Рожденият ден на Скромния гений
Преди 2 години имах неповторим шанс. Музикант, който обожавам, ми даде 50 още неродени песни. 50 съвършени композиции, божествени мелодии, които още търсят своя текст и своя реализатор.
Не знам дали мога да опиша какво е възприятието да чуеш още неродена ария. Слушах ги дни наред. Представях си текста, който би трябвало да се въплъти в нотите. Представях си гласовете, които би трябвало да го изпеят. Опитвах се да си показва кого би избрал Авторът за това парче, на кого би го подарил, по какъв начин ще се получи едно, в случай че бъде изпято по този начин, а напълно друго, в случай че бъде изпято другояче.
Разбирам от музика и мога да подсигурявам, че измежду тези 50 мелодии имаше най-малко 4, от които можеха да станат такива песни, че хиляди хора да споделят " Ето това е най-хубавата ария на света! ", най-малко 10, които имаха капацитет да влязат в персонална митология от вида " всяка ария има история с теб " и всички до една бяха по-хубави от всичко, което телевизорът ми стоварва на ушите в последните години.
След няколко дни се видях с Композитора и с пърхащ ентусиазъм го питах по кое време, по какъв начин, с кого, хайде по-бързо тези мелодии да се трансфорат в песни!
А той тъжно ми сподели: Имам още 200. Някои са даже по-хубави. Но никой няма потребност от тях.
Този печален музикант се споделя Момчил Колев. Днес става на 50 години. Бих желал да му подаря текст към някоя от прелестните му песни, които към момента не са намерили своите стихове, само че за жалост нямам този гений.
Мога единствено да му опиша какъв брой са ме вдъхновявали песните му, с цел да знае, че някой има потребност от тях.
Този роман може да стартира по доста способи. Например с това по какъв начин в зората на прехода и дълбините на моя пубертет ни попаднаха още непубликувани записи на група " Клас ". Слушахме " Тайнствена галактика ", когато някой сподели: " Давате ли си сметка, че това е музика на международно равнище? Че това не е по-лошо от Cure и Depeche mode? "
Точно тогава различен другар пишеше дипломна работа за Николай Лилиев и главната му теза беше, че неговата лирика е върхът на Символизма, че с неговото творчество за пръв и единствен път български създател е бил венецът и най-голямото достижение на голямо литературно течение и аз си помислих, че може би ставам очевидец на сходен феномен, само че в ню уейва.
Тезата на моя другар за Николай Лилиев беше оценена като " нахална ", а още същата вечер по-разумните от мен ме убедиха, че няма по какъв начин българска ария да е на международно равнище. Колкото е по-хубава, толкоз е по-обречена да остане в тесния кръг на хората, които слушат Музиката, а не Модата.
Разказът може да стартира и по различен метод. В средата на 90-те всички слушаха Дони и Момчил. Ние от Класическата (понеже сме велики) слушахме Genesis и Marillion и доста държахме да се знае, че слушаме същинска музика, а не мейнстрийм. Първия път, когато споделих, че Дони и Момчил са събитие в музиката, отнесох доста насмешки по какъв начин може да ми харесва нещо комерсиално. А аз като просветител обяснявах - " Чуйте, бе, хора, положително е! Станало е съвременно, тъй като е хубаво! ".
Същият роман може да стартира и по този начин: 19 април 2013 година, концерт на Клас след 20 години разлъка. Толкова магически, че след края му Габи, родена през 1988 година, желае да й описвам какво е било тогава, когато " Клас " са пускали първите си песни и уейвът е бил фешън. На паркинга няма по какъв начин да ù обясня по какъв начин се събирахме на тумби и чакахме да се появят Нова генерация, Клас или Тангра. Как търсехме касетки с песните на българските групи, а хората, които имаха диктофони и можеха да запишат пиратски концерт, имаха статута на магьосници. Или по какъв начин беше фешън да се четат Камю и Бодлер и това какъв брой си нагоре в обществената подчиненост на компанията зависеше от това какъв брой книги си прочел, а не какъв брой простотии си избълвал.
Всеки от нашата дребна, само че вярна войска фенове на " Клас " има своята история на любовта си към най-елегантната българска група.
А моята история по какъв начин се добрах до още неродените песни на Момчил стартира по този начин: Пътувах към този момент дни наред из обичаната ми Албания. Сменях дисковете и попаднах на тази ария:
Може да съм я чувал и преди този момент и да не съм я забелязал, а може и в действителност за първи път да съм я чул тогава, само че още на първата минута бях сигурен, че създател е Момчил Колев и единствено той може да напише такава ария. Това чувство за цялостно единение сред музиката, текста и гласа е нещо, което се случва в една от милион песни.
Тогава си дадох сметка, че като публицист 99% от времето ми минава да пиша за бездарници, от които няма никаква изгода и смисъл. И най-малко мъничко ще изкупя виновността си, че върша бездарниците известни, в случай че някак си накарам същинските гении Момчил, София и Ина Григорова да създадат най-малко още една такава ария.
Чиле, най-малък научен късмет да има някоя от тези 250 неродени песни да се получи като " Син амулет ", ти би трябвало да й го дадеш.
Знам, че си толкоз непретенциозен, че ще се разсърдиш, че те назовавам " талант ". Не се сещам за друга дума, която по-точно разказва дарбата на човек да твори чиста хубост.
Честит рожден ден! Ние, твоите почитатели, те обичаме!
Не знам дали мога да опиша какво е възприятието да чуеш още неродена ария. Слушах ги дни наред. Представях си текста, който би трябвало да се въплъти в нотите. Представях си гласовете, които би трябвало да го изпеят. Опитвах се да си показва кого би избрал Авторът за това парче, на кого би го подарил, по какъв начин ще се получи едно, в случай че бъде изпято по този начин, а напълно друго, в случай че бъде изпято другояче.
Разбирам от музика и мога да подсигурявам, че измежду тези 50 мелодии имаше най-малко 4, от които можеха да станат такива песни, че хиляди хора да споделят " Ето това е най-хубавата ария на света! ", най-малко 10, които имаха капацитет да влязат в персонална митология от вида " всяка ария има история с теб " и всички до една бяха по-хубави от всичко, което телевизорът ми стоварва на ушите в последните години.
След няколко дни се видях с Композитора и с пърхащ ентусиазъм го питах по кое време, по какъв начин, с кого, хайде по-бързо тези мелодии да се трансфорат в песни!
А той тъжно ми сподели: Имам още 200. Някои са даже по-хубави. Но никой няма потребност от тях.
Този печален музикант се споделя Момчил Колев. Днес става на 50 години. Бих желал да му подаря текст към някоя от прелестните му песни, които към момента не са намерили своите стихове, само че за жалост нямам този гений.
Мога единствено да му опиша какъв брой са ме вдъхновявали песните му, с цел да знае, че някой има потребност от тях.
Този роман може да стартира по доста способи. Например с това по какъв начин в зората на прехода и дълбините на моя пубертет ни попаднаха още непубликувани записи на група " Клас ". Слушахме " Тайнствена галактика ", когато някой сподели: " Давате ли си сметка, че това е музика на международно равнище? Че това не е по-лошо от Cure и Depeche mode? "
Точно тогава различен другар пишеше дипломна работа за Николай Лилиев и главната му теза беше, че неговата лирика е върхът на Символизма, че с неговото творчество за пръв и единствен път български създател е бил венецът и най-голямото достижение на голямо литературно течение и аз си помислих, че може би ставам очевидец на сходен феномен, само че в ню уейва.
Тезата на моя другар за Николай Лилиев беше оценена като " нахална ", а още същата вечер по-разумните от мен ме убедиха, че няма по какъв начин българска ария да е на международно равнище. Колкото е по-хубава, толкоз е по-обречена да остане в тесния кръг на хората, които слушат Музиката, а не Модата.
Разказът може да стартира и по различен метод. В средата на 90-те всички слушаха Дони и Момчил. Ние от Класическата (понеже сме велики) слушахме Genesis и Marillion и доста държахме да се знае, че слушаме същинска музика, а не мейнстрийм. Първия път, когато споделих, че Дони и Момчил са събитие в музиката, отнесох доста насмешки по какъв начин може да ми харесва нещо комерсиално. А аз като просветител обяснявах - " Чуйте, бе, хора, положително е! Станало е съвременно, тъй като е хубаво! ".
Същият роман може да стартира и по този начин: 19 април 2013 година, концерт на Клас след 20 години разлъка. Толкова магически, че след края му Габи, родена през 1988 година, желае да й описвам какво е било тогава, когато " Клас " са пускали първите си песни и уейвът е бил фешън. На паркинга няма по какъв начин да ù обясня по какъв начин се събирахме на тумби и чакахме да се появят Нова генерация, Клас или Тангра. Как търсехме касетки с песните на българските групи, а хората, които имаха диктофони и можеха да запишат пиратски концерт, имаха статута на магьосници. Или по какъв начин беше фешън да се четат Камю и Бодлер и това какъв брой си нагоре в обществената подчиненост на компанията зависеше от това какъв брой книги си прочел, а не какъв брой простотии си избълвал.
Всеки от нашата дребна, само че вярна войска фенове на " Клас " има своята история на любовта си към най-елегантната българска група.
А моята история по какъв начин се добрах до още неродените песни на Момчил стартира по този начин: Пътувах към този момент дни наред из обичаната ми Албания. Сменях дисковете и попаднах на тази ария:
Може да съм я чувал и преди този момент и да не съм я забелязал, а може и в действителност за първи път да съм я чул тогава, само че още на първата минута бях сигурен, че създател е Момчил Колев и единствено той може да напише такава ария. Това чувство за цялостно единение сред музиката, текста и гласа е нещо, което се случва в една от милион песни.
Тогава си дадох сметка, че като публицист 99% от времето ми минава да пиша за бездарници, от които няма никаква изгода и смисъл. И най-малко мъничко ще изкупя виновността си, че върша бездарниците известни, в случай че някак си накарам същинските гении Момчил, София и Ина Григорова да създадат най-малко още една такава ария.
Чиле, най-малък научен късмет да има някоя от тези 250 неродени песни да се получи като " Син амулет ", ти би трябвало да й го дадеш.
Знам, че си толкоз непретенциозен, че ще се разсърдиш, че те назовавам " талант ". Не се сещам за друга дума, която по-точно разказва дарбата на човек да твори чиста хубост.
Честит рожден ден! Ние, твоите почитатели, те обичаме!
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ