28 години от първите демократични избори след комунизма у нас
Преди 28 години – на 10 юни 1990 година се организират първите свободни демократични избори след рухването на социализма. В този ден е първият кръг за избор на Велико национално заседание (ВНС), което написва новата Конституция на Република България. На втория, на 17 юни се попълнят 18 места, показва в собствен материал БГНЕС.
Гласуването е по така наречен механично комбинирана система – половината от 400-те депутати се избират по съразмерно, а другата половина - мажоритарно.
Велико народно събрание работи от 10 юли 1990 до 2 октомври 1991 година, когато се саморазпуска. В изборите вземат участие 6 976 620 от всички, имащи право на глас. Българска социалистическа партия получава 47,1% от гласовете, Съюз на демократичните сили – 36,2%, Движение за права и свободи - 5,75% Български земеделски народен съюз - 4%, Отечествен съюз - 0,5%.
Като мандати това са Българска социалистическа партия с 211 депутатски места, Съюз на демократичните сили – 144, Движение за права и свободи – 23, Български земеделски народен съюз – 16, Отечествен съюз – 2, двама самостоятелни, 1 от Отечествената партия, 1 от СДП (немарксисти).
Българска социалистическа партия получава безусловно болшинство във Велико народно събрание. Сравнително неголемият избирателен резултат от 36,2 % за Съюз на демократичните сили е разочароващ и е в разнобой с безапелационната победа на антикомунистическите сили в Централна Европа.
И до през днешния ден има две версии за случилото се. Според някои от хората от десния набор преименуваната комунистическа партия провежда мощна изборна операция, с цел да резервира властта в основния за развиването на България миг. Левите пък са на мнение, че радикализмът на новите партии е изплашил хората отвън огромните градове и по тази причина хората в провинцията са дали гласа си за Българска социалистическа партия.
Политическото опълчване сред Българска социалистическа партия и Съюз на демократичните сили предопределя неустойчивостта на институциите в първия интервал от българския преход и стартира несдържан преход на елитите. Едно след друго се сменят държавни управления: две на Българска социалистическа партия, управлявани от Андрей Луканов (6 февруари - 22 декември 1990 г.), съдружно, управлявано от Димитър Попов (20 декември 1990 - 8 ноември 1991 г.), на Съюз на демократичните сили, управлявано от Филип Димитров (8 ноември 1991 - 30 декември 1992 г.), експертно на Любен Беров (30 декември 1992 - 17 октомври 1994 г.), служебно на Ренета Инджова (17 октомври 1994 година – 26 януари 1995 г.), на Българска социалистическа партия, управлявано от Жан Виденов (26 януари 1995 - 12 февруари 1996 г.).
Не съумяват да изпълнят цялостния си мандат и първите парламенти, разтърсвани от кавги, раздробяване на парламентарни групи, основаване на нови партии.
Гласуването е по така наречен механично комбинирана система – половината от 400-те депутати се избират по съразмерно, а другата половина - мажоритарно.
Велико народно събрание работи от 10 юли 1990 до 2 октомври 1991 година, когато се саморазпуска. В изборите вземат участие 6 976 620 от всички, имащи право на глас. Българска социалистическа партия получава 47,1% от гласовете, Съюз на демократичните сили – 36,2%, Движение за права и свободи - 5,75% Български земеделски народен съюз - 4%, Отечествен съюз - 0,5%.
Като мандати това са Българска социалистическа партия с 211 депутатски места, Съюз на демократичните сили – 144, Движение за права и свободи – 23, Български земеделски народен съюз – 16, Отечествен съюз – 2, двама самостоятелни, 1 от Отечествената партия, 1 от СДП (немарксисти).
Българска социалистическа партия получава безусловно болшинство във Велико народно събрание. Сравнително неголемият избирателен резултат от 36,2 % за Съюз на демократичните сили е разочароващ и е в разнобой с безапелационната победа на антикомунистическите сили в Централна Европа.
И до през днешния ден има две версии за случилото се. Според някои от хората от десния набор преименуваната комунистическа партия провежда мощна изборна операция, с цел да резервира властта в основния за развиването на България миг. Левите пък са на мнение, че радикализмът на новите партии е изплашил хората отвън огромните градове и по тази причина хората в провинцията са дали гласа си за Българска социалистическа партия.
Политическото опълчване сред Българска социалистическа партия и Съюз на демократичните сили предопределя неустойчивостта на институциите в първия интервал от българския преход и стартира несдържан преход на елитите. Едно след друго се сменят държавни управления: две на Българска социалистическа партия, управлявани от Андрей Луканов (6 февруари - 22 декември 1990 г.), съдружно, управлявано от Димитър Попов (20 декември 1990 - 8 ноември 1991 г.), на Съюз на демократичните сили, управлявано от Филип Димитров (8 ноември 1991 - 30 декември 1992 г.), експертно на Любен Беров (30 декември 1992 - 17 октомври 1994 г.), служебно на Ренета Инджова (17 октомври 1994 година – 26 януари 1995 г.), на Българска социалистическа партия, управлявано от Жан Виденов (26 януари 1995 - 12 февруари 1996 г.).
Не съумяват да изпълнят цялостния си мандат и първите парламенти, разтърсвани от кавги, раздробяване на парламентарни групи, основаване на нови партии.
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ