Предградията на Мюнхен. Октоберфест е в разгара си. Срещаме се

Предградията на Мюнхен. Октоберфест е в разгара си. Срещаме се с Василий в един спокоен парк край града. Мъжът е в Германия от близо месец. Той е един от първите съветски дезертьори, които са съумели да дойдат законно в страната.

Василий не е същинското му име. Младият човек споделя, че тук се усеща в сигурност, само че се опасява за роднините си, които са останали в Русия. Там търсят Василий. Грозят го 15 години затвор за дезертиране.

Василий: " Аз съм украинец. Няма да се удрям против народа си. "

Василий е съумял да напусне Русия. Срещаме се с него край Мюнхен.Снимка: N. Smolentzewa/DW

Василий е артилерист. Учил е във военна академия и няколко години е бил боец на договорна работа. Отдавна се е разочаровал от армията и безрезултатно се опитвал да напусне въоръжените сили. След съветското навлизане в Украйна обаче получил заповед да замине: " Призоваха ме и ми споделиха: готви се да заминеш, на фронта има потребност от нови хора ", спомня си мъжът. Той изрично отказал да води война. " Аз съм украинец по народност и татко ми е украинец, няма да се удрям против личния си народ ", споделил на началника си.

Въпреки увещанията и заканите Василий не отпътувал за фронта. Но и не бил освободен от военното си отделение. И той, и другите дезертьори, с които Дъждовни води беседва, описват, че не е по никакъв начин елементарно човек да се уволни от армията. А откакто бе оповестена частичната готовност от Владимир Путин, това станало изцяло невероятно. Наказанието за своеволно овакантяване и дезертиране в това време е увеличено до 10, респективно 15 години затвор.

" Разбрах, че излаз няма ", спомня си Василий. " Обадиха ми се от поделението и ми споделиха: или отиваш на война, или ще заведем наказателно дело против теб. И ще попаднеш в пандиза, откъдето по-късно по този начин или другояче ще те пратят на фронта. " Тогава Василий решил да избяга от Русия.

Виктор: " В оня миг бе просто невероятно да се откаже "

Според изчисленията на организация, помагаща на руснаците да избегнат наборната работа, над 500 дезертьори са напуснали страната след оповестяването на мобилизацията. Това е броят единствено на тези от тях, които са се обърнали за помощ към правозащитниците. Реалният брой на дезертьорите вероятно е доста по-голям.

Дъждовни води беседва по Скайп с ВикторСнимка: N. Smolentzewa/DW

Повечето от тях не разполагат със задгранични паспорти и бягат в страни като Казахстан и Армения. Сред тях е и Виктор, офицер телеграфист. Той също ни помоли да променим името му. За разлика от Василий, Виктор е взел участие във военните дейности в Украйна. Във видеовръзка от столицата на Казахстан Астана Виктор описа, че той също се е опитал да напусне армията. Помолили го да отиде на една последна командировка, която се оказала обучение в анексирания Крим през февруари 2022 година. На 24 февруари неговото поделение взело участие в пълномащабното съветско навлизане в Украйна.

" Вдигнаха ни в 5 ч. сутринта, строиха ни в колони и ни споделиха да вървим. Не ни споделиха къде отиваме, просто ни строиха в колони - заминаваш и нищо не можеш да направиш ", спомня си Виктор. " В този миг бе просто невероятно да кажеш " отхвърлям да нося оръжие и няма да се удрям. Ако побегнеш напред, ще те гръмнат украинците, в случай че побегнеш обратно, ще те заловен твоите. "

Виктор е бил телеграфист и е отговарял за надеждността на връзките. Останал в Украйна до лятото на 2022 година. " Видях разстреляните пленници и чух заповедите, дадени от командира на подразделението за стрелбата ", споделя той. Но твърди, че " сходно нещо като в Буча " не е имало. Виктор научил за пръв път за всеобщите убийства на цивилни в Украйна в края на април и началото на май, когато съумял да влезе в интернет. " Тогава премислих доста неща ", споделя той.

Евгений: " Стреляха по мен и аз също стрелях "

Евгений, който е офицер от специфичните елементи, също бил изпратен на военни учения по границата с Украйна през февруари 2022 година. Мъжът е от оскъдно семейство и за него армията представлявала добра опция за обществено израстване. " Надявахме се и вярвахме, че няма да има война ", споделя младият мъж и разказва настроенията в фамилията през февруари предходната година: " Знаехме, че Путин е палач и измамник, само че не вярвахме, че може да е толкоз вманиачен, с цел да стартира война. Но се оказа, че сме се лъгали ", споделя Евгений.

Евгений: " На 30 март почина съвсем цялата рота " Снимка: N. Smolentzewa/DW

На 24 февруари частта му прекосила границата с Украйна. " За нас всичко беше печално. На 30 март почина съвсем цялата рота ", споделя той за бойните дейности. " Когато бяхме покрай Киев, не взимахме пленници, тъй като нямаше опция да ги закараме в Русия, те бяха избити. " И по-късно прибавя: " В последна сметка украинците също убиваха пленници ".

Евгений твърди, че той самият не е взел участие в убийствата. " Готов съм да се изправя пред съда. Не се опасявам от това. Дори да ме сложат на детектор на лъжата, съвестта ми е чиста. Да, водих война, да, стрелях. Стреляха по мен, и аз стрелях, тъй като аз също желая да пребивавам. "

След провалената атака край Киев взводът му бил трансфериран в Донбас. За да се измъкне оттова, той се прострелял в крайници. " Бяхме край украинските позиции, осакатихме се взаимно и казахме, че украинците са ни обстрелвали. Повярваха ни и ни изпратиха в болница в Русия ", приключва историята си Евгений.