Преди 40 години шах Мохамед Реза Пахлави е свален от

Преди 40 години шах Мохамед Реза Пахлави е свален от власт. Иранците реагират възторжено, мечтаейки за един по-либерален Иран. Никой по този начин и не подозира, че задачата е друга: страната да бъде коренно ислямизирана.

Революционери горят портрета на Мохамед Реза Пахлави

Едва ли има друга страна в света, която да провокира толкоз разнородни реакции като Ислямската република. Едни считат, че е нужно да се поддържат положителни връзки с Иран, други упорстват за още по-сурови наказания. Страната поддържа радикални ислямски групировки като Хамас и Хизбула и е забъркана във всички огромни районни спорове в Близкия изток.

Независимо от дългогодишната изолираност, наложена на страната от Запада, тя си остана значима районна мощ. Колкото и остарял да наподобява през днешния ден режимът на ислямските молли, през последните 40 години той сподели, че има мощни съпротивителни сили и удивителна непоклатимост. Режимът на ислямските духовници е записан и в конституцията на страната, която е скроена съвсем напълно съгласно вижданията на аятолах Хомейни – централната фигура на така наречен Ислямска гражданска война от 1979 година.

При това главната цел на тази гражданска война първоначално бе значително неразбираема – прекомерно хетерогенни бяха движещите сили на революционното придвижване, което раздруса Иран през 1978/79: комунистите, националистите, либералите и религиозните сили имаха единствено една обща цел – свалянето на шаха.

" Шахът би трябвало да бъде свален! "

Мохамед Реза Пахлави доминира над Иран цели 25 години, подкрепян интензивно от Вашингтон. Вътре в страната той е деспот, а външнополитически - марионетка, направлявана извън. По времето на неговото ръководство общественото разслоение и пропастта сред небогати и богати получават неуместни измерения. Милиони иранци в селските региони живеят под границата на бедността, до момента в който дребен хайлайф към шаха тъне в благосъстояние.

Аятолах Хомейни се завръща от заточение на 1.2.1979 година в Иран

" Главните настоящи лица в началната фаза на революцията бяха представители на междинното съсловие ", споделя живеещият в Берлин ирански журналист Бахман Нируманд, който е претърпял преврата в Техеран. " Благодарение на приходите от петрола Иран се превърна във значим стопански фактор. В резултат на това в градовете породи релативно огромно приблизително съсловие, което се стремеше към присъединяване в политическия живот на страната ", споделя Нируманд.

Хората от междинното съсловие тогава си мечтаят за по-свободна и по-либерална страна. Затова по време на митингите през 1978 година доста иранци издигат плакати със фотографията на някогашния демократично определен министър председател Мохамед Мосадех, свален през 1953 година посредством прелом благодарение на Централно разузнавателно управление на САЩ.

Ислямистите се включват в революцията едвам по-късно - когато аятойлах Хомейни съумява да се издигне като техен водач. " Хомейни беше най-отявленият набожен критик на шаха ", споделя Реза Хаятпур от университета в Ерланген. По време на своето заточение в Париж, Хомейни държи огнени речи против режима на шаха, до момента в който доста други духовници в Иран се държат настрани от политиката. Хомейни дава обещание освен да помогне на бедните. Той афишира, че ще отстрани " декадентското " разсипничество в живота на политическия хайлайф и приканва за изцяло духовно обновяване, водещо към създаването на ислямска република. По това време никой към момента не осъзнава, че задачата е Иран да бъде ислямизиран до краен лимит.

Кратката " пролет " на свободата

Сътрудничеството сред моллите и демократичните сили първоначалоно наподобява допустимо. На 1 февруари 1979 година Хомейни се завръща от заточение. Само четири дни по-късно той дефинира умерения политик Мехди Базарган за министър председател на преходното държавно управление. Но още по времето на неговото ръководство стартират различията сред демократичните сили и духовните водачи на страната. Привържаниците на Хомейни отстраняват с брутално принуждение съвсем всички поддръжници на шаха и стартират преход към строго ислямски публичен ред.

" Шахът и неговото обграждане водеха декадентски живот. Срещу това бяха освен ислямистите, само че и всички останали иранци. Затова Хомейни откри добра почва за развиване на своите хрумвания за културна смяна ", споделя Бахман Нируманд. На референдум през декември 1979 година иранците гласоподават с голямо болшинство за новата ислямска конституция на страната , скроена напълно по мярката на революционния водач Хомейни.

Цялата власт в ръцете на моллите

Аятолах Хомейни е разгорещен съперник на шаха и главен абстрактен водач на Ислямската гражданска война

Левите и демократичните политически сили не съумяват да се опълчват на това развиване. Въпреки това те не престават битката и през януари 1980 година, два месеца след щурма против американското посолство в Техеран, народът избира Аболхасан Банисадр за нов президент на републиката. " Още тогава се видя, че духовният хайлайф не е склонен с този избор, тъй като има свои лични претенденти. Банисадр е неуместен съперник за Хомейни и неведнъж предизвестява за заплахата от религиозна тирания. Народът беше колеблив сред двата лагера и изходът от алтернативата пристигна едвам с началото на войната сред Иран и Ирак ", споделя Хаятпур.

Тази война неслучайно е наречена от Хомейни " подарък от небето ". През септември 1980 година иракският президент Садам Хюсеин, чиято войска по това време има най-модерни оръжия от Съединени американски щати, атакува Иран. В продължение на осем години двете страни водят яростна война с изменчив триумф. В последна сметка тя приключва без победител. Почти един милион души умират по време на бойните дейности. Във вътрешнополитически проект обаче войната носи дефинитивно укрепване на властта на иранските духовници.

Те съумяват да унищожават всяка първи проблясък на опозиция с позоваването на " външния зложелател ". Ислямистите съумяват и да прокарат своята идеология за " мъченическата гибел в името на отечеството ". Най-известната политическа жертва на тази идеология е самият Банисадр. Той е разгласен за отговорен за провалите на иранската войска на фронта и свален от власт на 21 юни 1981 година. Това дефинитивно разчиства пътя за върховенството на моллите.

Силен нравствен лидер, слаб президент

Аятолах Али Хаменей

Следва вълна от всеобщи изтезания. Духовните водачи на страната преследват, арестуват и екзекутират либерали, комунисти, последователи на шаха и опозиционни духовници. На мястото на Банисадр е определен Мохамад Али Раджаи. Само 28 дни по-късно президентът обаче става жертва на бомбен атентат и е завещан от Сайед Али Хаменей. След гибелта на Хомейни, Хаменей става висш нравствен лидер, което го трансформира в най-важната  политическа фигура в Иран. Политическата система в Иран не се е трансформирала от революцията насам. И през днешния ден висшият нравствен лидер е този, който има думата по всички най-важни въпроси, засягащи събдините на Иран.

" Президентът Рохани не може да предприеме съвсем нищо без утвърждението на аятолах Хаменей. При това Хаменей няма стоманената воля на аятолах Хомейни, пък и идеологията като цяло не играе към този момент толкоз значима роля в иранското общество ", споделя Реза Хаятпур и прибавя: " Днес в страната царува по-скоро атмосфера на засилен прагматизъм. Сегашните спорове в Иран към този момент не са толкоз на религиозна, колкото на обществена основа - сред тези, които са наранени от непознатите наказания и безработицата, и другите, които към момента извличат изгоди от системата на ръководство ".