Тъжно за 24 май, изпъденото слово и едно погребение
Празнуваме 24 май и Денят на славянската книжовност. Празникът ще е поти протоколен, само че не поради ковид. Такъв е от дълго време. Може би най-малките възпитаници да се вълнуват, само че това е изключение, което потвърждава правилото. За ръководещите денят на словото е опция да се покажат пред хората и да кажат няколко скучни думи за Кирил и Методий.
Че изявите им са официални и лицемерни приказва 111-тото място в класацията за свободата на словото. Също и обезличаването на медиите, като изразители на гражданските проблеми и медиатор в разговора с властта.
Тези дни имах опция да беседвам с сътрудници по тематики от всекидневието, положението на медиите и напъдените публицисти. Говоря за хора, разпознаваеми с гражданската си позиция, потвърдили професионализма и гения си. Някои са оставили забележителни следи в специалността и в съзнанието на доста хора. Не става дума за всеобщо харесване – и популярност Богу.
Тези хора са съзнателно, настоятелно и поредно изолирвани от медиите. Заради тяхното слово и зарядът, който съдържа. Заради провокативността на словото им. И това е тяхната виновност, съгласно внушенията на медийните ибрикчии.
Преживяваме обстановка, сходна на описаната от Рей Бредбъри в „ 451 градуса по Фаренхайт “. Книгите се топят в пламъците на интереса към футбола, хазарта и петрола, а словото има късмет да оцелее единствено в случай че се предава от човек на човек. „ Пожарникарят “ Гай Монтег в българският му вид още не е почнал да си задава екзистенциалния въпрос за полезностите в живота. Прекрасни условия над страната сивите облаци на бездуховността да изместват пролетните.
Овластени случайници изричат патетични слова, възпроизведени под индиго за всяка последваща дата, за всяко място, където се появят с лимузините и защитата от НСО. Случайниците получават цветя от дребни слънчеви деца, които още не са осъзнали бутафорията на обстановката.
„ Върви народе възродени “…
Лицемерна гала, която ни се сервира на 19 февруари, 3 март, 2 юни… Микрофони предават лишени от живот думи, обслужващи подмяната на полезностите. Словото им е нужно за легитимация пред значимите чичковци в Брюксел, Вашингтон и Москва. Мнението на българите е без значение.
И се запитвам: за какво въпреки всичко този скърпен от задкулисието хайлайф търпи към момента гласовете и словото на самотниците с мнение и позиция? Би могъл елементарно да завърши с тях. Едни ги бият, други ги влачат по съдилища, а през вчерашния ден сътрудник е открит във Варненското езеро… Какво става, - трява да изкрещим, само че май към този момент нямаме глас.
Точно тук е заровено кучето. „ Кресльовците “ са част от причините пред тези значими чичковци, че свободното слово тук е живо.
Оставено е като като птичка в кафез, да се изявява в няколко немасови медии. (Извън обсега на финансираните от „ Америка за България “ или Американския конгрес) Това е „ пресметната “ и „ дозирана “ независимост. Поради същата причина още свирят фанфари на 24 май, а политиците ни се „ гневят “ какъв брой незаслужено са упреквани в цензура, напън върху свободната публицистика и толериране на придворната.
Съдейки по грамотността на финансовия министър в телефонната му връзка с предприемача Васил Божков, братята Кирил и Методий с тяхното слово би трябвало от дълго време да са минали през комина на някой Топлоелектрическа централа, дружно с италианския отпадък за изгаряне... Министър Горанов не е изключение. 41% от учениците в България не са грамотни. Дипломи се дават и купуват по път и над път. Съдбата на медиите е сведена до: или обслужваш властта, или идват институциите-бухалки.
Дори понижението на Данък добавена стойност за книгите е повече заслон за жеста към ресторантьорите, в сравнение с осъзнато решение.
Днес свободното слово е изпъдено, както в миналото бе изгонен българският химн от честването на годишнината от покръстването на съветския народ в Киев през 1888 година, разказано от Вазов. И както в миналото е била нужна храброст и луди глави, с цел да се чуе гласът на нашия народ, по този начин през днешния ден имаме потребност от същите, с цел да защитим словото от пагубното отържествяване. Днес обаче лудите глави се броят на пръсти. И никой не се вълнува от това. „ Върви народе възродени “… В часът, когато ще стартират тържествата, във Варна ще погребват публицист, разследвал замърсяването на Варненското езеро. Нещо не се връзва. Нещо мирише. Боли!
Огнян Стефанов
Че изявите им са официални и лицемерни приказва 111-тото място в класацията за свободата на словото. Също и обезличаването на медиите, като изразители на гражданските проблеми и медиатор в разговора с властта.
Тези дни имах опция да беседвам с сътрудници по тематики от всекидневието, положението на медиите и напъдените публицисти. Говоря за хора, разпознаваеми с гражданската си позиция, потвърдили професионализма и гения си. Някои са оставили забележителни следи в специалността и в съзнанието на доста хора. Не става дума за всеобщо харесване – и популярност Богу.
Тези хора са съзнателно, настоятелно и поредно изолирвани от медиите. Заради тяхното слово и зарядът, който съдържа. Заради провокативността на словото им. И това е тяхната виновност, съгласно внушенията на медийните ибрикчии.
Преживяваме обстановка, сходна на описаната от Рей Бредбъри в „ 451 градуса по Фаренхайт “. Книгите се топят в пламъците на интереса към футбола, хазарта и петрола, а словото има късмет да оцелее единствено в случай че се предава от човек на човек. „ Пожарникарят “ Гай Монтег в българският му вид още не е почнал да си задава екзистенциалния въпрос за полезностите в живота. Прекрасни условия над страната сивите облаци на бездуховността да изместват пролетните.
Овластени случайници изричат патетични слова, възпроизведени под индиго за всяка последваща дата, за всяко място, където се появят с лимузините и защитата от НСО. Случайниците получават цветя от дребни слънчеви деца, които още не са осъзнали бутафорията на обстановката.
„ Върви народе възродени “…
Лицемерна гала, която ни се сервира на 19 февруари, 3 март, 2 юни… Микрофони предават лишени от живот думи, обслужващи подмяната на полезностите. Словото им е нужно за легитимация пред значимите чичковци в Брюксел, Вашингтон и Москва. Мнението на българите е без значение.
И се запитвам: за какво въпреки всичко този скърпен от задкулисието хайлайф търпи към момента гласовете и словото на самотниците с мнение и позиция? Би могъл елементарно да завърши с тях. Едни ги бият, други ги влачат по съдилища, а през вчерашния ден сътрудник е открит във Варненското езеро… Какво става, - трява да изкрещим, само че май към този момент нямаме глас.
Точно тук е заровено кучето. „ Кресльовците “ са част от причините пред тези значими чичковци, че свободното слово тук е живо.
Оставено е като като птичка в кафез, да се изявява в няколко немасови медии. (Извън обсега на финансираните от „ Америка за България “ или Американския конгрес) Това е „ пресметната “ и „ дозирана “ независимост. Поради същата причина още свирят фанфари на 24 май, а политиците ни се „ гневят “ какъв брой незаслужено са упреквани в цензура, напън върху свободната публицистика и толериране на придворната.
Съдейки по грамотността на финансовия министър в телефонната му връзка с предприемача Васил Божков, братята Кирил и Методий с тяхното слово би трябвало от дълго време да са минали през комина на някой Топлоелектрическа централа, дружно с италианския отпадък за изгаряне... Министър Горанов не е изключение. 41% от учениците в България не са грамотни. Дипломи се дават и купуват по път и над път. Съдбата на медиите е сведена до: или обслужваш властта, или идват институциите-бухалки.
Дори понижението на Данък добавена стойност за книгите е повече заслон за жеста към ресторантьорите, в сравнение с осъзнато решение.
Днес свободното слово е изпъдено, както в миналото бе изгонен българският химн от честването на годишнината от покръстването на съветския народ в Киев през 1888 година, разказано от Вазов. И както в миналото е била нужна храброст и луди глави, с цел да се чуе гласът на нашия народ, по този начин през днешния ден имаме потребност от същите, с цел да защитим словото от пагубното отържествяване. Днес обаче лудите глави се броят на пръсти. И никой не се вълнува от това. „ Върви народе възродени “… В часът, когато ще стартират тържествата, във Варна ще погребват публицист, разследвал замърсяването на Варненското езеро. Нещо не се връзва. Нещо мирише. Боли!
Огнян Стефанов
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ