Преди 170 години търговец на вино е изпратил писмо от

Преди 170 години търговец на вино е изпратил писмо от остров Мавриций до Франция. Марките, които е залепил за плика, тогава са коствали стотинки...

В съкровищницата на Берлинския музей на връзките влизаш като в гробница на фараон. Вътре е мрачно, огромни черни колони поддържат свода. Между тях – осветени витрини, в които зад дебели бронирани стъкла се пазят пощенските марки: „ Син Мавриций “ и „ Розов Мавриций “. „ Синият Мавриций “ е една от най-скъпите пощенски марки в света, отбелязва Дъждовни води. Тя е по-скъпа даже от именитата „ Британска Гвиана “, само че от последната има единствено един образец, затова всички разсъждения за нейната допустима продажба и хипотетична цена носят научен темперамент.

Плик за 5 милиона

А „ Сините Мавриции “ дружно с техните „ розови “ братя близнаци са общо в целия свят 27 /12 „ сини “ и 15 „ розови “/. Това естествено е доста малко. Но филателистите въпреки всичко се надяват, в случай че не съумеят да се снабдят с тях, най-малко да ги зърнат. „ Маврициите “ могат да бъдат видени в Берлин.

Марките се пазят, както се охранява златният запас в националната банка. Това не е учудващо! Чистите, без следи от пощенски печати „ Мавриции “ се правят оценка през днешния ден на 10-15 милиона евро. А по този начин нареченото писмо от Бордо, на което са залепени два „ Мавриция “, може да коства съвсем 5 милиона евро. Това писмо е минало през британската пощенска работа, Булон и Париж, получавайки съответните печати. Днес неговият оригинал, който беше продаден на търг през 1993 година, е благосъстоятелност на неизвестен колекционер от Сингапур.

Съдържанието на писмото не е сензационно: Едуард Франсис, търговец на вино от основния пристанищен град на Мавриций Порт-Луи оповестява на 4 октомври 1847 година на своя сътрудник от Бордо, че е получил изпратените от него 48 бъчви с вино и една трета от тях към този момент е продал. Ценността на писмото е двете пощенски марки на плика.

Гравьорът, изработил „ Маврициите “ през 1847 година, по неточност е сложил паралелно до профила на кралица Виктория /1837-1901/ надписа „ Post Office “ /Пощенски клон/, а е трябвало да бъде „ Post Paid “ /пощенска такса платена/. Отпечатани са към 500 марки и в двата цвята с този куриоз, който по-късно е бил поправен. По-голямата част от тях брачната половинка на губернатора на Мавриций е употребила за изпращане на предложения за проведените от нея балове.

Интересното е, че точно „ Синият Мавриций “ е станал най-прочутата пощенска марка в света, а „ розовият “ – не, и коства много по-евтино. Не е доста ясно на какво се дължи това. Чиста филателистка мистичност!

Битката за „ Маврициите “

Собственици на „ Мавриции “ през днешния ден са кралица Елизабет Втора, Британската библиотека, музеите в Хага, Стокхолм и на едноименния остров, частни колекционери... „ Син Мавриций “ е имал в сбирката си командирът на именития крайцер „ Варяг “ контраадмирал Руднев, който е бил буен филателист. В историята на Германия тази пощенска марка има особена роля.

В началото на ХХ век Пощенския музей на кайзерова Германия се е славел с една от най-богатите сбирки марки в света. Тя е имала „ Розов Мавриций “, само че не и „ наследник “. От музея са били подготвени на всичко, с цел да се снабдят с тази марка. Но в борбата за единствения образец, който е бил разгласен на търг през 1904 година, е победил уелският принц и предстоящ крал Джордж Пети /1910-1936/. Той е заплатил гигантската за тези времена сума от съвсем 1500 паунда. Тази нечувана безочливост е била възприета от кайзер Вилхелм Втори /първи братовчед на Джордж/ като акт на национално оскърбление от страна на англичаните и даже, както настояват някои историци, в някаква степен ускорило приближаването на Първата международна война /1914-1918/.

Между прочее пощенският музей въпреки всичко е съумял да придобие „ Син Мавриций “, само че по-късно. След разгрома на Третия райх /9 май 1945 г./ марките са изчезнали, само че 30 години по-късно те са били открити и иззети от американската митница. Радостта от това не е била дълга: борбата за „ Маврициите “ се е възобновила още веднъж, само че този път сред двете немски страни. На кого принадлежат: на Германска демократична република, на чиято територия се е намирал едно време музеят, или на Федерална Република Германия, която се е считала за правоприемник на единна Германия?

Мненията по този мотив са се разделили, въпросът е прераснал в интернационален скандал. В тази обстановка американците са решили, че е най-добре да остават марките за себе си. След рухването на Берлинската стена и обединяването на Германия /1990 г./ марките са се завърнали в родината. Официалният им притежател е Филателният списък в Бон, само че той е затворен за необятната аудитория, затова марките са изложени в Берлинския музей за връзки, където могат да се видят от всички. /БГНЕС