Еврозоната след Валутния борд- мерак или утопия
Преди 20 години на 3 юли 1997 година България вкара Валутния ръб. В началото Бордът се наричаше по-често „ паричен съвет “, само че след това проф. Стив Ханке съумя да се пребори в терминологичното означение. През този интервал проф. Ханке, прочут още като татко на Валутния ръб, непрекъснато ни убеждаваше, че България не може без ръб и приемането на еврото е допустимо най-лошото решение. И през днешния ден той приказва същото като ни заплашва с някакви мними европоследствия.
Това разяснява за уеб страницата „ 24 май “ Кольо Парамов.
В края на м. януари 2010 година министър председателят Борисов ме предложения за консултант в кабинета на министър ръководителя на половин щат. На този пост съумях да се задържа едвам 7 дни. Още на втория ден откакто се разбра за моето предопределение някогашният министър председател Иван Костов оцени като недалновидни дейностите на сътрудника си Борисов. Костов непосредствено ме упрекна, че съм неспособен за съветническия пост, тъй като съм заплашвал Валутния ръб. Не знам по какъв начин той си представяше тези бъдещи мои дейности. Все още се запитвам по какъв начин един половин консултант разполага със силата и опциите да блокира работата на Борда и да срути българската банкова система.
Както постоянно и тогава Костов беше вулгарно безочлив. Наистина през 2007, 2008 и 2009 година на няколко пъти в публикации и изявленията аргументирах мнението си за Валутния ръб. Уточнявах, че той се утвърждава в прекомерно отрицателен проект и въздейства доста неприятно на доходната политика на българите. Доказвах, че Бордът ще докара България до дълготрайна, няколкогодишна дефлация, а това от своя страна ще ни закотви на последното място в Евросъюза. Бях даже написал публикация за Монитор.бг с показателното заглавие „ Бордът на Ханке в България е кух “.
Костов се възправи срещу мен, тъй като потвърдих горното уравнение, т.е. българският Валутен ръб бе към този момент затруднение за бъдещото развиване на България. Апелирах да запазим Борда, само че при съответните рационални вътрешни салда, които да не изкривяват прекалено много паритетния курс на лв. към еврото. След изявлението на Костов всички медии и финансови специалисти ме оплюха. Те обявиха, че моя благосклонност е най-големият зложелател на Борда и най-голямата заплаха за него като консултант на министър – ръководителя. Дори е-Вестник.бг написа: „ Бойко смени Михов с Кольо Парамов, който желае да маха борда. Всъщност у нас неверно припознаха Илиян Михов за зложелател на Валутния ръб. Истинският зложелател е Кольо Парамов и той в този момент става консултант на премиера “.
Подадох незабавно оставка и Костов и лакеите му се усмириха.
Месец по-късно, на 28 март 2010 година, Иван Костов съобщи твърдо пред Нова ТВ: „ Няма никакво съображение да се пипа Валутния ръб, тъй като в противоположен случай това би довело страната до същинска злополука. Той уточни, че сегашният сменен курс на лв. по отношение на еврото е стопански аргументиран “.
След една година, на 23 март 2011 година, експремиерът Костов стартира да осъзнава, че у Борда математически нещо му убягва. Тогава се попитах – това безочливост ли е или отново е отново псевдопрофесионализъм?! Що се отнася до паритетния курс самият Костов като „ магистър по математика “ доста добре знаеше, че единствено той можеше да докара до неповторимата беднотия на днешния българин. Но тогава повече го интересуваше неуспеха на държавното управление на Борисов, а и Лабораторията към момента не бе открита с очертаващия се негов нов небосвод.
През м. юли 2011 година бе изчислено, че инфлацията от началото на Валутния ръб (юли 1997 г.) е достигнала до високите 126%, а инфлацията в Европа за същия интервал бе единствено 24,4%. Т.е. записаната разлика се равняваше на цели 101,6%. Тогава Костов в действителност усети, че нещо му убягва по паритетния курс. Осъзнава, че като добави към това 36-39% сива стопанска система, неверното пресмятане на Брутният вътрешен продукт и още 18 фактора, казусът към този момент става сериозен. Тъй като бе неповторим демагог сходно на пакистанския Зулфихар Али Бхуто, той не се заинтересува до край от самовъзпроизвеждащата се беднотия. Костов към момента хранеше илюзии за връщане във властта с ореола на избавител и всичко друго оставаше на втори проект. Повече от всичко значима бе само демагогията.
Като прелестен ценител на комунистическата философия и дълготраен учител по политическа спестовност, той владее идеално философските категории. Какво, да вземем за пример, съставлява за него „ отричане на отрицанието “? Преподавайки 15 години Маркс и комунизма първата му задача след идването на власт бе да събори паметника на комунистическия строй – мавзолея на Г. Димитров. Това е следващото доказателство за приложение на посочената философска категория за отрицанието и другия му път към новото време.
Изминаха цели 6 години и на 27 февруари 2017 година Иван Костов след многото лъкатушения декларира пред Медиапул остро и изрично: „ България би трябвало да излезе незабавно от Валутния ръб. В противоположен случай страната ще продължи да изостава прекалено много с икономическото си развиване “ и прибавя „ политическият хайлайф твърди, че точно Бордът е в основата на финансовата непоклатимост на страната и премахването му би било сериозен риск, само че не се разяснява събитието, че Бордът е и ограничаване пред икономическото ни развиване и напредък “.
„ Тази теза Костов развива по време на полемика в Българска академия на науките и причините му са, че прекомерно дългото поддържане на Борда води до образуване на другите несъответствия в стопанската система и до закъснение на България в икономическото си развиване. Той даже категорично отбелязва, че е имало отчет на МВФ в който е посочено, че страните с валутен ръб изостават спрямо тези, които нямат подобен непоколебим паричен режим “ – прецизира в умозаключение Медиапул.
Уникалната трансформация е за цели 7 години. Костов към този момент бе на моето мнение и аз откровено го привествам за това. Жалкото в тази ситуация е, че през 2010 година аз платих налог „ Костов “ за експертното си мнение, а през днешния ден шефът на прогнозната лаборатория – уважаемият някогашен министър-председател, стартира да беседва с истината. Ето и огромната разлика. Да не би с Костов да имаме еднакъв преподавател, с цел да стигаме до едни и същи заключения? Единият по-рано, другият 10 години по-късно. В взаимозависимост от изгодата, само че аз полза в никакъв случай нямах. Напротив, още по-лошо. Костовите папагали като Мартин Димитров и сие тогава споделиха, че подобен „ необразован икономист като Кольо Парамов напряко ще събори борда като консултант на премиера и не трябва в никакъв случай да се позволява до там “.
Ами в този момент същите работи ги приказва техният кумир, началникът им, основателят им… Какво става тогава, до каква степен ще стигнем? Колко е дистанцията от финансовата действителност и политическата агитация до сриването на Борда? Днес аз считам, че е единствено една крачка. Тази крачка обаче е доста, доста огромна, когато човек има държавническа позиция и прекомерно дребна, когато наглостта и омразата у него преливат. Трябва да забравим за наглостта и да забележим страната по-отблизо, с цел да признаем, че построяваме и позволяваме едни пазарни олигарси, които работят с извънпазарни правила. И прекалено много забогатяха с помощта на Борда, с цел да обеднеят още повече – съвсем 80% от българите, точно поради Борда. Затова изследвайки мимикрията на Костов и отношението му към Борда в последните 20 години следва да си отговорим на няколко въпроса:
Имаме ли сили да погледнем в очите огромната беднотия на болшинството от българите?
Можем ли непосредствено, ясно и тъкмо да пресечем богаташите, крадливите олигарси и латифундистите в България?
Може ли да се задоволим с грубия оценъчен запас като фалшименто в отрасловата конструкция на българското стопанство?
Как да приемем прекомерната стопанска независимост като разпасаност или нарочна бездържавност, безредица и възприятие за тотална безотговорност у мнозина?
Съгласни ли сме, ние българите, че в нашата страна всичко е допустимо като деяние посредством политиката – да открием 400 -450 частни лечебни заведения, с цел да разпределим „ удачно “ едни 4,5 милиарда лева всяка година, а в държавните лечебни заведения да няма обикновени условия за работа?
Може ли да допуснем проведен тенденциозен банкрут на четвъртата банка – КТБ, да загубим 6 милиарда лева до момента и минимум още 4 милиарда лева до 2-3 години без последващата отговорност за инспирацията на банкрута?
До по кое време ще се заблуждаваме по отношение на нуждата от влизане в еврозоната? Защо непрекъснато прецизираме, пропагандираме, а на практика нищо не вършим за влизане в „ чакалнята “?
Ето че към този момент множеството икономисти в страната „ узряха “ за потребността от едната крачка към еврозоната. Сега е 2018 година, а не 2010 година, когато единствено двама-трима в България говорихме за това, а останалите заработваха положителни доходи…
Сега имаме всички базови предпоставки, стопански условия за бързо кандидатстване до края на м. юни тази година с вероятност до края на 2019 година или най-късно доникъде на 2020 година да сме постоянни членове на еврозоната!
Щом и Иван Костов към този момент склони да се маха незабавно Борда, заменяйки го с еврото, значи нямаме причина за никакво опрощение. Нямаме научно-техническа спънка, нямаме политическа възбрана, които да ни спъват по пътя на кандидатстването.
Започнах с Иван Костов и неговото „ отричане на отрицанието “ и считам за редно и с него да завърша. Днес най-проблемният мъж в българската политика стои на друга действителна и ясна позиция. Главният лаборант на Републиката е надалеч по – необорим, прецизен и акуратен. След м. юли 2014 година у Иван Костов настъпи значителен поврат и той е доста по-последователен и безапелационен като различен профил, отразявайки действителността. След умишления банкрут на КТБ и паричните несъответствия, подбудени от рецесията в ПИБ, Костов разбра, че построената от него визия за съвършена държавна властова пирамида е фикс концепция. Тази грозна заблуда го принуди да слезе от небесата на майката Земя и да види пълнокръвната действителност. Днес този позитивен метод като жанр у Костов би трябвало да се употребява като принос за бъдещото развиване на България в еврозоната. За триумфа към това значимо желание би трябвало да бъдат употребени всички, които осъзнават държавната нужда. Налага се новата огромна смяна. Тя стартира със старта на еврото, елиминация на олигархията и радикално друго отношение към днешната беднотия на българите. Това не е единствено копнеж български или химера. Това е най-важната ни национална задача.
Това разяснява за уеб страницата „ 24 май “ Кольо Парамов.
В края на м. януари 2010 година министър председателят Борисов ме предложения за консултант в кабинета на министър ръководителя на половин щат. На този пост съумях да се задържа едвам 7 дни. Още на втория ден откакто се разбра за моето предопределение някогашният министър председател Иван Костов оцени като недалновидни дейностите на сътрудника си Борисов. Костов непосредствено ме упрекна, че съм неспособен за съветническия пост, тъй като съм заплашвал Валутния ръб. Не знам по какъв начин той си представяше тези бъдещи мои дейности. Все още се запитвам по какъв начин един половин консултант разполага със силата и опциите да блокира работата на Борда и да срути българската банкова система.
Както постоянно и тогава Костов беше вулгарно безочлив. Наистина през 2007, 2008 и 2009 година на няколко пъти в публикации и изявленията аргументирах мнението си за Валутния ръб. Уточнявах, че той се утвърждава в прекомерно отрицателен проект и въздейства доста неприятно на доходната политика на българите. Доказвах, че Бордът ще докара България до дълготрайна, няколкогодишна дефлация, а това от своя страна ще ни закотви на последното място в Евросъюза. Бях даже написал публикация за Монитор.бг с показателното заглавие „ Бордът на Ханке в България е кух “.
Костов се възправи срещу мен, тъй като потвърдих горното уравнение, т.е. българският Валутен ръб бе към този момент затруднение за бъдещото развиване на България. Апелирах да запазим Борда, само че при съответните рационални вътрешни салда, които да не изкривяват прекалено много паритетния курс на лв. към еврото. След изявлението на Костов всички медии и финансови специалисти ме оплюха. Те обявиха, че моя благосклонност е най-големият зложелател на Борда и най-голямата заплаха за него като консултант на министър – ръководителя. Дори е-Вестник.бг написа: „ Бойко смени Михов с Кольо Парамов, който желае да маха борда. Всъщност у нас неверно припознаха Илиян Михов за зложелател на Валутния ръб. Истинският зложелател е Кольо Парамов и той в този момент става консултант на премиера “.
Подадох незабавно оставка и Костов и лакеите му се усмириха.
Месец по-късно, на 28 март 2010 година, Иван Костов съобщи твърдо пред Нова ТВ: „ Няма никакво съображение да се пипа Валутния ръб, тъй като в противоположен случай това би довело страната до същинска злополука. Той уточни, че сегашният сменен курс на лв. по отношение на еврото е стопански аргументиран “.
След една година, на 23 март 2011 година, експремиерът Костов стартира да осъзнава, че у Борда математически нещо му убягва. Тогава се попитах – това безочливост ли е или отново е отново псевдопрофесионализъм?! Що се отнася до паритетния курс самият Костов като „ магистър по математика “ доста добре знаеше, че единствено той можеше да докара до неповторимата беднотия на днешния българин. Но тогава повече го интересуваше неуспеха на държавното управление на Борисов, а и Лабораторията към момента не бе открита с очертаващия се негов нов небосвод.
През м. юли 2011 година бе изчислено, че инфлацията от началото на Валутния ръб (юли 1997 г.) е достигнала до високите 126%, а инфлацията в Европа за същия интервал бе единствено 24,4%. Т.е. записаната разлика се равняваше на цели 101,6%. Тогава Костов в действителност усети, че нещо му убягва по паритетния курс. Осъзнава, че като добави към това 36-39% сива стопанска система, неверното пресмятане на Брутният вътрешен продукт и още 18 фактора, казусът към този момент става сериозен. Тъй като бе неповторим демагог сходно на пакистанския Зулфихар Али Бхуто, той не се заинтересува до край от самовъзпроизвеждащата се беднотия. Костов към момента хранеше илюзии за връщане във властта с ореола на избавител и всичко друго оставаше на втори проект. Повече от всичко значима бе само демагогията.
Като прелестен ценител на комунистическата философия и дълготраен учител по политическа спестовност, той владее идеално философските категории. Какво, да вземем за пример, съставлява за него „ отричане на отрицанието “? Преподавайки 15 години Маркс и комунизма първата му задача след идването на власт бе да събори паметника на комунистическия строй – мавзолея на Г. Димитров. Това е следващото доказателство за приложение на посочената философска категория за отрицанието и другия му път към новото време.
Изминаха цели 6 години и на 27 февруари 2017 година Иван Костов след многото лъкатушения декларира пред Медиапул остро и изрично: „ България би трябвало да излезе незабавно от Валутния ръб. В противоположен случай страната ще продължи да изостава прекалено много с икономическото си развиване “ и прибавя „ политическият хайлайф твърди, че точно Бордът е в основата на финансовата непоклатимост на страната и премахването му би било сериозен риск, само че не се разяснява събитието, че Бордът е и ограничаване пред икономическото ни развиване и напредък “.
„ Тази теза Костов развива по време на полемика в Българска академия на науките и причините му са, че прекомерно дългото поддържане на Борда води до образуване на другите несъответствия в стопанската система и до закъснение на България в икономическото си развиване. Той даже категорично отбелязва, че е имало отчет на МВФ в който е посочено, че страните с валутен ръб изостават спрямо тези, които нямат подобен непоколебим паричен режим “ – прецизира в умозаключение Медиапул.
Уникалната трансформация е за цели 7 години. Костов към този момент бе на моето мнение и аз откровено го привествам за това. Жалкото в тази ситуация е, че през 2010 година аз платих налог „ Костов “ за експертното си мнение, а през днешния ден шефът на прогнозната лаборатория – уважаемият някогашен министър-председател, стартира да беседва с истината. Ето и огромната разлика. Да не би с Костов да имаме еднакъв преподавател, с цел да стигаме до едни и същи заключения? Единият по-рано, другият 10 години по-късно. В взаимозависимост от изгодата, само че аз полза в никакъв случай нямах. Напротив, още по-лошо. Костовите папагали като Мартин Димитров и сие тогава споделиха, че подобен „ необразован икономист като Кольо Парамов напряко ще събори борда като консултант на премиера и не трябва в никакъв случай да се позволява до там “.
Ами в този момент същите работи ги приказва техният кумир, началникът им, основателят им… Какво става тогава, до каква степен ще стигнем? Колко е дистанцията от финансовата действителност и политическата агитация до сриването на Борда? Днес аз считам, че е единствено една крачка. Тази крачка обаче е доста, доста огромна, когато човек има държавническа позиция и прекомерно дребна, когато наглостта и омразата у него преливат. Трябва да забравим за наглостта и да забележим страната по-отблизо, с цел да признаем, че построяваме и позволяваме едни пазарни олигарси, които работят с извънпазарни правила. И прекалено много забогатяха с помощта на Борда, с цел да обеднеят още повече – съвсем 80% от българите, точно поради Борда. Затова изследвайки мимикрията на Костов и отношението му към Борда в последните 20 години следва да си отговорим на няколко въпроса:
Имаме ли сили да погледнем в очите огромната беднотия на болшинството от българите?
Можем ли непосредствено, ясно и тъкмо да пресечем богаташите, крадливите олигарси и латифундистите в България?
Може ли да се задоволим с грубия оценъчен запас като фалшименто в отрасловата конструкция на българското стопанство?
Как да приемем прекомерната стопанска независимост като разпасаност или нарочна бездържавност, безредица и възприятие за тотална безотговорност у мнозина?
Съгласни ли сме, ние българите, че в нашата страна всичко е допустимо като деяние посредством политиката – да открием 400 -450 частни лечебни заведения, с цел да разпределим „ удачно “ едни 4,5 милиарда лева всяка година, а в държавните лечебни заведения да няма обикновени условия за работа?
Може ли да допуснем проведен тенденциозен банкрут на четвъртата банка – КТБ, да загубим 6 милиарда лева до момента и минимум още 4 милиарда лева до 2-3 години без последващата отговорност за инспирацията на банкрута?
До по кое време ще се заблуждаваме по отношение на нуждата от влизане в еврозоната? Защо непрекъснато прецизираме, пропагандираме, а на практика нищо не вършим за влизане в „ чакалнята “?
Ето че към този момент множеството икономисти в страната „ узряха “ за потребността от едната крачка към еврозоната. Сега е 2018 година, а не 2010 година, когато единствено двама-трима в България говорихме за това, а останалите заработваха положителни доходи…
Сега имаме всички базови предпоставки, стопански условия за бързо кандидатстване до края на м. юни тази година с вероятност до края на 2019 година или най-късно доникъде на 2020 година да сме постоянни членове на еврозоната!
Щом и Иван Костов към този момент склони да се маха незабавно Борда, заменяйки го с еврото, значи нямаме причина за никакво опрощение. Нямаме научно-техническа спънка, нямаме политическа възбрана, които да ни спъват по пътя на кандидатстването.
Започнах с Иван Костов и неговото „ отричане на отрицанието “ и считам за редно и с него да завърша. Днес най-проблемният мъж в българската политика стои на друга действителна и ясна позиция. Главният лаборант на Републиката е надалеч по – необорим, прецизен и акуратен. След м. юли 2014 година у Иван Костов настъпи значителен поврат и той е доста по-последователен и безапелационен като различен профил, отразявайки действителността. След умишления банкрут на КТБ и паричните несъответствия, подбудени от рецесията в ПИБ, Костов разбра, че построената от него визия за съвършена държавна властова пирамида е фикс концепция. Тази грозна заблуда го принуди да слезе от небесата на майката Земя и да види пълнокръвната действителност. Днес този позитивен метод като жанр у Костов би трябвало да се употребява като принос за бъдещото развиване на България в еврозоната. За триумфа към това значимо желание би трябвало да бъдат употребени всички, които осъзнават държавната нужда. Налага се новата огромна смяна. Тя стартира със старта на еврото, елиминация на олигархията и радикално друго отношение към днешната беднотия на българите. Това не е единствено копнеж български или химера. Това е най-важната ни национална задача.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ