Как Су-27 спасява руската авиация
Преди 45 години, на 20 май 1977 година, в Съюз на съветските социалистически републики се състоя първият полет на прототипа на тежък изтребител 4-то потомство с код Т-10. Сега го познаваме като Су-27. Разработването на тази машина е началото на цяла епоха в руската (руската) бойна авиация. Но смисъла на този в действителност извънреден аероплан не се изчерпва единствено с това.
Опитът от въздушната война във Виетнам, където двете най-хубави школи по военно самолетостроене по това време, руската и американската, се сблъскват във въздуха, сподели лимитираните благоприятни условия на изтребителите от 3-то потомство, които преобладават по това време.
В конкуренцията за четвърто потомство
В началото на 70-те години на предишния век условията за изтребители нормално се основават без никакви характерни стандарти, а по-скоро, като се вземат поради опциите на личната технология и достиженията на съперниците. Свръхзвуковата изтребителна авиация към момента минава през началния стадий на бързо развиване, в който, наподобява, „ всички пътища са отворени “.
„ Третото потомство “, съществуващо по това време, в този момент се приписва със задна дата на първите серийни изтребители, способни да поддържат свръхзвукова скорост за дълго време, за десетки минути, носещи свои лични пълноценни радари и богат набор от датчици, извънредно маневрени и многоцелеви. „ Зоологическата градина “ на машините от 3-то потомство се оказа много колоритна. Това включва първите платформи за отвесно политане и кацане като английския “Хериър”, както и първите изтребители, способни да употребяват оръжия отвън полезрението. Типични представители на 3-то потомство са американският “МакДонъл-Дъглас” Ф-4 “Фантом”, руският МиГ-23 и френският “Дасо Мираж-3”.
Четвъртото потомство в началото е замислено като еволюционно развиване на предходното - третото. Освен това, несъмнено, тогава, през 70-те години на предишния век, никой не си е предполагал, че това потомство машини ще стане преобладаващо в света за половин век - създадените машини се считат за още една и като цяло за дребна „ крачка напред “.
Самолетите от 4-то потомство получават системи за ръководство по проводник, като се изключи обемните механични и хидравлични задвижвания от структурата на самолета. Основното им качество е супер маневреност, която е " купена " за сметка на аеродинамичната неустойчивост - в дизайна им стартира да доминира нестабилна аеродинамична скица.
Тези машини получават знаци на предното стъкло на водача, осъществена е обширна компютъризация на всички съставни елементи, а доплеровите радари и фазираните решетки стават наложителни единици на системите за разкриване. Освен това самолетите от 4-то потомство могат да доближат скорости, два пъти по-високи от скоростта на звука.
Су-27 против Ф-15
Основният съперник на Су-27 по това време беше американският Ф-15 “Орел”, който към този момент е влезнал в серийно произвеждане, който стана първият изтребител от 4-то потомство в света. Разработката на този аероплан е приключена през 1972 година и е въведен в употреба през 1976 година През 1979 година „ Орлите “ получават първото си бойно кръщение, като сполучливо смъкват четири остарели сирийски изтребителя МиГ-21 в небето над Ливан.
В отговор Съюз на съветските социалистически републики взема решение да стартира работа по своя перспективен изтребител, с цел да получи превъзходство във въздуха. За да стане това, в Съветския съюз през 1969 година е призната стратегия за създаване на перспективен фронтов изтребител (ПФИ) на конкурентна основа, в която вземат участие три конструкторски бюра - “Сухой”, “Яковлев” и “Микоян”. Техническото задание на новосъздадената машина е фокусирано върху превъзходството над Ф-15, а непосредствен маневрен пердах се приема като главен способ за придобиване на предимство във въздуха.
Да кажем незабавно, че в по-нататъшната история на действителни борби сред F-15 и Су-27 това в никакъв случай не се е случвало, само че индиректно можем да кажем, че „ партийната задача “ е изпълнена: през 90-те години на предишния век на фона на топене на връзките сред Русия и Съединени американски щати, тези две машини се сблъскват в подготвителни борби.
През август 1992 година водачи от Липецкия център за бойно потребление и преподготовка на летателния личен състав на Военновъздушни сили вършат приятелско посещаване в американската авиобаза “Лангли”, а през септември същата година американските водачи вършат насрещгно посещаване в Липецк. Организирани са „ взаимни маневри” на самолетите Ф-15Д и Су-27УБ, вследствие на които Су-27 печели със „ сух” резултат. Американската страна обаче в никакъв случай не е признавала публично или коментирала резултатите от тези подготвителни борби.
Въпреки това през 1972 година бойните благоприятни условия на Ф-15 към момента са изцяло незнайни и плановете на КБ “Сухой”, “Микоян” и “Яковлев” се конкурират между тях. През 1972 година се организират два научно-технически съвета, вследствие на което плановете Як-45 и Як-47 отпадат от състезанието. Проектът на конструкторското бюро на Микоян, бъдещият МиГ-29, се оказва напълно друг изтребител, тъй че управлението на " компанията " на Микоян излиза с предложение за делене на програмата ПФИ и основаване на два изтребителя редом - тежък и лек, с оптимално унифициране на оборудването.
Тежък, само че супер маневрен
За прототипа Т-10, който по-късно ще стане прочут като Су-27, е определена интегрирана скица, при която крилото и фюзелажът на самолета са една аеродинамична повърхнина. Такава скица осигуряваше оптимално покачване и дава спомагателна непоклатимост при нестабилни условия на полет. Освен това T-10 употребява крило с закривен челен борд и развъртян радикален приток, което дава преимущество на самолета за свръхзвуков полет. Върху горните повърхности на мотогондолите са сложени двойни отвесни опашни кила.
Избран е турбореактивният мотор с форсажна камера AЛ-21Ф-3, планиран от ОКБ-165 “A.M. Люлки”. Два от тези мотори създадоха повече от 22 тона двигателна сила във форсаж, което разрешава на новия аероплан на конструкторското бюро на Сухой да прави чудеса във въздуха, в това число всички съществуващи висши пилотажни фигури и даже основаване на нови, като “Кобрата”, която по-късно става известна.
При осъществяване на " Кобра ", самолетът, без да трансформира посоката на придвижване, пламенно повдига носа си, увеличавайки ъгъла на офанзива до 120 градуса, лети с опашката напред за известно време и по-късно бързо се връща в хоризонтално състояние. Има и прибавен смисъл в работата на “Кобрата” - доста радари " губят " такива цели, които са на практика неподвижни по отношение на радарния лъч, което прави допустимо потреблението на “Кобрата” за битка със системите Противовъздушна отбрана. Също по този начин, тази маневра е използвана за отбягване на гонене: съперникът, преследващ Су-27, скача напред и се трансформира в комфортна цел за офанзива.
Друга неповторима маневра на Су-27 е “Фроловата чакра”, кръстена на летеца-изпитател Евгений Фролов. При осъществяване на тази маневра самолетът с нанагорнище по едно и също време понижава скоростта и от това състояние прави „ мъртва линия “ при доста ниски скорости на полета, довеждайки ъгъла на офанзива до 360 °, т.е. на практика завъртайки опашката си! Подобна маневра е от практическо значение и за въздушния пердах.
Интересното е, че подготвителните въздушни борби демонстрират цялостното предимство на тежкия Су-27 над първичния му съперник МиГ-29. Факт е, че заради по-добрата маневреност и съотношението на двигателна сила към тежестта на завои, Су-27 влиза в опашката на МиГ след един и половина до два кръга, което е ненадейно за машина с доста по-голяма тежест от лекия МиГ-29.
Къде се отли чава Су-27?
Основният опит от равни борби в действителни условия за Су-27 е точно против МиГ-овете. През 1999-2000 година няколко Су-27 вземат участие в етиопско-еритрейската война като част от етиопските Военновъздушни сили. При въздушни боеве те смъкнаха три еритрейски МиГ-29 и съществено повреждат различен, който по-късно е отписан на земята, без да има жертви.
В съвремието Су-27 също взе участие във военни дейности. По-специално, на 7 май 2022 година украинските военновъздушни сили бомбардираха съветските войски на остров Змейни с два Су-27, чиято активност беше снимана от камерите на БПЛА “Байрактар”. Подобно потребление на Су-27 като фронтов бомбардировач обаче струваше скъпо на Украйна: по време на несполучливия десант на острова Киев загуби минимум четири единици Су-27, най-вероятно свалени от съветската Противовъздушна отбрана. Още един украински Су-27 беше свален от съветски системи за противовъздушна защита над Киев на 25 февруари, а още два бяха изгубени от украинските военновъздушни сили на летища покрай Житомир и Кропивницки (Кировоград) от удари с точно ръководство.
Самолетите Су-27 са неведнъж употребявани от Военновъздушни сили и Върховен касационен съд на Русия и то доста сполучливо. И по този начин, на 5 октомври 1992 година четири съветски Су-27 стопираха идването на грузински подкрепления от три десантни хеликоптера в Гантиади, като ги принудиха да кацнат. Освен това Су-27 се употребява необятно от Русия като изтребител-прехващач – единствено през последното десетилетие повече от 500 разследващи самолета са били прехванати от изтребители Су-27 и Су-30.
В Сирия съветски изтребители Су-27СМ3 правят бойни полета против терористични цели в страната по време на продължаващата революция, което демонстрира целесъобразността на потреблението им като бомбардировач на фронтовата линия. В момента Су-27 са на въоръжение в 13 страни, а в Съединени американски щати няколко Су-27, закупени от Украйна, са в частна приложимост. Това обаче е чиста конвенционалност – тези машини са част от ескадрила “Агресорите”, която непрекъснато се употребява от американските водачи за отработване на дейности против евентуален зложелател. Така даже половин век след първия си полет Су-27 се възприема от страните от НАТО като заплашителен съперник.
Стойността на Су-27 обаче е доста повече от просто страхотна бойна машина. Су-27, преди всичко, се трансформира в базова платформа за създаване нацяло семейство тежки изтребители със свои лични характерности и специализации: Су-30, Су-33, Су-34, Су-35. Популярността на тази машина е високо оценена от задгранични клиенти, разнообразни версии на Су-27 и Су-30 са интензивно изнасяни. Всъщност точно Су-27 и неговите модификации (например Су-30МКИ) направиха допустимо спасяването на съветската военна авиационна промишленост през най-трудните 90-те години. Продажбата на стотици от тези машини донесе десетки милиарди долари на съветските заводи и укрепи престижа на съветските оръжия по света. Оригиналният Су-27 последователно излиза в пенсия, само че доста по-модерните самолети, издигнати на неговата платформа, евентуално ще служат на Русия в продължение на години.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Опитът от въздушната война във Виетнам, където двете най-хубави школи по военно самолетостроене по това време, руската и американската, се сблъскват във въздуха, сподели лимитираните благоприятни условия на изтребителите от 3-то потомство, които преобладават по това време.
В конкуренцията за четвърто потомство
В началото на 70-те години на предишния век условията за изтребители нормално се основават без никакви характерни стандарти, а по-скоро, като се вземат поради опциите на личната технология и достиженията на съперниците. Свръхзвуковата изтребителна авиация към момента минава през началния стадий на бързо развиване, в който, наподобява, „ всички пътища са отворени “.
„ Третото потомство “, съществуващо по това време, в този момент се приписва със задна дата на първите серийни изтребители, способни да поддържат свръхзвукова скорост за дълго време, за десетки минути, носещи свои лични пълноценни радари и богат набор от датчици, извънредно маневрени и многоцелеви. „ Зоологическата градина “ на машините от 3-то потомство се оказа много колоритна. Това включва първите платформи за отвесно политане и кацане като английския “Хериър”, както и първите изтребители, способни да употребяват оръжия отвън полезрението. Типични представители на 3-то потомство са американският “МакДонъл-Дъглас” Ф-4 “Фантом”, руският МиГ-23 и френският “Дасо Мираж-3”.
Четвъртото потомство в началото е замислено като еволюционно развиване на предходното - третото. Освен това, несъмнено, тогава, през 70-те години на предишния век, никой не си е предполагал, че това потомство машини ще стане преобладаващо в света за половин век - създадените машини се считат за още една и като цяло за дребна „ крачка напред “.
Самолетите от 4-то потомство получават системи за ръководство по проводник, като се изключи обемните механични и хидравлични задвижвания от структурата на самолета. Основното им качество е супер маневреност, която е " купена " за сметка на аеродинамичната неустойчивост - в дизайна им стартира да доминира нестабилна аеродинамична скица.
Тези машини получават знаци на предното стъкло на водача, осъществена е обширна компютъризация на всички съставни елементи, а доплеровите радари и фазираните решетки стават наложителни единици на системите за разкриване. Освен това самолетите от 4-то потомство могат да доближат скорости, два пъти по-високи от скоростта на звука.
Су-27 против Ф-15
Основният съперник на Су-27 по това време беше американският Ф-15 “Орел”, който към този момент е влезнал в серийно произвеждане, който стана първият изтребител от 4-то потомство в света. Разработката на този аероплан е приключена през 1972 година и е въведен в употреба през 1976 година През 1979 година „ Орлите “ получават първото си бойно кръщение, като сполучливо смъкват четири остарели сирийски изтребителя МиГ-21 в небето над Ливан.
В отговор Съюз на съветските социалистически републики взема решение да стартира работа по своя перспективен изтребител, с цел да получи превъзходство във въздуха. За да стане това, в Съветския съюз през 1969 година е призната стратегия за създаване на перспективен фронтов изтребител (ПФИ) на конкурентна основа, в която вземат участие три конструкторски бюра - “Сухой”, “Яковлев” и “Микоян”. Техническото задание на новосъздадената машина е фокусирано върху превъзходството над Ф-15, а непосредствен маневрен пердах се приема като главен способ за придобиване на предимство във въздуха.
Да кажем незабавно, че в по-нататъшната история на действителни борби сред F-15 и Су-27 това в никакъв случай не се е случвало, само че индиректно можем да кажем, че „ партийната задача “ е изпълнена: през 90-те години на предишния век на фона на топене на връзките сред Русия и Съединени американски щати, тези две машини се сблъскват в подготвителни борби.
През август 1992 година водачи от Липецкия център за бойно потребление и преподготовка на летателния личен състав на Военновъздушни сили вършат приятелско посещаване в американската авиобаза “Лангли”, а през септември същата година американските водачи вършат насрещгно посещаване в Липецк. Организирани са „ взаимни маневри” на самолетите Ф-15Д и Су-27УБ, вследствие на които Су-27 печели със „ сух” резултат. Американската страна обаче в никакъв случай не е признавала публично или коментирала резултатите от тези подготвителни борби.
Въпреки това през 1972 година бойните благоприятни условия на Ф-15 към момента са изцяло незнайни и плановете на КБ “Сухой”, “Микоян” и “Яковлев” се конкурират между тях. През 1972 година се организират два научно-технически съвета, вследствие на което плановете Як-45 и Як-47 отпадат от състезанието. Проектът на конструкторското бюро на Микоян, бъдещият МиГ-29, се оказва напълно друг изтребител, тъй че управлението на " компанията " на Микоян излиза с предложение за делене на програмата ПФИ и основаване на два изтребителя редом - тежък и лек, с оптимално унифициране на оборудването.
Тежък, само че супер маневрен
За прототипа Т-10, който по-късно ще стане прочут като Су-27, е определена интегрирана скица, при която крилото и фюзелажът на самолета са една аеродинамична повърхнина. Такава скица осигуряваше оптимално покачване и дава спомагателна непоклатимост при нестабилни условия на полет. Освен това T-10 употребява крило с закривен челен борд и развъртян радикален приток, което дава преимущество на самолета за свръхзвуков полет. Върху горните повърхности на мотогондолите са сложени двойни отвесни опашни кила.
Избран е турбореактивният мотор с форсажна камера AЛ-21Ф-3, планиран от ОКБ-165 “A.M. Люлки”. Два от тези мотори създадоха повече от 22 тона двигателна сила във форсаж, което разрешава на новия аероплан на конструкторското бюро на Сухой да прави чудеса във въздуха, в това число всички съществуващи висши пилотажни фигури и даже основаване на нови, като “Кобрата”, която по-късно става известна.
При осъществяване на " Кобра ", самолетът, без да трансформира посоката на придвижване, пламенно повдига носа си, увеличавайки ъгъла на офанзива до 120 градуса, лети с опашката напред за известно време и по-късно бързо се връща в хоризонтално състояние. Има и прибавен смисъл в работата на “Кобрата” - доста радари " губят " такива цели, които са на практика неподвижни по отношение на радарния лъч, което прави допустимо потреблението на “Кобрата” за битка със системите Противовъздушна отбрана. Също по този начин, тази маневра е използвана за отбягване на гонене: съперникът, преследващ Су-27, скача напред и се трансформира в комфортна цел за офанзива.
Друга неповторима маневра на Су-27 е “Фроловата чакра”, кръстена на летеца-изпитател Евгений Фролов. При осъществяване на тази маневра самолетът с нанагорнище по едно и също време понижава скоростта и от това състояние прави „ мъртва линия “ при доста ниски скорости на полета, довеждайки ъгъла на офанзива до 360 °, т.е. на практика завъртайки опашката си! Подобна маневра е от практическо значение и за въздушния пердах.
Интересното е, че подготвителните въздушни борби демонстрират цялостното предимство на тежкия Су-27 над първичния му съперник МиГ-29. Факт е, че заради по-добрата маневреност и съотношението на двигателна сила към тежестта на завои, Су-27 влиза в опашката на МиГ след един и половина до два кръга, което е ненадейно за машина с доста по-голяма тежест от лекия МиГ-29.
Къде се отли чава Су-27?
Основният опит от равни борби в действителни условия за Су-27 е точно против МиГ-овете. През 1999-2000 година няколко Су-27 вземат участие в етиопско-еритрейската война като част от етиопските Военновъздушни сили. При въздушни боеве те смъкнаха три еритрейски МиГ-29 и съществено повреждат различен, който по-късно е отписан на земята, без да има жертви.
В съвремието Су-27 също взе участие във военни дейности. По-специално, на 7 май 2022 година украинските военновъздушни сили бомбардираха съветските войски на остров Змейни с два Су-27, чиято активност беше снимана от камерите на БПЛА “Байрактар”. Подобно потребление на Су-27 като фронтов бомбардировач обаче струваше скъпо на Украйна: по време на несполучливия десант на острова Киев загуби минимум четири единици Су-27, най-вероятно свалени от съветската Противовъздушна отбрана. Още един украински Су-27 беше свален от съветски системи за противовъздушна защита над Киев на 25 февруари, а още два бяха изгубени от украинските военновъздушни сили на летища покрай Житомир и Кропивницки (Кировоград) от удари с точно ръководство.
Самолетите Су-27 са неведнъж употребявани от Военновъздушни сили и Върховен касационен съд на Русия и то доста сполучливо. И по този начин, на 5 октомври 1992 година четири съветски Су-27 стопираха идването на грузински подкрепления от три десантни хеликоптера в Гантиади, като ги принудиха да кацнат. Освен това Су-27 се употребява необятно от Русия като изтребител-прехващач – единствено през последното десетилетие повече от 500 разследващи самолета са били прехванати от изтребители Су-27 и Су-30.
В Сирия съветски изтребители Су-27СМ3 правят бойни полета против терористични цели в страната по време на продължаващата революция, което демонстрира целесъобразността на потреблението им като бомбардировач на фронтовата линия. В момента Су-27 са на въоръжение в 13 страни, а в Съединени американски щати няколко Су-27, закупени от Украйна, са в частна приложимост. Това обаче е чиста конвенционалност – тези машини са част от ескадрила “Агресорите”, която непрекъснато се употребява от американските водачи за отработване на дейности против евентуален зложелател. Така даже половин век след първия си полет Су-27 се възприема от страните от НАТО като заплашителен съперник.
Стойността на Су-27 обаче е доста повече от просто страхотна бойна машина. Су-27, преди всичко, се трансформира в базова платформа за създаване нацяло семейство тежки изтребители със свои лични характерности и специализации: Су-30, Су-33, Су-34, Су-35. Популярността на тази машина е високо оценена от задгранични клиенти, разнообразни версии на Су-27 и Су-30 са интензивно изнасяни. Всъщност точно Су-27 и неговите модификации (например Су-30МКИ) направиха допустимо спасяването на съветската военна авиационна промишленост през най-трудните 90-те години. Продажбата на стотици от тези машини донесе десетки милиарди долари на съветските заводи и укрепи престижа на съветските оръжия по света. Оригиналният Су-27 последователно излиза в пенсия, само че доста по-модерните самолети, издигнати на неговата платформа, евентуално ще служат на Русия в продължение на години.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ