30 години от 10 ноември
Преди 30 години на 10 ноември българите получихме редкия късмет да станем свободни. Само още един път в новата ни история сме получавали късмет за независимост – при Освобождението. Тези две благоприятни условия значително се разграничават.
Възстановяването на българската страна след пет епохи непознато господство идва не просто след една руско-турска война. Българите от онази ера са създали доста с цел да реализиран своето избавление. И с битките за самостоятелна черква, и с Априлското въстание, и с героизма на опълченците на Шипка. Руската империя ни освобождава от османско господство, само че не има намерение да ни даде суверенитет или самоопределяне. Стратегията на Петербург е България да бъде приобщена към съветското имперско завещание, да смени един имперски надзор с различен. Българите в края на 19 век употребяват сполучливо опцията да се еманципират от непознато владичество – чието и да е то. Водена от водачи, стоящи на висотата на времето и на своята задача като Стефан Стамболов, България за къс интервал от време се трансформира в най-бързо и сполучливо модернизиращото се общество на Балканите.
10 ноември 1989-та завари българското общество в положение много по-незряло за независимост. За половин век България бе претърпяла изтреблението на своя публичен хайлайф, контролът на комунистическата тирания върху обществото бе измежду най-силните и репресивните форми на тоталитарно ръководство в болшевизирана Източна Европа. Насилието бе последвано от десетилетия на покваряване на нововъзникващите елити – културни, икономически, експертни с композиция от репресии и съблазни.
Когато рухването на руската империя пристигна като непредвиден подарък за нас, българското общество въпреки всичко съумя да се активизира и да сътвори
най-мощната и ненапълно сполучлива демократична съпротива
на мимикриращата в поза на " смяна " ръководеща комунистическа партия
– спрямо всички други посткомунистически общества на Югоизточна Европа. Тази съпротива имаше доста дефекти. Тя бе незряла, неопитна, инфилтрирана с доносчици и сътрудници, нападната от оскъдни упоритости и кариеристи на дребно и на едро. Тази съпротива страдаше от синдрома на радикализма, разцеплението и неналичието на по-дълбока стратегическа визия оттатък няколкото ясни цели, сложени като ориентир за държание. Въпреки всичко, тази съпротива съумя да се пребори против опитите трансформацията на българското общество да завърши с един модел на преобразен надзор на някогашната комунистическа партия върху обществото и страната.
Под управлението на новосъздадената демократична общественост бяха реализирани значими цели на публичното развиване. Бе основана демократична политическа система. Макар и с доста спорни стъпки вследствие на остра политическа битка бе осъществена икономическата промяна след комунизма. Постигнати бяха двете основни стратегически цели за бъдещето на България – участието в НАТО и Европейски Съюз.
И най-важно – даже и в най-опасните, тежки интервали на провокации против демократичната система в страната, ние съумяваме – най-малко към този момент – да съхраним до известна степен своите цивилен свободи – на словото, на гласоподаването, на свободно придвижване и на личен персонален избор за житейска реализация. Това не е малко – на фона на това, от което тръгнахме преди 30 години. Но доста неща не успяхме да осъществяваме, още повече неща не осъзнахме до дъно и не ги поставихме като цели в живота си – персонален и публичен.
Докато елементарните българи – с разнообразни убеждения – се бориха за основаването на демократична система на ръководство, за гражданско тъждество и публичен разцвет, най-ретроградните сили на комунистическия уред и на политическата полиция, на държавна сигурност решително и надменно заграбиха голяма част от националното благосъстояние и образуваха гръбнака на мощна система на проведена престъпност, подчинила стопанството и новата, нежна демократична страна.
Тази проведена престъпност застана над държавните институции и над закона
в качеството си на мафиотска олигархия
Криминалната грубост и неналичието на потенциал за ефикасна икономическа активност трансформира тази олигархия в мощна бариера пред стопанския напредък и ефикасното държавно ръководство на публичните процеси.
Естественият развой на миграция вследствие на новопридобитата независимост се трансформира за съвсем два милиона българи в императив за емиграция за издръжка и професионална реализация – които милиционерската мафия и нейната мутренска репресивна система отхвърлиха на милиони елементарни българи. И до ден сегашен заплащането на труда на българите е най-ниско в Европа – даже по мащабите на прилежащи страни като Румъния..
Постигнала консолидиран надзор върху стопанството на страната и представителните институции на властта,
посткомунистическата олигархия през последното десетилетие
решително овладя и контрола върху правораздаването,
сложи главните медии в страната под собствен надзор
Това даде опция на високопоставената проведена престъпност безнаказано да развихря корупцията на високите – и на всички етажи на властта. Най-голямата заплаха за демократичната система, за новопридобитата ни независимост са мощните връзки и целенасочени опити на политико-икономическите мафиотски структури непрестанно да уголемяват сферите на надзор на възродения съветски империализъм върху българското общество. Върху енергетиката, върху системата на обществена информация, върху взимането на основни решения за българската национална сигурност и българския народен интерес.
10 ноември е дата, която ни подсеща, че свободата и нейната сегашна политическа форма – демократичната система на ръководство – не е комфортно кресло, в което можеш да седнеш и да си починеш.
Свободата е опция, за която се води война всеки ден
Свободата е богатство, което враговете на свободата се стремят да похитят и анулират с всички вероятни средства – с неистина, операция, хибридна война и пропагандна нервност, с надзор върху правото да избираш, с стопанска система по законите на джунглата, с рекет и намерено принуждение.
Голямото болшинство измежду нас не сме удовлетворени от резултатите, които постигнахме за тези 30 години допустима независимост. Но е тъпо когато недоволството води до настървение или до обезсърчение. Необходимо е да носим съзнанието на съумяла нация, на съумяло общество в главното – в избора на път, на принадлежност и на вероятност. И да трансформираме своя яд и незадоволеност в мотивация за смяна и за битка – против тези, които не се отхвърлят от опцията още веднъж да ни поробят. Не съществува, гаранция за триумф по този път. Но други почтени пътища няма.
" Дневник " препечатва текста от блога на политолога.
Всичко, което би трябвало да знаете за: 30 години след 1989 (29)
Възстановяването на българската страна след пет епохи непознато господство идва не просто след една руско-турска война. Българите от онази ера са създали доста с цел да реализиран своето избавление. И с битките за самостоятелна черква, и с Априлското въстание, и с героизма на опълченците на Шипка. Руската империя ни освобождава от османско господство, само че не има намерение да ни даде суверенитет или самоопределяне. Стратегията на Петербург е България да бъде приобщена към съветското имперско завещание, да смени един имперски надзор с различен. Българите в края на 19 век употребяват сполучливо опцията да се еманципират от непознато владичество – чието и да е то. Водена от водачи, стоящи на висотата на времето и на своята задача като Стефан Стамболов, България за къс интервал от време се трансформира в най-бързо и сполучливо модернизиращото се общество на Балканите.
10 ноември 1989-та завари българското общество в положение много по-незряло за независимост. За половин век България бе претърпяла изтреблението на своя публичен хайлайф, контролът на комунистическата тирания върху обществото бе измежду най-силните и репресивните форми на тоталитарно ръководство в болшевизирана Източна Европа. Насилието бе последвано от десетилетия на покваряване на нововъзникващите елити – културни, икономически, експертни с композиция от репресии и съблазни.
Когато рухването на руската империя пристигна като непредвиден подарък за нас, българското общество въпреки всичко съумя да се активизира и да сътвори
най-мощната и ненапълно сполучлива демократична съпротива
на мимикриращата в поза на " смяна " ръководеща комунистическа партия
– спрямо всички други посткомунистически общества на Югоизточна Европа. Тази съпротива имаше доста дефекти. Тя бе незряла, неопитна, инфилтрирана с доносчици и сътрудници, нападната от оскъдни упоритости и кариеристи на дребно и на едро. Тази съпротива страдаше от синдрома на радикализма, разцеплението и неналичието на по-дълбока стратегическа визия оттатък няколкото ясни цели, сложени като ориентир за държание. Въпреки всичко, тази съпротива съумя да се пребори против опитите трансформацията на българското общество да завърши с един модел на преобразен надзор на някогашната комунистическа партия върху обществото и страната.
Под управлението на новосъздадената демократична общественост бяха реализирани значими цели на публичното развиване. Бе основана демократична политическа система. Макар и с доста спорни стъпки вследствие на остра политическа битка бе осъществена икономическата промяна след комунизма. Постигнати бяха двете основни стратегически цели за бъдещето на България – участието в НАТО и Европейски Съюз.
И най-важно – даже и в най-опасните, тежки интервали на провокации против демократичната система в страната, ние съумяваме – най-малко към този момент – да съхраним до известна степен своите цивилен свободи – на словото, на гласоподаването, на свободно придвижване и на личен персонален избор за житейска реализация. Това не е малко – на фона на това, от което тръгнахме преди 30 години. Но доста неща не успяхме да осъществяваме, още повече неща не осъзнахме до дъно и не ги поставихме като цели в живота си – персонален и публичен.
Докато елементарните българи – с разнообразни убеждения – се бориха за основаването на демократична система на ръководство, за гражданско тъждество и публичен разцвет, най-ретроградните сили на комунистическия уред и на политическата полиция, на държавна сигурност решително и надменно заграбиха голяма част от националното благосъстояние и образуваха гръбнака на мощна система на проведена престъпност, подчинила стопанството и новата, нежна демократична страна.
Тази проведена престъпност застана над държавните институции и над закона
в качеството си на мафиотска олигархия
Криминалната грубост и неналичието на потенциал за ефикасна икономическа активност трансформира тази олигархия в мощна бариера пред стопанския напредък и ефикасното държавно ръководство на публичните процеси.
Естественият развой на миграция вследствие на новопридобитата независимост се трансформира за съвсем два милиона българи в императив за емиграция за издръжка и професионална реализация – които милиционерската мафия и нейната мутренска репресивна система отхвърлиха на милиони елементарни българи. И до ден сегашен заплащането на труда на българите е най-ниско в Европа – даже по мащабите на прилежащи страни като Румъния..
Постигнала консолидиран надзор върху стопанството на страната и представителните институции на властта,
посткомунистическата олигархия през последното десетилетие
решително овладя и контрола върху правораздаването,
сложи главните медии в страната под собствен надзор
Това даде опция на високопоставената проведена престъпност безнаказано да развихря корупцията на високите – и на всички етажи на властта. Най-голямата заплаха за демократичната система, за новопридобитата ни независимост са мощните връзки и целенасочени опити на политико-икономическите мафиотски структури непрестанно да уголемяват сферите на надзор на възродения съветски империализъм върху българското общество. Върху енергетиката, върху системата на обществена информация, върху взимането на основни решения за българската национална сигурност и българския народен интерес.
10 ноември е дата, която ни подсеща, че свободата и нейната сегашна политическа форма – демократичната система на ръководство – не е комфортно кресло, в което можеш да седнеш и да си починеш.
Свободата е опция, за която се води война всеки ден
Свободата е богатство, което враговете на свободата се стремят да похитят и анулират с всички вероятни средства – с неистина, операция, хибридна война и пропагандна нервност, с надзор върху правото да избираш, с стопанска система по законите на джунглата, с рекет и намерено принуждение.
Голямото болшинство измежду нас не сме удовлетворени от резултатите, които постигнахме за тези 30 години допустима независимост. Но е тъпо когато недоволството води до настървение или до обезсърчение. Необходимо е да носим съзнанието на съумяла нация, на съумяло общество в главното – в избора на път, на принадлежност и на вероятност. И да трансформираме своя яд и незадоволеност в мотивация за смяна и за битка – против тези, които не се отхвърлят от опцията още веднъж да ни поробят. Не съществува, гаранция за триумф по този път. Но други почтени пътища няма.
" Дневник " препечатва текста от блога на политолога.
Всичко, което би трябвало да знаете за: 30 години след 1989 (29)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ