Кольо Карамфилов се обажда от небето с ретроспективна изложба
Преди 5 години в една неделя от този свят си потегли художникът Кольо Карамфилов " метнал се на крилото на сив гълъб ", както написа неговият непосредствен другар - Елин Рахнев. И макар че по думите на поета " Кольо К. още не се е обадил дали е дошъл ", той " постоянно ще бъде бъдеще ". За това приказва и втората ретроспективна негова галерия тази година - " Необозримо за Кольо К. " в Артгалерия НДК , която ще продължи от 4 до 20 октомври.
Въпреки че заглавието на изложбата в Пловдив беше същото, в тази в София са включени и непоказвани творби на художника, които са предоставени от колекционери и галеристи. Особен интерес съставляват неговите ранни работи от времето, в което към момента се подписва като Николай Карамфилов. Той се изявява в жанрове като живопис, графика, статуя, съоръжения. Куратор на изложбата е проф. Галина Лардева, която отбелязва: " Има една доста забавна композиция сред пластика и рисунка и несъмнено, огромни живописни творби, в които могат да се видят целия този свят от знаци, знаци, послания на Кольо Карамфилов. "
© Артгалерия – НДК
Картина от изложбата
Каква може да бъде първата среща с художника. " Сблъскахме се във влака за Солун една ранна заран през 2001 година Не се познавахме. Само аз знаех кой е той ", споделя пред " Дневник " Ива Съйкова - културен управител и куратор на изложба " Орловска 10 " в Габрово и създател на съдружие " Артерия ". Но същинската им среща следва. След експозиция на художника Милко Божков в нейната изложба те се обаждат на Кольо Карамфилов и Съйкова мигновено го кани да направи галерия. Той се съгласява. " След няколко години и доста диалози той ми сподели: " Да знаеш, че в никакъв случай не съм се съгласявал по този начин от раз. Имаше нещо в гласа ти което ме притегли " ", прибавя тя.
Съйкова го дефинира като " извънредно откровен, одушевен, доброжелателен, човеколюбец ", който непроменяемо се намира " високо над злободневието и дребните човешки боричкания ". " Мисля си, че такива мощни магнетични хора неслучайно се раждат в опустошена и обездушена среда. Те минават като ярки красиви комети и изгарят бързо, с цел да може споменът за тях да остане за дълго ", изяснява тя.
© Артгалерия – НДК
Картина от изложбата
Колкото до наследството на художника, Съйкова отбелязва, че това е проблем на наследниците му, само че в това време приятелите му също са негови наследници по някакъв метод, въпреки и да имат една дребна парченце от творчеството му. " Кольо Карамфилов беше извънредно великодушен, подаряваше, рисуваше под дърво и камък... На крайник, върху салфетки, инцидентно попаднала хартия, картони, стени. Знам, че мнозина имат част от голямото наследството, оставено от него. Никой не може да знае какво ще се случи в далечно бъдеще. Това е записано единствено в бележниците на ориста ", приключва тя.
" Кольо Карамфилов е безконечност. Един огромен дух, който даже след гибелта си продължава да диша. Той не беше от този свят ", споделя синът на художника Росен Карамфилов - стихотворец и публицист. Той се надява татко му да бъде ентусиазъм за идващите генерации. Нещо, в което е вярвал и самият Кольо Карамфилов. Колкото до ретроспективната галерия, Росен Карамфилов акцентира, че сходни благоприятни условия би трябвало да бъдат оценени. " Всъщност думите по този начин или другояче са непотребни ", замълчава за миг той.
Росен Карамфилов обръща внимание и на опитите за плагиатство на творчеството на татко му. " Правят жалки опити да го копират. Продължават да се продават имитации. Бездарници се подписват с името му, крадат му знаците и ги присвояват, само че истината е, че не могат да му вземат дарованието ", безапелационен е той. И се зарича, че ще направи всичко допустимо изложения като ретроспективната " Необозримо за Кольо К. " да продължат да бъдат проведени.
" И аз, и околните на Кольо вършим всичко по силите си да пренесем гения му във времето. Такава ни е задачата. Искрено се надявам да съумяваме и отсега нататък ", споделя още Росен Карамфилов и изрича благодарности на Галина Лардева и Радост Коцева. " Без тяхната безрезервност " Необозримо " нямаше да се случи. Почитания и към всички колекционери, които дадоха единодушие творбите, които са тяхна благосъстоятелност, да бъдат изложени. Дано сме съумели да съединим земята и небето. Кольо го заслужава ", завършва той.
© Артгалерия – НДК
Картина от изложбата
Дневник препубликува текста, който Елин Рахнев прочете на откриването на изложбата в Пловдив с позволението на създателя.
Кольо К прегърна света по собствен си метод - първо поречията му, след това придвижванията и паметта му, най-после всичките му несъгласия. И светът беше благополучен. И стана по-голям. Светът също го прегърна и направи от очите му крайбрежия, от сълзата му облаци, от жестовете му сонети, от мълчанието му рапсодии. И тази взаимна прегръдка бе сребърното на светлината, комат от красивото, защита към дъждовните капки, преваляването на тъгата. А може би просто сърдечния конвулсия на вярата. Всъщност тази прегръдка беше сън, в който можеш да се доизмислиш, да конструираш отначало всичките си контури, да усетиш графиката на кръвта си, да композираш мечтанията си. В тази прегръдка сред Кольо К и света всеки от нас се припозна или занапред ще му се случва. Припознахме се - един като валсиращо есенно листо, различен като мравка с криле, трети като птица, която чопли залеза, а за някои тази прегръдка е тъга по всеки и всичко. Няма значение. Важно е, че тази прегръдка е огледало и ние от ден на ден и повече се взираме в него, оглеждаме егото и суетата си, губим се в черупката му, след това се търсим из кълдъръмите и шепотите на живота. И постоянно сме малко по-различни от преди, малко по-претенциозни, с няколко копнежа допълнително.
Всъщност желаех да кажа нещо напълно друго. Никога не съм си представял света без Кольо К, пък и има ли потребност от тази визия? Не мога. Всъщност не съм си представял меланхолията на този свят, трепетите му, стенанията му, всичките му сантименти и орнаменти, всичките му увертюри и партитури... А и когато правиш от сълзата самун, от изгрева пиано, от тишината ноти, от минзухара бедра на девица, този свят не може без теб. Този свят има мъчителна потребност от теб и постоянно ще има. Как да затворя в този момент Кольо К в думи, в лист хартия или в някаква клавиатура? Невъзможно е! Как да го сбъдна в някакво минало? Няма по какъв начин да стане. Да го облека в кавички, точки, препинателност... Няма по какъв начин да се случи. Кольо К постоянно ще бъде бъдеще. Ще се рее, ще танцува, ще пее някъде в пространството, ще римува есента със солта на усмивката, с пледоариите на птиците, с крилете на дърветата. И няма по какъв начин да не бъде бъдеще, когато с няколко мига доизмисли времето, разшири размера на кокичето, отдалечи живота от живота, направи чисто нова версия на тъгата. Няма кака да не бъде напред във времето, когато доста пъти времето го гонеше. Всъщност това беше танц - дали валс, танго или си беше чист рокендрол, отново няма значение.
Не желая да изпадам в патетика - тя не му е нужна. Нека когато приказваме за него, просто да се усмихнем. Нищо повече. И да го създадат всички - и близки, и непознати, и тези, които ще схванат кой е Кольо К в годините напред. Знам, че тази усмивка е доста специфична, единствена, само че съм повече от сигурен, че по този начин би трябвало да бъде. Всичко друго ще бъде памет и тогава светът, времето и чучулигите няма да ни го простят. Изобщо.
Въпреки че заглавието на изложбата в Пловдив беше същото, в тази в София са включени и непоказвани творби на художника, които са предоставени от колекционери и галеристи. Особен интерес съставляват неговите ранни работи от времето, в което към момента се подписва като Николай Карамфилов. Той се изявява в жанрове като живопис, графика, статуя, съоръжения. Куратор на изложбата е проф. Галина Лардева, която отбелязва: " Има една доста забавна композиция сред пластика и рисунка и несъмнено, огромни живописни творби, в които могат да се видят целия този свят от знаци, знаци, послания на Кольо Карамфилов. "
© Артгалерия – НДК
Картина от изложбата
Каква може да бъде първата среща с художника. " Сблъскахме се във влака за Солун една ранна заран през 2001 година Не се познавахме. Само аз знаех кой е той ", споделя пред " Дневник " Ива Съйкова - културен управител и куратор на изложба " Орловска 10 " в Габрово и създател на съдружие " Артерия ". Но същинската им среща следва. След експозиция на художника Милко Божков в нейната изложба те се обаждат на Кольо Карамфилов и Съйкова мигновено го кани да направи галерия. Той се съгласява. " След няколко години и доста диалози той ми сподели: " Да знаеш, че в никакъв случай не съм се съгласявал по този начин от раз. Имаше нещо в гласа ти което ме притегли " ", прибавя тя.
Съйкова го дефинира като " извънредно откровен, одушевен, доброжелателен, човеколюбец ", който непроменяемо се намира " високо над злободневието и дребните човешки боричкания ". " Мисля си, че такива мощни магнетични хора неслучайно се раждат в опустошена и обездушена среда. Те минават като ярки красиви комети и изгарят бързо, с цел да може споменът за тях да остане за дълго ", изяснява тя.
© Артгалерия – НДК
Картина от изложбата
Колкото до наследството на художника, Съйкова отбелязва, че това е проблем на наследниците му, само че в това време приятелите му също са негови наследници по някакъв метод, въпреки и да имат една дребна парченце от творчеството му. " Кольо Карамфилов беше извънредно великодушен, подаряваше, рисуваше под дърво и камък... На крайник, върху салфетки, инцидентно попаднала хартия, картони, стени. Знам, че мнозина имат част от голямото наследството, оставено от него. Никой не може да знае какво ще се случи в далечно бъдеще. Това е записано единствено в бележниците на ориста ", приключва тя.
" Кольо Карамфилов е безконечност. Един огромен дух, който даже след гибелта си продължава да диша. Той не беше от този свят ", споделя синът на художника Росен Карамфилов - стихотворец и публицист. Той се надява татко му да бъде ентусиазъм за идващите генерации. Нещо, в което е вярвал и самият Кольо Карамфилов. Колкото до ретроспективната галерия, Росен Карамфилов акцентира, че сходни благоприятни условия би трябвало да бъдат оценени. " Всъщност думите по този начин или другояче са непотребни ", замълчава за миг той.
Росен Карамфилов обръща внимание и на опитите за плагиатство на творчеството на татко му. " Правят жалки опити да го копират. Продължават да се продават имитации. Бездарници се подписват с името му, крадат му знаците и ги присвояват, само че истината е, че не могат да му вземат дарованието ", безапелационен е той. И се зарича, че ще направи всичко допустимо изложения като ретроспективната " Необозримо за Кольо К. " да продължат да бъдат проведени.
" И аз, и околните на Кольо вършим всичко по силите си да пренесем гения му във времето. Такава ни е задачата. Искрено се надявам да съумяваме и отсега нататък ", споделя още Росен Карамфилов и изрича благодарности на Галина Лардева и Радост Коцева. " Без тяхната безрезервност " Необозримо " нямаше да се случи. Почитания и към всички колекционери, които дадоха единодушие творбите, които са тяхна благосъстоятелност, да бъдат изложени. Дано сме съумели да съединим земята и небето. Кольо го заслужава ", завършва той.
© Артгалерия – НДК
Картина от изложбата
Дневник препубликува текста, който Елин Рахнев прочете на откриването на изложбата в Пловдив с позволението на създателя.
Кольо К прегърна света по собствен си метод - първо поречията му, след това придвижванията и паметта му, най-после всичките му несъгласия. И светът беше благополучен. И стана по-голям. Светът също го прегърна и направи от очите му крайбрежия, от сълзата му облаци, от жестовете му сонети, от мълчанието му рапсодии. И тази взаимна прегръдка бе сребърното на светлината, комат от красивото, защита към дъждовните капки, преваляването на тъгата. А може би просто сърдечния конвулсия на вярата. Всъщност тази прегръдка беше сън, в който можеш да се доизмислиш, да конструираш отначало всичките си контури, да усетиш графиката на кръвта си, да композираш мечтанията си. В тази прегръдка сред Кольо К и света всеки от нас се припозна или занапред ще му се случва. Припознахме се - един като валсиращо есенно листо, различен като мравка с криле, трети като птица, която чопли залеза, а за някои тази прегръдка е тъга по всеки и всичко. Няма значение. Важно е, че тази прегръдка е огледало и ние от ден на ден и повече се взираме в него, оглеждаме егото и суетата си, губим се в черупката му, след това се търсим из кълдъръмите и шепотите на живота. И постоянно сме малко по-различни от преди, малко по-претенциозни, с няколко копнежа допълнително.
Всъщност желаех да кажа нещо напълно друго. Никога не съм си представял света без Кольо К, пък и има ли потребност от тази визия? Не мога. Всъщност не съм си представял меланхолията на този свят, трепетите му, стенанията му, всичките му сантименти и орнаменти, всичките му увертюри и партитури... А и когато правиш от сълзата самун, от изгрева пиано, от тишината ноти, от минзухара бедра на девица, този свят не може без теб. Този свят има мъчителна потребност от теб и постоянно ще има. Как да затворя в този момент Кольо К в думи, в лист хартия или в някаква клавиатура? Невъзможно е! Как да го сбъдна в някакво минало? Няма по какъв начин да стане. Да го облека в кавички, точки, препинателност... Няма по какъв начин да се случи. Кольо К постоянно ще бъде бъдеще. Ще се рее, ще танцува, ще пее някъде в пространството, ще римува есента със солта на усмивката, с пледоариите на птиците, с крилете на дърветата. И няма по какъв начин да не бъде бъдеще, когато с няколко мига доизмисли времето, разшири размера на кокичето, отдалечи живота от живота, направи чисто нова версия на тъгата. Няма кака да не бъде напред във времето, когато доста пъти времето го гонеше. Всъщност това беше танц - дали валс, танго или си беше чист рокендрол, отново няма значение.
Не желая да изпадам в патетика - тя не му е нужна. Нека когато приказваме за него, просто да се усмихнем. Нищо повече. И да го създадат всички - и близки, и непознати, и тези, които ще схванат кой е Кольо К в годините напред. Знам, че тази усмивка е доста специфична, единствена, само че съм повече от сигурен, че по този начин би трябвало да бъде. Всичко друго ще бъде памет и тогава светът, времето и чучулигите няма да ни го простят. Изобщо.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ