Учени откриха най-старото доказателство за живот на Земята
ПРЕДИ 3 770 000 000 ГОДИНИ
Произходът на живота е тематика, по която от години се дебатира яростно, постоянно тъй като учените се пробват да разгадаят събития, случили се преди милиарди години. За дебата способства скорошно изобретение, от дълбините на екзотичния пейзаж на пояса Нувуагитук в Канада, където учените са разкрили фосили, за които считат, че са на възраст от 3,77 милиарда години. Ако са прави, това е най-старият фосил, откриван в миналото.
Спекулациите по отношение на възрастта на най-древните фосили постоянно разбунват духовете, основно тъй като, когато скалата е прекомерно остаряла, тя е минала редица геологични деформации. Всички процеси свързани с ерозия, влага, климатични условия и така нататък могат да отстранен следите от живот в камъка и става много необикновено ние да открием нещо от преди хиляди, да не приказваме за милиарди години обратно във времето. Въпреки това водещият академик в проучването Матю Дод е уверен, че неговото канадско изобретение ще устои на научната рецензия.
Открият от екипа фосил с формата на сламка е открит в част на Канада, която в миналото е била хидротермален отвор на океанското дъно. Микроскопичните микроби, основали фосила, биха покълнали таман към такива отвори, с цел да се възползват от волатилната химична система, която да им обезпечи нужната среда. Когато микробите са измрели, желязото във водата би се закрепило по разлагащите им се тела, вероятно замествайки техните органични структури с камък, който учените през днешния ден могат да изследват.
След съответния изчерпателен разбор учените са на мнение, че фосилът е на минимум 3,77 милиарда години. Микробите биха могли даже да са на възраст 4,28 милиарда години, споделят те. А това е единствено 260 милиона години след образуването на Земята. Изследването е оповестено в Nature.
ЖИВОТ, ИЗВЪНЗЕМНИ И ПРЕСЛЕДВАНЕ НА НЕИЗВЕСТНОТО
Нашето модерно схващане за произхода на живота на Земята твърди, че той се е появил някъде преди 3,4 до 3,5 милиарда години. Настоящото изобретение твърди, че това е станало с минимум 300 милиона години по-рано. Ако възрастта на фосила бъде препотвърдена, значимостта на откритието става неимоверна.
Тези фосили провокират фундаменталното ни схващане за произхода на живота на Земята, тъй като ни карат да преразгледаме това, което знаем за капацитета на органичния живот във време, когато Земята е била безусловно бомбардирана от метеорити, средата се е променяла коренно на всеки 100 години, а земната повърхнина е била покрита от разтопена лава. Ако животът е могъл да се развие в такива условия, значи разполагаме с доста повече въпроси, в сравнение с отговори.
Това, което смятахме, че е непрекъснат развой, който изисква време и внимание, може да се окаже нещо по-спорадично, което от своя страна допуска, че може да е по-скоро космически феномен, не просто земен подобен. Това, несъмнено трансформира метода, по който оценяваме капацитета да открием живот на друга планета.
