Преди 30 години литовците извършиха нещо нечувано: обявиха своята независимост

Преди 30 години литовците направиха нещо нечувано: оповестиха своята самостоятелност от Съюз на съветските социалистически републики. Събитията във Вилнюс и до през днешния ден плашат Кремъл, написа Константин Егерт.

Жители на Вилнюс показват послучай 50-та годишнина от въстанието против Сталин и Червената войска

Събитията в Литва бяха първата пролетна птичка-предвестник на разпадането на Съюз на съветските социалистически републики и дадоха изначален подтик за верига от следващи процеси в така и така разтърсената руска сфера на въздействие.

В оня мартенски ден новоизбраният Върховен съвет на Литовската руска социалистическа република се преименува на „ Върховен съвет на република Литва " и разгласи независимостта на страната от Съюз на съветските социалистически републики. А още по-точно – разгласи възобновяване на самостоятелната литовска страна - близо 50 години след нейното.
Редакцията предлага
Официалното обособяване от Съветския съюз се случи чак на 25 декември 1991, само че все пак таман оня мартенски ден на 1990 необратимо предреши бъдещето на страната. Особено като имаме поради, че даже литовските комунисти гласоподаваха „ за " и по този метод в действителност се отхвърлиха от властта си, а с това за пръв път смъкнаха от власт и кремълските господари в една от 15-те руски републики. През май по същия път поеха и другите две Балтийски републики – Латвия и Естония.

Шок за системата

За руския партиен началник Михаил Горбачов новините от Вилнюс бяха същински потрес и тежък удар. Той таман се готвеше за присъединяване в Конгреса на националните депутати, супер-парламента на Съюз на съветските социалистически републики, който трябваше да го избере (в отсъствието на други кандидати) за пръв президент на Съветския съюз.

Витаутас Ландсбергис, който същия ден беше определен за ръководител на Народното събрание и за държавен глава на Литва, споделя в изявление за Дъждовни води: „ Бързахме да възстановим независимостта си още преди избирането на Горбачов. Защото в качеството си на президент той щеше да има повече пълномощия да дръпне юздите на „ непокорните " литовци. Искахме да сложим руското управление пред приключен факт. "

Както и сториха. Парламентът за 30 минути върна към живот литовската конституция от 1938 година, а с това си отвори пътя към приемането на краткотрайна конституция за преходния интервал.

Горбачов, който беше определен за руски президент на 15 март, наложи на Литва икономическа обсада, само че това не сложи Вилнюс на колене. Московският напън доближи връхната си точка, когато на 13 януари 1991 година бойци от тамошния гарнизон на Съветската войска се пробваха да щурмуват телевизионната кула във Вилнюс и да слагат града под собствен надзор. Убити бяха тринайсет литовци, само че новото държавно управление на страната оцеля и в последна сметка съумя да удържи контрола. Малко по-късно то беше прието и от Русия под управлението на президента Борис Елцин.

Реабилитация на руското минало

Владимир Путин няма да изпрати приветствена депеша до Вилнюс във връзка 30-годишния празник. Особено откакто, той поставя всички вероятни старания, с цел да оправдава руската история и даже да заличи най-мрачните интервали в нея.

В рамките на този собствен ревизионистичен поход Путин включи в новата конституция един параграф, който ще трансформира Русия в формален правоприемник на Съюз на съветските социалистически републики. Нещо повече, различен член на конституцията задължава страната да се бори против всевъзможни „ изкривявания " на историята – с този евфемизъм се имат поради всички опити да се сложи под въпрос славата на Русия и изключително на Съветския съюз.

Кремъл с всички сили се пробва да наложи своето пояснение на и следствията от нея. Той вкарва на въоръжение остарелия руски агитационен роман, съгласно който присъединението на Литва, Латвия и Естония към Съюз на съветските социалистически републики е било непринудено, а не анексия. Освен това Москва разказва всички литовци като нацистки колаборатори, а партизаните, които до края на 1950-те години се бореха против руската окупация, назовава „ бандити " и „ убийци на евреи ". Днешните Балтийски републики са дамгосани като „ русофобски лакеи на НАТО ".

Константин Егерт

Точно както постъпи по време на, през днешния ден пропагандната машина на Путин се пробва да показа случилото се във Вилнюс през март 1990 като „ националистически прелом ", подкрепян от безконечния „ провинен за всички несгоди " – Съединените американски щати.

Днешното съветско управление пренебрегва освен обстоятелството, че литовците просто желаеха да изоставен Съюз на съветските социалистически републики, само че и значимото събитие, че го направиха законно и в сходство с конституцията – а не посредством „ прелом ", „ протест " или „ фракционизъм ". Това конкретизиране е извънредно значимо. Режимът на Путин освен употребява руската империална носталгия, с цел да циментира антизападните настройки като преобладаваща идеология в модерна Русия, само че и се пробва да попречи на съветското общество да вземе в свои ръце личната си орис.

Събитията във Вилнюс от 1990 (точно както и тези в Киев през 2014) са значими, само че и доста плашещи за Кремъл, тъй като показват по какъв начин тъкмо могат да се случат нещата, въпреки и по два разнообразни метода.

А днешните московски управници не желаят повече първи пролетни птички и обезверено се опитат да предотвратят появяването им и на други места.