Две красиви имена черпят днес! Честваме празника на Покрова на Пресвета Богородица
Празникът на Покрова на Пресвета Богородица. Хайде на крилете на въображението да се пренесем за малко в предишното. Да отидем в Константинопол. През тези дни вярата на християните е била доста мощна. Тяхна наслада са били молитвите, постът, бдението. Докато през днешния ден, в светското ни общество, с настъпването на нощта хората в огромните градове бързат за нощните клубове, от които не им дава сърце да си тръгнат. Всяка вечер развлекателните заведения са пълни… А службата на Господа? Ако през днешния ден на свечеряване някой се качи в камбанарията и удари камбаната, с цел да повика хората на нощно бдение, тогава мнозина ще се мръщят и ще стачкуват!
На противоположната страна са хората от тази отминала ера. Тези, които са живели в Крепостта, са били набожен народ. Както към този момент споделих, те са обичали, постили, молили са се, правили са нощни бдения. Тяхната наслада е била Църквата. Часове наред са прекарвали в храмовете, взели участие са в богослуженията, с песнопенията си са възхвалявали Господа. Носели са в себе си Божията обич!
Една вечер в една прелестна черква във Влахерна по това време е имало бдение. Там се събирал доста народ. Часовете се изнизвали, само че никой не си тръгвал. Бдението прехвърляло среднощ и продължавало до сутринта. „ Хвалете Го, слънце и луно, хвалете Го, всички блестящи звезди. Хвалете Го, висини на небесата и води, които сте по-високо от небесата… зверове и всеки добитък, влечуги и птици крилати… момци и девойки, старци и деца, всяко дихание да хвали Господа…”, пеят всички дружно. Сълзи шапки от очите на християните. Това били горещи сълзи. И в едно такова християнско заседание по какъв начин да не стане знамение? И чудото се случило.
Между християните, които в онази нощ били на бдението в църквата във Влахерна, бил и свети Андрей Юродиви, който мнозина смятали за вманиачен, побъркан, тъй като хората не можели да схванат невероятното му държание в възхвала на Господа. И по този начин, в църквата бил и свети Андрей, дружно със своя правилен възпитаник Епифаний. В един миг св. Андрей имал привидение, обхванато в светлина. Видял Пресвета Богородица да се рее във въздуха, да свети като слънце и да се моли.
– Виждаш ли? – попитал св. Андрей ученика си Епифаний.
– Да, виждам и се дивя – дал отговор той.
След това Божията майка слязла на земята и разпростряла своя покров над молещия се народ. В този миг покровът почнал да свети с прелестна светлина. Имал отражения като че ли бил от кехлибар. След това Пресвета Богородица почнала да се издига към небето. И колкото по-високо се издигала, толкоз по-малко се виждала блестящата й светлина.
Това било привидение, което се случило, с цел да укрепи вярващите в Константинопол в битката им против нашествието на сарацините. Тогава вярващият народ получил небесна помощ, само че и за в бъдеще ще получава помощта и закрилата на Пресвета Богородица.
На този ден имен ден честват: Анани, Анания
На противоположната страна са хората от тази отминала ера. Тези, които са живели в Крепостта, са били набожен народ. Както към този момент споделих, те са обичали, постили, молили са се, правили са нощни бдения. Тяхната наслада е била Църквата. Часове наред са прекарвали в храмовете, взели участие са в богослуженията, с песнопенията си са възхвалявали Господа. Носели са в себе си Божията обич!
Една вечер в една прелестна черква във Влахерна по това време е имало бдение. Там се събирал доста народ. Часовете се изнизвали, само че никой не си тръгвал. Бдението прехвърляло среднощ и продължавало до сутринта. „ Хвалете Го, слънце и луно, хвалете Го, всички блестящи звезди. Хвалете Го, висини на небесата и води, които сте по-високо от небесата… зверове и всеки добитък, влечуги и птици крилати… момци и девойки, старци и деца, всяко дихание да хвали Господа…”, пеят всички дружно. Сълзи шапки от очите на християните. Това били горещи сълзи. И в едно такова християнско заседание по какъв начин да не стане знамение? И чудото се случило.
Между християните, които в онази нощ били на бдението в църквата във Влахерна, бил и свети Андрей Юродиви, който мнозина смятали за вманиачен, побъркан, тъй като хората не можели да схванат невероятното му държание в възхвала на Господа. И по този начин, в църквата бил и свети Андрей, дружно със своя правилен възпитаник Епифаний. В един миг св. Андрей имал привидение, обхванато в светлина. Видял Пресвета Богородица да се рее във въздуха, да свети като слънце и да се моли.
– Виждаш ли? – попитал св. Андрей ученика си Епифаний.
– Да, виждам и се дивя – дал отговор той.
След това Божията майка слязла на земята и разпростряла своя покров над молещия се народ. В този миг покровът почнал да свети с прелестна светлина. Имал отражения като че ли бил от кехлибар. След това Пресвета Богородица почнала да се издига към небето. И колкото по-високо се издигала, толкоз по-малко се виждала блестящата й светлина.
Това било привидение, което се случило, с цел да укрепи вярващите в Константинопол в битката им против нашествието на сарацините. Тогава вярващият народ получил небесна помощ, само че и за в бъдеще ще получава помощта и закрилата на Пресвета Богородица.
На този ден имен ден честват: Анани, Анания
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ