години и става най-продължителната в историята на английската войска.
Единственият северноирландски град с население най-вече от католици, Лондондери,, към този момент е претърпял безредици през октомври 1968 година, откакто полицията разпръсва проява в отбрана на гражданските права. На 12 август 1969 година гневът избухва още веднъж - мотив е обичайното шествие на протестантите близо до католическото гето в Богсайд.
Три дни и две нощи не престават жестоките конфликти сред полицията, подкрепена от протестантски деятели, и католиците - най-вече младежи, обкръжили се с барикади. Вълненията се популяризират из още седем града, в това число локалната столица Белфаст. На 15 август идват първите известия за жертви.
Безсилно да се оправи, северноирландското държавно управление насочва на 14 август молба за помощ до английския министър председател Харолд Уилсън. Същия ден в Лондондери идват 300 английски бойци. По време на най-силното им наличие в Ълстър те наброяват близо 30 хиляди души.
Отначало католиците в Лондондери " одобряват задушевно английските бойци " и посрещат задушевно завръщането на полицията, упреквана, че е взела страната на протестантите, оповестяват от мястото репортери на Агенция Франс Прес. Общественото мнение обаче се обръща и английската войска на собствен ред понася упреци в благосклонности към протестантите.
През 1970 година се появява " Временна ИРА ", възродена от пепелта на тогавашната Ирландска републиканска войска, чиято партизанска война довежда през 1921 година до делене на острова: самостоятелна република в южната част и провинция на Обединеното кралство - в северната.
Нелегалната организация повежда акция от атентати против силите на короната; първият английски боец пада погубен през февруари 1971 година Юнионистите отвръщат с акции на екстремисти, обединени в протестантски милиции.
На 30 януари 1972 година - неделя, английски парашутисти стрелят по мирна проява на католици в Лондондери и убиват 14 души. Три дни след тази " кървава неделя " побесняла навалица опожарява английското посолство в Дъблин. На 24 март английското държавно управление стопира пълномощията на институциите в Ълстър и вкарва там режим на директно ръководство.
През 1974 година ИРА уголемява обсега на смъртоносните си набези - при атентати във Англия, в заведения от Гилфорд, Улич и Бирмингам умират към трийсет души.
На 27 август 1979 година организацията протяга ръка за пръв път на кралското семейство: лорд Маунтбатън, братовчед на кралица Елизабет Втора и финален вицекрал на Британска Индия, е погубен при детонация на бомба, сложена на кораба му в Северозападна Ирландия. Същия ден в Ълстър са убити 18 английски бойци.
На 10 април 1998 година, след дългогодишни сложни договаряния, Лондон, Дъблин и водачите на лоялистите и сепаратистите от Северна Ирландия подписват в Белфаст спокойно съглашение, подкрепено от ИРА.
" Споразумението от Разпети петък " поставя завършек на спора, взел над 3500 жертви.
През 2005 година ИРА дава разпореждане да бъде обезвреден нейният боеприпас, а Обединеното кралство последователно понижава военното си наличие.
Операция " Банър " завършва публично на 31 юли 2007 година /БТА
Единственият северноирландски град с население най-вече от католици, Лондондери,, към този момент е претърпял безредици през октомври 1968 година, откакто полицията разпръсва проява в отбрана на гражданските права. На 12 август 1969 година гневът избухва още веднъж - мотив е обичайното шествие на протестантите близо до католическото гето в Богсайд.
Три дни и две нощи не престават жестоките конфликти сред полицията, подкрепена от протестантски деятели, и католиците - най-вече младежи, обкръжили се с барикади. Вълненията се популяризират из още седем града, в това число локалната столица Белфаст. На 15 август идват първите известия за жертви.
Безсилно да се оправи, северноирландското държавно управление насочва на 14 август молба за помощ до английския министър председател Харолд Уилсън. Същия ден в Лондондери идват 300 английски бойци. По време на най-силното им наличие в Ълстър те наброяват близо 30 хиляди души.
Отначало католиците в Лондондери " одобряват задушевно английските бойци " и посрещат задушевно завръщането на полицията, упреквана, че е взела страната на протестантите, оповестяват от мястото репортери на Агенция Франс Прес. Общественото мнение обаче се обръща и английската войска на собствен ред понася упреци в благосклонности към протестантите.
През 1970 година се появява " Временна ИРА ", възродена от пепелта на тогавашната Ирландска републиканска войска, чиято партизанска война довежда през 1921 година до делене на острова: самостоятелна република в южната част и провинция на Обединеното кралство - в северната.
Нелегалната организация повежда акция от атентати против силите на короната; първият английски боец пада погубен през февруари 1971 година Юнионистите отвръщат с акции на екстремисти, обединени в протестантски милиции.
На 30 януари 1972 година - неделя, английски парашутисти стрелят по мирна проява на католици в Лондондери и убиват 14 души. Три дни след тази " кървава неделя " побесняла навалица опожарява английското посолство в Дъблин. На 24 март английското държавно управление стопира пълномощията на институциите в Ълстър и вкарва там режим на директно ръководство.
През 1974 година ИРА уголемява обсега на смъртоносните си набези - при атентати във Англия, в заведения от Гилфорд, Улич и Бирмингам умират към трийсет души.
На 27 август 1979 година организацията протяга ръка за пръв път на кралското семейство: лорд Маунтбатън, братовчед на кралица Елизабет Втора и финален вицекрал на Британска Индия, е погубен при детонация на бомба, сложена на кораба му в Северозападна Ирландия. Същия ден в Ълстър са убити 18 английски бойци.
На 10 април 1998 година, след дългогодишни сложни договаряния, Лондон, Дъблин и водачите на лоялистите и сепаратистите от Северна Ирландия подписват в Белфаст спокойно съглашение, подкрепено от ИРА.
" Споразумението от Разпети петък " поставя завършек на спора, взел над 3500 жертви.
През 2005 година ИРА дава разпореждане да бъде обезвреден нейният боеприпас, а Обединеното кралство последователно понижава военното си наличие.
Операция " Банър " завършва публично на 31 юли 2007 година /БТА
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ