Преди 20 години НАТО започна въздушна атака срещу Югославия заради Косово
Преди 20 години, на 24 март 1999 година, НАТО предприе акция на въздушни удари против Югославия, с цел да постави завършек на репресиите над косоварите албанци - първата против суверенна страна за 50-годишното битие на алианса.
Южна област на Сърбия, обитаема с 90 % албанци, по това време Косово беше сцена на конфликти сред силите на режима на сръбския националист Слободан Милошевич и стремящите се към самостоятелност бойци. До края на тази война бяха убити над 13 000 души, основно албанци, и стотици хиляди бяха разселени.
Провал на дипломацията
През февруари и март 1998 година сръбските сили започнаха няколко смъртоносни офанзиви против албанските сепаратисти от Армията за избавление на Косово /АОК/, убивайки доста цивилни.
Страните членки на НАТО се притесняваха от разширение на спора, който можеше да обхване Балканите, единствено три години измежду Дейтънското съглашение, което постави завършек на войните в Босна и Хърватия.
През май Съединени американски щати изпратиха в Белград Ричард Холбрук, проектант на Дейтънското съглашение. Паралелно с това НАТО форсира разискването на военните разновидности.
След неуспеха на две серии договаряния във Франция, през февруари и март 1999 година в Рамбуйе и в Париж, американският делегат направи още един опит за ходатайство с Белград.
На 23 март той бе на крачка да напусне президентския замък, откакто на вятъра се опита за финален път да убеди Слободан Милошевич да одобри решение на рецесията посредством договаряния.
В момента, когато си тръгваше, той попита югославския президент: " Нали разбирате какво ще стане откакто си потегли? " " Да. Ще ни бомбардирате ", отговори Слободан Милошевич. 29 часа по-късно, на 24 март вечерта, първите крилати ракети на НАТО удариха Югославия.
Това бе първата акция от този тип в историята на алианса, водена без експлицитното единодушие на Организация на обединените нации. Русия, историческият съдружник на Сърбия, и Китай се противопоставяха на всяка резолюция, позволяваща военна интервенция.
Удари в продължение на единайсет седмици
Ударите, които бе планувано да продължат няколко дни, продължиха няколко седмици. Самолетите на НАТО извършиха общо 38 000 полета, 10 000 от които за бомбардировки и 2700 задачи против сръбската противовъздушна отбрана, по данни на алианса.
НАТО взе на прицел няколко десетки военни цели и инфраструктура /мостове, железопътни линии, електрическа мрежа/.
Понякога обаче бомбите и ракетите не улучваха задачите си, предизвиквайки отвращение и жестоки рецензии.
Броят на цивилните, убити при ударите, не бе открит публично. Данните варират от 500 убити съгласно неправителствената организация Хюман райтс уоч, до 2500 съгласно сръбските ръководители.
На 10 юни 1999 година Слободан Милошевич най-накрая подреди на силите си да се изтеглят от Косово, което идващия месец бе сложено под администрацията на Организация на обединените нации.
Косово, което разгласи самостоятелност през 2008 година и където през днешния ден живеят не повече от 120 000 сърби, твърди, че е прието от към 115 страни, множеството западни страни.
Сърбия оспорва тази численост и твърди, че някои страни са преразгледали решението си да признаят Косово. Русия и Китай не признават Косово и блокират всяка вероятност за присъединение на страната към Организация на обединените нации.
Източник: БТА
Южна област на Сърбия, обитаема с 90 % албанци, по това време Косово беше сцена на конфликти сред силите на режима на сръбския националист Слободан Милошевич и стремящите се към самостоятелност бойци. До края на тази война бяха убити над 13 000 души, основно албанци, и стотици хиляди бяха разселени.
Провал на дипломацията
През февруари и март 1998 година сръбските сили започнаха няколко смъртоносни офанзиви против албанските сепаратисти от Армията за избавление на Косово /АОК/, убивайки доста цивилни.
Страните членки на НАТО се притесняваха от разширение на спора, който можеше да обхване Балканите, единствено три години измежду Дейтънското съглашение, което постави завършек на войните в Босна и Хърватия.
През май Съединени американски щати изпратиха в Белград Ричард Холбрук, проектант на Дейтънското съглашение. Паралелно с това НАТО форсира разискването на военните разновидности.
След неуспеха на две серии договаряния във Франция, през февруари и март 1999 година в Рамбуйе и в Париж, американският делегат направи още един опит за ходатайство с Белград.
На 23 март той бе на крачка да напусне президентския замък, откакто на вятъра се опита за финален път да убеди Слободан Милошевич да одобри решение на рецесията посредством договаряния.
В момента, когато си тръгваше, той попита югославския президент: " Нали разбирате какво ще стане откакто си потегли? " " Да. Ще ни бомбардирате ", отговори Слободан Милошевич. 29 часа по-късно, на 24 март вечерта, първите крилати ракети на НАТО удариха Югославия.
Това бе първата акция от този тип в историята на алианса, водена без експлицитното единодушие на Организация на обединените нации. Русия, историческият съдружник на Сърбия, и Китай се противопоставяха на всяка резолюция, позволяваща военна интервенция.
Удари в продължение на единайсет седмици
Ударите, които бе планувано да продължат няколко дни, продължиха няколко седмици. Самолетите на НАТО извършиха общо 38 000 полета, 10 000 от които за бомбардировки и 2700 задачи против сръбската противовъздушна отбрана, по данни на алианса.
НАТО взе на прицел няколко десетки военни цели и инфраструктура /мостове, железопътни линии, електрическа мрежа/.
Понякога обаче бомбите и ракетите не улучваха задачите си, предизвиквайки отвращение и жестоки рецензии.
Броят на цивилните, убити при ударите, не бе открит публично. Данните варират от 500 убити съгласно неправителствената организация Хюман райтс уоч, до 2500 съгласно сръбските ръководители.
На 10 юни 1999 година Слободан Милошевич най-накрая подреди на силите си да се изтеглят от Косово, което идващия месец бе сложено под администрацията на Организация на обединените нации.
Косово, което разгласи самостоятелност през 2008 година и където през днешния ден живеят не повече от 120 000 сърби, твърди, че е прието от към 115 страни, множеството западни страни.
Сърбия оспорва тази численост и твърди, че някои страни са преразгледали решението си да признаят Косово. Русия и Китай не признават Косово и блокират всяка вероятност за присъединение на страната към Организация на обединените нации.
Източник: БТА
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ