Преди 18 години Мартин Михайлов започва в бар Строежа“ в

...
Преди 18 години Мартин Михайлов започва в бар Строежа“ в
Коментари Харесай

Мартин Михайлов: Чалгата не е просто музика, а обществен фон

Преди 18 години Мартин Михайлов стартира в бар „ Строежа “ в Студентски град – място, което дълго време беше центърът на клубния живот там. Днес Марто е с доста опит зад тила си като промоутър, съучастник и шеф в заведения, музикален селектор и барман – от него в този момент зависи (освен от упоменатия „ Строежа “, изместен в центъра) и „ Терминал 1 “. Та и по тези аргументи, а и във връзка днешното разкриване на новия сезон в „ Строежа “, ни беше забавно да каже дали избрана музика върви тъкмо с бира, какъв вид заведение липсва в София и по кое време въобще спи:
Кое е в основата за едно вървежно заведение – пиенето, музиката или друго?
Аудиторията, преди всичко. Доскоро се смяташе, че притегателното е главно в музиката – факт е, че тя ориентира най-добре каква е концепцията на едно заведение и в каква аудитория се цели то, само че от ден на ден социализацията става водеща, а музиката се измества главно като показана под опаковката на съответни събития.
Какво заведение липсва в София, а има капацитет за такова?
Не бих споделил, че липсва съответно. Барове и клубове има съвсем от всевъзможен вид в София, просто сме в развой на създаване на привички у аудиторията и бизнеса. Оттам ще се покаже и количествената потребност. Свидетели сме на появяването на от ден на ден питейни заведения, което се очакваше, само че дълги години явлението липсваше като всеобщо в града. Предполагам, че броят им ще се усили в пъти в доста близко бъдеще, а от ден на ден хора ще стартират да употребяват услугите им още след края на работния ден, както е в множеството развити страни. Все още се броят на пръсти откритите летни питейни заведения и подиуми, културни средища най-общо казано – уповавам се, наклонността да не е в низходяща посока, каквито опасения навяват някои нелогични и несъответстващи законодателни промени в последно време. Мисля, че има неразкрит капацитет в областта на електронната музика.
Препоръчай българска и непозната музика, която може да сме пропуснали, а са ебаси мощните?
Тази година доста слушах албума на българската група The Lefties. Може да се каже, че не са задоволително известни, само че пък и до броени дни отпътуват да опитат щастието си в Англия. Пожелавам им това да ги направи по-опитни и по-широко известни. Харесват ми последните песни на Деси Андонова. Също и новата посока на Миленита. От задграничните – мога да отбележа завръщането на The Specials с албум. Както и нов албум от The Skints. Чекнете Ho99o9 – пробиваща през последните няколко години индъстриъл хип-хоп/хардкор-пънк тайфа. Поканихме ги предходната година в Терминал 1 и продадохме цели 22 билета. Така че още са си от пропуснатите и непопулярните.
Има ли ария, която те е разплакала?
По-скоро не експлодирам постоянно в сълзи. Предполагам, че се е случвало на някоя ария на Пърл Джем. Например " I`m Still Here ", изключително в края, когато се споделя " Sorry, never been too good at happy endings... ". Но надали. Всъщност, сещам се ясно – поплаках си на песни на Gravity Co. в деня, в който умря Явор.


Фото: Creative Visual Solutions
Ти много пътуваш. Като отиваш на концерт/бар в чужбина – кое е наложителното, което правиш там?
Наблюдавам публиката, посетителите. Радвам им се на това по какъв начин се обличат в въодушевление, което никакъв малък подробност не може да помрачи.
Кого си мечтаеш да доведеш на лайв в Строежа, надлежно Терминал 1?
Иги Поп, Том Йорк, Еди Ведър, Стейн.
Кое е най-непознатото нещо от организирането на концерт, за което хората но никак си нямат разбиране?
За доста неща си нямат разбиране и по този начин е редно да бъде. Посетителите няма потребност да бъдат товарени с организационни въпроси. Макар че е потребно да е ясно кое се приема за влизащо в рамките на естественото – по този начин си улесняваме живота. Конкретно на въпроса – процесът на договаряне е най-сложен и минава през много етапи, които си остават конфиденциални, а постоянно и неосъществени. Много малко стартирани договаряния с голям брой групи в действителност приключват с триумф. Сред общоприетите практики, които нормално убягват и постоянно това води до безмислени словесни извършения на тематика за какво еди-коя си група не идва в България, е това, че групите си имат квоти за турнета в другите елементи на света. Когато Tool разгласят в буукинг средите, че са си планували двайсет дати за Европа в границите на месец и половина, тогава един български промоутър към този момент не се конкурира единствено на вътрешния пазар, а най-много на интернационалния, и то с именити фестивали, промоутъри, които на всичкото от горната страна оперират на към този момент развити пазари, където се разпределят непостижими за нашия район суми.
Кои години са (били) най-хубавите за музиката? А за нощния живот в София?
Относно музиката, на която аз съм съвременник, мисля, че това са деветдесетте. За българската музика – края на деветдесетте, може би до 2005 година Сега има събуждане, има някакво завръщане към желанието да се слушат и вършат песни, в класическия смисъл на думата – куплети, припеви, сола. Не просто " планове ". Затова и по радиостанциите и клубовете се завърна доста от 80-арската и 90-арската музика – подем за Куин, Били Айдъл, Джой Дивижън, Дейвид Боуи, Блонди и доста други. За нощния живот на София най-хубавите години още не са настъпили, само че е неизбежно да се случат скоро.
Коя музика върви по-добре с бира и коя с уиски? Или това са нелепости?
Има си зависимости и лек превес на един алкохол над различен при другите събития и стилове, само че в последна сметка – и в музиката, и при напитките – значим е усетът на всеки обособен човек от нас. Сезоните също са от голяма важност. Може би тук е моментът да отбележа, че потребяването на музика, изключително онлайн, от дълго време е сложно преживяване и се възприема най-добре в пакет от услуги.
За какво мрънкаш по адрес на по-младите и защо би желал да си като тях?
Опитвам се да се сетя дали го върша, само че не съумявам. Например прословутото ровичкане в телефонните апарати изобщо не ме тормози. На мен ми харесва младото потомство. И предходното също, както и по-предишното.
За всичко неприятно ли е отговорна чалгата? А някой различен?
Не, несъмнено. Най-малкото, не и като музикален род. Опростачването и посредствеността в музиката като изразно средство или декор за развлечение са следствия на други публични процеси, значително и от комплекси, трупани в исторически проект, значително и от неналичието на качествено поднесена информация в предишното, от пренебрегване на образованието и подценяване на смисъла му до чисто стопански аргументи. Същата дивотия, кресливост и некадърност, против която музикалните ценители стачкуват – и с право – през последните години, е пренесена към други стилове. И това няма да спре, следи се в целия свят в действителност. Колкото до поп-фолка, в случай че визираме във въпроса този жанр като чалга, считам, че нищо не е наложително – на който не му харесва, да не слуша. Най-важното е да няма цензура и забрани. Има ли интерес към по-високо изкуство, предлагането ще се появи. Такъв интерес доста постоянно идва със слушане на повече и по-разнообразна музика. А има и доста хора, за които задълбаването не е цел, музиката не е приоритет – просто за тях я има, доколкото им се ще да я употребяват в всекидневието си в избрани обстановки. Не виждам за какво би трябвало да желаеме освен това от тях.
Кога последно се закле – към този момент ще се наспивам или няма да пия? И по кое време въобще спиш?
Никога не съм се заклевал в нещо сходно. Обичам да си почивам, като бъда на открито нощем. И откакто през всеки един ден съм бил задоволително сериозен към всичките си отговорности. Каквото и да се случи през нощта, мъчно може да се повтори денем, от време на време и да се разбере – то постоянно си остава неповторимо. Обикновено дремя сред 06:00-12:00 ч.

Фото: Creative Visual Solutions
Какво би трябвало да се случи, с цел да спреш да влизаш повече в заведения?
Много общо е казано. Надявам се нищо да не се случва, с цел да се постанова да спирам изобщо да вървя по заведения. Според мен, това е изключително значима социализация и би трябвало да се практикува и в преклонна възраст. А и е способ за утеха. Обожавам да виждам радващи се на живота възрастни хора и най-често това ми се е случвало в Щатите, Англия и изключително Ирландия. Водещото е не на какъв брой си, а по какъв начин се чувстваш. Ако приказваме за случаи с съответни заведения – също нямам проблем, имам висок предел на толерантност. Мога да си потегли, когато спре да ми бъде забавно. Или когато затворят.
Има ли хора от първите гости още от основаването на Строежа в Студентски град, които към момента идват и в този момент, след преместването му?
Има, да. От позицията на двайсетина години разлика прегледано, може би появяването на тези по-отдавнашни гости сега е под 10%. Това не е по никакъв начин малко. Макар и да има избрани събития с присъединяване на актьори с творчество с непреходна стойност и неизчерпаема сила като Panican Whyasker и Остава да вземем за пример – съзнателно загатвам тъкмо тези групи, защото още този октомври ще свирят в Строежа, при които процентът много се подвига. Имаме и обичайни вечери за олдскул срещи, рождените дни на Строежа, пикника всеки септември и сходни, когато главно се събираме по-старите лица. Няма по какъв начин, общата история ни сплотява и постоянно се радваме да се забележим. Всеки ден и във всевъзможни среди и професионални сфери срещам хора, с които съм се срещнал в Строежа. Това е огромна мощ. Но въпреки всичко, щеше да е необичайно, в случай че едни и същи хора зациклят двайсет и две години на едно и също място. Нямаме такива упоритости.
Оплаквал ли си се в миналото от празненство, звук, мощна музика на полиция/приятели, правил ли си проблеми?
Не, в никакъв случай не съм го правил. В интерес на истината, рядко съм имал съображение и нормално, при такова, опитвам да алармирам на самите уредници на празненството. Освен това, пробвам се да демонстрирам схващане към този жанр човешки пориви. Не че се усещам гузно, защото съм уверен, че нито в Терминал 1, нито в Строежа, нито в Кино Кабана нарушаваме публичния ред, само че не считам, че тъкмо аз съм индивидът, който би трябвало да се оплаква от мощна музика, изключително пък на полицията. Разбира се, всичко си има граници – не би трябвало да се прекалява, както и не обичам, когато се прекалява, това да бъде съпроводено и от надменност. Досега в никакъв случай не съм се афектирал толкоз, че да се окайвам обществено.
А след 30 години виждаш ли се като скучен дядка, дето желае да му е безшумно?
Ако желая да ми е безшумно, ще си намеря безшумно място. Няма да се блъскам измежду парти-зоните и да се налагам. Това би било егоистично. Нека всеки има правото да изживее своите бурни интервали, които – отново акцентирам – не са свързани единствено с възрастта, както и да се наслаждения на по-кротките такива в живота си.
Най-голямата ти професионална горделивост?
Вероятно това е постоянството. Плюс опцията да откриваме обичайната резистентност и дългосрочност в работата си с нашите лични екипи и външните ни сътрудници от всякакво естество. Не се предаваме елементарно. Факт е, че съумяваме да бъдем измежду хората и във вихъра на събитията – и в клубовете, и по концертите отвън тях – към този момент повече от двайсет години. Умишлено приказвам в множествено число, самичък човек е невероятно да се оправи с всичко, а и не е професионално.
На коя ария би желал да те погребат един ден?
Jaya The Cat – Put A Boombox On My Grave. Само да кажа – след моята гибел би трябвало да има празненство. Както и да не се анулира нито едно събитие, по което към този момент съм почнал работа, изключително в случай че е оповестено. Защото ще се върна да диря сметка (смее се). Генерално, считам, че имаме потребност по нашите ширини да променим отношението си към гибелта. Все отново, това е една от двете изцяло сигурни и естествени случки в живота.
Нещо значимо, което не сме те попитали, а искаш да споделиш?
Само вие не сте ме попитали дали има още билети за концерта на Ману Чао. Не, няма – свършиха.
 
Интервю на Милен Антиохов
Източник: actualno.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР