Преди 40 години съветският историк на архитектурата Владимир Паперни завършва

...
Преди 40 години съветският историк на архитектурата Владимир Паперни завършва
Коментари Харесай

Култура Три в потурите на Цветан Цветанов

Преди 40 години руският историк на архитектурата Владимир Паперни приключва дисертацията си, която ненадейно за него прераства в книга. Трудът на Паперни "Култура Две ", след издаването му на съветски чак през 1996 година, се трансформира в типичен за историята на руската архитектура. Паперни вкарва в теоретичен оборот понятията "култура 1 " и "култура 2 " като първото разказва интервала от революцията до началото на 30-те години на XX век, а вторият от 30-те години до ноември 1955 година, когато административно се поставя завършек на така наречен сталинска архитектура.
Авторът разказва "култура 1 " като насочена към бъдещето, хоризонтална, при която полезностите на периферията са по-важни от полезностите на центъра. Властта съвсем не се интересува от архитектурата. Архитектите генерират хрумвания, които съвсем в никакъв случай не съумяват да осъществят.
"Култура 2 " е отвесна, имаме центростремителна система на полезностите, обществото застива и се кристализира. Властта освен се интересува от архитектурата, само че я и употребява, с цел да показва господстващата идеология. Архитектурата става симетрична. Формира се "голям жанр ", победоносен, който става изразител на епохата. В трактовката на Паперни "култура 2 " е присъща за тоталитарните общества. Той позволява, че има цикличност и двата стила се сменят един различен.
В българската следдеветостептемврийска реалност можем да открием без изключително изпитание детайлите на "култура 2 ". Не може да бъде и другояче при опита за подражаване на Съветския съюз. Точно тези дни обаче бе подложена на подозрение една от по-имплицитните здания, оформили стилистично епохата - Националният стадион "Васил Левски ", открит в годината на гибелта на Сталин. Сондажът на публичната реакция сподели главно отрицателни отзиви. Не тъй като хората се държат за тоталитарното минало, надали ги вълнуват толкоз и въпросите на стилистиката, даже на функционалността на постройката, която сякаш била изчерпана в този си тип и на това място.
Основната причина за гърмежа на отрицателни оценки за Бойкоборисовото предложение е, че хората не желаят да виждат на това стратегическо за София кръстовище, детайлите, обектите, постройките, знаците на това, което ще смени стадиона. Нещото, което ни гълтам като водовъртеж от над 20 години насам и което можем да назовем, въпреки и претенциозно "Култура Три ".
"Култура 3 " е посткултура, родее се с постистината. При нея също не е значим крайният резултат, а придвижването. Тя не е ориентирана към бъдещото, нито към предишното. Вместо това е съсредоточена върху настоящия миг, а главната й функционалност е да "усвоява ", само че не "историческото завещание ", а финансови потоци. Целта й е да обогатява, само че не "архитектурната среда ", а съответни персонажи. При "култура 3 " полезностите не са прерогатив нито на периферията, нито на центъра. Те се схващат в дословното им значение - като пари, коли, парцели, бижута, любовници, парцали, само че "от котюр ". Стилът се образува не от идеологията, а от усетите на поръчителя, на вложителя, на чиновника в общината. Ако са имали диалектическо обучение, ще извадим шанс, в случай че образованието им е пиарско, сърдете се на себе си, че още живеете в региона, града, страната.
Белоруският блогър, който води известния minskblog в пътешествията си по Украйна, е снимал следния надпис върху една тухлена стена: "Тези, които четат книги, постоянно ще ръководят тези, които гледат телевизия ". В изискванията на "култура 3 " това е свръхоптимистично изказване. В нашата действителност министър-председателят е прочел "Винету ", а погрешната му към този момент дясна ръка Цветан Цветанов задната корица на книгата на издателство "Отечество ", където написа: "Има книги, които човек би трябвало да прочете на млади години ". Това е присъща обстановка за "култура 3 ".
Същият този Цветанов е петимен да се облича с потури, антерия, везана риза и калпак, и да нарами едно чеверме. Бог знае какво си мисли, че прави, само че излиза бутафория. Става обект за насмешки, а не за следване. Ако някой го последва, то туй ще бъде от користни подбуди, от слагачество, с цел да се хареса на шефа. А, че усетите на началството към бутафорията слизат и към масите, видяхме при започване на месеца, когато силистренските гербаджии взеха решение да отбележат годишнината от връщането на Силистра в Българско.
Паметникът на цар Борис III в града бе гарниран с по една картина от всяка страна и с двама младежи на почетна стража, облечени като клошари, с цървули, навуща, панталони, единият с каскет, другият с фуражка от Българска народна армия, манерката поставена пред слабините, граната закачена надали не на рамото... и едно железничарско фенерче в придатък. Това също е бутафория, която опошлява честването. Българската войска не е влезнала в присъединена Добруджа облечена по какъв начин да е и въоръжена с кво да е и внушението е извънредно несъответстващо.
Тези, за които "култура 3 " е като комфортна дреха, ще кажат: "Какво, бе. На хората по този начин им харесва ". Това е универсална имитация, когато осъзнаваш, че си част от този кръг, само че усещаш че е срамно да го изтъкваш.
Но по кое време неприятният усет и пошлостта станаха норма? Да не би от времето, когато така наречен хайлайф стартира да живее по порочната скица - "печеля тук, пребивавам там ". Парите от България, а харченето зад граница. Или от момента, когато стартира безусловно "измиване " на културния и просветен слой измежду българското общество, най-много заради емиграция. О, да, в страната има останали блестящи експерти в най-различни области, които обаче светят като бисери в свинска копаня - толкоз малко са останали. Падането на компетентността в съвсем всички сфери на живота е реалност в България - като почнете от премиера и свършите с павьорите, които пет пъти пренареждаха паветата по бул. "Дондуков " в София.
Всъщност диалогът бе за архитектурата, само че не сме го прекъсвали. Как да очаквате естетичност, жанр и професионализъм при последните скандални поправки в столицата, когато отпред на страната са хора, които са оптимално надалеч и от естетиката, и от професионализма, и жанр нямат. Защо тези под тях, които са, по какъв начин беше: "На мен ми е мъчително да ги променям, тъй като аз съм ги отгледал ", би трябвало да бъдат по-различни? Няма причина за това, нали са "плът от плътта му ".
В "култура 2 " има огромен жанр, който може и да не се утвърждава от мнозина, само че го има. В "култура 3 " няма жанр. Има безредно, безразборно струпване от потури, необразованост, дивотия, силикон, стиропор, гранитогрес, инокс, нахалство, лакомия и бутафория. Има дебелоочие.
София през днешния ден е едно дебелоочие на фона на парите, които се харчат. През 2005 година столицата е с бюджет от близо 470 млн. лева През 2015 година те са към този момент 1,5 милиарда, а резултатът над земята не е по-различен, даже е по-зле. Безсистемно застрояване, град без тротоари, а някъде в крайните квартали и без естествени улици. В същото време градът губи своето минало, разрушават се монументи на архитектурата, ненадейно пламват изоставени здания, освен това на прелестни местоположения, по 10 пъти се пренареждат едни и същи плочки - площадът пред НДК, само че както си знаят софиянци - "Гето да е, комунизъм да не е ". Гето ще е. Нищо, че комунистите измряха, а наследниците им нямат действителни шансове да седнат в стола на "Московска " 33.
Но казусът не е идеологически, той няма партийна багра. Фундаментален е. Той е опасал като дебела алена линия цялата страна - през бутафорните реконструкции на средновековни замъци, ръсенето на захар против произшествия, подпалените хранилища в Пловдив, разрушената сладкарница "Феята " в София - знак на модернизма от 50-те години, през безобразните фасади на кооперациите нацвъкани от климатици, антени и винкел, по изронените тротоари на българските градове, през рушащите се монументи на архитектурата - все едно дали са в София, Пловдив, Велико Търново, та чак до мраморния под във фоайето на НДК. Застраховани от сякаш по-централно състояние няма.
"Култура 3 " е безсмислено безпощадна. Тя не може да еволюира в по-развити форми, тъй като това не носи пари "тук и в този момент ". "Култура 3 " не носи приятност за окото, не внася наслада, не основава естетика, тя е средство за себеутвърждаване на войнстващото бездарие. Липсата на реакция разрешава на незнанието да се мултиплицира. Положението е доста неприятно.
Владимир Паперни написа в предговора на книгата си: "Когато сравнявах архивните стенограми от 40-те години с това, което се пишеше във вестниците през 70-те години, с прочут смут открих, че историята се повтаря, че настава нова "култура 2 " и взех решение, че е време да си потеглям. Написването на книгата някак си ме избута от страната ".
Ние нямаме даже съмнителното благополучие да се завърне "култура 2 ", нито пък лукса като Паперни да заминем (колективно) за Ню Йорк. Можем единствено да създадем всичко, с цел да свалим от власт некадърната нецензурност. Така повече не може. Въпросът към този момент е или-или.


Снимка създателят
София, централната част. "Култура 3 " с остатъци от "култура 2 "


Снимка Политическа партия ГЕРБ
Цветан Цветанов безусловно утвърждава "великата шаячна истина " като иманентна характерност на "култура 3 ". При нея репликата "Вие сте елементарни и аз съм елементарен ", си е навръх мястото


На празника на Стара Загора - 5 октомври, в културното сърце на града, до операта, библиотеката, художествената изложба, беше разфасовано прасе пред очите на възторженото поданство. "Част от културния ни календар. Благодаря за прекарването ", написа горчиво в профила си във фейсбук, създателят на фотографията, предприемачът Ивайло Тончев

Източник: duma.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР