Празникът Сирница или Сирни Заговезни, последната неделя преди началото на

...
Празникът Сирница или Сирни Заговезни, последната неделя преди началото на
Коментари Харесай

Сирни Заговезни Е, Ето Какво Трябва Да Направите

Празникът Сирница или Сирни Заговезни, последната неделя преди началото на великденския пост, е претрупан с необикновен смисъл в българския национален календар. Денят е прочут още като Прошка, тъй като е признато тогава по-младите членове във всяко семейство да желаят от по-възрастните амнистия за волни и неволни прегрешения през миналата година.
Така с изчистени от скрупули души всички християни могат да стартират великия пост.

Седмицата сред Месопустна неделя и Сирни Заговезни е по-специално време и в църковния календар. Тя е отделена от четиридесетницата на поста. През тези дни не се яде месо, само че са позволени всевъзможни други скотски артикули – масло, яйца, мляко, сирене. Вечерта на Сирни заговезни празничната софра съгласно обичая включва баница със сирене, риба, разнообразни ястия с яйца и бяла халва с орехи. С тези храни се заговява, оттова идва и името на празника (от говея – заговявам, възпирам се).

Тези седем дни на прага сред зимата и пролетта са време, в което вярващите би трябвало да се настроят за дългия великопостнически интервал. През тази седмица след литургия в църквата се четат поучителни директиви за самоограничение и рационално отношение към всевъзможни земни удоволствия и изкушения. Изглежда за тези дни от календара църквата не е съумяла да наложи напълно своите правила и от предхристиянската античност на европейските нации нахлуват демоните на една неподправена и разгулна езическа веселба. Това е по този начин освен у нас, само че и в цялото европейско пространство.

У нас през тези дни моми и ергени се люлеят на люлки, по села и градове потеглят шумните кукерски шествия, палят се и се прескачат големи огньове, въртят се горящи сламени факли и се хвърлят пламтящи стрели. Най-активни в тези традиции нормално са ергените и момите. Ритуалите за здраве и изобилие постоянно са съпроводени с изричането на разнообразни римувани пожелания и неприлични стихчета.

В Русия сиропустната седмица се назовава масленица и тогава нормално се провеждат балагани – панаири навън с люлки, въртелешки, фарсови театрални пиески, мечкари, фокусници, битки и така нататък Ядат се блини с масло и черен или червен хайвер, пие се като за последно и хората се отдават на заедно и неистово забавление. В предишното постоянно се случвало тези разюздани всенародни веселби да вземат човешки жертви измежду съсловието на богатите търговци, без да е ясно дали причина за това е голямото количество изпита водка или холестеролът в черния и аления хайвер.

В Западна Европа в седмицата преди поста нормално са дните на карнавала, който от Средновековието се е утвърдил като главен конгрес за националната просвета. Това е време за малко освобождение от открития от църквата и институциите ред. Тогава отпадат всички правила, условности и забрани, които в останалата част от годината дефинират ритъма и разпоредбите на живота. Хора от разнообразни обществени групи и възрасти за няколко дни през годината стават равни и близки в един преобърнат свят, който сами пресъздават. По улиците потеглят пародийни шествия с шутове, маскирани като папи, епископи, крале, графове и показват разнообразни, не всеки път благопристойни житейски подиуми. Всички танцуват и пеят. Цвърчат скари, на които се пекат наденици и всевъзможни меса, лее се вино и бира в обилие.

Често разиграван обред е борбата сред Поста и Карнавала. Първият нормално е представян като мършава бабичка, която държи сушена херинга, до момента в който Карнавала е пълен и удовлетворен, червендалест мъж, яхнал буре с вино или бира и окичен с наденици, пушени бутове и други лакомства. В края на празника нормално над Карнавала бива организиран съд и след пародийната присъда следва пародийно заравяне.

Нещо сходно се случва и с кукерския цар. След обредното „заораване“ и „засяване“ с впрегнати в рало кукери той бива символически погубен от тях, с цел да възкръсне още веднъж. Корените на този бит етнолозите откриват в култа към Дионис от тракийската античност, а като цяло етнографската непосредственост сред пролетните празници у другите европейски нации се таи в техния общ индоевропейски генезис.

Те всичките са братовчеди, без значение какво мислят по този въпрос европейските институции.

На Сирни заговезни – неделята преди започването на строгите Великденски пости, се прави софра с скотски артикули, само че без месо.

На трапезата участват ястия, направени от сирене и яйца, от масло и мляко. Традицията повелява на този ден да се направи баница със сирене и да има бяла халва с ядки.

Халвата се употребява за обичая хамкане – връзва се за конец и всички подред се пробват да я лапнат, без да употребяват ръцете си.

Панирани хапки
Освен обичайна баница пригответе забавни ястия на основата на яйца и сирене, с които да изненадате прелестно околните си. Великолепен ордьовър са шишчетата с пъдпъдъчи яйца. Необходими са ви двадесет пъдпъдъчи яйца, двадесет чери доматчета, три супени лъжици майонеза и малко за декорация, половин чаена чаша цедено кисело мляко, сол и къри на усет.

Тахан халва
Първо пригответе соса – загрейте кърито на изсъхнал тиган към минута на муден огън. Добавете го в цеденото кисело мляко, прибавете майонезата и солта, разбъркайте и оставете в хладилника за два часа.

Сирене с подправки
Сварете пъдпъдъчите яйца за пет минути. Охладете ги в студена вода, с цел да ги обелите по-лесно. Отрежете горната една трета от доматчетата, извадете с лъжичка месестата част, поръсете ги от вътрешната страна с малко сол и сложете алените шапчици върху яйцата.

Върху дървените шишчета нанижете по две гъбки от яйце с домат и украсете шапчиците на гъбките с точици от майонеза, с цел да са по-красиви.

Пригответе яйца със сметана. Необходими са ви четири кокоши яйца, половин чаена чаша сметана, една супена лъжица нарязан копър.

Сварете яйцата, нарежете ги на дебели кръгове, наредете ги в тавичка, посолете, залейте със сметаната и запечете за 10 минути на фурна. Поръсете с копър.

Всички ще харесат панирани сиренца. Необходими са ви половин кг сирене, две яйца, три супени лъжици газирана вода, три супени лъжици брашно, сол и черен пипер на усет.

Сиренето се нарязва на кубчета или правоъгълници. Разбиват се яйцата с газираната вода и се прибавя брашното. Тестото би трябвало да е като гъста сметана. Добавят се подправките.

Сиренето се потапя в панировката и се пържи до златисто в сгорещена лой. При предпочитание се поръсва с подправки при сервиране.

Яйца, пълнени със спанак
Продукти: 10 яйца, 500 г спанак, 150 г кашкавал, 100 г краве масло, 200 мл прясно мляко, 1 с.л. брашно, сол, черен пипер.

Яйцата се сваряват и се обелват. Отрязва се капаче откъм острата част и деликатно се изважда жълтъкът. В подсолена вода се сварява спанакът, отцежда се, нарязва се на ситно и се смесва със стритите жълтъци, настъргания кашкавал и черен пипер. Със сместа се пълнят яйцата, захлупват се с капачетата и се подреждат в тавичка, намазана с масло. Останалата плънка се смесва с прясното мляко и брашното и се разлива сред яйцата. Върху всяко яйце се слага бучка масло. Ястието се запича за към 10 минути в мощна фурна.

Кюфтета от яйца
Продукти: 10 яйца, 300 г кашкавал, 1 връзка магданоз, 200 г сухар, сол, черен пипер, растително масло за пържене.

Яйцата се разрушават и към тях се прибавят ситно смленият сухар, настърганият кашкавал, ситно нарязаният магданоз, сол и черен пипер. Сместа се разбърква добре. Със супена лъжица се сипва по малко от сместа в сгорещената лой и се изпържват кюфтета. Поднасят се с доматен сос или салата.
Източник: secret.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР