Преди 25 г. по улиците на България се движеха предимно

Преди 25 година по улиците на България се движеха най-вече лади, москвичи, трабанти и на места някоя шкода. Старата тумбеста " Волга " с еленче на капака към този момент бе същинска необичайност. Все още фантазиите на децата се свеждаха до шоколадово яйце от " Кореком " или до последния брой на комикса " Спайдърмен ". Безименен цензор бе оповестил комикса за декадентен, тъй като чул, че подлага на критика социалистическата система. Това, несъмнено, бе толкоз правилно, колкото пропагандата за пияни от кока-кола американски бойци, появила се в края на 50-те години. Впрочем хиляди българи, за разлика от своите съвременници от соцлагера, успяхапърви да опитат напитката доста преди 1989 година Тогава обаче надписите върху присъщите за колата шишета бяха на кирилица, а не на латиница, както е през днешния ден. Което надали е известно на днешните млади, написа " Флагман ". Татко, нали ние сме най-богатите хора на света! Така 6-годишният ми наследник реагира, когато в един летен ден на 1986 година излязохме с 2 претъпкани торби от дребния " Кореком " зад опашката на Коня - разбирай паметника на Александър Втори против Народното събрание. Наши близки, работили в посолството ни в Атина, ни бяха подарили 50 $, които с голямо наслаждение превърнахме в десетина шоколадови яйца и още толкоз швейцарски шоколади, бонбонки " Тик-так ", уиски, кенчета бира и превъзходна алена кутия за гримове на италианска компания. Въпреки че са минали толкоз години, помня наличието на двете торби като ден сегашен. Защо ли? Ами тъй като за цялото ни семейство това бе необикновен празник. Както и когато преди Коледа успяхме един път да се доредим до цялостен кашон банани, без да чакаме на километрична опашка. В младежкото ми схващане ще остане вечно и корекомският мирис на прекрасен парфюм. Той бе нещо като знак на красивия и богат Запад. Днес шоколадови яйца, да не приказваме за кенчета бира и дамски гримове, има на всички места. За тях не е нужно да се редиш на никакви опашки. Отдавна завръщащите се от чужбина не мъкнат куфари, цялостни с дефицитни западни артикули. Няма ги транзисторите ВЕФ и тв приемниците " Опера ", няма го и мавзолеят на Георги Димитров, от чиито трибуни по празниците махаха членовете на Политбюро. Просто им е минало времето. Останали са овехтели фотоси и редки мемоари. Няма я и Желязната завеса, с помощта на която сънародниците ни оставаха слепи за по-високия стандарт на живот на Запад. Младите през днешния ден евентуално не могат и да си показват по какъв начин по този начин, в случай че имат пари и предпочитание, някой ще им забрани да вземат първия аероплан за Берлин и Париж или да отпрашат за уикенда на Бяло море. При социализма можеше да се пътува единствено до " братята по оръжие ", отпред със Съветския съюз, и то след съответната покана или позволение. Не всичко ни е цъфнало и вързало през днешния ден, несъмнено има място и за носталгия по това по-спокойно и по-предвидимо време. Добре е обаче да се връщаме към тези мемоари, с цел да вършим по-верни съпоставения и да осъзнаваме до къде в действителност сме стигнали. 1. Дъвка Идеал - друга нямаше По соцвремето децата дъвчеха единствено една дъвка - " Идеал ", тъй като друга нямаше. Дори я назоваха умалително идеалка. Тогава, когато липсваха дражета, лентички, когато нямаше многообразие с усет на манго и папая - изборът беше един - розова дъвка с нарисувано момиченце начело и балончета. Малцина обаче знаят, че по едно време в магазините се появи така наречен сакъз - бели кристалчета, които след настойчиво премятане в устата заприличваха на гумено топче. Деца на село пък са стигали и до дъвчене на битумни части, въпреки през днешния ден това да звучи като извращение. В интерес на истината дъвка " Идеал " не остана единствено паметен соцпродукт. От няколко години тя се появи още веднъж по лавки и магазини. 2. Червена връзка наложителна за децата от 3-и до 7-и клас Червената връзка носеха пионерчетата, а синя - чавдарчетата. ДПО " Септемврийче " е учредена от Българска комунистическа партия на 23 септември 1944 година по сходство на Всесъюзната пионерска организация " В. И. Ленин " в Съюз на съветските социалистически републики. Дълго време носенето на алената и синята връзка бе наложително, както и ученическата униформа. В първи клас децата бяха одобрявани и одобрявани за чавдарчета. В трети клас се преценяваше дали са почтени да станат пионерчета. А в седми клас го обсъждаха дали да го одобряват в комсомола. Така на 14-годишна възраст младежът три пъти минаваше през политическо решето. Чавдарчета бяха на практика всички. От пионерската организация и от комсомола изключваха за престъпни прояви и за невисок триумф. 3. Комсомолско предписание Всеки член на ДКМС - комсомола получаваше предписание да свърши някаква общественополезна работа. Примерно да събере 10 кг лайка или остаряла хартия, да оказва помощ на остарели хора със сечене на дърва за зимата и така нататък В множеството случаи осъществяването на поръченията бе официално. 4. Членство в Българска комунистическа партия - триумф в живота Членството в Българската комунистическа партия бе изключителна гаранция за триумф в живота. Липсата на алена партийна брошура свеждаше възможностите за добра работа до нула. За офицерския състав в армията и полицията участието в Българска комунистическа партия бе наложително. Заради огромния напор до партийните организации се свеждаха възможни бройки за приемане в партията. Всеки претендент би трябвало да получи най-малко 3 рекомендации от по-стари комунисти. С преимущество се употребиха деца на партийния хайлайф и на дейни борци против фашизма и капитализма. 5. Магазинът " Кореком " бе фантазията на всяко дете Във веригата безмитни магазини " Кореком " се продаваха вносни артикули против западна валута. В тях можеше да влезе всеки, само че право да пазарят имаха малко на брой - работещите зад граница и представителите на партийната върхушка. За да си купиш нещо, трябваше да докажеш от кое място имаш доларите или марките. Обикновено важаха така наречен бонове, които Българска народна банка издаваше против съответната валута. В корекомите се продаваха артикули, които не се намираха на вътрешния пазар шотландско уиски и вносни цигари, видео- и аудиоапаратура, козметика, облекла - основно джинси, списания, играчки. 6. Политбюро решаваше всичко в страната Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия бе най-висшият непрекъснато настоящ орган на ръководещата партия. Неговите решения движеха цялостния икономически и културен живот на страната. Членовете на Политбюро - кратко от политическо бюро, имаха статут на богове и непогрешими. Сменяха ги рядко, и то по решение на генералния секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия Тодор Живков. След прословутия пленум на 10 ноември 1989 година членове на Политбюро са Петър Младенов, Георги Атанасов, Милко Балев, Добри Джуров, Йордан Йотов, Пенчо Кубадински, Иван Панев, Димитър Стоянов и Гриша Филипов. 7. Първите тв приемници - " Опера " и " Кристал " През 1959 година започва създаването на първия роден тв приемник. Наричат го " Опера ", а рожденото му място е Слаботоковият цех " Ворошилов " в София. В екипа, основал " Опера ", работи Христо Торнев, татко на известния модел Ралица Балева. По-късно на българския пазар се появиха и други модели като " Кристал ", " Велико Търново ", " София ". Неотдавна непокътнат образец от първата серия " Опера -1 " бе продаден в Америка на търг за 15 000 $. 8. Без софийско жителство нямаш работа в столицата Само притежателите на софийско жителство можеха да работят в столицата. Заветното право се даваше единствено на редки експерти, както и на висши фрагменти от партийния хайлайф и държавната администрация. За офицерите от армията и Министерство на вътрешните работи жителство не бе належащо. Софиянец се ставаше основно след подписване на брак. Отмяната на софийското жителство бе първият акт на първия демократично определен президент Желю Желев през 1991 година 9. Билетче от 6 ст. за градския превоз По времето на соца билетчето за градския превоз в София струваше 6 стотинки. Държавата дотираше извънредно поддръжката на автобусния, тролейбусния и трамвайния парк. Заплатите на водачите и ватманите бяха положителни. Въпреки това обаче искащи за ватмани не доближиха. Проблемът бе решен едвам тогава, когато властта подсигурява на мераклиите освен положителни пари, само че и софийско жителство. 10. Чушкопекът - БГ събитието на ХХ век Чушкопекът е домашен електроуред за печене на плодовете на пипера. В края на 2009 година феновете на Българска национална телевизия дефинират чушкопека за " Българското събитие на XX век ". Уредът има форма на цилиндър с празнина, заобиколена от електрически радиатор, в която се събира една огромна чушка. Чушкопек, в който се изпичат няколко чушки, се назовава " троен чушкопек ". При естествени условия печенето на чушките лишава не повече от 5 минути. Чушкопекът може да се употребява и за печене на други артикули, да вземем за пример патладжани или картофи. В изискванията на плановата стопанска система в Народна република България чушкопекът става необятно употребен домашен апарат. В интерес на истината той резервира известността си и доста фамилии, изключително по селата, го употребяват и през днешния ден. 11. Вестник Работническо дело - " непогрешимият " " Работническо дело ", органът на Централен комитет на комунистическата партия, значим инструмент на режима, беше ежедневник, от който не можеш да научиш доста вести. Вестникът излиза за първи път през 1927 година, а през 1990 година е преименуван в " Дума ". По времето на социализма " Работническо дело " е съществена пропагандна естрада на Българска комунистическа партия. Той е официозът, в който се разгласяват всички значими партийни решения. Тиражите му бяха най-високи за страната, само че не се определяха от читателското търсене. Страниците на " Дело " нерядко се използваха за кавга със свободомислещи писатели и икономически дейци. Критична публикация в органа на Централен комитет означаваше присъда. Вестникът бе изключително авторитетен, той имаше сан на отдел на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Последните основни редактори на " Дело " са Петър Дюлгеров (1976-1977), Йордан Йотов (1979-1989) и Стефан Продев (1989). 12. Ученическите униформи наложителни за всички В годините на социализма ученическите униформи бяха наложителни. Бяла риза и черен панталон за момчетата и надлежно бяла блуза и черна пола за девойките. Плюс шапка с козирка за младежите и барета за девойките, както и синя връзка за чаварчетата, алена - за пионерчетата, и значка на ДКМС за комсомолците. За неспазването на униформите се следеше строго и се постановяваха съществени санкции. Специални условия имаше към прическите - високо подкастряне за момчетата и прибрани коси за девойките. За груби прегрешения учителите постановяваха наказване - прическа нула номер. Къси поли за девойките бе нещо неприемливо. Червилото, лакираните нокти и гримът бяха посрещани с писък и приучване при шефа. Едва в края на 80-те години, и то основно в столицата, режимът почна да се пропуква. Тогава в гимназиите и техникумите страхливо се появиха пъстри цветове, по-дълги коси и по-къси поли.