33 години иконописци рисуват, създават изкуство и живот заедно
Преди 20 години иконописците Антония и Димчо решили да избягат от градската суетност и заживели в Гостилица – малко село, сгушено в полите на Стара планина, в Габровския балкан. Там са отгледали и тримата си сина – Петър, Теодоси и Йоан.
Преди броени дни, любовта им навърши Христова възраст. Вече 33 години те рисуват, творят, основават изкуство и живот дружно.
Любовта сред Димчо и Антония пламва през 79-та, когато се срещат в техникума по електротехника в Горна Оряховица.
„ Трябвало е да бъда в това учебно заведение, с цел да се срещна с нея, на едно екскурзионно летуване в Банско в теснолинейката, разказахме си душите общо взето за няколко часа, до момента в който пътуваше тази теснолинейка”, спомня си Димчо Димчовски.
Димчо и Антония са иконографи – изписват икони. Той се занимава с това от 85-та, тя се причислява по-късно.
„ Тя приключи обезобразително изкуство във Велико Търново, по този начин нареченото обезобразително изкуство и статуя, само че с изключение на плакетите за дипломната работа, май със статуя не се е занимавала”, споделя Димчо.
Антония и Димчо не броят иконите, които са изписали и по тази причина не знаят на какъв брой тъкмо изображения на светци са вдъхнали живот през годините.
„ Много хора обичат да споделят – аз имам там, там, там – ми не знаем къде имаме, просто не знаем, на всички континенти имаме икони- По-важно е иконите да са при вярващи и положителни хора, а не къде са тъкмо като географско разположение”.
Работят в обичайния византийски жанр. Казват, че изписването на икони е интимно дело - рисуват единствено когато са сами и в уместно въодушевление.
„ Иконата основава духовна наслада. Това не е наслаждение, това не е кеф. Това е нещо напълно друго”, описа Антония.
Понякога изписват иконите дружно. Както всяко изкуство, и това си има тънкости.
„ Денят стартира с молитва. Особено по този начин като почнеш избрана икона на избран светец, постоянно по този начин си върви молитвичката. Просто не спираш да се молиш когато усетиш необходимост”, сподели Антония.
„ Преди да се стартира една икона, наложително се чете житието на светеца. От житията, прочетени по време на работа, излизат невероятни елементи. Сякаш самият светец ги прочита и ти насочва вниманието към тях”, изяснява Димчо.
Казват, че усещат силите на светците, които изписват.
„ Присъстват, дали ще е като полъх на крило, когато е доста безшумно и умерено – въздухът като че ли се разклаща – дали ще зазвънти камбана в ушите изведнъж без нищо да се случва, дали ще са други знаци, знамения и поличби”, добавя Димчо.
В работата си Антония и Димчо възраждат антични декоративни техники , да вземем за пример гранаре и гратаре – гравюра върху злато.
Димчо изяснява, че гранаре е когато се изтеглят линиите, гратаре е когато с върха на иглата се вършат точки и се получава игра на златото.
Използват най-различно дърво за иконите. И работят единствено с благородни материали – злато, перли, скъпоценни камъни. Направата на икони е царско изкуство, изяснява Димчо.
След графията, върху дъската се нанася полимент – тип алена глина. После идва ред на позлатата.
Зимните месеци Димчо и Антония ще изкарат сред четирите стени на ателието си. Ще изписват към този момент готовите икони, дружно.
– Как храните любовта?
Антония: Как? В борби.
Димчо: Както постоянно е било. Ще излъжем, в случай че кажем, че не се караме, че няма кавги.
Антония: Връзката непрекъснато се развива – няма значение на какъв брой години е – дали е на 5 на 10 на 20 на 50. Най–малкият наследник, доста ми е обичано – като рисувахме иконите той заставаше сред нас на масата и постоянно целуваше готовите иконки. И седеше и все ни питаше – мамо, тати – по кое време човек умира. И доста ни беше мъчно по какъв начин да тръгнем да обясняваме на 3-4 годишно дете, по какъв начин да го кажем, по какъв метод – и той сподели – а, аз знам по кое време умира човек. Ние добре, доста се изненадахме: „ Кога умира човек”. Ами като му свърши любовта, и си е тъкмо по този начин. Свърши ли ни любовта, ние защо да живеем. Нямаме място тук.
-->
Преди броени дни, любовта им навърши Христова възраст. Вече 33 години те рисуват, творят, основават изкуство и живот дружно.
Любовта сред Димчо и Антония пламва през 79-та, когато се срещат в техникума по електротехника в Горна Оряховица.
„ Трябвало е да бъда в това учебно заведение, с цел да се срещна с нея, на едно екскурзионно летуване в Банско в теснолинейката, разказахме си душите общо взето за няколко часа, до момента в който пътуваше тази теснолинейка”, спомня си Димчо Димчовски.
Димчо и Антония са иконографи – изписват икони. Той се занимава с това от 85-та, тя се причислява по-късно.
„ Тя приключи обезобразително изкуство във Велико Търново, по този начин нареченото обезобразително изкуство и статуя, само че с изключение на плакетите за дипломната работа, май със статуя не се е занимавала”, споделя Димчо.
Антония и Димчо не броят иконите, които са изписали и по тази причина не знаят на какъв брой тъкмо изображения на светци са вдъхнали живот през годините.
„ Много хора обичат да споделят – аз имам там, там, там – ми не знаем къде имаме, просто не знаем, на всички континенти имаме икони- По-важно е иконите да са при вярващи и положителни хора, а не къде са тъкмо като географско разположение”.
Работят в обичайния византийски жанр. Казват, че изписването на икони е интимно дело - рисуват единствено когато са сами и в уместно въодушевление.
„ Иконата основава духовна наслада. Това не е наслаждение, това не е кеф. Това е нещо напълно друго”, описа Антония.
Понякога изписват иконите дружно. Както всяко изкуство, и това си има тънкости.
„ Денят стартира с молитва. Особено по този начин като почнеш избрана икона на избран светец, постоянно по този начин си върви молитвичката. Просто не спираш да се молиш когато усетиш необходимост”, сподели Антония.
„ Преди да се стартира една икона, наложително се чете житието на светеца. От житията, прочетени по време на работа, излизат невероятни елементи. Сякаш самият светец ги прочита и ти насочва вниманието към тях”, изяснява Димчо.
Казват, че усещат силите на светците, които изписват.
„ Присъстват, дали ще е като полъх на крило, когато е доста безшумно и умерено – въздухът като че ли се разклаща – дали ще зазвънти камбана в ушите изведнъж без нищо да се случва, дали ще са други знаци, знамения и поличби”, добавя Димчо.
В работата си Антония и Димчо възраждат антични декоративни техники , да вземем за пример гранаре и гратаре – гравюра върху злато.
Димчо изяснява, че гранаре е когато се изтеглят линиите, гратаре е когато с върха на иглата се вършат точки и се получава игра на златото.
Използват най-различно дърво за иконите. И работят единствено с благородни материали – злато, перли, скъпоценни камъни. Направата на икони е царско изкуство, изяснява Димчо.
След графията, върху дъската се нанася полимент – тип алена глина. После идва ред на позлатата.
Зимните месеци Димчо и Антония ще изкарат сред четирите стени на ателието си. Ще изписват към този момент готовите икони, дружно.
– Как храните любовта?
Антония: Как? В борби.
Димчо: Както постоянно е било. Ще излъжем, в случай че кажем, че не се караме, че няма кавги.
Антония: Връзката непрекъснато се развива – няма значение на какъв брой години е – дали е на 5 на 10 на 20 на 50. Най–малкият наследник, доста ми е обичано – като рисувахме иконите той заставаше сред нас на масата и постоянно целуваше готовите иконки. И седеше и все ни питаше – мамо, тати – по кое време човек умира. И доста ни беше мъчно по какъв начин да тръгнем да обясняваме на 3-4 годишно дете, по какъв начин да го кажем, по какъв метод – и той сподели – а, аз знам по кое време умира човек. Ние добре, доста се изненадахме: „ Кога умира човек”. Ами като му свърши любовта, и си е тъкмо по този начин. Свърши ли ни любовта, ние защо да живеем. Нямаме място тук.
-->
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ