Когато Америка забрани алкохола
Преди 100 години в Съединени американски щати е въведена цялостна възбрана за производството и продажбата на алкохол. " Сухият режим " се трансформира в обществен опит, който през 1933 приключва с неуспех и цялостно отрезвяване, споделя " Дойче веле ".
" Адът ще остане вечно празен " - това са упованията, когато на 17 януари 1920 година в Съединени американски щати влиза в действие 18-ата корекция на Конституцията, забраняваща производството, продажбата, транспорта, вноса и износа на " опияняващи течности ". Няколко месеца по-рано - през октомври 1919-а - Конгресът е приел закон, забраняващ всички питиета с повече от 0,5 % алкохолно наличие. Ще рече, че освен концентратите - производството и продажбата на вино и бира също става нелегално.
Започва един невъобразим до тогава опит - една страна с над 100 милиона поданици, които са с доста разнообразни генезис и просвета, взема решение да трансформира жителите си в трезвеници и добродетелни хора.
90 бутилки ракия на човек
Привържениците на новия ред го възприемат като сполучлив завършек на продължителната битка против демона на алкохола, съсипващ морала и фамилията: вместо да се грижат за дамите и децата, мъжете пропивали заплатите си в кръчмите - изпивали толкоз доста, че на другия ден не можели да работят. При това не става дума единствено за тесногръд фатализъм - фактически при започване на 19-и век в Америка алкохолът се лее като река. Според историците потреблението му доближава 30 литра чист алкохол приблизително на възрастен човек годишно - към 90 бутилки ракия.
След първичните несполучливи опити за непринуден отвод от алкохола - още от 1826 година - се зараждат мощни женски придвижвания, настояващи за " прохибиция " (забрана на алкохола). Решаваща роля, както отбелязва немският " Ди Цайт ", обаче изиграва влизането на Съединени американски щати в Първата международна война. Тогава са доста известни патриотичните апели, че в подобен миг е е неприемливо зърното да се прахосва за ракия и бира. " Ударени " изключително мощно са пивоварните, които съвсем напълно се намират в немски ръце, напомня " Дойчландфунк ", цитирайки известния бизнесмен и фанатик на тематика здравословен метод на живот Джон Харви Келог: " Бием се против трима врагове: Германия, Австрия и пиенето ".
Нацията е разединена
Но това, че поправката на Конституцията е призната бързо, напълно не значи, че има народен консенсус по въпроса: единствено няколко дни по-късно стартира острото опълчване сред " сухите " и " мокрите ", като в центъра на разногласието е националната еднаквост на Америка. Чрез сухия режим лагерът на традиционалистите се пробва да циментира надмощието на протестантската, англосаксонска просвета в подтекста на бързите публични промени, провокирани от всеобщата миграция, урбанизацията и секуларизацията. Но и мнозина прогресивни реформатори поддържат прохибицията като фактор за общественото дисциплиниране и превръщането на ирландци, славяни, евреи и италианци в положителни американски жители.
Двама мъже унищожават алкохол по време на сухия режим в Съединени американски щати.
Повечето огромни американски градове на собствен ред възприемат сухия режим като тормоз от страна на пуританите фанатици и не са подготвени да се откажат от нормалното си пиво. Което не е и нужно, защото тайното произвеждане на алкохол, както и контрабандата през границите с Канада и Мексико обезпечават същински подем на черния пазар. Както отбелязва " Дойчландфунк ", в края на 1920-те години противозаконното обезпечаване на алкохол става третата по големина промишленост на Съединени американски щати след стоманодобива и нефтопроизводството. На доста питейни заведения и заведения за хранене им се постанова да затворят, само че жадните не остават без благоприятни условия да удовлетворят жаждата си в някоя от безбройните незаконни кръчми - единствено в Ню Йорк те са над 5 хиляди. За богатите и бохемите прохибицията пък въобще не е проблем - те се любуват на бурните 1920 години в изискани джаз клубове, в които се изявяват звезди като Дюк Елингтън и Каб Калоуей.
Черен пазар и висока престъпност
Благодарение на сухия режим проведената престъпност е в разцвета си, олицетворяван и до през днешния ден от Ал Капоне. Животът на гангстерите е бляскав, само че и изпълнен с опасности - в Чикаго по време на прохибицията смъртността измежду тях нараства двойно. Полицията пък основава специфичен отдел за налагане на сухия режим, който наброява над 4000 чиновници в края на 1920-те години.
Полицията в Атланта унищожава 228 галона ликьор.
По време на предизборната акция през 1928-а година републиканският кандидат-президент Хърбърт Хувър акцентира, че " благородният опит " би трябвало да бъде удължен. Но от ден на ден американски жители стартират да изпитват подозрения, защото сенчестите страни на начинанието не могат да останат незабелязани. Безскрупулните гангстери и " предприемачи " вършат огромни облаги, с които подкупват служители на реда и политици. Милиони американци всекидневно нарушават без скрупули на съвестта закона, с който не се усещат обвързани.
Краят на един доблестен опит
Политическият поврат настава с идването на Голямата меланхолия като разследване от международната икономическа рецесия от 1929-а, която кара и мнозина от тогавашните поддръжници на прохибицията да стигнат до извода, че страната има по-сериозни проблеми от битката с алкохола. И се надигат от ден на ден гласове за узаконяване на виното, бирата и ракията, което би укрепило стопанската система и би донесло данъчни доходи.
Именно икономическата рецесия и прохибицията са двете съществени тематики в предизборната акция през 1932-а. Предвожданите от губернатора на Ню Йорк Франклин Делано Рузвелт демократи дават обещание анулация на сухия режим, републиканците са разединени. Категоричната победа на Рузвелт съставлява и явен избор за завършек на " благородния опит ", който настава през 1933-а. Само че към този момент напълно не се пие толкоз неистово - без тръпката от възбраната пиенето носи единствено половин приятност, заключава " Ди Цайт ".
" Адът ще остане вечно празен " - това са упованията, когато на 17 януари 1920 година в Съединени американски щати влиза в действие 18-ата корекция на Конституцията, забраняваща производството, продажбата, транспорта, вноса и износа на " опияняващи течности ". Няколко месеца по-рано - през октомври 1919-а - Конгресът е приел закон, забраняващ всички питиета с повече от 0,5 % алкохолно наличие. Ще рече, че освен концентратите - производството и продажбата на вино и бира също става нелегално.
Започва един невъобразим до тогава опит - една страна с над 100 милиона поданици, които са с доста разнообразни генезис и просвета, взема решение да трансформира жителите си в трезвеници и добродетелни хора.
90 бутилки ракия на човек
Привържениците на новия ред го възприемат като сполучлив завършек на продължителната битка против демона на алкохола, съсипващ морала и фамилията: вместо да се грижат за дамите и децата, мъжете пропивали заплатите си в кръчмите - изпивали толкоз доста, че на другия ден не можели да работят. При това не става дума единствено за тесногръд фатализъм - фактически при започване на 19-и век в Америка алкохолът се лее като река. Според историците потреблението му доближава 30 литра чист алкохол приблизително на възрастен човек годишно - към 90 бутилки ракия.
След първичните несполучливи опити за непринуден отвод от алкохола - още от 1826 година - се зараждат мощни женски придвижвания, настояващи за " прохибиция " (забрана на алкохола). Решаваща роля, както отбелязва немският " Ди Цайт ", обаче изиграва влизането на Съединени американски щати в Първата международна война. Тогава са доста известни патриотичните апели, че в подобен миг е е неприемливо зърното да се прахосва за ракия и бира. " Ударени " изключително мощно са пивоварните, които съвсем напълно се намират в немски ръце, напомня " Дойчландфунк ", цитирайки известния бизнесмен и фанатик на тематика здравословен метод на живот Джон Харви Келог: " Бием се против трима врагове: Германия, Австрия и пиенето ".
Нацията е разединена
Но това, че поправката на Конституцията е призната бързо, напълно не значи, че има народен консенсус по въпроса: единствено няколко дни по-късно стартира острото опълчване сред " сухите " и " мокрите ", като в центъра на разногласието е националната еднаквост на Америка. Чрез сухия режим лагерът на традиционалистите се пробва да циментира надмощието на протестантската, англосаксонска просвета в подтекста на бързите публични промени, провокирани от всеобщата миграция, урбанизацията и секуларизацията. Но и мнозина прогресивни реформатори поддържат прохибицията като фактор за общественото дисциплиниране и превръщането на ирландци, славяни, евреи и италианци в положителни американски жители.
Двама мъже унищожават алкохол по време на сухия режим в Съединени американски щати.
Повечето огромни американски градове на собствен ред възприемат сухия режим като тормоз от страна на пуританите фанатици и не са подготвени да се откажат от нормалното си пиво. Което не е и нужно, защото тайното произвеждане на алкохол, както и контрабандата през границите с Канада и Мексико обезпечават същински подем на черния пазар. Както отбелязва " Дойчландфунк ", в края на 1920-те години противозаконното обезпечаване на алкохол става третата по големина промишленост на Съединени американски щати след стоманодобива и нефтопроизводството. На доста питейни заведения и заведения за хранене им се постанова да затворят, само че жадните не остават без благоприятни условия да удовлетворят жаждата си в някоя от безбройните незаконни кръчми - единствено в Ню Йорк те са над 5 хиляди. За богатите и бохемите прохибицията пък въобще не е проблем - те се любуват на бурните 1920 години в изискани джаз клубове, в които се изявяват звезди като Дюк Елингтън и Каб Калоуей.
Черен пазар и висока престъпност
Благодарение на сухия режим проведената престъпност е в разцвета си, олицетворяван и до през днешния ден от Ал Капоне. Животът на гангстерите е бляскав, само че и изпълнен с опасности - в Чикаго по време на прохибицията смъртността измежду тях нараства двойно. Полицията пък основава специфичен отдел за налагане на сухия режим, който наброява над 4000 чиновници в края на 1920-те години.
Полицията в Атланта унищожава 228 галона ликьор.
По време на предизборната акция през 1928-а година републиканският кандидат-президент Хърбърт Хувър акцентира, че " благородният опит " би трябвало да бъде удължен. Но от ден на ден американски жители стартират да изпитват подозрения, защото сенчестите страни на начинанието не могат да останат незабелязани. Безскрупулните гангстери и " предприемачи " вършат огромни облаги, с които подкупват служители на реда и политици. Милиони американци всекидневно нарушават без скрупули на съвестта закона, с който не се усещат обвързани.
Краят на един доблестен опит
Политическият поврат настава с идването на Голямата меланхолия като разследване от международната икономическа рецесия от 1929-а, която кара и мнозина от тогавашните поддръжници на прохибицията да стигнат до извода, че страната има по-сериозни проблеми от битката с алкохола. И се надигат от ден на ден гласове за узаконяване на виното, бирата и ракията, което би укрепило стопанската система и би донесло данъчни доходи.
Именно икономическата рецесия и прохибицията са двете съществени тематики в предизборната акция през 1932-а. Предвожданите от губернатора на Ню Йорк Франклин Делано Рузвелт демократи дават обещание анулация на сухия режим, републиканците са разединени. Категоричната победа на Рузвелт съставлява и явен избор за завършек на " благородния опит ", който настава през 1933-а. Само че към този момент напълно не се пие толкоз неистово - без тръпката от възбраната пиенето носи единствено половин приятност, заключава " Ди Цайт ".
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ